Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260003/06.01.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание на девети декември и през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело №220 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба М.Н.Г.,ЕГН **********,*** против К.Г.В.,ЕГН **********,***,в която се
твърди,че на 09.01.2019г.ищцата депозирала в Районен съд гр. Пазарджик
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417 от ГПК срещу ответника въз основа
на издаден от него на 13 октомври 2015 г. Запис на заповед.
На основание издадените Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №17/2019г. по описа на ЧСИ
Д С.
След връчване на ПДИ,ведно с изпълнителния
титул,длъжникът подал възражение против
издадената Заповед за изпълнение,за което ищцата била уведомена с връчено на
09.07.2019г.съобщение по чгд №73/2019г.на Районен съд Пазарджик,което твърди,че
обосновава правния й интерес от предявяване на настоящия иск.
Излага
фактически обстоятелства във връзка със спора в следния смисъл:На 13 октомври
2015г.ответникът издал в нейна полза
Запис на заповед с падеж 13 януари 2016г.
Издаденият запис на заповед е за парично вземане на ищцата от ответника в размер на сумата 250000,00 лева .
Считано от 14 януари 2016г.,К.Г.В. е в забава да
заплати дължимата сума, като и до момента не е изплатил задължението си за
плащане.
Твърди ,че с ответника се познават от години и са били в близки
доверени отношения.През есента на 2015г.К.Г.В. бил много притеснен по повод
това,че той и съпругата му Е Й В,сина му Г К В. и фирмата на сина му са съдлъжници и ипотекарни длъжници за големи
суми пари и я помолил да помогне със средства за решаването на този проблем в
семейството.Преценила,че молбата му за финансова помощ е неотложна и решила да
му даде средствата.Уверението му било,че ще върне парите до три месеца.Самият К.Г.В.
предложил да издаде запис на заповед за
сумата. В момента на предаване на средствата и получаването им от негова
страна, саморъчно написал и подписал запис на заповед .
С оглед на
гореизложеното,ищцата сезира съда с искане да постанови решение, с което да
приеме за установено,че К.Г.В. има парично задължение към нея и дължи плащане
на сума в размер на 250000,00 лева. ,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата,както и сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.Като доказателство по делото представя
цитирания по-горе запис на заповед.
В срока за отговор
на исковата молба ответникът заявява,че оспорва исковата претенция по
основание и по размер.Оспорва изцяло твърдението,че ищцата му е дала,а той е
получил от нея сума в размер на 250 000 лева.Твърди,че съгласно действащото
законодателство парични преводи на суми
над 10 000 лева, следва да се извършват по банков път (Закон за ограничаване
плащанията в брой). За да е налице подобно плащане, то следва да бъде извършено
от и към банкова сметка. ***, че не е сключвал договор за паричен заем за сума
в размер на 250 000 лева.
Действително през месец октомври 2015г.с Г. били в
преддоговорни отношения по сключване на договор за паричен заем за сума в
размер на 250 000 лева. Първоначално тя твърдяла,че има възможност да предостави сумата.Разбрали се,че това трябва
да стане единствено чрез банков превод и въз основа на договор за паричен
заем.Това били неговите изисквания,от
които не отстъпил,тъй като кмет на ……… заема
публична длъжност и попада в обсега на редица нормативни актове и в
обхвата на много забрани.
За да получи
сумата от 250 000 лева се разбрали, че следва да сключат договор за
паричен заем,който да заверят нотариално.Докато уточнявали условията по
договора за заем,тя поискала от ответника като гаранция запис на заповед,за да
е сигурна,че в последния момент няма да се откаже.Ответникът се съгласил да издаде искания запис на
заповед.Очаквал,че ще сключат договор за паричен заем и ще получи чрез банков
превод сумата от 250 000 лева.Считал,че без договор за паричен заем и без
реален банков превод за тази сума,издадения запис на заповед няма правна
стойност.
В началото на месец ноември 2015г.,все още нямало
сключен договор. Тогава се оказало,че ищцата не разполага със сумата.Уверила
го,че ще потърси варианти да осигури
парите до края на месеца.Ответникът чакал,но така и не се стигнало да предаване
на парите.В крайна сметка в края на месец декември 2015г.се уточнили,че след
като няма парите няма да сключват договор за заем и ответникът поискал да му
върне обратно издадения в нейна полза запис на заповед, но тя го уверила, че
вече го е унищожила.
Иска отхвърляне на предявената претенция и присъждане
на сторените в производството по делото разноски.
Формулира доказателствени искания,а именно да бъде
назначена ССЕ която да извърши справка в БНБ относно притежаваните от М.Г. суми
към дата 13.10.2015г.Да извърши справки в съответните търговски банки,в които
ищцата има банкови сметки и да отговори на следните въпроси: Притежавала ли е
ищцата към месец октомври 2015 г. в банковите си сметки сума в размер на 250
000 лева? Теглила ли е през месец октомври 2015г. сума в размер на 250 000 лева
в брой? Извършвала ли е банков превод в същия период със същата сума към негова
банкова сметка *** довеждане двама души
свидетели, които ще установят ,че с
ищцата са били в преддоговорни отношения за сключване на договор за
паричен заем и причините ,поради които
договор не е сключен.
