О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1230
24.06.2019г, гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното
от съдията Фаня
Рабчева ч.гр.д. № 1224/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, ал.1 и сл.ГПК.
Делото е образувано по
частна жалба от адв.К.О.В., Варненска АК, като пълномощник на М.К., и. г., р.*******г. в Корк, с посочен
постоянен адрес в И.
против Определение № 5276/14.05.2019г.
постановено по гр.д.№ 5663/2019г.
по описа на Пловдивски
районен съд – 1 гр.с., с което е върната
исковата
молба на жалбоподателката с правно основание член 439 ГПК за признаване за
установено между страните недължимостта на сумата от 1000 евро, представляваща
главница по решение на ОС на ЕС на сграда с ИД № 02676.155.126.1 по КККР на гр.
Банско за заплащане на вноска за управление и поддържане на общите части на
сградата в режим на ЕС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
23.02.2016г., сумата от 300 евро главница по решение на ОС на ЕС на сграда с ИД
№ 02676.155.126.1 по КККР на гр. Банско за заплащане на вноска Фонд Резервен;
сумата от 50,85 лева държавна такса по гр.д. № 24982016г.; сумата от 470 евро
адв. възнаграждение, за които суми е бил издаден изп. лист въз основа на
европейска заповед за плащане от 26.09.2016г. по гр.д. № 249/2016г. по описа на
ОС Благоевград, които вземания са били прехвърлени с договори за цесия на
„Позит“ ЕООД и е било образувано изп. дело № 20177960400305/2017г. на ЧСИ Ш.Д.
и прекратено производството по гр.д. № 5663/2019г. на ПРС, І гр.с. като
недопустимо. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите в частната жалба, намери следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Пред
съда е подадена искова молба от жалбоподателката М.К. от Ирландия,
представлявана от проц.си представител адв.К.В. с предявен против дружеството „Позит“ ЕООД иск с правно основание
чл.439 ГПК за признаване недължимост
на вземания по издаден изпълнителен
лист въз основа на издадена
европейска
заповед за плащане от 26.09.2016г. по гр.д. № 249/2016г. по описа на ОС
Благоевград. Вземанията били прехвърлени с договори за цесия на „Позит“ ЕООД и
образувано изп. дело № 20177960400305/2017г. на ЧСИ Ш.Д., принудителното
събиране по което е за вземания на етажната собственост за фонд „Ремонт и
обновяване“, както и такса за поддръжка и управление на сградата въз основа на
решения на ОС от датата 22.01.2016г. Искът
се основава на обстоятелствата: взискател по делото към момента на подаване на
исковата молба не е етажната собственост, а ответникът „Позит“ ЕООД, за което
ищецът узнал по издадено от ЧСИ Ш.Дервиш удостоверение от 11.03.2019г.;
кредиторът „Позит“ ЕООД придобил вземането по изп.лист по договор за цесия от
27.01.2017г. с дружеството „Пропъртиуайз“ЕООД. Последното действало в
качеството си на управител на етажната собственост „Курортна жилищна сграда“ ,
в местността „Асаница“, землището на гр.Банско, Община Банско, обл.Благоевград,
с който договор дружеството-управител на сградата е продало вземане на етажната
собственост, произтичащо от решение на ЕС с дата 22.01.2016г.; вземанията на
етажната собственост с решения на ОС от датата 22.01.2016г. са оспорени от 110
етажни собственици и са предмет на гр.д. 1410/2016г. по описа на РС-Разлог с правно
основание чл.40 ЗУЕС, по което гражданско дело с обезпечителна заповед е
постановено спиране на изпълнението на тези решения; към момента не е налице
влязло в сила решение към датата на сключване на цесията, с което искът по
чл.40 ЗУЕС да е отхвърлен и вземанията на етажната собственост да са
потвърдени; с договора са продадени
несъществуващи бъдещи вземания, които не са изискуеми, въз основа на което е
мотивиран довод за нищожност поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, както и липса на съгласие на носителя на вземането – етажната собственост
поради непроведено ОС на ЕС за сключване на договор за цесия на вземането;
цесията не е съобщена на ищцата, поради което няма действие по отношение на
нея; оспорено е и процесуалното и
материално правоприемство на взискателя „Позит“ ЕООД поради издадения в полза
на етажната собственост, представлявана от „Пропъртиуайз“ ЕООД изпълнителен
лист въз основа на европейска заповед за плащане; решенията за избора на
цитираното дружество „Пропъртиуайз“ ЕООД, както и други решения, за управител
се сочи, че е било оспорено от етажните собственици по висящо към момента
гр.д.№ 1099/ 2018г. по описа на РС-Разлог, по което била издадена обезпечителна
заповед от 01.10.2018г. за спиране на изпълнението на тези решения, вкл. за
избор на управител на „Пропъртиуайз“ ЕООД; европейската
заповед за плащане е издадена на 26.09.2016г., а съгласно удостоверението на
ЧСИ, цесията е сключена на 27.01.2017г. като новонастъпил факт, обуславящ
допустимост на иска с частната допълват се обстоятелства за настъпила перемпция
по изпълнителното дело, образувано на 10.04.2017г., поради непоискване от
взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
прекратяване на изпълнителното производство „ex lege“. С
исковата молба е поискано допускане на обезпечение чрез спиране на
изпълнението по образуваното изп. дело № 20177960400305/2017г. на ЧСИ
Ш.Д..
С обжалваното определение
на районния съд е приета липсата
на правен интерес от предявяване
на отрицателно установителния иск, тъй като възражението, че предприелият принудителното изпълнение Позит ЕООД няма качеството на взискател, не касае ликвидността и изискуемостта на вземането и няма връзка с изпълняемото право; не се касае за несъществуващи бъдещи вземания, тъй като същите са
установени с влязла в сила европейска заповед за плащане
поради неподаване на възражение от
длъжника в срок; възражението за несъобщаване на ищцата, поради което няма действия
спрямо нея, лишено от правен интерес
с оглед разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК за това, че частният правоприемник на взискателя може
да иска изпълнение
въз основа на издадения в полза на взискателя
изп.лист;
чл.75, ал.2, изр.1
ЗЗД предвижда погасителен
ефект на изпълнението от длъжника, извършено на цесионера,
дори в хипотеза на нищожност
на цесията.
С частната жалба
се поддържат изцяло фактическите обстоятелства в исковата молба, въз основа на които се мотивира
наличието на правен интерес от предявения иск
по чл.439 ГПК, позовавайки се на Регламент /ЕО/ № 1896/ 12.12.2006г., с довода, че европейската
заповед за изпълнение подлежи на пряко изпълнение
само в случаите, когато държавата по произход
на съда е различна от държавата
по местоизпълнението,
какъвто не е настоящия случай, както и доколкото няма
представен по изпълнителното дело изпълнителен лист в полза на етажната
собственост, нито на кредитора „Позит“ ЕООД, вземането се оспорва и поради
липса на правоприемство по чл.429 ГПК в лицето
на кредитора „Позит“.
Въз основа на изложението
на ищеца в исковата молба и частната жалба и представените по делото доказателства, въззивният съд намира следното:
С разпоредбата на чл.439, ал.1 и ал.2 ГПК е предвидена
правната възможност за длъжника да
оспори чрез иск изпълнението, като искът може да
се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Юридическите факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, могат да бъдат правоизключващи,
правоизменящи и правопогасяващи. В случая от твърденията в исковата молба и приложеното по делото гр.д.№ 249/2016г.
