№ 437
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 265420/13.08.2021г. постановено по гр.д. № 8005/2020г., по описа на
СГС, ГО, 15 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, са осъдени да заплатят в полза на И. Г. Б., сумата 10 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП от 14.05.2017г. по вина на водача
на л.а. “Фолксваген” с per. № ********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.08.2020г. до окончателното изплащане на главницата,
както и сумата от 77 лв. държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
10 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 26 000 лв., като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София са осъдени да заплатят в
полза на адв. В. О. от САК сумата от 1210,44 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл. 38 ЗАдв., а в полза на СГС
сумата от 1455 лв. - д.т. и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
По компенсация И. Г. Б. е осъден да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 529 лв. - разноски за първоинстанционното
1
разглеждане на делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец И. Г. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 10 000 лв. до 26 000 лв. и моли съда да го отмени и уважи претенцията в
пълен размер. Изтъква факта, че от процесното ПТП са му причинени следните травматични
увреждания: Фрактура на втора метатарзална (предноходилна) кост на дясното ходило,
Фрактура на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило, Оток и хематом на
дясното ходило. Фрактурата на втора метатарзална (предноходилна) кост на дясното ходило
е реализирала медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.
Фрактурата на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило е реализирала медико-
биологичния критерий трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Оток и хематом на дясното
ходило са реализирали сами по-себе си медико- биологичния критерий временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП, настъпило на 14.05.2017г. Видно от
приетата и неоспорена СМЕ се установява, че след произшествието е приет за лечение в
УСВААО Проф. Б. Б. по спешност. Счупването на втора метатарзална (предноходилна) кост
на дясното ходило е било лекувано оперативно, при което е била извършена открита
репозиция на фрактурата и остеосинтезата с плака (шест отвора) и пет винта. Фрактура на
проксималната фаланга на палеца на лявото ходило е била лекувана консервативно, чрез
имобилизирането на засегнатия пръст за съседните на него пръсти, действащи като
биологична шина, която ограничава движенията и намалява вероятността от вторично
разместване на фрактурата. Според вещото лице възстановителния период за зарастване на
фрактурите на метатарзалните кости е около 3 месеца. При оперативно лечение на тази
фрактура може да се избегне необходимостта от имобилизация, но с цел протекция на
оперативното ходило се носи специална обувка за отбременяване на средния и преден
ходилен отдел, която се ползва за период от три месеца. Периодът на зарастване на
фрактурата на фалангата на пръстите на ходилото е около 40 дни от настъпване на травмата.
Най-интензивни болки ищецът е изпитвал в периода между настъпването на двете процесни
фрактури и проведеното оперативно и консервативно лечение, както и в ранния
постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет. От
извършения личен преглед на ищеца от вещото лице са установени леки болки в областта на
дясното ходило, проявяващи се в преходните сезони и при претоварване на крайника при
сериозни физически усилия.
На следващо място, счита Решението за неправилно, поради неправилното
приложение института на чл.51 ал.2 ЗЗД, доколкото съпричиняване в размер на 50 % е
изключително завишено и несправедливо и то поради управляване на мотоциклета със
скорост от около 119 км/ч при максимално ограничение за съответния пътен участък от 80
2
км/ч. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението начл.51 ал.2
от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем. Видно от събраните по делото гласни доказателства и
приетата САТЕ поведението на водача на л.а.марка Фолксваген е било неправомерно, а
именно същият нелогично започнал да намалява скоростта на движение при положение, че е
започнал маневра изпреварване, което е единствената причина за настъпване на процесното
ПТП. Освен това мотоциклетистите са били видими за водача на л.а. в огледалата за обратно
виждане, което се установява от разпита на самия водач на л.а. Твърди, че дори и да се
приеме съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, реално
съпричиняването е в размер на не повече от 10 %. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва жалбата и моли съда
да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът И. Г. Б. твърди, че на 14.05.2017г. е пострадал при пътен инцидент, настъпил
в гр. София по вина на водача на л.а. „Фолксваген“ с per. № ******** П. Н. В., който при
движение по бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към
площад на авиацията, движейки се в крайна лява лента с около 80 км/ч. на около 115 м. след
Полиграфически комбинат предприел изпреварване, навлизайки в лява лента за движение и
така препречил пътя на ищеца, управлявал мотоциклет „Хонда“ с per. № ******** в права
посока. В резултат на процесния инцидент ищецът получил травматични увреждания:
счупване на втора метатарзална кост на дясно ходило и оток и хематом на дясно ходило,
както и фрактура на фалангата на палец на дясно ходило (съобразно уточнение в о.с.з. на
09.04.2020 г.). На 15.05.2017г. била извършена операция в СБАЛ по ортопедия
„Проф.Б.Бойчев“ ЕАД като фрактурата била стабилизирана с метална остеосинтеза.