В
допълнителната искова молба ищцата твърди имала парите в брой и в брой ги
предала на ответника ,който заявил,че това го устройва напълно,тъй като е
публична личност.Ищцата твърди,че не са имали уговорка парите да се
предоставят,чрез извършване на банков превод.Никога на са говорели да подпишат
договор за заем,тъй като ответникът твърдял,че записа на заповед е
достатъчен.Твърди,че предаването на
парите станало на публично място,където имало хора,които могат да потвърдят,че
ответникът написал записа на заповед,взел парите,без да ги преброи,защото
вярвал,че са точно и си тръгнал.Ответникът бил сам .
Ответникът
депозира отговор на допълнителната
исковата молба,в който с оглед
твърдението на ищцата,че е притежавала сумата от 250000,000лв.в брой,моли съда
да задължи същата да представи данъчната си декларация за 2015г.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,за да се произнесе от фактическа страна съдът прима за
установено следното:
По делото /в кориците на ч.гр.д.№73/2019г.по описа на
ПРС/ е представен като доказателство оригинал от запис на заповед издаден от ответника на 13.10.2015г.,с издаването на
който същия безусловно се е задължил на
падежа – 13.01.2015г.,да заплати на ищцата сумата от 250000,00лв.
Във връзка с твърденията на ищцата в допълнителната
искова молба,че е имала парите в брой и ги е предала на ответника в брой,съдът
по негово искане и на основание чл.190 от ГПК е задължил ищцата да представи
подадената от нея данъчна декларация за 2015г.В съдебно заседание ищцата
представя годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица.От декларацията е видно,че ищцата е декларирала
като годишна данъчна основа сума в размер на 5250,00лв.
Като свидетели на ответната страна за установяване на
твърденията формулирани в отговора на исковата молба,че договор за заем не е
сключен и парична сума не е предавана от ищцата на ответника,са разпитани С Д и
И А.
Свидетелката Димитрова установява,че познава страните
по делото преди 2015г.Не знае подробности около техните отношения и от кога
датира познанството им.Обслужвала счетоводно фирмите на ответника преди същия
да стане кмет на ……….Ответникът обсъждал със
свидетелката възможностите да получи голяма сума пари в заем от ищцата
по време на предизборната кампания за местните избори през есента на
2015г.Свидетелката изразила мнение,че договора трябва да е писмен и парите да се преведат по банков
път,а с изготвянето на договора й е известно,че се занимавал И А,който бил
натоварен с този ангажимент лично от ответника.
Свидетелят А установява,че се познава с ответина от повече от 20 години като близък приятел на неговия син.От 2011г. работи в общинската администрация като главен експерт до 2015г.,когато бил избран за кмет на с………..От 2019г.е юрист в ……………..Свидетелят установява,че присъствал на среща между страните по делото проведена през м.октомври 2015г.в гр.София.На тази среща ответникът предоставил на ищцата банковата с исметка ,по която да му предеде сумата по договора за заем,който тя самата изявила желание да подготви в писмен вид до края на годината.Ищцата предоставила на ответника формуляр на запис на заповед,който тоя собственоръчно попълнил и подписал,след което я предал на нея.На тази среща пари не били предавани от ищцата на ответника.Свидетелят установява ,че присъствал на друга среща между двамата през месец ноември 2015г.,състояла се непосредствено след като той станал кмет на ……………… на паркинга на БНБ в центъра на гр.София.Двамата говорели,че нуждата на В. от заем отпаднала и ищцата го уверрила ,че ще унищожи записа на заповед.
Във връзка с допустимостта на предявения установителен
иск към настоящето дело е приложено ч.гр.д.№73 по описа на Пазарджишкия районен
съд за 2019г.Делото е образувано по делозирано от ищцата М.Г. против ответника К.В.
заявление за издаване на заповед ва незабавно изпълнение и изплънителен лист по
чл.417 от ГПК за вземане възникнало въз основа на издаден от В запис на заповед
за сумата от 250000,00лв. с падеж 13.01.2016г.В призводството по делото пред
районния съд е представен записа на заповед в оригинал.Съдът с разпореждане от
16.01.2019г.е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза
на ищцата против ответника за сумата от 250000,00лв.,ведно със законната
лихва,считано от 09.01.2019г.до окончателното й изплащане.В срока по чл.414
ал.2 от ГПК длъжника е депозирал възражение против заповедта за незабавно
изпълнение и съдът е указал на заяветиля,че може да предяви иск за установяване
на вземането си.Иска е предявен пред Пазарджишкия районен съд в срока по чл.415
ал.4 от ГПК.
С оглед на горното съдът приема,че предявения
установителен иск е процесуално допустим,тъй като същия е предявен от заявител
в заповедното прозводство в законния срок и е идентичен като предмет със
заявената в заповедното производство претенция.
С оглед на гореизложената и приета за установена по
делото фактическа обстановка ,от правна страна съдът приема,че предявения иск е
неоснователен.
Правната квалификация на иска е по чл.240 от ЗЗД
,обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД ,предявени по процесуалния ред на
чл.422 от ГПК, ал.1 от ЗЗД.
В производството по установителния иск, предявен по
реда чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед,за което
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417 т.10 от ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си,основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед,подлежащ на изпълнение.Това следва от правната природа на записа на
заповед, като ценна книга, която материализира права и е доказателство за
вземането и в същото време, като едностранна абстрактна правна сделка, чието
основание е извън съдържанието на документа.При въведени обаче от страните
твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и самото каузално правоотношение,като съгласно правилото на чл.154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест,всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си,и които са обуславящи за
претендираното,съответно отричаното право–за съществуването,респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.В настоящия случай ищцата в
исковата млоба излага твърдения за наличие на каузално правоотношение между
страните – сключен неформален договор за заем с предаване на заемната сума,във
връзка с който ответникът е издал процесния запис на заповед,а ответника
навежда възръжения за несъществуване на вземането на ищцата по договора като
твърди,че до сключване на договор не се е стигнало въпреки водените разговори в
тази насока.Твърди,че в хода на преддоговорните отношения издал и подписал
записа на заповед като гаранция в полза на ищцата като заемодател.При така
направените от ответника
възражения,които съдът приема за доказани в хода на производството по
делото,именно ищцата следваше да докаже при условията на пълно и главно
доказване сключването на договора и предаването на сумата предмет на същия на
ответника.
Точно по този начин е разпределена и доказателствената
тежест в процеса в проекта за доклад ,изготвен от съда в закрито съдебно
заседание и впоследствие обявен за окончателен по делото.
Съдът приема за доказани твърденията на
ответника,които в тази си част са идентични с тези на ищцата,а именно,че
страните водели преговори за сключване на договор за заем ,по силата на който
ищцата да предостави на ответника голяма сума пари – 250000,00лв.,които той
впоследствие да върне.В тази насока са показанията на свидетелите на ответника
Д и А.Същите съдът цени като непротиворечиви и депозирани от лица с преки и
непосредствени впечатления от една страна,а от друга страна притежаващи в
достатъчна степен компетентност да възприемат,оценят и възпроизведат съответните
факти и обстоятелства.Съдът при преценка на свидетелските показания отчита
близостта в отношенията между свидетелите и ответника и особено служебната
зависимост на св.А,който в момента изпълнява длъжността „Юрист“ в Общинската
администрация ръководена от ответника като кмет на Общината.Въпреки това обаче
съдът счита,че следва да кредитира показанията на свидетелите ,тъй като не
съществува обективна причина за основателно съмнение в тяхната достоверност.
С оглед на депозираните и ценени от съда свидетелски
показания ,следва да се приеме,че ответника е доказал направените от него конкретни релативни
възражения във връзка с каузалното отношение,на което ищцата се позовава в
исковата молба.Съдът приема за доказана тезата на ответника,че страните са били
в преддоговорни отношения на етап постингато съгласие за сключване на договор
за заем,като в крайна сметка заемната
сума не е предадена.Приема за доказано и че именно за
обезпечаване на бъдещото си задължение да върне заетата сума ответника е издал в
полза на ищцата запис на заповед.При това положение и с оглед на това ,че
ищцата не ангажира доказателства в противна насока или такива опровергаващи
свидетелските показания,коментирани по-горе,съдът счита,че представенаната от
нея ценна книга – редовна от външна страна ,не е достатъчно основание да бъде
уважен предявения иск.При направено от издателя възражение, че записът на
заповед е издаден във връзка с постигнато съгласие за сключване на договор за
заем, по който сумата не е предадена, ответникът не дължи сумата по записа на
заповед, ако докаже постигане на съгласие за сключване на заема и връзка между
обещанието за заем и издаването на ценната книга в полза на поемателя – ищец,
установяването на която може да стане включително и с гласни доказателства,
поради липсата на законова забрана за това. Издателят на менителничния ефект не
носи тежестта на доказване на твърдяното от него непредаване на заемната сума,
тъй като фактът е отрицателен по характер.След като още в исковата молба ищцата
е формулирала твърдение,че сумата е предадена,което се поддържа и в хода на
производството по далото във връзка със защитата на ответника,именно тя следва да докаже това обстоятелство,т.е., че
фактическият състав на сключване на договора за заем е завършен,съобразно правилото
на чл.154 ГПК.В този смисъл и Решение №38/07.04.2015 по дело №1008/2014 на ВКС,
ТК, I т.о.
С оглед изхода на делото основателно се явяв искането
на ответника да му бъдат присъдени деловодни разноски съгластно представен
списък по чл.80 от ГПК в размер на 8000,00лв.-изплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска ,предявен от М.Н.Г.,ЕГН **********,***
против К.Г.В.,ЕГН **********,*** с
правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземане на ищцата от
ответника основаващо се на запис на заповед издаден от ответника на
13.10.2015г.в размер на 250000,00лв.,ведно със законната лихва,считано от
09.01.2019г.до окончателното изплащане на сумата,за което в полза на ищцата е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК
по гр.д.№73 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА М.Н.Г.,ЕГН ********** да заплати на К.Г.В.,ЕГН **********деловодни разноски в
размер на 8000,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: