№ 22457
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110140303 по описа за 2024 година
Ищецът „Юробанк България“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че по силата на сключен с ответника Договор за потребителски кредит №
***/09.10.2019 г. е предоставил на ответника в заем сумата от 22 016 лв., усвоена от
кредитополучателя чрез нарочна банкова сметка, разкрита на негово име в „Юробанк
България“ АД. Според чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължал на банката
лихва, изчислена като сбор от референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ плюс договорна
надбавка в размер на 5.800%. Сумата по кредита била предоставена на ответника при
уговорен ГПР в размер на 8,48%, като общата стойност на подлежащата на възстановяване
сума възлизала на 28 853,24 лв. В чл. 9 от договора било предвидено, че при просрочено
плащане на погасителните вноски по кредита, кредитополучателят следвало да заплати
мораторно обезщетение, в размер на законната лихва за забава. Ищецът сочи, че по аргумент
от чл. 5 от договора, кредитополучателят дължал на банката такси и комисионни в общ
размер на 206 лв., формирани, както следва: 146 на брой месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, дължими на основание чл. 5, т. 2 от договора, в общ размер на 49 лв.,
както и 12 на брой такси, в общ размер на 157 лв., начислени съгласно чл. 2, т. 2 от договора
вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката по раздел XIV, б. „В“, т. 10.
Според уговореното в чл. 14 от процесния договор, при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски покредита, банката имала право да обяви кредита за изцяло
или частично предсрочно изискуем, без да се прекратяване действието на договора. Клаузата
на чл. 18 от договора поставяла изискване всички уведомления и изявление във връзка с
действието му да бъдат извършвани в писмена форма. Ищецът твърди, че съдържанието на
договорните клаузи е изцяло индивидуално договорено. Излага доводи, че считано от
1
09.03.2020 г. ответникът е преустановил плащанията по кредита, поради което банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е обстоятелство кредитополучателят е
бил уведомен с получена на 29.05.2023 г. покана, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази
връзка, поддържа че задълженията по кредита са станали предсрочно изискуеми считано от
29.05.2023 г. Навежда доводи, поради които счита, че ответникът му дължи стойността на
извършените разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита, в общ размер на 277,60 лв. Обосновава интереса си от установителен иск за
вземанията си, въз основа издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 41718/2023 г. по описа на СРС, 125, като с оглед
издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта, било образувано изпълнително дело
№ 347/2023 г. по описа на ЧСИ Георги Николов. Сочи, че с оглед постъпилото от ответника
възражение срещу заповедта, чрез назначения му особен представил от ЧСИ Георги
Николов, е налице правен интерес за банката да установи в настоящото производство
дължимостта на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Излага
съображения, с който оспорва представителната власт на назначения процесуален
представител на ответника, който е подал възражение срещу заповедта / доводи, осъдени от
съда в заповедното производство/.
С оглед изложеното, моли съда да прекрати настоящото производство, евентуално да
признае за установено, че ответникът дължи на „Юробанк България“ АД следните вземания:
21 151,11 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/09.10.2019 г., дължима
за периода от 09.03.2020 г. до 11.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 26.07.2023
г. до окончателното изплащане на дълга; 2387,85 лв. – възнаградителна лихва, начислена за
периода от 09.04.2020 г. до 29.05.2023 г.; 497,56 лв. – мораторна лихва, дължима за периода
от 14.05.2020 г. до 11.07.2023 г.; 206 лв. – такси за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2021 г.,
както и 277,60 лв., представляващи заплатени от ищеца такси за връчване на покана за
доброволно изпълнение и уведомление, че счита кредита за предсрочно изискуем,
извършени в периода от 10.12.2020 г. до 30.06.2023 г. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК / съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 13.9.2024г.,
отговорът е подаден на 15.10.2024г. чрез ССЕВ, като срокът тече, по аргумент от чл.60,ал.5
ГПК, от датата на връчването, и изтича, съгласно чл.60,ал.3 ГПК, на 13.10.2024г., неработен
ден, тоест, на 14.10.2024г./, ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. В., е
подал отговор на исковата молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Оспорва претенциите на ищеца по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Излага доводи за недействителност на
процесния договор, като твърди наличието на неравноправни клаузи в съдържанието му.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
2
С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото сключването на Договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който ответникът е усвоил предоставената му в заем главница в размер на 22 016 лв..
Представеният договор за кредит , е сключен при следните условия: кредитът се
отпуска от ищеца по посочена банкова сметка /чл.2,ал.1/, като за усвоения кредит, съгласно
чл.3, Банката начислява лихва, уговорена като променлив годишен лихвен процент, който се
определя като сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка от 5,800
%. За референтен лихвен процент по договора, се ползва референтен лихвен процент Прайм
на банката по необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2. в ал. 2 е посочено, че
референтният лихвен процент Прайм на банката, се определя от Комитета по управление на
активите и пасивите по методология на банката, публикувана в интернет страницата на
банката и представляваща приложение 1 към договора, и подлежи на преразглеждане на
тримесечна база, при спазване на усовията, посочени в методологията. В а.3 е посочено, че
прайм, към сключването на договора, е 1,150 %, в случай на промяна, тази промяна се
обявява на видно място в офис на банката, и по интернет, съгласно ал.4, при отрицателна
стойност, при определяне на ГЛП, същият е 0%. Съгласно ал.6, при всяка промяна,
лихвеният процент се актуализира от банката. Съгласно ал.9 ГПР е 8,48 %, обща дължима
сума от клиента е 28853,24 лева. В същата разпоредба на чл.3 е посочено,че лихвата е
определена при преференциални условия, включително превод на работна заплата по
сметката, по която кредитът е отпуснат.
Съгласно разпоредбата на чл.5,т.2 от договора, кредитополучателятт дължи на
банката месечна такса за обслужване на сметката от 3,50 лева на месец.
Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.2 от договора, освен таксите, посочени в догоовора,
кредитополучателят дължи и такса по тарифата на банката. В цитираната в заявлението
раздел 14, буква В, т. 10, са предвидени, обвързани от размера на вземането, такси за
„действия по ограничаване на негативните действия при просрочие”
Съгласно разпоредбата на чл.14 от договора, при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, банката има правото да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем.
Към договора е приложена „Методология”, съдържаща формула, с подпис на клиент,
както и погасителен план.
В рамките на заповедното производство, заявителят е представил два броя покани до
длъжника – нотариална покана, с която се уведомява ответникът, че поради неплащане на
вноска с падеж 9.3.2020г., на основание чл.14 от договора, ищецът обявява „цялото
задължение по договора за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието
на договора”, като нотариусът е приел, че поканата е връчена, на основание чл.47,ал.5 ГПК,
на 10.2.2021г., както и втора покана, изпратена чрез ЧСИ, която е приета за връчена, на
29.5.2023г. / на основание чл.50,ал.2 ГПК, поради връчване на работодател/.
3
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза,
съгласно заключението на която, до вноска с падеж 20.6.2022г., е налице погасяване на
вноските по погасителен план.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Заявителят – ищец основава претенцията си на твърдението, че вземането е
обявено за предсрочно изискуемо.
С т.18 от ТР №4/18.6.2014г. по дело № 4/2013г на ОСГКТ, се прие, буквално,
следното: „ По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции банката може да
са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато
"кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече
вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.”
С разпоредбата на чл.14 от договора е предвидено правото на банката да обяви
цялото вземане за изискуемо предсрочно, към датата на изпращане на нотариалната покана
от страна на банката, длъжникът, видно от ССЕ, е бил в неизпълнение на задължението да
плати вноска с падеж 9.3.2020г., поради което и за ищеца е възникнало правото да обяви
вземането за предсрочно изискуемо. Тук е моментът да се посочи, че „частично или изцяло”,
посочено в разпоредбата на чл.14 от договора, не означава обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо, без прекратяване на договора, както е посочил ищеца – заявител в
поканата си. Това означава, че кредиторът може да избере дали да обяви целия непогасен
остатък или част от него за предсрочно изискуем, което, съответно на предвидения избор,
следва изрично да се посочи с поканата. Следва да се приеме, че заявлението е достигнало
към 29.5.2023г., когато ЧСИ е констатирал редовно връчване чрез работодател, тъй като
приложима е разпоредбата на чл.47,ал.ал.3, изр.последно ГПК, и освен по постоянен и
настоящ адрес, длъжникът следва да се търси и по месторабота. Следователно, изявлението
на кредитора е достигнало до длъжника към 29.5.2023г. – констатацията на ЧСИ, че
уведомлението е връчено редовно, на работодателя. Доводите на ответната страна касаят
правото на банката да упражни своето право, и евентуалното начисляване на
възнаградителна лихва след като банката надлежно е упражнила правото си да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, поради забава на длъжника.
По доводите за нищожност на разпоредби на договора, същите следва да се разгледат
през призмата на претендираните суми.
4
По главницата. Вземането се формира от останалата неплатена главница, както е по
погасителен план. При приемане, че правото на банката да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо, е упражнено надлежно, вземането е дължимо.
По възнаградителната лихва. Вземането се начислява, на основание чл.3 от договора.
Така договореният референтен лихвен процент е в съответствие с изискванията на § 1, т. 6
от ДР на ЗПК. По силата на чл. 33а от ЗПК кредиторът е посочил методика, макар
неправилно посочена като методология, която кредиторът използва при прилагане на
референтен лихвен процент. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че приложената от банката методика представлява приложение към процесния
договор, потребителят се е запознал с нея, което се удостоверява от положения от ответника
подпис на всяка страница от договора и от приложената към него методика на банката,
използвана при определяне на референтния лихвен процент. По делото не са наведени
твърдения, нито са събрани доказателства, които да сочат на промяна на методиката в
нарушение на императивната норма на чл. 33а, ал. 3 от ЗПК. Разпоредбите на чл. 3, ал. 5 от
процесния договор имат декларативен характер и същите изразяват волята на страните да
спазват задълженията си по договора, така, както всяка от страните по него ги е поела. Ето
защо съдът приема, че направеното от особения представител на ответника възражение за
нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от процесния договор, е неоснователно.
Неоснователно е и позоваването на разпоредбите на чл.143 ЗЗП. Върховният съд е приел
константната си съдебна практика за предпоставките за определяне, че една договорна
клауза е неравноправна. Те са следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена
във вреда на потребителя. Предвиждането, че банката има право да определи едностранно
РЛП не попада под горните предпоставки. Първо, предвидена е възможността РЛП да се
определи , а не непременно увеличи. Второ, предпоставките, при които същото ще бъде
извършено, са обективни, и свързани с икономическите условия, тъй като РЛП, съгласно
договора, е индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити на домакинства
със срок над 1 ден до 2 години”, съгласно приетото в договора. Трето, за претендирания
период на договора, възнаградителната лихва, видно от ССЕ, е намалявана.
Видно от ССЕ, възнаградителна лихва е начислена и се претендира от заявителя .
ищец, до датата на обявяване на цялото останало вземане за предсрочно изискуемо, поради
което и доводите на защитата на ответника, са неоснователни.
Същата е и дължима, защото претенцията на ищеца е до датата, на която е прието, че
заявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника /29.5.2023г./.
По претенцията за „наказателна лихва” - същата се основава на чл.9 от договора,
който предвижда върху главницата да се начислява наказателна лихва в размер на законната
лихва за забава, което до води до неравноправност на разпоредбата – и без предвиждането в
5
договора, щеше да се приложи разпоредбата на чл.86,ал.1 ЗЗД, която предвижда същото
правило.
По претенцията за такса – таксата, предвидена в разпоредбата на чл.5,т.2 от
договора, предвиждаща кредитополучателят да дължи на банката месечна такса за
обслужване на сметката от 3,50 лева на месец, не е неравноправна, нито протИ.речи на ЗПК,
включително разпоредбата на чл.10а ЗПК. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда
възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и
също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът
въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира,
да бъдат ясно и точно определени в договора. Цитираните от съда разпоредби са
императивни, тъй като въвеждат правила, приложими в гражданско правоотношение, които
не могат да се дерогират, дори при съгласие на страните.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита.
Не така стои въпросът с претенцията на ищеца, основаваща се на чл.2,ал.2 от
договора, „освен таксите, посочени в договора, кредитополучателят дължи и такса по
тарифата на банката“. В цитираната в заявлението, такса, която се претендира на основание
раздел 14, буква В, т. 10 от Тарифата, са предвидени, обвързани от размера на вземането,
такси за „действия по ограничаване на негативните действия при просрочие” – налице е
нищожност на разпоредбата, тъй като разпоредбата на чл.10а ЗПК изрично предвижда
уговорката за дължимост на такса да се предвижда в договора, нейният размер и услугата, за
която се дължи, също да са посочени в договора. Предвид възможността ищецът сам да
определя дължимостта на такса за услуга с неясен произход /не води до различен извод
вписването под самата такса/, и обстоятелството, че таксата е предвидена в Тарифа, а не в
договора, води на извод за нейната недължимост, поради прякото протИ.речие с
разпоредбата на чл.10а ЗПК.
При изложените мотиви, исковете са основателни за всички вземания, освен таксите
от 157 лева.
Заявителят – ищец е доказал разходите, сторени за уведомяване на длъжника, затова
и това вземане е дължимо, с оглед на което искът е основателен за цялата претенция, освен
за сумата 157 лева, посочена по – горе.
СРС не разглежда направеното в отговора на исковата молба възражение за
погасителна давност, защото, както се посочи по- горе, отговорът е депозиран извън срока
по чл.131 ГПК.
6
По разноските. При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество е сторило разноски – за заповедното производство общо
2294,49 лева - 490,40 лева държавна такса и 1804,09 лева адвокатско възнаграждение. За
исковото производство, се претендира 4363,17 лева, от които държавна такса- същата
възлиза на 635 лева, 3128,17 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лева депозит
за ССЕ.
От сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете на ищеца
се следват: в заповедното производство сумата 2279,79лева, а от сторените в исковото-
4335,23 лева.
Ответната страна не доказва разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК.МЛАДОСТ,
УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, сумата 21 151,11 лева представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 09.10.2019 г.,, ведно със законна лихва за период
от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2 387,85 лева , представляваща
договорна лихва за период от 09.04.2020 г. до 29.05.2023 г., сумата 497,56 лева ,
представляваща мораторна лихва за период от 14.05.2020 г. до 11.07.2023 г., сумата 49 лева ,
представляваща такса за период от 11.03.2020 г. до 11.05.2021 г., сумата 277,60 лева ,
заплатени от заявителя такси за връчване на покана за доброволно изпълнение и
уведомление, че кредитът се обявява в предсрочно изискуем, за които суми по гр.д.
№41718/2023г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, ЖК.МЛАДОСТ, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, против И. Б. Д. с ЕГН: **********
и адрес: ***, иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№ 40523/2021г. от СРС,
125- ти състав за сумата 157 лева - начислени 12 броя такси съгласно чл.2,ал.2 от договора
във връзка с Раздел 14, б.В, т.10 от Тарифата за таксите и комисионните на банката.
ОСЪЖДА И. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на Банка ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК.МЛАДОСТ,
УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, сторените разноски: сумата от 2279,79лева по гр.д.№
41718/2023г и сумата 4335,23 лева.по гр.д.№ 40303/2024г
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок връчването, с въззивна жалба,
пред СГС.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8