О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./.......
10.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.10.2017 г.,
в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1143 по описа
за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №24103/24.08.2017г. от адвокат Р.Д. – пълномощник на ответниците Т.Ч.Д., ЕГН **********, Я.Д.Д.,
ЕГН **********, и Т.Н.Д., ЕГН **********, всички от гр. Варна, с искане за
изменение на постановеното по делото решение №558/08.08.2017г. в частта му за
разноските.
На първо място, молителят
оспорва мотива на съда за приложимост в конкретния случай на разпоредбите на чл.6, т.3 и 5 от НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при преценката за
прекомерност на платеното и претендирано за възстановяване като сторен разход
адвокатско възнаграждение.
На следващо място, аргументира
подробно становище, че разпоредбите на раздел ІІ от Наредбата са неприложими при присъждане на разноски по чл.78 от ГПК, тъй като
същите касаят
адвокатски услуги (съвет, справка, книжа и договори) извън процесуалното
представителство по чл.32, т.1 ГПК, именно каквото е осъществено в конкретния
случай. С оглед на това и доколкото е налице изрична уредба
в Наредба № 1/2004г. относно размера на възнаграждението за процесуално
представителство в производство по издаване на заповед за изпълнение (раздел
ІІІ, чл.7. ал.7 от Наредбата) молителят счита, че е недопустимо прилагането по
аналогия на нормите от раздел ІІ, чл.6 и за случаи, касаещи процесуално
представителство.
Наред
с това е изложена и подробна аргументация, че неприлагането на разпоредбите на
чл.7, ал.7, във вр. с ал.2 от Наредбата спрямо длъжника накърнява принципа на справедливостта и води до неравноправно третиране на страните в заповедното
производство.
По
тези основни съображения молителят счита даденото от съда разрешение на въпроса
за разноските за погрешно, поради което и на основание чл.248 от ГПК моли за
изменение на постановеното по делото решение №558/08.08.2017г. и присъждане изцяло в полза на ответниците на
сторените от всеки от тях разноски в заповедното производство.
Препис от молбата е връчен на
насрещната страна – ищеца „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София. В указания му срок същият е
представил писмен отговор, в който оспорва като неоснователно исканото
изменение на решението в частта му за разноските.
Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК
е редовна и допустима. За да се произнесе по същество на същата, съдът взе
предвид следното:
За да откаже присъждането в
цялост на претендирания от всеки един от ответниците разход, сторен в
заповедното производство, изразяващ се в платено адвокатско възнаграждение,
съдът е приел, че защитата на длъжника в заповедното производство се състои в
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, единственото действие с
правно значение при което е спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за
депозирането му пред заповедния съд. И тъй като процесуалното представителство
при извършването на това действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1
от 09.07.2004г. случаи, то и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. По тези основни съображения
и съобразявайки разпоредбите на чл.6, т.3 и т.5 от Наредбата съдът е приел, че адвокатските възнаграждения, които
кредиторът следва да бъде осъден да възстанови на длъжниците като сторен
разход, са да в размери от по 300 лева.
Според разпоредбата на чл.7, ал.7 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/2004г., Наредбата) за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ
иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и 4 ГПК и
в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на чл.7, ал.2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Макар граматическата
формулировка на посочената разпоредба да не е достатъчно прецизна (доколкото
реферира към производство за издаване на заповед за изпълнение, а не към
цялостното производство, уредено в част пета, глава 37 на ГПК „Заповедно
производство“, поради което би могло да се приеме, че е относима само към
активната да инициира това производство страна - заявителя, искащ издаване на
заповед за изпълнение), като се има предвид, че защитата на насрещната страна е
включена в съответните производства по системата на ГПК (напр. глава 34
„Допускане на обезпечението“, чл.396 ГПК; глава 36 „Издаване на изпълнителен
лист“, чл.407 ГПК; както и в глава 37 „Заповедно производство“, чл.414, чл.419,
чл.420, ал.3 ГПК) и като се съобразят основните начала на гражданския процес,
установени с нормите на чл.121 и чл.122 от Конституцията на Р. България и чл.9
от ГПК, би могло да се приеме, че същата е относима и към двете страни в
заповедното производство – кредитора-заявител и длъжника след неговото
конституиране (след издаването на заповедта за изпълнение).
Както съдът е посочил и в
решението си, безспорно е, че длъжникът може да ангажира услугите на адвокат за
оказване на правна помощ и съдействие при защитата му срещу издадената срещу
него заповед за изпълнение. Естествено и законово оправдано (чл.36 от Закона за
адвокатурата) е да се предположи, че при това същият би сторил разход за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Да се приеме, че насрещната страна не е
отговорна за репарирането на този разход в случай на неоснователно иницииране
на заповедното производство, накърнява както основното начало за равенство на
страните в процеса, така и на общия принцип на справедливостта. Такова едно
разрешение влиза в колизия и с основното положение, установено с нормата на
чл.3 от ГПК, доколкото би имало за резултат освобождаване на
кредитора-заявител, инициирал недобросъвестно заповедно производство срещу
длъжника, от отговорност за вреди.
С оглед на това и като
съобразява и изложените в молбата аргументи и доводи съдът възприема
твърдението на молителя, че ангажирането на адвокат в заповедното производство,
за което още с подаването на възражение по чл.414 от ГПК са представени
доказателства, следва да се приеме за случай на осъществяване на процесуално
представителство, за което Наредба №1/2004г. предвижда изрично минимален
размер на адвокатското възнаграждение. Същото обаче следва да се приеме като платено
за осъществяване на цялостната защита в заповедното производство, поради което
и по аргумент от нормата на чл.81 от ГПК произнасяне по искане на длъжника за
неговото възстановяване като сторен разход се дължи едва след окончателно
приключване на заповедното производство. Ето защо и като се има предвид, че
извън подаването на възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение,
други действия с правно значение в самото заповедно производство от страна на
длъжника са подаване на искане по чл.420 от ГПК за спиране на разрешеното
предварително изпълнение и обжалване на самото разпореждане по чл.418 от ГПК, с
което същото е допуснато, обосновано следва да се приеме, че за всяко едно от
тези действия отделно възнаграждение на адвоката не се дължи, съответно не може
да бъде присъждано (в т.ч. и от въззивната инстанция при обжалване на актовете
на заповедния съд, с изключение на възнаграждение по чл.11 от Наредба
№ 1/2004г. за изготвяне на частна жалба).
В този смисъл съдът в
настоящия си съдебен състав намира, че следва да изостави досегашното си
становище, изразено както в постановения по настоящото дело краен съдебен акт,
така и в предходни свои актове (например определение №471/11.02.2016г., поправено с определение № 3674/11.11.2016г. по т.д.
№1630/2014г., споделено и от въззивната съдебна инстанция (определение от
19.01.2017г. по ч.т.д
№14/2017г. на Варненски апелативен съд), че нормата на
чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (предишна ал.5) е неприложима
по отношение адвоката на длъжника, поради което и при възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение минималния му размер следва
да се съобразява спрямо разпоредбите на чл.6 от Наредбата, приложими по
аналогия.
По тези съображения и като
съобразява, че с оглед изхода на спора в настоящата инстанция и нормите на чл.81 и чл.78, ал.3
от ГПК разходите на ответниците, сторени в заповедното производство, следва да
им бъдат репарирани в цялост от страна на ищеца, съответно, че същите са в
размери съответно 668 лв. (на
ответника Т.Д.), 1 350 лв.
(на всеки един от ответниците Я.Д. и Т.Д.),
но с решението си съдът им е присъдил суми в по-малък размер (по 300
лв. на всеки един от тях), съдът приема, че е налице основание за изменение на
решението в частта му за разноските.
Платените от всеки един от
ответниците адвокатски възнаграждения за осъществена от пълномощника им адвокат
Р. Д. защита и съдействие в заповедното производство в размери от по 1 350
лева са към минималния, предвиден в чл.7,
ал.7, във вр. с ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. размер. С оглед на това и като се има предвид усложнената
фактическа обстановка по процесното отношение, изискваща още на етап заповедно
производство задълбочено проучване и даване в кратък срок (максималния такъв от
две седмици – чл.414, ал.2 от ГПК) на обосновано мнение дали да се инициира
исково производство (чрез подаване на възражение в преклузивния срок по чл.414,
ал.2 от ГПК), съдът приема възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на платените и претендирани за репариране като разходи на
длъжниците адвокатски възнаграждения за неоснователно.
По изложените съображения и и на основание чл.248, във
вр. с чл.78, ал.3 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение №558/08.08.2017г., постановено по търг. дело
№1143/2016г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в следния смисъл:
вместо „ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ч.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 300 лева (триста
лева), представляваща сторени разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.”,
да се чете „ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ч.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 668 лева (шестстотин шестдесет и осем лева),
представляваща сторени разноски за заповедното производство, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.”.
вместо „ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 300 лева (триста
лева), представляваща сторени разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.”,
да се чете „ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д.,
ЕГН **********,***, сумата 1 350 лева (хиляда триста и петдесет лева),
представляваща сторени разноски за заповедното производство, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.”.
вместо „ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д.,
ЕГН **********
***, сумата 300 лева (триста
лева), представляваща сторени разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.”,
да се чете „ОСЪЖДА „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” №19, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Д.,
ЕГН **********
***, сумата 1 350 лева (хиляда триста и петдесет лева),
представляваща сторени разноски за заповедното производство, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски апелативен съд с частна жалба,
предявена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: