Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 11.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НАСУФ ИСМАИЛ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1392 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
МВР-Варна, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Калоян“ № 2,
срещу решение № 930/25.02.2020г. по гр.д. №17748/19г. по описа на ВРС, ХIІ-ти с-в, с което е осъден въззивника да заплати на
А.А.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 1 885,58 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 264
часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,а също
така и сумата в размер на 209,41 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до 29.10.2019 г. (датата на предявяване на иска), на
основание чл. 86 от ЗЗД, както и съдебно деловодни разноски в размер на 350 лв.
В жалбата се излага, че ВРС неправилно е
допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Сочи, че не е взето
предвид, че ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл. 142 ал.1,
т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения следва да се уреждат единствено
от ЗМВР, като КТ и ЗДСл не намират субсидиарно приложение. Сочи, че е налице
изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е
приложил разпоредбите на КТ, тъй като в чл.187 ал.3 ЗМВР продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Сочи, че не е положен извънреден труд,
тъй като не е работено извън установеното в ЗМВР работно време. Твърди се, че
не е съобразена действаща правна уредба, предвиждаща по КТ максимум 35 часа
нощен труд седмично, докато ЗМВР предвижда 40 такива. Твърди се, че полагането
на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява извънреден
труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен
труд, а се заплаща като дневен. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
иска.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор по
въззивната жалба от въззиваемата страна А.А.А., в който излага съображения за
неоснователност на жалбата.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
Ищецът твърди, че е полагал
труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност
мл.инспектор Трето РУ-Варна при ОД на МВР-гр. Варна за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г. Посочва се, че в този период ищецът е работил, при сумирано изчисляване
на работното време, като работното време на държавните служители в МВР работещи
на смени се изчислявало сумирано за тримесечен период.
Заявява, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази връзка се
посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. бил в размер на 1680.00 часа, които след
приравняването им на дневен труд с коефицент 1.143 – възлизали на 1920.24 часа.
Навеждат се доводи, че преизчисляването на нощен към дневен труд водило до
извънреден труд от 240.24 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50 %, съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за
целия период възлизало на 2003.60 лв. Изложена е подробна справка от ищеца за
положения от него нощен труд по тримесечие и преобразуването му в дневен с
коефициент 1.143, съответно размера на дължимата сума за положен извънреден
труд за всяко тримесечие.
Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница и лихви за
забава, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение, по което ищецът е заемал длъжност „младши
оперативен дежурен“ в „ОДЧ“ към Трето РУ при ОД МВР-Варна. Поддържа, че общите
разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото
е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е
установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през
нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният
от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите
специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на
евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва
направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен
труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно между страните, а и
от представената кадрова справка е видно, че ищецът е заемал длъжността „младши
оперативен дежурен” в „ОДЧ” към Трето РУ- Варна при ОД на МВР за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г.
По делото са представени копия на
преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения
за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени по
констатации от страните.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени на вещото лице месечни графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за отчитане на положения от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1856 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждание по 0.25 лева на час дружество. Положеният нощен труд в размер на 1856 ч., не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 2120 ч (закръглени), като разликата в часовете между посочените две величини е 264 ч., положен извънреден труд, за които се дължи допълнително брутно възнаграждение в общ размер на 1855.57 лева. Експертизата посочва още, че начислената лихва за забава върху всяка една падежирала главница (извънреден труд за съответното тримесечие), считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в размер на 209.41 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в нормата на чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Ищецът е държавен служител в „ОДЧ”
към Трето РУ- Варна при ОД на МВР, поради което и намират приложение
разпоредбите на Закона за Министерството
на вътрешните работи в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в този закон не е
предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд
както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
В чл.187 ал.1 ЗМВР е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се предвижда,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън
редовното работно време до 280 годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016г./ за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. Само и единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба ,касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.) В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Възражението, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като посочената в чл.9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е запълнил празнотата в специалните норми. Приложение на общо основание имат нормите на чл.9 и сл. от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент. Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи също така,
че нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни хипотези. Докато разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при
"трудово възнаграждение, заработено по трудови норми" и при
"продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на
дневното". Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
"приравнява". Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 8
часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение,
защото за него "приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. Предвидената
възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа / а не
седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени
държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и
положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен както се
процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения,
регулирани по КТ.
Наведените в евентуалност
възражения, че преизчисляване не следва да бъде извършено поне за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липса на действаща нормативна уредба, съдът
намира за неоснователни, тъй като за процесния период намира приложение ал. 2
на чл. 9 от НСОРЗ.
Поради изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде
преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата – следва да се
заплати като извънреден труд. Исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание и
размер предвид приетото заключение на вещото лице. Предявеният иск за заплащане
на сумата от 1 885,58 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 240,24 часа за посочения по-горе период,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в
размер на 209,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.01.2017г. до 29.10.2019
г. на осн. чл.86 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК и предвид направеното
искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски. Съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК, А.А. А. е претендирал присъждане на разноски в размер на 260
лева – адвокатски хонорар. Извършването на разноски в претендираните размери е
удостоверено посредством представен договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020
г., в който е инкорпорирана разписка за платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лева. Направеното
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно
предвид правната и фактическа сложност на спора, признание за която е и факта,
че въззивникът претендира юрисконсулско възнаграждение в по-голям размер от
заплатеното от въззиваемия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
930/25.02.2020г. по гр.д. №17748/19г. по описа на ВРС, ХIІ-ти с-в.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Варна, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, да заплати на А.А.А., ЕГН
**********, сума в размер на 260 /двеста
и шестдесет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.