по описа на Благоевградски окръжен съд се установява,
че против ищцата и в полза на дружеството
„Пропъртиуайз“
ЕООД е издадена Европейска заповед за плащане от 26.01.2016г. по Регламент /ЕО/
№ 1896/2006 , която на основание чл.18, пар.1 от Регламента, е обявена за
подлежащата на изпълнение. С твърденията в исковата молба се сочи, че
принудителното изпълнение против ищцата е инициирано от дружеството „Позит“
ЕООД въз основа на цедирано вземане с цедент „Пропъртиуайз“ ЕООД по издадената
европейска заповед за плащане въз основа на договор за цесия между тези две
юридически лица с дата 27.01.2017г. Принудителното изпълнение по образуваното изп.дело
по описа на ЧСИ Ш.Д. е висящо със страни взискател – дружеството „Позит“ ЕООД и
длъжник - ищцата М.К.. Исковата молба съдържа фактически и правни доводи и
твърдения за обстоятелства, с които се оспорва изпълнението поради това, че
липсва годно правно основание за образуване на изпълнителното производство по
смисъла на чл.426, ал.1 ГПК, при липса на предпоставките на чл.429, ал.1 ГПК за
взискателя – „Позит“ ЕООД в това заявено качество на частен правоприемник и по
непротивопоставима спрямо ищцата цесия, които съставляват правоизключващи
принудителното изпълнение факти, настъпили след приключване на производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В тази насока ищцата оспорва с
предявения иск изпълнението, съответно наличието на правно основание за неговото образуване и провеждане на
принудителното изпълнение против ищцата с възражения за липса на валидност и непротивопоставимост спрямо ищцата на
цесията, извършена след издаване на изпълнителното основание / 26.09.2016г./, а
съответно цесията с дата 27.01.2017г., както и с възражението за липса на
издаден изпълнителен лист, които възражения
съставляват правоизключващи по отношение на изпълнението факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тези твърдения и възражения обуславят наличието на
правен интерес по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, а доводите в изложението по
исковата молба и жалбата, съставляват въпроси по съществото на правния спор. По
тези съображения обжалваното определение ще се отмени, като делото се върне на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Не така аналогично следва да се третират
твърденията на ищцата относно правния интерес от формулираното с исковата молба
искане за допускане на обезпечение. С исковата молба и частната жалба се
твърди, че е спряно изпълнението по образуваното изпълнително производство въз
основа на актове на съда по ч.гр.д. №
1410/2016г. и гр.д.№ 1099/2018г. по описа на Районен съд – Разлог , поради
което ищцата чрез процесуалния си представител следва да обоснове
обезпечителната си нужда от постановяване спиране на изпълнителното
производство по настоящото гражданско дело.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.1 ГПК,
въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№
5276/14.05.2019г. постановено по гр.д.№ 5663/2019г. по описа на Пловдивски
районен съд – Първи гр.с.,
с което е върната
исковата
молба на адв.К.О.В., Варненска АК,
като пълномощник на М.К., и. г., р.*******г. в К.,
с посочен постоянен
адрес в И. с правно основание член 439 ГПК за
признаване за установено между страните недължимостта на сумата от 1000 евро,
представляваща главница по решение на ОС на ЕС на сграда с ИД № 02676.155.126.1
по КККР на гр. Банско за заплащане на вноска за управление и поддържане на
общите части на сградата в режим на ЕС, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.02.2016г., сумата от 300 евро главница по решение на
ОС на ЕС на сграда с ИД № 02676.155.126.1 по КККР на гр. Банско за заплащане на
вноска Фонд Резервен; сумата от 50,85 лева държавна такса по гр.д. №
24982016г.; сумата от 470 евро адв. възнаграждение, за които суми е бил издаден
изп. лист въз основа на европейска заповед за плащане от 26.09.2016г. по гр.д.
№ 249/2016г. по описа на ОС Благоевград, които вземания са били прехвърлени с
договори за цесия на „Позит“ ЕООД и е било образувано изп. дело №
20177960400305/2017г. на ЧСИ Ш.Д. и прекратено производството по делото като
недопустимо.
ВРЪЩА
делото на същия състав на Пловдивски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения от
М.К., и. г., р.*******г. в К.,
с посочен постоянен
адрес в И. с правно основание член 439 ГПК за
признаване за установено между страните недължимостта на сумата от 1000 евро,
представляваща главница по решение на ОС на ЕС на сграда с ИД № 02676.155.126.1
по КККР на гр. Банско за заплащане на вноска за управление и поддържане на
общите части на сградата в режим на ЕС, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.02.2016г., сумата от 300 евро главница по решение на
ОС на ЕС на сграда с ИД № 02676.155.126.1 по КККР на гр. Банско за заплащане на
вноска Фонд Резервен; сумата от 50,85 лева държавна такса по гр.д. №
24982016г.; сумата от 470 евро адв. възнаграждение, за които е била
издадена европейска заповед за плащане
от 26.09.2016г. по гр.д. № 249/2016г. по описа на ОС Благоевград, които
вземания са били прехвърлени с договори за цесия на „Позит“ ЕООД и е било
образувано изп. дело № 20177960400305/2017г. на ЧСИ Ш.Д..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: