Р Е Ш Е Н И Е
№ 185 / 4.4.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 524 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН).
Образувано е по жалбата на Община Пазарджик,
представлявана от кмета Т.П., срещу разпореждане за
прилагане на принудителна административна мярка от 10.05.2022 г. на главен
инспектор в РИОКН-Пловдив в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“
при Министерството на културата. Релевирани са доводи за нищожност,
алтернативно за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че министърът на културата е компетентният орган, който
определя границите на недвижимите културни ценности (НКЦ), а не издателят на
акта. Посочва се, че преди издаване на акта не е спазена процедурата по чл. 26 АПК, както и че не е съставен и връчен констативен протокол. Заявява се, че на
сградата на Младежкия дом е извършено художествено боядисване по мраморни колони,
тавани и проходи, с което не се засяга недвижимата културна ценност „Турска хигиенна
баня“, като не се касае за консервация, реставрация и реконструкция по смисъла
на чл. 74, ал. 1 ЗКН, нито се извършва текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ.
Твърди, че оспорената ПАМ е издадена при превратно упражняване на власт в
несъответствие с целта на закона, доколкото компетентният орган не полага
дължимата грижа за опазване на НКЦ и не може да замести същата чрез ПАМ,
приложена без установена свързаност на Община Пазарджик с „Турската хигиенна
баня“. В представени писмени бележки процесуалният представител юрисконсулт П.В.
поддържа жалбата и претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът – Главен инспектор в РИОКН-Пловдив в
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при
Министерството на културата, в съдебно заседание лично и в представен писмен
отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Ш., изразяват становище за
неоснователност на жалбата и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С процесната ПАМ, на посочено правно основание чл.
192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ ЗКН, с цел преустановяване на нарушение на
чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗКН, е разпоредено на Община Пазарджик в срок от
три дни от получаване на разпореждането да преустанови изпълнението на външен
текущ и авариен ремонт, при който се променят архитектурните и/или
художествените характеристики на сграда „Младежки дом“ – Пазарджик, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 6, с идентификатор 55155.503.407.5 – публична общинска собственост, ПИ
55155.503.407, попадаща в охранителната зона на декларирана недвижима културна
ценност „Турска хигиенна баня“ с предварителна категория „местно значение“.
При извършена в периода 29.04-05.05.2022 г.
проверка по документи и на място на „Младежки дом“-Пазарджик във връзка с
публикации в социалните мрежи и електронни медии органът е установил, че
сградата попада в охранителната зона на НКЦ „Турска хигиенна баня“, като върху
фасадата на сградата от всички страни се изпълнява боядисване в различни
цветове и геометрични форми. Посочено е, че цялата сграда е разчертана, от
което е направен извод за цялостното й боядисване. Установено е, че Младежкият
дом е с идентификатор 55155.503.407.5, намираща се в ПИ № 55155.503.407 и
попада в защитена зона – охранителната зона на НКЦ „Турска хигиенна баня“,
находяща се в ПИ № 55155.503.406, декларирана с Писмо изх.№ 4523/04.12.1981 г.
на Националния институт за паметници на културата като архитектурен паметник на
културата с предварителна категория „местно значение“, с висока
културно-историческа стойност. Посочено е, че съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН
притежава статут на единична недвижима културна ценност. При проверката е
констатирано, че се извършва ремонт и боядисване на фасадата без съгласуван
проект съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗКН, като собственикът на сградата –
Община Пазарджик не е представила документи. Посочено е, че ПАМ е приложена за
да се защитят особено важни обществени интереси и да се спре дейността, която
създава опасност или уврежда недвижимото културно-историческо наследство.
По делото са приети и приложени: Констативен
протокол вх.№ 24-00-82/10.05.2022 г. с резултатите от проверката; писмо от
29.04.2022 г. за изискване на документи от Община Пазарджик; декларационна
карта на паметник на културата „Турска хигиенна баня“, деклариран с Писмо № 4523/04.12.1981 г.; извадка от кадастралния регистър
на недвижимите имоти с ЕКАТТЕ 55155; договор от 13.04.2022 г., сключен между
Община Пазарджик и „0511 Дизайнс“ ЕООД за художествено боядисване по облицовки
от каменни плочи, по мраморни колони и по тавани и проходи; Акт за публична
общинска собственост № 180/04.03.1999 г.; писмо от РДНСК-Пазарджик от извършена
проверка със становище, че е „извършен само текущ ремонт, изразяващ се в
боядисване на всички фасади на сградата“; отговор от директора на Националния
институт за недвижимо и културно наследство; скица на ПИ с идентификатор
55155.503.406 и скица от дворищно-регулационния план.
За изясняване на значимите за спора факти и
обстоятелства по делото по искане на жалбоподателя са изслушани основно и
допълнително заключения по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които
съдът кредитира изцяло. Според заключенията на вещото лице имот с идентификатор
55155.503.406 няма обща граница с имот с идентификатор 55155.503.407, като
между двата имота има обособена второстепенна улица с идентификатор
55155.503.9552. От представената от общината документация е установено, че на
сградата на Младежкия дом са извършени: ремонт на покрив и на фасада, смяна на
дограма и художествено боядисване на фасадата по три различни договора. От
огледа на място е констатирано, че югозападната фасада на Младежкия дом, както
и стените на сграда с идентификатор 55155.503.407.4 – трафопост, не са боядисани.
Вещото лице е заключило, че Младежкият дом попада в териториалния обхват на НКЦ
„Турска хигиенна баня“. Посочило е, че в границите на единичната културна
ценност попадат и сгради с идентификатори: 55155.503.406.1; 55155.503.406.2 и
55155.503.406.3, както и че в одобрения с Решение № 222/27.11.2020 г., взето по
протокол № 14 на Общински съвет-Пазарджик общ устройствен план, „Турска
хигиенна баня“ не попада в терени за обекти на недвижимо културно наследство.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик
обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният
индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес
за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна
по следните съображения:
Процесната ПАМ е приложена от компетентен орган.
Съгласно чл. 15 ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за
опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на
изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. А
съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН при упражняване на контролната дейност
от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни
административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по
този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават
писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по
този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен
срок и спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и
движимо културно-историческо наследство. Според алинея 2 на чл. 192 ЗКН
прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите.
Материалната компетентност на издателя на разпореждането – главен инспектор в
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в
Министерство на културата, видно от основанието за налагане на мярката, е
обоснована именно с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН, както и
на Заповед № РД09-322/11.05.2018 г. на министъра на културата. В таи връзка е
неоснователно твърдението в писмената защита на жалбоподателя, че обжалваният
акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. В случая се касае
за прилагане на принудителна административна мярка за преустановяване на
нарушение върху декларирана недвижима културна ценност, а не за предоставянето
й на статут, за което се издава заповед от министъра на културата.
Разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено в
писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа посочване на фактическите
и правни основания за издаването, вкл. с позоваване на резултатите от
проверката, за която е съставен Констативен протокол с вх.№ 24-00-82/10.05.2022
г. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
каквито доводи са изложени от Община Пазарджик. Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) принудителните административни
мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на преките последици от
тях. Тази законова дефиниция на целта на принудителните мерки ясно сочи, че те
са обусловени от правонарушение и в частност от административно нарушение. Ако
няма установено административно нарушение принудителната административна мярка не
би имала своята законна цел. Но нито чл. 22 и 23 ЗАНН, нито чл. 192 ЗКН
изискват като абсолютна предпоставка за издаване на заповед за прилагане на
принудителната мярка издаването на констативен протокол на адресата на мярката.
От друга страна цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 26, ал. 1 АПК се
намира в глава пета „Издаване на административни актове“, раздел І „Индивидуални
административни актове“, а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І
не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се
издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед
на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по чл. 192
ЗКН е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е
неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната
мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, която има за основна цел незабавното
преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне
целта на нормативното регулиране на опазването и закрилата на културното
наследство на Република България.
Не е налице и нарушение на материалния закон. Не е
спорно между страните, че „Турската хигиенна баня“ е декларирана с Писмо № 4523/04.12.1981
г. като архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно
значение“, с висока културно-историческа стойност и притежава статут на
единична културна ценност, както и че същата се намира в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.406 по КК на гр. Пазарджик. Спорни по делото са въпросите
дали сградата на Младежкия дом попада в охранителната зона на недвижимата културна
ценност, съответно извършван ли е текущ ремонт на фасадата, при който се
променят архитектурните и/или художествените й характеристики.
От представените по делото документи и от
заключението по СТЕ се установява, че „Турска хигиенна баня“ се намира в поземлен имот № 55155.503.406, НТП „Ниско застрояване“
с площ 785 кв.м. В този имот попадат четири сгради, като сградата на НКЦ е с
идентификатор 55155.503.406.4. Съгласно КККР на гр. Пазарджик съседните имоти на
поземлен имот № 55155.503.406 са: имот с идентификатор 55155.503.1452, НТП „За
търговски обект, комплекс“; имот с идентификатор 55155.503.9553, НТП „За площад“;
имот с идентификатор 55155.503.9612, НТП „За паркинг“ и имот с идентификатор
55155.503.9552, НТП „За второстепенна улица“.
Сградата на Младежкия дом е с идентификатор
55155.503.407.5 и е разположена в имот с идентификатор 55155.503.407, чийто съседни
имота са: имот с идентификатор 55155.503.1452, НТП „За търговски обект,
комплекс“; имот с идентификатор 55155.503.9552, НТП „За второстепенна улица“;
имот с идентификатор 55155.503.9612, НТП „За паркинг“; имот с идентификатор
55155.503.510, НТП „За административна сграда“ и имот с идентификатор
55155.503.9553, НТП „За площад“.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗКН режимът за опазване на
недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за
предоставяне на статут. Ал. 4 от същата разпоредба гласи, че когато единичната
културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или
за предоставяне на статут, за нейни граници се смятат границите на имота, за охранителна
зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14
метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между
тях. Доколкото с декларационната карта на паметника на културата не са
определени териториалният обхват и охранителната зона, то приложима е именно
нормата на чл. 79, ал. 4 ЗКН. С оглед горепосоченото за териториален обхват на
сградата на НКЦ „Турска хигиенна баня“ следва да се приеме, че това са
границите на целия имот, който е с идентификатор 55155.503.406.
Не може да бъде споделено твърдението на
жалбоподателя, че Младежкият дом не попада в охранителната зона на НКЦ. Законовата
разпоредба гласи, че охранителна зона е територията, обхващаща непосредствено
съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти,
както и уличното пространство между тях. Безспорно е, че двата имота нямат обща
граница, но между тях има второстепенна улица с идентификатор 55155.503.9552.
Тълкуването на Община Пазарджик, че самата улица трябва да е със статут на
недвижима културна ценност е неправилно. В разпоредбата на чл. 79, ал. 4 изрично
е записано, че когато граница на имота е улица, то в охранителната зона на НКЦ
попадат и срещулежащите през улицата имоти, а именно имот с идентификатор
55155.503.407, в който попада и сградата на Младежкия дом. Това се потвърждава
и от последната част на изречението, в което е посочено, че се включва и
уличното пространство между тях. Логически необосновано е ако се приеме за правилно
твърдението на жалбоподателя, че нормата касае улици като културни ценности,
доколкото между т.нар. културна ценност-улица и граничещият с нея имот няма как
да има улично пространство между тях. Не е спорно и че улицата между двата
имота е по-малка от 14 метра, което се потвърждава и от вещото лице в съдебна
зала, поради което съдът приема, че сградата на Младежкия дом попада в
охранителната зона на НКЦ „Турска баня“ като срещулежащ през улицата имот.
Другият спорен въпрос е дали с извършеното по
фасадата художествено боядисване е осъществен текущ ремонт и необходимо ли е да
отговаря на изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗКН. Съгласно цитираната
разпоредба инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по
реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84,
ал. 1 и 2, в охранителни зони на единични културни ценности, ако с режимите за
опазване не е определено друго, искания и документация за извършване на външни текущи и аварийни
ремонти, при които се променят архитектурните и/или художествените
характеристики на строежите. Дефиниция за текущ ремонт е дадена в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ,
според която това е подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях. Съгласно сключен договор от 13.04.2022 г.
между Община Пазарджик и „0511 Дизайнс“ ЕООД, възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши художествено боядисване по облицовки от каменни
плочи, по мраморни колони и по тавани и проходи. Възложителят е задължен преди
започване на художественото боядисване да отстрани и ремонтира падащи мазилки,
ръжда и всякакви рушащи се елементи. С извършеното художествено боядисване е
подобрена фасадата на сградата на Младежкия дом, като не засяга конструкциите
на постройката и не променя предназначението на помещенията и натоварванията в
тях, поради което следва да се определи като текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР
на ЗУТ. Това се потвърждава и от представеното по делото писмо от
РДНСК-Пазарджик, в което е посочено, че след извършена проверка на място от
служители на дирекцията е констатирано, че „е извършен само текущ ремонт,
изразяващ се в боядисване на всички фасади на сградата“. При проверка в архива
на НИНКН административният орган е установил, че не е съгласуван проект за
промяна на фасадата на сградата на Младежкия дом, поради което правилно е приложил
процесната ПАМ за преустановяване на нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“
ЗКН. С художественото боядисване безспорно се променят архитектурните и/или
художествените характеристики на сградата като това, че югозападната фасада не
е боядисана не променя изводите на органа. Напротив, ПАМ е приложена с цел преустановяване
на нарушението, като предназначението й е да пресече, преустанови
продължаването на вече започнало правонарушение. Мярката ще е преустановителна само
ако нарушението е започнало, но не е завършено, т.е. ако то продължава, какъвто
е настоящият случай. От друга страна, както бе посочено сградата на Младежкия
дом е в поземлен имот с идентификатор 5155.503.407, който попада в охранителната
зона на недвижимата културна ценност, поради което преустановителната ПАМ правилно
е приложена по отношение на цялата сграда, а не само на фасадите, които са
срещулежащи на „Турската хигиенна баня“.
Неоснователно е и твърдението, че приложената ПАМ
не съответства на целта на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1, законът има за цел да
създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво
развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на
гражданите до културните ценности. Териториалният обхват на недвижимата
културна ценност се определя от границите, площта и охранителната й зона, като
последната се определя за осигуряване от по-ефективна теритотиалноустройствена
защита на недвижимата културна ценност (чл. 79, ал. 3 ЗКН). Твърдяното
неизпълнение на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН от страна
на министъра на културата не е предмет на настоящия спор, поради което не
следва да се обсъжда. Безспорно е, че „Турската хигиенна баня“ е декларирана
като недвижима културна ценност, в чиято охранителна зона попада сградата на Младежкия
дом, поради което оспорената ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, съдът намира, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена
спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите
материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на
защита.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва Община Пазарджик да бъде осъдена да заплати на Министерството
на културата такова в размер на 100 лв. в определен от съда размер съгласно чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жабата на Община Пазарджик срещу разпореждане за прилагане на
принудителна административна мярка от 10.05.2022 г. на главен инспектор в
РИОКН-Пловдив в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ при Министерството на културата.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК *********, гр. Пазарджик, бул. „България“ №
2, представлявана от кмета Т.П., да заплати на Министерството на културата
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)