Въпреки проведеното лечение не е възстановен - наблюдава се ограничен обем на
движенията на десен долен крайник, водещо до бърза уморяемост, ограничаване на
възможността за упражняване на труд и чувство за непълноценност. Това довело до срив на
самочувствието, претърпял тежък психически шок и изключително трудно преодолявал
стреса. Твърди, че е наличен страх от управление на МПС, нарушение на съня, повишена чувствителност.
Продължава да изпитва болки и изтръпване на дясното ходило. Ответникът е застраховател
на гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ към датата на процесното ПТП,
но въпреки отправената покана от 27.02.2019 г. не е изплатил на обезщетение за претърпени
болки и страдания. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на процесното ПТП в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. до
окончателното изплащане и разноски.
3
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва настъпването на ПТП при твърдян от ищеца
механизъм - вина на водача на л.а. „Фолксваген“, като оспорва да е нарушил правилата за
движение. Посочва, че претърпените от ищеца телесни увреждания са в резултат единствено
от негово виновно поведение, както и липсва пряка причинно-следствена връзка с
инцидента. В условие на евентуалност посочва, че е в резултат на предходни заболявания,
без същите да са конкретизирани. Прави възражение за съпричиняване поради нарушение на
правилата за движение - несъобразена скорост, довела до невъзможност за своевременна
реакция. Счита претендираното обезщетение за прекомерно. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 14.05.2017г., около 21:30 ч., в гр.
София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“ към Площад на авиацията между мотоциклет „Хонда“ с per. № *******,
управляван от И.Б. и л.а. „Фолксваген“ с per. № ********, управляван от П. В., е настъпило
ПТП, при което е пострадал мотоциклетиста.
Досежно изясняване механизма на ПТП са ангажирани и гласни доказателствени
средства, а именно показанията на св.К. /очевидец на настъпването на процесното ПТП/,
разпитан о.с.з. на 04.06.2021г. /л.165/, които настоящата инстанция кредитира напълно като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, както и тези на св.Великов - деликвент,
дадени в о.с.з. на 09.04.2020г.
Св.К. сочи, че е приятел с ищеца. В нощта на инцидента заедно тръгнали от пл.
„Орлов мост“ по бул. „Цариградско шосе“ - в група няколко мотора, като карали в колона
един зад друг в лявата лента. Според свидетеля ищецът управлявал мотора с не повече от
80-90 км/ч., която била в рамките на ограниченията. В един момент кола от средната лента
започнала изпреварване, завивайки рязко наляво, без да подаде предварително светлинен
сигнал. Веднага ищецът задействал спирачната система, тъй като свидетелят видял светване
на стопове, но въпреки това се ударил с управлявания мотоциклет в лявата част на задната
броня на автомобила. При падането закачил с крак мотоциклета и се влачел с него напред.
Помни, че степенката на мотора била пробила крака на ищеца и кракът кървял силно. Наред
с ищеца пострадал бил и друг мотоциклетист, като с пътника зад него паднали в тревната
площ между мантинелите.
Св.Великов сочи, че при настъпване на процесния инцидент е управлявал л.а.
„Фолксваген“ по бул. „Цариградско шосе“ в гр.София. Движел се е в средна лента по
посока от центъра към х-л „Плиска“. Предприел маневра изпреварване, като преди това
еднократно погледнал в лявото огледало за обратно виждане. Не видял МПС в лява лента,
подал светлинен сигнал чрез ляв мигач и навлязъл в лентата. Твърди, че се е движел със
скорост около 80 км/ч. Видял присветване и решил да се върне в средната лента. В този
момент чул звук от удар, усетил го в задна лява част на автомобила, в частта около кората, а
не на самата броня. В този момент автомобилът се намирал повече в средна лента, тъй като
бил в процес на връщане. Първоначално не разбрал какво се случва, но започнал да
намалява скоростта до спряло положение. На място видял двама мотористи. Помни, че
пострадалият бил в лявата лента за движение, но не помни как е било ориентирано тялото
му. Заявява, че до момента на удара не е видял мотоциклет, а само фарове, без да може да
различи дали са на кола или на мотоциклет.
От заключението на депозираната на л.148 авто-техническа експертиза, прието от
4
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на
14.05,2017г. около 21.30 часа в гр.София по бул.„Цариградско шосе“ в посока от бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви" към „Площад на авиацията" в средната пътна лента се е
движил л.а. марка „Фолксваген", с per. № ********, управляван от П. В. със скорост около
80 км/ч. Когато е наближавал Полиграфическия комбинат зад него в най- лявата - третата
пътна лента са се движили група мотоциклети, като два от тях са го застигали. Когато л.а.
„Голф“ се е намирал на около 29 метра преди ориентира, сградата на Полиграфичесикя
комбинат, водачът му е предприел изпреварване на неизвестен автомобил и е започнал да
завива наляво, като предварително е подал ляв пътепоказател. Към този момент процесният
мотоциклет „Хонда“ per.№ *******, управляван от ищеца със скорост около 119 км/ч. се е
намирал на около 57 м. преди ориентира или на 70 метра преди мястото на удара му в л.а.
„Фолксваген“. Мотоциклетистът Б. е видял и възприел като опасност левия пътепоказател
на автомобила и е реагирал за спиране, което е прерастнало в аварийно спиране, като
оставил 28 м спирачна следа. Тъй като л.а.„Фолксваген“ е започнал да му препречва пътя
мотоциклетистът най-вероятно е завил наляво, за да предотврати удара и е загубил
устойчивост на движението си, паднал заедно с мотоциклетиста върху асфалта. Плъзгайки
се, процесният мотоциклет поради високата си скорост, която постепенно се е намалявала и
е достигнала стойност 83 км/ч, е застигнал движещите се със скорост около 80 км/ч. и е
ударил автомобила в левия спойлер на задната му броня, а вторият мотоциклет в задната
гума. Преди удара мотоциклетистът, виждайки препречващия пътя му автомобил, е предупредил като е
присветнал с фаровете. Водачът на л.а. „Фолксваген“ е възприел този сигнал и е
прекратил маневрата си изпреварване, като е завил надясно, за да се върне в дясната
си лента и за да освободи пътя на мотоциклета. Тъй като пред процесния мотоциклет
Хонда, също в лявата пътна лента, се е движил друг мотоциклет Хонда, управляван от Ц. И.,
който също е застигал л.а. Голф, не е известно, кой от двамата мотоциклетиста е подал
светлинния сигнал. Няма данни за поведението и действията на втория мотоциклетист Ц. И.,
но тъй като водачът на автомобила не е видял никой от двата мотоциклета, това показва, че
мотоциклетистът И. също е възприел опасността от включения ляв пътепоказател на
автомобила и той също е реагирал със спиране, като е намалил скоростта си до около 80
км/ч. В този момент той също е застигнат и ударен в задната гума от плъзгащия се
мотоциклет Хонда ЦБР 1000. Поради този удар, малко по-късно пътничката на
мотоциклетиста И. е изпаднала върху затревената междинна ивица. Ако е паднала при
скорост от 80 км/м., според вещото лице би получила много по-сериозни травми.
Според експерта причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на
процесното произшествие е в действията на водача на л.а. „Фолксваген“, управляван
от П. В., който е предприел изпреварване на по-бавно движещ се пред него неизвестен
автомобил и е навлязъл в лявата пътна лента, когато и двата мотоциклета са били в
опасна близост зад него. Същевременно се сочи, че в пряка причинна връзка с
настъпването на произшествието са и действията на водача на мотоциклет Хонда ЦБР 1000
с per. № ****** - ищецът Б., който се е движил със скорост около 119 км/ч. в населено място,
при която се е поставил в невъзможност да предотврати удара чрез спиране. Допълнително
5
се разяснява, че към момента, в който л.а. „Фолксваген“ е започнал да завива наляво
мотоциклетът е бил на 70 м. преди място на удара и ако се е движил с допустима скорост 80
км/ч при опасна зона за спиране 66 км/ч, той е имал възможност да спре преди мястото на
удара. Мотоциклет „Хонда“ с per. № ****** В, управляван от ищеца И. Г. Б., преди ПТП се е
движил със скорост около 119 км/ч, а л.а. „Фолксваген“ с per. № ********, управляван от П.
Н. В., се е движил със скорост около 80 км/ч. Мотоциклетистите са имали пряка видимост
към л.а., защото са се движили в различни пътни ленти и няма данни за наличие на други
МПС между тях и автомобила. Водачът на автомобила също е имал видимост към двата
мотоциклета преди да предприеме изпреварването и преди да включи левия мигач, чрез
вътрешното си и външните си огледала за обратно виждане.
С оглед горното съдът намира за основателно възражението на ответното дружество
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, поради движение с несъобразена
скорост - от 119 км/ч. в градски условия, късно вечерта 21.30 ч. т.е. при липса на добра
видимост. В съотвествие с извода на първа инстанция, съдът намира, че поведението на
моториста се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като
въпреки че е намалил скоростта на движение, не е успял да предотврати удара и е загубил
контрол над управляваното от него МПС.
Има данни за отложени спирачни следи от мотоциклета, тъй като автомобила с оглед
неговото местоположение е бил видим за водача на мотоциклета от поне 70 м., като няма
данни за обективни пречки, поради които същият да е бил възпрепястван да премине в
съседна лента за движение или да предприеме спиране с оглед предотвратяване на
произшествие. Единствено възможно обяснение за действията на водача на мотоциклета е
неправилното допускане, че водачът на л.а. ще завърши маневрата за изпреварване, но
вместо това последният, виждайки мотористите, се опитал да се върне в своята лента за
движение.
С оглед горното освен нарушение на правилата за движение по пътищата, е налице и
принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и причинна връзка с вредите от страна на пострадалия,
която първостепенният съд неправилно е оценил на 50%, тъй като приносът на водачът на
МПС е обективно по-голям от този на моториста. От друга страна провеждането на гонки в
центъра на населено място, особено в столицата и то на Цариградско шосе е повече от
недопустимо и само по себе си предполага поемане на риск за собственото здраве и телесен
интегритет. Ето защо пострадалият следва да понесе неблагоприятните последици от
собствената си самонадеяност, като приносът се определя на 40%.
От заключението на депозираната на л.121 медицинска експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат
на ПТП на пострадалия ищец са били причинени следните травматични увреждания: фрактура
на втора метатарзална (предноходилна) кост на дясното ходило, както и фрактура на
проксималната фаланга на палеца на лявото ходило. Двете фрактури са довели до
трайно затруднение в движенията на съответния долен крайник за период по-голям от 30
дни. Фрактурата на втората метатарзална кост на дясното ходило е получена при директен
механизъм - възможно е да е възникнала както при удар на ходилото в някой от елементите
на мотоциклета, така и при притискането му между падащия мотор и терена. Тази увреда
може да е настъпила във всеки един момент от загубата на равновесие на мотоциклетиста и
падането му, до прекратяването на движението на тялото върху пътното платно. Фрактурата
на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило съставлява високоенергийно
6
счупване, получено по индиректен механизъм - при пресрещане на палеца в твърд обект по
надлъжната му ос с голямо ускорение на тялото към момента на настъпване на удара между
двете контактуващи повърхности. Двете фрактури могат да бъда получени при посочения
механизъм на ПТП т.е. намират се в пряка причинно-следствена връзка с него. Фрактурата
на втората метатарзална кост на дясното ходило е била лекувана оперативно, при което е
била извършена открита репозиция на фрактурата и остеосинтеза с плака (шест отвора) и
пет винта. По отношение на фрактурата на фалангата е избран консервативният подход на
лечение, който се изразява в имобилизирането на засегнатия пръст за съседните на него
пръсти, действащи като биологична шина, която ограничава движенията и намалява
вероятността от вторично разместване. Според д-р К. стандартният период за зарастване на
фрактурите на метатарзалните кости е около два и половина до три месеца, като при
консервативното лечение срокът на гипсовата имобилизация е 35-45 дни. При оперативно
лечение на този тип фрактури може да се избегне необходимостта от имобилизация, но с цел
протекция на оперираното ходило се носи специална обувка за отбременяване на средния и
преден ходилен отдел. В о.с.з. експертът уточнява, че при ищецът този период на зарастване
е бил два месеца. Периодът за зарастване на фрактурите на фалангите на пръстите на
ходилото е средно 30-40 дни от настъпване на травмата. Експертът разяснява, че по делото
няма данни, от които да се заключи, че възстановяването е протекло в по-дълъг период.
Посочва че, болките и страданията са били най-силни в периода между настъпването на
двете процесни фрактури и проведеното оперативно и консервативно лечение, както и в
ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и
интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма, особено при млад
индивид, какъвто е ищеца. При извършеният личен преглед той споделил пред експерта, че
изпитва болки в областта на дясното ходило при промяна на сезоните, които болки не водят
до прием на аналгетици. Ищецът реализира самостоятелна походка без помощни средства,
изправен стоеж на двата долни крайника по отделно без необходимост от опора, както и клякане до долу без
оплаквания от болки. Активните и пасивни движения в дясната глезенна става и дясното
ходило са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Движенията в интерфалангеалната
става на палеца на лявото ходило са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Липсват
клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в долните крайници на ищеца.
Експертът посочва, че към момента на клиничния преглед са налице рентгенологични данни
за пълна консолидация както на фрактурата на втората метатарзална кост на дясното
ходило, така и на фрактурата на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило.
Налице е пълно възстановяване, както от анатомична, така и от функционална гледна точка,
без данни за наличие на невъзстановени травматични увреждания, свързани с процесното
ПТП. Не би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще,
които да са свързани с двете процесни фрактури. Възстановителният период е в рамките на 2 месеца.
От заключението на депозираната на л.117 психологична експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат
на ПТП ищецът е имал негативни емоционални преживявания от физическите ограничения -
невъзможността да се извършват обичайните ежедневни дейности, естествено следствие от
7
претърпяната оперативна интервенция и последвалите контролни медицински прегледи. За
известен период от време избягвал мястото на произшествието. Отшумяването на
неблагоприятните преживявания се е случило в рамките на 2-3 месеца (по данни на самото
лице). Няма данни да е било налице депресивно преживяване, посттравматична реакция,
промяна на поведението и личността и др. негативни дългосрочни последствия.
Прието като доказателство по делото писмо на л.55, от съдържанието на което се
установява, че ищецът е отправил до ответника претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, което е връчено на 27.02.2019г., но е постановен
отказ.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Водачът на л.а.„Фолксваген“ е причинил
настъпване на произшествието, като е предприел маневра „изпреварване“ в нарушение на
правилата на чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДвП, а именно, не се е убедил предварително, че няма да
създаде опасност за движещите се след него участници в движението, при съобразяване с
тяхното положение, посока и скорост на движение, както и да пропусне ППС, движещи се
изцяло в съседната пътна лента. Установява се, че мотоциклетистът е бил изцяло видим за
водача на л.а., респ. изпълнението на нормативно вмененото задължение е било възможно.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със
съдебната практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г.,
според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си
за противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д.
№ 525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009
г., ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
8
Настоящата инстанция споделя напълно извода на СГС, че с поведението си ищецът е
нарушил изискванията чл.20 и 21 ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклета със скорост от около
119 км/ч, а не съобразно разрешената - 80 км/ч. за населеното място - гр.София, около 21.30ч., в
група мотористи, движещи се с висока скорост. В своята съвкупност това изцяло противоправно
поведение и самонадеяност, намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и
представлява повишена обществена опасност.
Затова възражението на ответника за наличието на съпричиняване е основателно до
40%, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
още по-малко когато се касае до безопасност на движението по пътищата в населено място,
каквото е процесното - в гр.София. Принос е налице,тъй като с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и на практика е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. /в този смисъл РЕШЕНИЕ №
165 от 26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК/.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 2 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в млада и
трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2017г. е бил на 35 години. Същият
е получил две средни и една лека телесни повреди: фрактура на втора метатарзална
(предноходилна) кост на дясното ходило, както и фрактура на проксималната фаланга
на палеца на лявото ходило. Фрактурата на втората метатарзална кост на дясното ходило е
била лекувана оперативно, при което е била извършена открита репозиция на фрактурата и
остеосинтеза с плака (шест отвора) и пет винта. По отношение на фрактурата на фалангата е
избран консервативният подход на лечение, който се изразява в имобилизирането на
засегнатия пръст за съседните на него пръсти, действащи като биологична шина, която
ограничава движенията и намалява вероятността от вторично разместване. Възстановителният
период е в рамките на 2 месеца. Ищецът реализира самостоятелна походка без помощни средства,
изправен стоеж на двата долни крайника по отделно без необходимост от опора, както и клякане до долу без
оплаквания от болки. Експертът посочва, че към момента на клиничния преглед са налице
рентгенологични данни за пълна консолидация както на фрактурата на втората
метатарзална кост на дясното ходило, така и на фрактурата на проксималната
фаланга на палеца на лявото ходило. Налице е пълно възстановяване, към момента няма
данни за настъпили усложнения, нито за трайни последици. Не би могло да се очаква
възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще, които да са свързани с двете
процесни фрактури.
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на общо 30
000лв. при отчитане на 40% съпричиняване или следва да се присъдят 18 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
27.02.2019г./поканата/ Последната следва да се присъди така, както е поискана изрично в
ИМ с оглед диспозитивното начало т.е. от 03.08.2020г.
9
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част за
разликата над 10 000 лв. до 18 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 16 000 лв., като жалбата на жалбоподателя-ищец е
основателна до 8000 лв. /или наполовина/
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя-ищец,
направените разноски пред въззивна инстанция, в размер на 50 лв. платена д.т., от които
дължими са само 25 лв.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.О. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., което възлиза на 730 лв. за
въззивна инстанция, без ДДС, както и сумата от 146 лв. ДДС или общо 876 лв. за въззивна
инстанция. /уважен интерес 8000 лв./
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на въззиваемата
страна направените разноски за въззивното производство, които са в размер на 1300 лв. с
вкл. ДДС платен адв.хонорар. Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно. Съобразно отхвърлената част от жалбата същото следва да се присъди в
размер до 650 лв.
Разноските, присъдени в полза на ищеца за първа инстанция следва да бъдат
преизчислени с оглед променения резултат.
С определение от 26.08.2020 г. ищецът е частично освободен от заплащане на държавна
такса и освободен от заплащане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 650 лв. -
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.О. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., което възлиза на 1070 лв. за
първа инстанция, без ДДС, както и сумата от 214 лв. ДДС или общо 1284 лв. за първа инстанция
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи в полза на съда д.т. от 720 лв. за първа инстанция и 320 лв.
за въззивна инстанция или общо 1040 лв. за двете инстанции, както и вече присъдените 1455 лв. разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска /8000лв./ ищецът
следва да заплати в полза на ответника разноски в общ размер 1800 лв. платен адв.хонорар и
500 лв. или общо 2300 лв., от които дължими са само 707 лв., в това число адвокатско
възнаграждение и депозит за експертизи. Депозитът от 50 лв. за разпит на свидетел не е
изплатен и подлежи на връщане.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 265420/13.08.2021г. постановено по гр.д. № 8005/2020г., по
описа на СГС, ГО, 15 състав, в обжалваната отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв.
до 18 000 лв., както и дължимата д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД„ БУЛ ИНС" АД-София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София ,бул." Джеймс Баучер" № 87 , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И. Г. Б. ЕГН
**********, гр. ***, жк *** бл.** вх.* ет.* ап. ** със съдебен адрес: гр.***, ул.*** № **,
партер, ап.*,, чрез адв.В. В. О., разликата над 10 000 лв./десет хиляди лева/ до 18 000
лв./осемнадесет хиляди лева/ или допълнително още 8000 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат от ПТП от 14.05.2017г. по вина на водача на л.а. “Фолксваген” с per. № ********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лв./двадесет и пет лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 650 лв./шестстотин и петдесет лева/
направени разноски пред първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД„ БУЛ ИНС" АД-София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София ,бул." Джеймс Баучер" № 87 , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.В. В. О.
гр.***, ул.*** № **, партер, ап.2, сумата от общо 1284 лв. /хиляда двеста осемдесет и четири
лева/ адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., за безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция, както и сумата от 876 лв./осемстотин седемдесет и шест
лева/ представляваща адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., за
безплатно процесуално представителство дължимо за явяване пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА И. Г. Б. ЕГН **********, гр. ***, жк *** бл.** вх.* ет.* ап. ** със съдебен
адрес: гр.***, ул.*** № **, партер, ап.*,, чрез адв.В. В. О. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗД„
БУЛ ИНС" АД-София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София ,бул."
Джеймс Баучер" № 87, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ направени разноски
пред въззивна инстанция, както и сумата от 707 лв./седемстотин и седем лева/ направени
разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ЗД„ БУЛ ИНС" АД-София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София ,бул." Джеймс Баучер" № 87 , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата
от общо 1040 лв./хиляда и четиридесет лева/ дължима д.т. и 1455 лв. /хиляда четиристотин
петдесет и пет лева/ разноски платени от бюджета по реда на чл.78 ал.6 ГПК.
В осъдителната част - до 10 000 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11