№ 1662
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100723 по описа за 2022 година
Ищецът Г. е предявил срещу ответника Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 558, ал. 7
КЗ за сумата от 2809,51 лева - заплатено по щета № 19110147/3/29/2019г. застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 10.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 03.04.2017г. в гр. С., водачът на мотоциклет „Я.“ с рег. № . - Н.
Г. Д. при движение по бул. „Д.“, на около 216 метра преди кръговото движение на
Телевизионната кула поради движение с несъобразена скорост и неспазване на
необходимата дистанция реализира ПТП, при което удря отзад правомерно паркирано
МПС- лек автомобил „П.“, модел „308“, с ДК № ., собственост на Д., като причинява
имуществени вреди на автомобила на Т.. Към момента на настъпване на ПТП водачът на
мотоциклета нямал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което било установено със съдебно решение. Посочва, че ищецът е
поканил ответника да възстанови заплатеното от Г. обезщетение, но заплащане не
последвало.
Ищецът претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Г. Д. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
същата по основание и размер. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение
от негова страна, включително оспорва той да е управлявал МПС. Оспорва да е управлявал
без сключена „Гражданска отговорност“. Не бил уведомяван за претенции на ищеца и
оспорва да е заплащано обезщетение за възстановяване на увредения лек автомобил на Д. Т..
1
Релевира възражение за изтекла давност.
По иска с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ - Г. изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Р., на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Р., и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ - след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Г.
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: настъпване на процесното ПТП с участниците, посочени в исковата молба;
застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника -
противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-
следствена връзка е деянието; при реализирането на ПТП виновният вода е управлявал без
сключена застраховка „Гражданска отговорност”; изплащане на застрахователно
обезщетение в твърдения размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Съдът счита за доказано настъпването на ПТП, противоправното поведение на
ответника и причинно-следствена връзка между това негово поведение и реализираното
ПТП, респективно настъпването на процесните щети по лек автомобил „П.” с рег. № .,
собственост на Д..
В тази насока на първо място, съдът кредитира приобщения по делото Констативен
протокол № К-126 от дата 04.03.2017г. /л. 7 от делото/, видно от който при посещение на
местопроизшествието на посочената дата от дежурен ТПТП при ОПП-СДВР, последният е
установил и удостоверил участниците в ПТП – мотоциклет с рег. № . с водач Н. Г. Д. и лек
автомобил марка „П.” с рег. № ..
Действително, протоколът за ПТП не се ползва с доказателствена сила относно
механизма на ПТП, но от него биха могли да бъдат изведени участниците в ПТП, както и
факта, че водачът на мотоциклет с рег. № ., е управлявал МПС без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Това е така, доколкото тези обстоятелства са били установени от
служителя на ОПП-СДВР на място, т.е. за тези обстоятелства същият е бил очевидец.
В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че протоколът за ПТП е бил
съставен на база предоставената от двамата водачи сведения, а не само на база твърденията
2
на единия от тях.
Противоправното поведение на водача на мотоциклет с рег. № . се установява и от
материалите по административно-наказателната преписка, приобщени по делото /л. 77-85 от
делото/, и в частност от НП № 17-4332-018205 от дата 19.09.2017г. Видно от НП, с него е
ангажирана административно-наказателната отговорност на виновния водач – Н. Д. за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като НП е влязло в сила на 10.10.2017г. С оглед на това,
възраженията на ответника за недоказаност на виновното му и противоправно поведение,
станало причина за настъпване на процесното ПТП, се явяват неоснователни.
Обстоятелството, че образуваното във връзка с ПТП досъдебно производство е било
прекратено, което е видно от Постановлението на прокурор при СРП по ДП № 11067/2017г.,
е без значение за изхода на настоящото производство. Това е така, тъй като видно от
съдържанието на постановлението на СРП, наказателното производство е било прекратено
поради несъставомерност на деянието по НК. Отговорността на виновния водач, обаче,
както беше посочено по-горе, е ангажирана по друг ред – по реда на ЗАНН, чрез налагане на
съответната глоба за нарушение на ЗДвП.
Фактът, че към датата на ПТП, виновният водач е управлявал мотоциклета без
сключена застраховка „ГО” се установява освен от приобщения по делото Констативен
протокол за ПТП, и от справката от Г. /л. 8 от делото/.
Причинените в резултат на процесното ПТП щети върху лекия автомобил марка „П.”
с рег. № ., се установяват от приобщените по делото: уведомление за имуществени вреди;
доклад по щета; заключителна техническа експертиза, техническа експертиза по щета /л. 11-
14 от делото/, а така също и от приетата по делото авто-техническа експертиза /АТЕ/, която
съдът кредитира изцяло.
Действително, описаните по-горе писмени доказателства, представляват частни
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът, обаче, не намери
основание да ги дискредитира, а ги цени наред с останалите доказателства, извеждайки на
база на тях, и на заключението на АТЕ изводи относно вида и стойността на причинените на
увреденото МПС щети.
Не без значение е и факта, че доклада по щета, заключителната техническа
експертиза и техническата експертиза са изготвени от лица, които са установили лично
щетите по увредения автомобил, удостоверявайки ги в съответните документи.
АТЕ от своя страна дава пълни и обосновани отговори на поставените въпроси, като
същата не е оспорена от страните.
Съгласно заключението на АТЕ:
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на водача
на мотоциклет „Я.” с рег. № ., който се е движил със скорост и дистанция, които не са му
позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с
авариралия лек автомобил „П.” с рег. № .. Всички щети на лекия автомобил „П.”, отразени в
описа на Г., се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното
3
събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „П.”, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 9223,55 лева. Стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „П.”, изчислена на база експертна оценка съгласно
Наредба № 24/2006г. с коефициент на овехтяване на новите части, към датата на ПТП, е
2809,51 лева.
Именно последно визирания размер на обезщетение е бил заплатен и от ищеца в
полза на собственика на увреденото МПС, което се установява от приобщените по делото
преводно нареждане /л. 15 от делото/ и заключение на ССЕ, която съдът кредитира изцяло,
като неоспорена от страните и даваща отговор на поставения въпрос обективно и
обосновано.
Съгласно заключението на ССЕ – от извършената проверка в счетоводството на „П.”
и предоставената информация с писмо от 15.11.2022г., се установи, че с платежно нареждане
от 16.04.2019г. с наредител Г., от банкова сметка в „У. – гр. С., е преведена сума в размер на
2809,51 лева, по банкова сметка при „.” с титуляр Д.. Със сумата от 2809,51 лева е заверена
банкова сметка при „.” с титуляр Д. Т. за обезщетение по щета № 19110147/2019г.
Най-сетне, видно от регресна покана от Г. до Н. Г. Д. /л. 17 от делото/ и известие за
доставяне /л. 18 от делото/, последният е бил поканен да заплати посочената сума, като
пратката не е била потърсена от адресата.
При така установеното съдът счита, че е налице фактическият състав на чл. 558, ал. 7,
вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, доколкото в резултат на противоправното си поведение и
нарушавайки правилата за движение по пътищата в Р. на процесната дата, час и място,
ответникът е причинил щети по лек автомобил „П.”, които са били обезщетени от Г..
Безспорно се установява, че към датата на ПТП за виновния водач не е имало сключена
застраховка „ГО”.
Изплащайки обезщетението на собственика на увредения автомобил, Г. встъпва в
правата на увреденото лице и може да претендира изплатеното обезщетение от прекия
причинител – ответника.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
С оглед датата, на която е било възстановено от Г. обезщетението – 16.04.2019г., към
датата на подаване на исковата молба – 10.01.2022г. не е изтекла и погасителна давност.
Правото на вземане на застрахователя възниква в момента на изплащане на
застрахователното обезщетение - 16.04.2019г. и съгласно чл. 110 от ЗЗД то се погасява с
изтичането на петгодишна давност. Основанието за регресните суброгационни искове, които
застрахователят предявява против третото лице, причинило вредата, произтичат от факта на
изплащане на сумите на застрахования, т.е. следващо от самия закон право на регрес
съгласно чл. 410, ал.1 от КЗ. В настоящия случай се прилага общата 5-годишна погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, която обаче тече от възникването и изискуемостта на
суброгационното вземане, считано от изплащане на застрахователното обезщетение, не от
4
датата на ПТП-то. В този смисъл са ПП на ВС № 7/1977 година, т.14, Решение № 449/
18.03.2002 година, постановено по гр.д.№ 1785/2001 година на ВКС, V г.о. и Решение №
667/09.10.2008 година, постановено по т.д.№ 295/2008 година на ВКС, ТК, ІІ отд. и
постановените по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 173/30.10.2009 година, постановено по
т.д.№ 455/2009 година на ВКС, II т.о. и Решение № 53/16.07.2009 година, постановено по
т.д.№ 356/2008 година на ВКС, I т.о.
В рамките на този давностен срок, започнал да тече от изплащане на
застрахователното обезщетение на 16.04.2019г. е предявена исковата молба - на 10.01.2022г.
При така установеното съдът счита, че искът, предявен от Г. следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва следните разноски: 112,38 лева - държавна такса, 200 лева – депозит
за ССЕ и 250 лева – депозит за АТЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
продължителността на производството, приключило в рамките на две съдебни заседания. В
този смисъл съдът приема за основателно възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, сторени в настоящото производство в размер на 662,38 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. С., кв. „Д. да заплати на Г., с адрес
гр. С., ул. „Г., на основание чл. 558, ал. 7 КЗ сумата от 2809,51 лева /две хиляди
осемстотин и девет лева и 51ст./ - заплатено от Г. по щета № 19110147/3/29/2019г.
застрахователно обезщетение за възстановени щети на лек автомобил „П.” с рег. № .,
причинени в резултат на ПТП, реализирано на 03.04.2017г. в гр. С., към която дата Н. Г. Д. е
управлявал мотоциклет „Я.” с рег. № . без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Г. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. С., кв. „Д. да заплати на Г., с адрес
гр. С., ул. „Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 662,38 лева /шестстотин шестдесет и
два лева и 38ст./ - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6