Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260100           13.06.2023 година                град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 7254 по описа за 2019 година.

 

Предявени са обективно кумулативно съединени частични искове с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Хипо Кредит” АД твърди, че с ответника са страни по договор за заем от *** относно сумата 260000 евро с краен срок за погасяване 31.12.2013г. Договорът бил сключен със „***“ АД – праводател на дружеството ответник по настоящото дело „Тех Парк Оптела” АД. За обезпечаване на вземането по него бил сключен договор за ипотека от ***, обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело ***/*** на нот. *** с район на действие ***. До *** ответникът изпълнявал задължението си да заплаща месечните вноски за погасяване на вземането, но от ***  започнал да изпада в продължителни просрочия. На *** със справка–извлечение ответникът бил удостоверил, че задължението му по договора № *** – ***/*** е както следва: 251 398,73 евро главница; 15 048,41 евро -лихва /просрочена/; 120 947,06 евро -наказателна лихва. С последващо споразумение ответникът се съгласил, че към *** задължението е както следва: 251 398,73 евро-главница; 15 558,36 евро -лихва /просрочена/; 132 976,93 евро-наказателна лихва. След направено уточняване на исковата молба, се поддържа искане да бъде осъден ответника да заплати сумите: 3000 евро представляваща част от главницата по договора за заем; 210 евро представляваща част от възнаградителна лихва за периода 01.04.2012г. - 31.03.2015г.; 250 евро представляваща част от дължимата наказателна лихва /неустойка/ за периода 01.04.2012г. - 31.03.2015г.   

Ответникът „Тех Парк Оптела“ АД възразява, че клаузите уреждащи размера на задължението за възнаградителна лихва са нищожни, като същевременно поддържа, че е налице разлика, между посочения размер на тази лихва в договора за кредит и сключения във връзка с него договор за ипотека. Обосновава тези твърдения, с противоречие на уредения размер на възнаградителната лихва с добрите нрави. Счита, че претенцията за заплащане на възнаградителна лихва е погасено поради изтичането на тригодишния давностен срок относно претенцията за лихви преди 14.03.2014г. Освен това прави възражение за нищожност на клаузите, регламентиращи задължението за неустойка, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като е уговорен двукратно по-висок размер от нормативно утвърдената ставка за остойностяване на вредата при неизпълнение на паричното задължение. Формулира се и възражение за погасяване по давност на неустойката относно вземанията, начислени за времето преди 14.03.2014г. Извън горното възразява също, че вземанията за главница, възнаградителна лихва и неустойка са погасени чрез плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – главницата била платена от трето за спора лице „***“ ООД чрез превод на суми от извършено на *** по разпределение по изпълнително дело *** на *** с район на действие *** в следствие на извършена публична продан на ипотекиран в полза на ищеца имот и е платена чрез превод на суми от извършено разпределение по изп. дело ***/*** на *** вследствие на извършена публична продан върху ипотекиран в полза на ищеца недвижим имот. Предвид тези обстоятелства намира исковете за неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

            На *** между „Хипокредит“ АД и "***" АД бил сключен договор за заем № ***, по силата на който дружеството ищец се задължило да предостави паричен заем в размер на 260 000 евро / лист 9 на приложеното т.д.512/2017г. на ПОС/. Уговорено било за ползването на заетите средства да се заплати проста месечна лихва формирана от размер на месечния ЛИБОР плюс надбавка от 0,49 пункта върху непогасената главница, като месечният размер на лихвата не можел да бъде по голям от 0,83 % / чл.4.1/. Заемът следвало да се заплаща с месечни анюитети съгласно погасителен план, като вноските следвало да се  правят всеки последен работен ден на съответния месец /чл. 5.1/. В чл.6 било уговорено, че при неплащане в пълен размер на която и да е от дължимите изискуеми суми по заема, както и при настъпване на какъв и да е случай на неизпълнение по смисъла на Раздел единадесети от договора заемателят дължи допълнителна лихва в размер на 1% месечно / наказателна лихва/ върху цялата непогасена главница до деня на пълното и окончателно погасяване на всички просрочени дължими суми или отстраняване на случая на неизпълнение / лист 10/. Страните се съгласили вземането на заемодателя да бъде обезпечено посредством ипотека върху два недвижими имота / чл. 1.2 /.

            По делото не е спорно, а е видно и от направените в търговския регистър вписвания по партидата на „***“ АД, че то се е вляло в „Оптела – лазерни технологии“ АД с настоящо наименование „Тех парк Оптела“ АД, тоест налице е правоприемство между двете дружества.

            Установява се, че на датата на сключване на договора за заем бил сключен и договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело ***/*** на нот. *** с район на действие ***. Предмет на ипотечното право бил недвижим имот УПИ *** - Производство и търговия с площ 4889 кв.м. изходящ се в гр. ***, кв.***, ***, ул. ***, ведно с изходящите се в него сгради: 1. Гараж-велосипеди, построен през *** със застроена площ 120  кв. м., първи етаж; 2.  Пречиствателна станция за ХЗВ, построена през *** със застроена площ 138 кв.м.; 3. База за техническо развитие, построена през ***. на един етаж със застроена площ 350 кв.м., а по цифров модел 332 кв..м.; 4. Парокотелно, построено през *** със застроена площ 156 кв.м., а по цифров модел 150 кв.м.; 5. Магазини, построени през *** със застроена площ 65 кв.м. и 72  кв.м. по цифров модел; и 6. Столова, кухня и складова база. построена през *** със застроена площ 1068 кв.м., а по цифров модел 1119 кв.м., съгласно Акт задържаше собственост № *** от *** / лист 12/.

            На *** между „Хпокредит“ АД и „Оптела“ АД било сключено споразумение с което ответното дружество е признало сключването на договора, както и обстятелството, че има непогасени задължения по него. Страните се съгласили, че „Оптела“ АД, като правоприемник на „***“ АД има задължения по договора, които възлизат на 251 398,73 евро-главница, 15 558,36 евро -лихва /просрочена/, 132 976,93 евро-наказателна лихва / лист 28 на прил. дело/. С §1 на споразумението ответникът приел да извърши пет погасителни плащания в периода от 31.10.2013г. до 28.02.2014г., а ищецът да не предприема действия по принудително изпълнение докато споразумението се изпълнява от длъжника. Срокът на споразумението бил определен до 28.02.2014г. /лист 29/.

            През 2017г. дружеството ищец подало заявление по чл.417  ГПК, по което било образувано ч.гр. дело 3838/2017г. на Районен съд – Пловдив, като претендирало части от дължимите по договора главница, лихви и неустойка, възоснова на документ – нотариалният акт за ипотека, описан по-горе. На 17.03.2017г. по заявлението били или издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно сумите:  3 000 евро, представляваща част от общо дължимата главница заема, ведно с обезщетение за забава от 14.03.2017г. до окончателното изплащане; 17 000 евро, представляваща част от общо дължимата лихва за периода 01.04.2012г. – 31.03.2015г.; 25 000 евро - част от дължимата наказателна лихва за периода 01.04.2012 г. – 31.03.2015 г. както и деловодни разноски / лист 39, 40 на т.д. 512/17 ПОС/.

Длъжникът възразил срещу заповедта, поради което бил предявен иск за установяване на вземането, по който било образувано приложеното т.д. ***/*** по описа на ***. В хода на производството по това дело и преди първото открито съдебно заседание съдът по заповедното производството постановил определение №7897 от 18.08.2017г. относно обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, което било потвърдено от ПОС и е влязло в сила / лист 121/. Това определение дало повод на дружеството ищец да предприеме действия по промяна на търсената защита, вместо по установителен, по осъдителен иск за посочените в исковата молба суми / лист 119 на прил. дело/. Ищецът се е позовал на факта на обезсилването на заповедта за изпълнение, след предявяване на иска за вземането, като изложил доводи, че това състояние е аналогично на хипотезата на отказ от издаване на заповед за изпълнение, при която заявителят има право да предяви осъдителен иск за вземането – чл.415, ал.3 ГПК. След дадени от съда указания /лист 190 на прил. дело/, с молба от 29.06.2018г. / лист 192 и 193/ ищецът уточнил размера на претенцията си както следва: на 3000 евро представляваща част от общата непогасена главница по договора за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2017г.; 210 евро – част от общо непогасената договорна лихва начислена по договор за заем за времето от 01.04.2012г. до 31.03.2015г., която част е дължима конкретно за периода 01.04.2012г. -31.03.2015г.; 250 евро – представляващи част от общо дължимата непогасена наказателна лихва за забава, начислена по договора от 01.04.2012г. до 31.03.2015г., която част е дължима конкретно за периода 14.08.2014г. – 31.03.2015г. / лист 192/. След подаване на тази молба, съдът е приел, че в случая е налице уточняване на исковата молба, поради което е разпоредил молбите –уточнения да се считат неразделна нейна част / лист 207/. Възоснова на това уточнение окръжният съд е докладвал размера на претенцията по делото, както и търсената с иска защита / лист 215 на прил. дело/. Впоследствие производството е било прекратено и съответно образувано като настоящото гр.д. дело 7254/2019г. по описа на Районен съд Пловдив / лист 232/.

            Съобразно заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза за времето от 30.12.2008г. до 31.08.2014г. ответникът „Тех Парк Оптела“ АД е извършил погасителни плащания по договора общо за 179141,51 евро / лист 83/. По изп. Д. *** на *** с район на действие този на *** са преведени на взискателя „ХипоКредит“ АД 107799,01 евро / т.4 от закл./. Вещото лице дава заключение, че редът за формиране на възнаградителната лихва по договора за кредит, който е уреден в Раздел 4 е спазен. За времето от 14.08.2014г. до 31.03.2015г. размерът на задължението за лихва е 211,57 евро. Размерът на определената в договора възнаградителна лихва не надвишава предела на законната, като за времето от 14.08.2014г. до 31.03.2015г. лихвата е начислена само върху оставащата невнесена главница от 3398,73 евро и е 0,83% месечно /т. 12, лист 84/. Размерът на претендираната неустойка по договора за претендирания съобразно уточняващата молба период е 254,90 евро. При начисляването на неустойката е спазена уговорената в договора методика /т.16 и т.17, лист 85/. Неустойката е начислена за времето от 14.08.2014г. до 31.03.2015г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съдът намира за безспорно установено, че между дружеството ищец и ответника е възникнало правоотношение по договор за заем. Това обстоятелство, освен че се установява от представения договор между „ХипоКредит АД и праводателя на ищеца – „***“ АД е признато в подписаното споразумение от *** /лист 28/. Безспорен е факта на правоприемството между посочените две дружества и настоящия ответник „Тех Парк Оптела“ АД. Следователно следва да се приеме, че ответникът е страна по договора за заем.

            Сключената между страните сделка е търговска, доколкото е свързана с дейността както на ищеца така и на ответника, доколкото по делото не са наведени твърдения, нито представени доказателства оборващи презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ.

            Установи се безспорно, че така отпуснатият заем е бил обезпечен посредством договор за ипотека, който съдът намира, че е действителен, защото е сключен в предвидената от закона форма на нотариален акт и съдържа реквизитите уредени в чл.167, ал.2 ЗЗД. Не е налице твърдяната от ответника неяснота относно обезпеченото вземане или размера на сумата за която ипотеката се учредява - чл. 170 ЗЗД. Във връзка с това възражение, следва да се има предвид и обстоятелството, че то засяга единствено договора за ипотека, послужил като основание ищецът да поиска издаване на обезсилената по-късно заповед за изпълнение възоснова на документ по реда на чл.417 ГПК, но не и на главното правоотношение – тоест на договора за заем от който ищецът извлича претендираните вземания.

            Уговорената възнаградителна лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото пределният размер на тази лихва е опреден на 0,83 %  месечно. Той, съгласно заключението на изслушаната експертиза, не надвишава законната лихва. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, за да се обяви уговорка за възнаградителна лихва за противоречаща на добрите нрави тя следва да надвишава трикратния размер на законната лихва, което не се установи по делото. Следователно не е налице нищожност на клаузата определяща размера на възнаградителната лихва.

            Горните разсъждения са относими и по отношение на клаузата на договора уговаряща неустойката за неизпълнение. Съдът намира, че с оглед особеностите на конкретния договор неустойката не е уговорена в противоречие с добрите нрави и в отклонение от обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции уредени в чл.92 ЗЗД. Следва да се има предвид също така, че  постигнатото между страните споразумение, което има характер на спогодба, обхваща и дължимата неустойка, като ответникът не е изложил възражения относно нейната действителност.

            Във връзка с изложените възражения по действителността на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка следва да се вземе предвид и това, че сделката е търговска, а съгласно чл. 293, ал.3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението си. В случая е налице именно подобно поведение, тъй като споразумението е сключено преди заeмодателят да е образувал производство по чл.417 ГПК, като ответникът е признал размера на вземанията по договора и се е съгласил да продължи да извършва погасителни плащания, в уговорения съгласно споразумението срок.

            Поради изложените по-горе мотиви не може да се възприеме за основателно и възражението на ответника, че постигнатото споразумение е относно непозволен договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД и като такова обективира нищожна спогодба.

            Не е налице твърдяното от ответника погасяване по давност на вземанията за главница и лихва за времето преди 14.03.2016г. Установи се, че на страните са сключили споразумение от ***, което има характер на договор за спогодба по чл. 366 ал.1 ЗЗД и което в установителната си част съдържа признание на ответника за съществуването на вземанията по договора за заем. Признанието от страна на длъжника прекъсва давността за вземането, по арг. от чл. 116 б."а" ЗЗД. Следователно от датата на споразумението е започнала да тече нова давност която не е била изтекла към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. След подаденото възражение ищецът е подал в срок исковата молба, по която е било образувано приложеното т.д. ***/*** на ***. Следователно давността за вземането е била отново прекъсната и е спряла да тече. Съдът намира, че обезсилването на заповедта за изпълнение не води до отпадане на ефекта на предявената искова молба, тъй като след направените по делото уточнения, досежно търсената защита и размера на вземанията по иска, производството е продължило, а не е било прекратено. Следователно се е проявило ретроактивното действие на  чл.129, ал.5 ГПК, съгласно който поправената искова молба се счита редовна от датата на подаването й. 

            Съдът намира, че следва да се произнесе относно иска, така както той докладван в определението по чл.140 ГПК съобщено на страните и прието от тях в хода на производството по т.д. № ***/*** на ***. Становищата относно частично десезиране на съда, изложени, от ответника в молба от15.11.2018г. и възпроизведено в писмените бележки по настоящото дело / /стр.2/, почиват на неправилен извод, че молбата на ищеца от 29.06.2018г. подадена по делото на ПОС / лист 192 и 193 от т.д. ***/***/ представлява изменение на иска. Както вече бе посочено по-горе, предвид неколкократното оставяне на исковата молба без движение и особеностите на производството относно вземането предмет на заповедта за изпълнение, тази молба има характер на уточняващата осъдителния иск за вземането. Не е налице изменение чрез намаляване на иска, а уточняване на размера на претендираните по осъдителния иск вземания, съобразно дадени от съда указания по чл.129, ал.1 ГПК. След като не е налице изявление по десезиране, не се налага и да се уточнява дали ищецът частично оттегля или се отказва от исковете, както и произнасяне на съда в този смисъл. Предвид изложеното съдът намира, че не следва да се произнася относно частично прекратяване на производството със съдебното решение, доводи в какъвто смисъл се съдържат в писмената защита на „Хипокредит“ АД.

            Поради така изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи.

            По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в общ размер 2310 лв., от които: 1760,25 лв. държавна такса / лист 17, т.д.***/***/; 200 лв. депозит за експертиза /лист 227 т.д.***/***/; 199,75 лв. допълнителен депозит /лист 108 наст. дело/ и 150 лв. адвокатско възнаграждение  /лист 183/.

Мотивиран така, съдът     

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Тех Парк Оптела“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, ул. Вълко Шопов № 14 да заплати на „Хипо Кредит” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе, бл. 14, партер, на осн. осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, сумите: 3000 евро /три хиляди евро/ представляваща част от главницата по договор за заем № *** от *** и споразумение към него от ***, общо в размер 251398,73 евро, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 14.03.2017г. до окончателното заплащане; 210 евро / двеста и десет евро/ представляваща част от възнаградителна лихва за периода 01.04.2012г. - 31.03.2015г. по договор за заем № *** от *** и споразумение към него от ***, общо в размер 15588,36 евро; както и 250 евро / двеста и петдесет евро/ представляваща част от дължимата наказателна лихва /неустойка/ за периода 01.04.2012г. - 31.03.2015г. по договор за заем № *** от *** и споразумение към него от ***, общо в размер 132976,93 евро. 

 

ОСЪЖДА „Тех Парк Оптела“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Хипо Кредит” АД ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2310 лв. /две хиляди триста и десет лева /, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.