Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 07.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, VІІІ-ми състав, в
публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 523 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от Н.В.К. ***, младши инспектор, водач на специален автомобил І-ва
степен в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН)
– Ветово към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(РДПБЗН) – Русе при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" в МВР против Заповед №1090з-205 от 26.08.2020 г. на ВПД
Директор на РДПБЗН – Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание"
за срок от шест месеца. В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е
незаконосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК. Твърди се липса на
компетентност у органа, издал акта, неспазване на изискванията за форма поради
непосочване на длъжността на издаващия. Развиват се доводи за допуснати нарушения
на материалния закон и допуснати съществени нарушения в дисциплинарното
производство, изразяващи се в непредоставена възможност на жалбоподателя да
участва лично в дисциплинарното производство, както и на достъп до материалите
по производството, а също така и за даване на писмени обяснения по случая.
Твърди се, че жалбоподателят не е бил поканен за изслушване от
дисциплинарнонаказващия орган. ретендира се отмяна на оспорваната заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна – Директор на РДПБЗН - Русе, чрез юк. Н.,счита заповедта за правилна и
законосъобразна. Подробни съображения за това се излагат в писмен отговор по
жалбата. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административният
съд, след проверка на оспорения административен акт, предвид твърденията на
страните и приложените доказателства, приема следното:
Жалбата
срещу заповедта на Директора на РДПБЗН – Русе е подадена от легитимирано лице –
адресат на акта, в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК четиринадесет дневен срок за
обжалване - заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.08.2020 г., а жалбата
срещу нея е депозирана чрез административния орган на 11.09.2020 г. Жалбата е
допустима за разглеждане, а по същността си се явява неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено, че с писмо рег.№ 336р-15435 от
26.06.2020 г. (л. 83 от преписката) директорът на РДПБЗН – Русе е уведомен от
директора на ОДМВР – Русе за съставени четири броя актове за установяване на
административно нарушение срещу служителя на РСПБЗН – Ветово Н.В.К. за
извършени нарушения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Кодекса за
застраховането (КЗ). Във връзка с постъпилите данни е издадена Заповед №
1090з-149/29.06.2020 г. от директора на РДПБЗН - Русе (л. 14 от преписката) на
основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, с която е разпоредено извършването на
проверка за изясняване на постъпилите данни за наличие на нарушение на
служебната дисциплина от младши инспектор Н.В.К., като на последния заповедта е
връчена на 03.07.2020 г., удостоверено с подписа му. За дисциплинарноразследващ
орган е определен началникът на РСПБЗН – Ветово - главен инспектор Н. П.
В
хода на проверката е изискана информация от сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при ОД
на МВР-Русе относно осъществената проверка на жалбоподателя на 23.06.2020 г. От
сектора били предоставени копия от административнонаказателните преписки по
съставени четири броя АУАН на оспорващия, както следва: 1. АУАН № 632995/23.06.2020
г., съставен за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП;
2. АУАН № 632996 от 23.06.2020 г. – за извършено нарушение на чл. 100, ал. 4,
т. 1, предл.2 от ЗДвП; 3. АУАН № 374117 от 23.06.2020 г. за нарушение на чл. 6,
т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и 4. АУАН № 374116 за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ. От всички изпратени материали се установява, че на 23.06.2020 г.
около 14 часа е извършена проверка по подаден сигнал по телефона до началника
на сектор „Пътна полиция“ за водач на мотоциклет, нарушаващ правилата по ЗДвП в
района на Бизнес парк – Русе, намиращ се на бул. “Липник” № 121. Проверката
установила, че на същата дата, около 13:00 часа, жалбоподателят, в качеството
му на водач на мотоциклет, използва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари, като на място превърта задна гума на мотоциклета, до степен на
излизане на пушек от нея. Установено е още, че жалбоподателят не съобразява поведението
си с пътен знак В27 като спира за престой в зоната му на действие, а също така
и че управляваният от него мотоциклет не е представен за технически преглед и е
със сгъната задна регистрационна табела, което затруднява идентификацията му,
както и че е с незаплатена застраховка „Гражданска отговорност“. В хода на
административно-наказателните производства са събрани сведения от свидетели
очевидци на нарушенията, които посочват, че на процесната дата 23.06.2020 г.
около 13:00 часа жалбоподателят е управлявал личния си мотоциклет с рег. №
Р1114Х като се е движил от Бизнес парк – Русе към МОЛ – Русе в платното за
насрещно движение, спрял е пред сградата на Бизнес парк – Русе, за което му е
направена забележка от служител на Бизнес парка и от служител на фирмата
охраняваща сградата, като бил помолен да напусне мястото, на което е забранено
паркирането. Възникнал е спор, в който са се включили и граждани, посетители в
намиращо се в близост отсрещно заведение. Конфликтът приключил като
жалбоподателят потеглил с мотоциклета рязко с превъртане на задна гума (с
„дрифт“). По данни на някои от свидетелите малко след потеглянето
жалбоподателят спрял отново, когато между него и друго лице отново имало
спречкване, при което според жалбоподателя му е нанесен удар по лицето. За
инцидентът бил подаден сигнал до сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе от
служител на Бизнес парка, който е станал свидетел на случая. В резултат на
проверката били съставени гореописаните четири АУАН.
В
хода на дисциплинарната проверка отново са събрани сведения от лицата -
очевидци на случая и обяснения от жалбоподателя, като изложената по-горе
фактология се потвърждава и от тях, въпреки известните различия в показанията
на отделните свидетели.
Въз
основа на АУАН № 632995/23.06.2020 г. е издадено НП № 20-1085-002448/17.07.2020
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Русе, с което за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на К. са
наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца /л.20 от делото/. Издадена е и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-000725 от 24.06.2020
г. за наложена ПАМ – временно спиране от движение на моторно превозно средство
за срок от 3 месеца, по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП /л.22 от преписката/.
Наказателното
постановление е оспорвано от жалбоподателя пред Районен съд – Русе, който с
Решение от 04.11.2020 г. по АНД № 1378/2020 г. по описа на РРС го е отменил
/последното се установи от служебно извършена справка от съда в деловодната
система на РРС/. Решението към настоящия момент не е влязло в сила. Районният
съд е приел, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, но в конкретния случай нарушението представлява маловажен случай и на
нарушителя не следва да бъде налагано административно наказание.
Заповедта
за прилагане на ПАМ също е оспорвана по съдебен ред. С влязлото в сила Решение
№ 15/07.10.2020 г. по адм.д. № 355/2020 г. по описа на АдмС – Русе оспорването
е отхвърлено като неоснователно /л.21-л.24 от делото/. И в това производство
съдът е установил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Въз
основа на АУАН № 374117/23.06.2020 г. е издадено НП № 20-1085-002353/
10.07.2020 г., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от същия закон и „глоба“ в размер на 50 лв.
на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП /л.57, гръб от преписката/.
Въз
основа на АУАН № 374116/23.06.2020 г. са издадени две Заповеди за прилагане на
ПАМ - № 20-1085-000723/24.06.2020 г. на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач да предоставяне на сключена валидна застраховка и №
20-1085-000724/24.06.2020 г. на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП -
временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключването на
застраховка „Гражданска отговорност“. По делото липсват данни за издадено
наказателно постановление, както и дали заповедите за налагане на ПАМ са
оспорвани. Липсват и данни за издадено наказателно постановление въз основа на
АУАН № 632996/23.06.2020 г.
За
резултатите от извършената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е изготвена
писмена справка рег.№ 7372р-343/27.07.2020 г. (л. 12-13 от преписката). В
същата са описани събитията, случили се на 23.06.2020 г., пред сградата на
Бизнес парк – Русе, установени в хода на дисциплинарната проверка, включително
и от записи на видеокамери в района на Бизнес парка. Направен е извод за
наличие на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и
предложение за налагане на дисциплинарно наказание на служителя К. основание
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на
справката на 31.07.2020 г. като изрично е декларирал, че ще се възползва от
правото си да даде допълнителни обяснения. Сторил е това на 03.08.2020 г., като
е депозирал писмени възражения до дисциплинарноразследващия орган (л. 11 от
преписката). Последвало е съставяне на обобщена справка рег.№
7372р-367/03.08.2020 г. (л. 8-9 от преписката), в която са отразени същите
обстоятелства като в писмената справка от 27.07.2020 г., подаденото възражение
е прието за неоснователно и е предложено отново налагане на дисциплинарно
наказание на жалбоподателя. Жалбоподателят е бил запознат с обобщената справка
на 05.08.2020 г., удостоверено с подписа му. Директорът на РДПБЗН – Русе също е
бил запознат с обобщената справка, за което е поставил резолюция върху нея, но
без посочване на дата. На 06.08.2020 г. на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е
проведено изслушване на Н.К., за което е съставен протокол рег.№
1090р-2276/06.08.2020 г. (л. 6-7 от преписката). Според протокола,
жалбоподателят е заявил, че е допуснал нарушенията по ЗДвП поради факта, че е
управлявал мотора си не на дълъг път, а само за тестова обиколка и не е
съобразил необходимостта от застраховка „Гражданска отговорност“. Посочил е, че
обжалва един от актовете за установяване на административно нарушение – този по
чл. 104б от ЗДвП. Служителят е заявил, че съжалява за допуснатите нарушения.
С
процесната Заповед № 1090з-205 от 26.08.202020 г. на ВПД Директор на РДПБЗН –
Русе е прието, че с извършването на нарушения на ЗДвП, за които са му съставени
три АУАН, младши инспектор Н.В.К. – водач на специален автомобил І-ва степен в
РСПБЗН – Ветово виновно е нарушил чл. 150, ал. 2 от ЗМВР и т. 28, буква
"а" на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
предвиждаща задължение за държавния служител в МВР, независимо от заеманата
длъжност, в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на
нормативно установените правила за движение по пътищата в РБ. За това му е
наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца,
считано от връчване на заповедта. Тази заповед се обжалва от жалбоподателя и е
предмет на настоящето съдебно производство.
В
хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Б.К.Г., С.С.Г. и Б.Ц.В..
Първите
двама свидетели, посочени от жалбоподателя, установяват, че последният е
управлявал процесния мотоциклет на описаното в актовете за установяване на
административни нарушения и в оспорваната заповед място, като е спрял пред
сградата на Бизнес парк – Русе; потвърждават възникнала конфликтна ситуация
между К. и други лица като посочват, че в тази ситуация жалбоподателят не се е
държал агресивно, а точно обратното след потеглянето му и последващото спиране
е бил ударен от лице, участвало в спора. Свидетелите сочат, че по данни, които
са получили от жалбоподателя, спирането на това място е било предизвикано от
повреда в мотора му.
Свидетелят
В.,***, посочва, че макар да не е участвал в спора между жалбоподателя и
третите лица, е наблюдавал конфликтната ситуация от помещението, в което се е
намирал и от което е имал не само пряка видимост, но и възможност да чуе
провеждания разговор. Показанията и на този свидетел сочат, че жалбоподателят е
спрял пред сградата на Бизнес парк – Русе на място, забранено за престой и
паркиране, като след приключване на спора му с други лица е потеглил, въртейки
задна гума, при което е създал висок шум и пушек.
Като
веществено доказателство по делото е приет CD-R диск, съдържащ видеофайл, заснет от
камера, намираща се в район на инцидента. От съда, в присъствието на страните,
се извърши оглед на доказателството. На записа е видно движението на
жалбоподателя в процесния участък, включително спирането му и спора с други
лица, както въртенето на задна гума, при което излиза пушек. Записът не съдържа
самото потегляне на мотора след това, както и спирането му в последствие, за
което свидетелстват разпитаните свидетели.
От
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Заповедта
е издадена от комисар В.К. – ВПД (временно преназначен на длъжността) Директор
на РДПБЗН – Русе. В съответствие с разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР,
компетентни органи да издават заповеди за налагане на дисциплинарни наказания
по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, са служители на висши ръководни и ръководни
длъжности. По делото е представена Заповед 8121К-4534/12.03.2020 г. на
министъра на вътрешните работи (л. 35), от която е видно, че комисар К. е
временно преназначен за срок от една година на длъжността „директор“ на РДПБЗН
– Русе, считано от датата на встъпване в длъжност. Встъпването е осъществено на
12.03.2020 г., видно от съставения нарочен акт за това /л.36 от делото/.
Оспорваната в настоящото производство заповед е издадена именно от това лице, в
качеството му на директор и в периода, за който той е назначен да изпълнява
тази длъжност. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че липсва посочване за обхвата на предоставените на издателя на
акта правомощия. Последният е назначен на длъжността „директор“ и макар това
назначение да е временно (за определен срок – една година), то не ограничава
вменените на лицето функции за длъжността.
Заповедта
е и мотивирана, тъй като в нея са посочени подробно фактическите и правни
основания за налагане на дисциплинарното наказание. Не е налице и соченият от
жалбоподателя порок на формата – липса на посочване наименованието на органа,
който издава акта – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК. В конкретния
случай се установява, че преди полагане на подписа, издателят на акта е
обозначен с имената и длъжността си – ВПД Директор, комисар В.К., като факта,
че се касае именно за директора на РДПБЗН – Русе е виден от титулната част на
първата страница на заповедта, където е посочено, че този документ изхожда
точно от РДПБЗН – Русе. В този смисъл заповедта не страда от пороци във
формата.
Съдът
не установи и наличие на съществени процесуални нарушения, които да са
допуснати в хода на дисциплинарното производство. Същото е протекло и
приключило в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Проведено е дисциплинарно
разследване, при което са събрани относими за случая доказателства, като
разследването е приключило с писмена справка, а по-късно и с обобщена справка,
с които жалбоподателят е бил запознат. В хода на производството наказаният служител
е имал неколкократно възможност да даде своите обяснения по случая, които са
били разгледани както от дисциплинарноразследващия, така и от
дисциплинарнонаказващия орган. Фактът, че тези обяснения не са били кредитирани
и възраженията на жалбоподателя са отхвърлени като неоснователни, не може да се
третира като процесуално нарушение. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1
от ЗМВР, служителят да бъде изслушан преди да му бъде наложено наказание.
Действително, по преписката липсват доказателства за начина, по който
жалбоподателят е бил поканен да бъде изслушан, но фактът, че такова изслушване
е проведено е установен, с което се изпълнява императива на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Твърденията на жалбоподателя, че правото му на защита е било затруднено,
поради това, че не му е дадена възможност да се запознае в цялост с материалите
по преписката, е голословно - за него липсват каквито и да е доказателства.
Напротив, от поддържаните пред съда възражения може да се направи извод, че
жалбоподателят е бил наясно с всички събрани доказателства в хода на
дисциплинарното производство.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че
дисциплинарно-наказващият орган е следвало да изчака да приключи съдебното
производство, образувано по оспорване на едно от издадените наказателни
постановления, въз основа на съставените АУАН, и едва след това, ако
наказателното постановление бъде потвърдено, да пристъпи към налагане на
дисциплинарно наказание. Дисциплинарната отговорност, както посочва и самия
жалбоподател, е отговорност, която се реализира самостоятелно от другите видове
– наказателна, административнонаказателна или имуществена. В тази връзка
влизането в сила на наказателното постановление не би могло да е предпоставка
за налагането на дисциплинарно наказание, още повече, че наказателното
постановление само по себе си може да бъде отменено на основания, които не
изключват наличието и извършването на нарушението, като например установеното
нарушение да не съставлява административно нарушение, но въпреки това да е
дисциплинарно нарушение. Липсва принципна връзка на преюдициалност на спора
относно административното нарушение спрямо спора относно дисциплинарното
нарушение. Доказването на всяко едно от тях се провежда в самостоятелно
производство с допустимите по закон доказателства.
Дисциплинарната
отговорност се носи независимо от наказателната и административнонаказателната,
а от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че
К. е извършил нарушения на ЗДвП, с което не е спазил Етичния кодек поведение на
държавните служители в МВР, а именно независимо от заеманата длъжност в
качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно
установените правила за движение по пътищата в РБ - т. 28а от Етичния кодекс на
служителите на МВР. От своя страна задължението му да съобразява поведението си
с правилата на Етичния кодекс е регламентирано законово в разпоредбата на чл.
150, ал. 2 от ЗМВР.
Цитираното
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарнонаказващият орган е
индивидуализирал наказанието, като след преценка на всички относими факти и
обстоятелства същото е в минималния предвиден размер от 6 месеца. Анализът на
приложимата нормативна уредба обосновава извода, че законодателят поставя
по-високи изисквания по отношение поведението на служителите на МВР. С оглед на
това дисциплинарната отговорност се ангажира и за действия, които са морално
укорими, независимо от факта, че лицето е или би понесло и административнонаказателна
отговорност за извършените административни нарушения по ЗДвП. В конкретния
случай с поведението си К. влияе при формирането облика на МВР, като
поведението му сочи на липса за чувство за отговорност и зачитане на закона.
Основните
възражения, наведени от жалбоподателя, са свързани с установеното нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Анализът на събраните доказателства – писмени,
веществени и гласни, както в хода на дисциплинарното, така и в хода на
съдебното производство, безпротиворечиво сочи, че посоченото нарушение е
налице. В същия смисъл са и постановените съдебни решения по делата за
оспорване на заповедта за налагане на ПАМ и на наказателното постановление,
свързани с това нарушение. Неотносими към предмета на спора са доводите на
жалбоподателя, че същият не е манифестирал заеманата от него длъжност в
създалия се конфликт с граждани, че не е показал агресия, а точно обратното –
той е бил обект на такава. Всички тези обстоятелства нямат отношение към факта,
че е извършил нарушения на ЗДвП, което води и до неспазване на Етичния кодекс
на държавните служители в системата на МВР, за каквото нарушение му е наложено
дисциплинарното наказание.
На
последно място следва да се посочи, че дори и да се приемат за основателни
възраженията на жалбоподателя, свързани с извършване на административното
нарушение на чл. 104б от ЗДвП, то това не води до незаконосъобразност на
оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като
нарушението на т. 28, буква „а“ от Етичния кодекс е свързано не само и
единствено с горепосоченото това нарушение на ЗДвП, а и с още други три
нарушения на ЗДвП, чието извършване жалбоподателят не оспорва. Същите са
достатъчно основание, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 150, ал. 2
от ЗМВР във връзка с т. 28, б. „а“ от Етичния кодекс на държавните служители в
системата на МВР, за каквото именно нарушение е наказан жалбоподателят.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че заповедта, като издадена от компетентен орган и
при спазване на установената форма на акта и в съответствие с материалния и
процесуалния закон и целта на същия, следва да се потвърди. Съвкупната преценка
на описаните до тук фактически и правни основания, налагат да се приеме, че
дисциплинарнонаказващият орган е събрал и обсъдил всички относими към спора
доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в
заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност
от жалбоподателя. Конкретно установените факти са съотнесени към точните
материално правни норми, за които се твърди да са нарушени и съответно правилно
е приложена съответната разпоредба. Жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника –
юрисконсулт Н., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото. Ответният орган е включен в
структурата на ГДПБЗН-МВР, която е юридическо лице и в чиято полза следва да
бъде присъдени поисканите разноски.
Въз
основа на гореизложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК, административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.В.К. ***
- младши инспектор, водач на специален
автомобил І-ва степен в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Ветово към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Русе против Заповед №1090з-205 от 26.08.2020 г. на ВПД Директор
на РДПБЗН – Русе, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Н.В.К. ***, ЕГН **********, да
заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" в Министерство на вътрешните работи – гр.София сумата в
размер на 150 (сто и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно на основание чл.211, предл. последно от ЗМВР.
Съдия: