№ 456
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Л.а
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора В. Р. А.
като разгледа докладваното от Мила П. Л.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100601967 по описа за 2024 година
С присъда от 26.09.2022г. по НОХД № 5734/2019г. СРС, НО, 115 състав е
признал подсъдимата М. В. С. за виновна в извършването на престъпление по
чл. 286, ал. 2 вр.ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК.
Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й
е постъпила въззивна жалба от адв. П. А., в качеството му на защитник на
подс. С..
С жалбата си адв. А., в качеството му на защитник на подс. С., излага
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваната присъда. Твърди се, че обвинението не е доказано, като не са
били изследвани всички събрани доказателства. Според защитникът С. е била
осъдена за това, че е упражнила законоустановеното си право да подаде жалба
за това, че е била принудена от подсъдимия да подпише запис на заповед, без
да е получавала посочената в нея сума. Според защитникът в хода на
1
първоинстанционното производство не са разкрити признаци на
съставомерност на противоправното деяние. Иска се оправдаването на
подсъдимата.
След изготвянето на мотивите е постъпило допълнение към въззивната
жалба, в което се посочва, че съдът е извел неправилна квалификация на
възприетото престъпно деяние, тъй като това деяние не може да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.
Сочи се, че С. е сигнализирала само органите на МВР за станалото, а те от
своя страна Прокуратурата, която е образувала ДП. Защитникът твърди, че
съгласно обобщената съдебна практика когато свидетеля при разпита
съзнателно потвърди неистина, било то относно факта на извършеното спрямо
него престъпление, било досежно самоличността на извършителя, той не
осъществява нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 286 от
НК, а следва да се квалифицират като престъпление по чл. 290 от НК, като
неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално
нарушение, което нарушава правото на защита на подсъдимата и е нарушение
на материалния закон, поради което обжалваната присъда следва да бъде
отменена. Твърди се, че съдът е дал вяра преимуществено на показанията на
свидетелите от страна на Е. В., които са единствените очевидци на случилото
се. Посочва се, че от доказателствата по делото се установява, че С.
основателно е била притеснена от посещението на неканените гости в дома й,
доколкото дъщеря й и мъжа до нея са върнали над 6000лв. на подсъдимия и
въпреки това тя е подписала запис на заповед за 16000лв. Акцентира се, че
СРС санира своя акт, по който е постановена оправдателна присъда за Е. В.. С
допълнението се поставят редица въпроси, а именно обвинила ли е
подсъдимата Василев в извършването на престъпление, действала ли е с
умисъл, извършила ли е от субективна и обективна страна състава на
престъплението „Набедяване”. Иска се отмяна на постановената присъда.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи
със следното кратко съдържание:
Адв. А. поддържа доводите си от въззивната жалба и допълнението към
нея. Твърди, че подсъдимата не е осъзнавала, че върши престъпление, а само е
изложила обективни факти които лично е преживяла. Иска се връщане на
делото на СРП за преквалификация на деянието или оправдаването на
2
подсъдимата.
Подс. С. поддържа доводите на защитника си.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа
становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна,
като се иска нейното потвърждаване.
В последната си дума подс. С. моли да бъде оправдана.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет
на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено
следното:
В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните
доказателствени източници: показанията на св. Е. В., вкл. приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, св. Т.Н., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.
5 от НПК, св. Т.П., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. А.
В., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. Р.Л. и св. В. С.,
материалите по ДП 1926/14г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. 25571/14г. по
описа на СРП, нохд. 10115/15г. по описа на СРС, НО, 115 състав и внохд.
2777/17г. по описа на СГС, свидетелство за съдимост и СГЕ.
Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за
установено от фактическа страна вече установеното и прието от
първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимата М. С., със снета самоличност пред първоинстанционния
съд, през м. май 2009г. помолила св. Е. В. да й даде на заем сумата от около
10 000лв. за погасяване на парични задължения на нейната дъщеря – св. В. С.,
като поела ангажимент да му ги върне за три месеца. Св. В. се съгласил, като
от своя страна взел парите на заем от св. Т.П., тъй като не разполагал с такава
сума и ги предал на подс. С. в гр. София, ж.к.”Красна поляна”, в дома на техен
познат. Впоследствие св. В. С. и св. Р.Л. върнали на В. част от заетата сума, за
което не съставили никакви документи. Тъй като при всяко връщане св. В.
сочел нов размер на остатъка от дължимата сума, поради което св. Л. изискал
от него да му посочи банкова сметка по която ад бъде привеждан остатъка от
сумата. Св. В. не посочил такава банкова сметка, поради което св. Л. спрял да
плаща. Тъй като св. В. бил взел сумата от 10000лв. на заем от св. П., се
3
наложило да изтегли кредит от „Пощенска банка”АД за да му ги върне.
Доколкото в продължителен период от време св. В. С. и св. Л. не
връщали дължимата сума, св. В. решил да посети подсъдимата в дома й за да
разбере дали същата смята да му върне дължимата сума и да му издаде запис
на заповед за дължимата сума, като обезпечение. В изпълнение на това си
решение, на 18.04.2018г. привечер св. В., заедно със св. Т. П. и Т. Н. и А. В.
посетили дома на подсъдимата, находящ се в гр. Нови Искър, ул.*******. Св.
В. и подсъдимата обсъдили ситуацията, като В. й обяснил, че следва да му
бъдат възстановени и лихвите, които плаща на банката. Подсъдимата заявила,
че ще оправи нещата, като щяла да започва работа в закусвалня и можела да
връща всеки месец някаква сума. За да обезпечи задължението си
подсъдимата собственоръчно, с помощта на св. Н. съставила запис на заповед
за сумата от 16181лв. в полза на св. В. и го подписала.
На 19.04.2014г. подс. С. се явила в сградата на 02 РУ-СДВР, където
подала заявление срещу Е. В., със съдържание, че на 18.04.2014г., около
21,00ч. св. В., заедно с неговия племенник и негов приятел на име Т. са я
посетили, като св. В. я е ударил по ръката и я принудил на бял лист да напише,
че му дължи сума в размер на 16181лв. В резултат на подаденото от
подсъдимата заявление било образувано ДП 1926/14г. по описа на 02 РУ-
СДВР, пр. пр. 2557/14г. по описа на СРП. На 01.08.2014г. по посоченото ДП
бил извършен разпит на подсъдимата в качеството й на свидетел. В
показанията си тя заявила, че на 18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър,
ул.*******, В. я ударил с юмрук през дясната й ръка и я накарал да напише на
бял лист, че му дължи сума в размер на 16181лв. В хода на ДП, на 30.04.2015г.,
чрез изготвяне на постановление за привличане на обвиняем Е. В. бил
привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК,
за това, че на 18.04.2014г., около 21.00ч., в гр. Нови Искър, ул.*******, с цел
да принуди М. С. да поеме имуществено задължение в размер на 16181лв., я
заплашил с насилие, ударил я с юмрук през дясната й ръка и й
казал:”Подписвай”, както и с противозаконно действие с тежки последици
спрямо нейни ближни – дъщеря й св. В. С., като й казал, че дъщеря й до един
месец ще остане без дете.
Бил внесен ОА в СРС срещу Е. В. за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от
НК и било образувано нохд. 10115/15г. по описа на СРС, НО, 105 състав,
4
завършило с присъда от 09.03.2016г., с която В. бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
В мотивите си СРС, НО, 105 състав приел, че с оглед събрания
доказателствен материал подс. С. е съставила и написала записа на заповед и е
поела имуществено задължение спрямо В. в състояние, което изключва
наличието на психическо или физическо въздействие спрямо нея, поради
което деянието е несъставомерно по чл. 213а, ал. 1 от НК.
Първоинстанционната присъда била потвърдена от СГС, НО, 6 въззивен
състав, с решение, влязло в законна сила на 27.07.2017г.
По доказателствата.
Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал
доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати
необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото.
Основателно СРС е посочил, че от показанията на св. Е. В. се установява
времето на предоставяне на заема, неговия размер, от кого е заел тази сума, за
да услужи на С., както и че впоследствие се е наложило да изтегли заем от
банка. СРС правилно е достигнал до извода, че показанията на свидетеля в
тези им части са логични, последователни и подкрепящи се от
доказателствения материал по делото и по-конкретно показанията на св. П. и
Н.. Основателно е било констатирано известно противоречие между
показанията на св. В. и св. П. и тези на св. В. С. и Р. Л. относно размера на
сумата, който последните са върнали на св. В.. Настоящият съдебен състав се
солидализира с преценката на СРС, че тези противоречия не са съществени,
като след анализ на показанията на посочените четирима свидетели се достига
до извода, че сумата не е била изцяло погасена, а само частично, което е
мотивирало св. В. да посети дома на С. на 18.04.2014г.
Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че показанията на
св. Л. и В. С. следва да бъдат кредитирани в частта, в която те твърдят, че са
спрели плащанията към В. след като той не им е предоставил банкова сметка
по която да правят това и са преустановили контакт с него.
Основателно Председателят на СРС, НО, 115 състав е посочил, че
показанията на св. В., П. и Н. следва да бъдат напълно кредитирани относно
времето на посещение в дома на С., обстоятелствата около изготвянето на
записа на заповед от страна на М. С..
5
Св. П. подробно разяснява, че са посетили дома на подсъдимата по
предложение на В., тъй като тя още не му била върнала парите по
предоставени й заем, както и че в себе си В. носел запис на заповед, който С.
да попълни като обезпечение, тъй като В. не разполагал с документ за дадения
й заем, което се потвърждава от показанията и на останалите свидетели.
Св. П. и Н. също подробно разясняват причините за посещението в дома
на подсъдимата, а именно че св. Н. тъкмо била взела книжка и имала желание
да шофира, каквато възможност й предоставил св. В. като ги закара до дома
на С.. И двамата свидетели са категорични, че до този момент не са познавали
подсъдимата, като св. В. им разяснил причината за посещението при нея, а
именно невърнатия заем. Свидетелите са запазили и спомен, че в себе си В. е
носел два-три екземпляра от запис на заповед, каквато искал подсъдимата да
подпише като обезпечение за задължението спрямо него. Св. Н. е запазила
спомен, че при първото попълване на записа на заповед подсъдимата е
допуснала грешка, което е наложило да попълни втори екземпляр, за която тя
й помогнала.
Свидетелите са запазили спомен и че са били разпитвани в качеството им
на свидетели по образуваното ДП по жалбата на подсъдимата срещи В..
СРС правилно е съобразил, че в настоящето производство е недопустимо
да се обсъжда и преразглежда въпроса дали св. В. е извършил престъплението
по чл. 213а, ал. 1 от НК, за което е бил привлечен под наказателна отговорност
в следствие на подадената жалба от подсъдимата. Въпросът за невинността на
В. е решен по един категоричен и безспорен начин – с присъда 1467 от
09.03.2016г. по нохд. 10115/15г. поописа на СРС, НО, 105 състав, с която е бил
признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 1 от
НК.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че категорично се
установява от доказателствената съвкупност, че наказателното производство
спрямо В. е било образувано по повод жалбата на подсъдимата. Налично е
заверено копие от заявлението на М. С. до Началника на 02 РУ-СДВР, което е
станало законен повод по смисъла на чл. 208, ал.1 от НПК за образуване на
наказателно производство. От неговото съдържание се установява, че С. в
посочила, че на 18.04.2014г. В. заедно с негов приятел на име „Т.”, я е посетил
в дома й, ударил я през дясната ръка и на бял лист я принудил да напише, че
6
му дължи сумата от 16181лв.
Основателно СРС е кредитирал и заключението на съдебно-
графическата експертиза, съгласно заключението на която подписът в графа
„С уважение” и ръкописния текст в посоченото по-горе заявление са
попълнени и попълнени от подс. С.. Експертизата е изготвена от в.л.
разполагащо със специални знания в конкретната област на изследване.
Първоинстанционният съд основателно е съобразил, че следва да
кредитира в цялост материалите по изисканите ДП 1926/14г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр.пр. 25571/14г. по описа на СРП, нохд 10115/15г. по описа на СРС,
внохд. 2777/17г. по описа на СГС, в които се съдържат съответния протокол за
разпит на подсъдимата от 01.08.2014г., при провеждането на който е заявила,
че на 18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър св. В. я ударил с юмрук през
дясната ръка и я накарал да напише на бял лист, че му дължи сума в размер на
16181лв., постановление за привличане на обвиняем – св. В. по чл. 213а, ал. 1
от НК, присъдата на СРС, 105 състав, с която В. е бил оправдан, както и
въззивното решение, с което е била потвърдена
Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимата, че съдът е дал
вяра преимуществено на показанията на свидетелите от страна на Е. В..
Подсъдимият, св. П. и св. Н. са единствените очевидци на случилото се в дома
на подсъдимата. СРС ясно и мотивирано е посочил защо и в коя част
кредитира показанията на тези свидетели, като въззивният съдебен състав
напълно споделя тази преценка.
Неоснователни са и доводите на защитата във въззивната жалба, че
обвинението не е доказано, като не са били изследвани всички събрани
доказателства. Първоинстанционният съд е направил детайлен и подробен
анализ на доказателствената съвкупност по делото, като мотивирано е
изложил доводите си за своите изводи.
Относно соченото от защитата, че подс. С. основателно е била
притеснена от посещението на неканените гости в дома й, доколкото дъщеря й
и мъжа до нея са върнали над 6000лв. на подсъдимия и въпреки това тя е
подписала запис на заповед за над 16000лв., то това е безспорно така, но това
нейно притеснение не й дава право да набеждава някого в извършване на
престъпление пред надлежен орган, още повече, че по делото бяха събрани
доказателства, че подсъдимата сама е попълнила и подписала записа на
7
заповед, като е декларирала волеизявление, че желае да уреди финансовите си
отношения със св. В..
Неоснователни са и твърденията на адв. А., че СРС санира своя акт, по
който е постановена оправдателна присъда за Е. В.. Този съдебен акт е бил
саниран единствено при въззивното му разглеждане от състав на СГС, който
го е потвърдил и съответното решение е влязло в сила.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на деянието, извършено от подсъдимата. Присъдата е правно
обоснована.
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Приетата правна квалификация на деянието на подсъдимата по чл. 286,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1от НК е правилна и обоснована.
Доказателствената съвкупност по делото е категорична при формирането на
този извод.
Неоснователни са твърденията на защитника, че първият съд е извел
неправилна квалификация на възприетото престъпно деяние, тъй като това
деяние не може да бъде квалифицирано като продължавано престъпление по
см. на чл. 26, ал. 1 от НК. Безспорно в случая се касае за продължавано
престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото се касае за две деяния,
осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при това пред различни надлежни органи на властта, а
именно подсъдимата е набедила Е. В. в извършването на престъпление по чл.
213а, ал. 1 от НК, като знаела, че той е невинен, като В. бил привлечен към
наказателна отговорност с постановление на разследващ полицай, а именно:
1. На 19.04.2014г. в гр. София, в сградата на 0 РУ-СДВР, находяща се на
ул.”*******, пред надлежен орган на власт – Началника на 02 РУ-СДВР
набедила Е. Т. В. в извършването на престъпление по чл. 213а от НК, като
знаела, че е невинен, като в писмено заявление от същата дата, заведено с
8
вх.номер 12774 от 22.04.2014г. до Началника на 02 РУ-СДВР, заявила, че на
18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър, ул.*******, била принудена от Е. В.
чрез удар по ръката, да напише на бял лист, че му дължи сума в размер на
16181лв. и 2. На 01.08.2014г. в гр. София, в сградата на 02 РУ-СДВР, находяща
се на ул.”*******, пред надлежен орган на власт – Д.Г., ст. разсл. Полицай при
02 РУ-СДВР, в показания дадени в качеството на свидетел и отразени в
протокол за разпит на свидетел от 01.08.2014г. набедила Е. В. в извършването
на престъпление по чл. 213а от НК, като знаела, че е невинен, като заявила, че
на 18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър, ул.*******, била принудена от Е. В.
чрез удар по ръката, да напише на бял лист, че му дължи сума в размер на
16181лв. – престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Твърдението на защитата, че С. е сигнализирала само органите на МВР
за станалото, а те от своя страна Прокуратурата, която е образувала ДП, са
верни, но това не променя квалификацията на конкретното престъпление, като
следва да бъде посочено, че наказателната й отговорност е ангажирана именно
за това продължавано престъпление.
Настоящият съдебен състав изразява несъгласието си с твърдението на
защитата, че съгласно обобщената съдебна практика когато свидетеля при
разпита съзнателно потвърди неистина, било то относно факта на
извършеното спрямо него престъпление, било досежно самоличността на
извършителя, той не осъществява нито една от формите на изпълнителното
деяние по чл. 286 от НК, а следва да се квалифицират като престъпление по
чл. 290 от НК. В случая се касае за „набедяване”, а не за лъжесвидетелстване,
като органите на ДП правилно са квалифицирали престъплението, което
подсъдимата е извършила.
Безспорно неправилната правна квалификация представлява съществено
процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на подсъдимия и
е нарушение на материалния закон, но в случая такова нарушение не бе
констатирано.
Както правилно е посочил първия съд, всяко лице има право на жалба до
компетентните органи, в случай, че са засегнати негови права и интереси,
стига във въпросната жалба правилно да са пресъздадени събитията, а не да се
уличава лице за което жалбоподателя знае, че е невинно, тъй като по този
начин се засягат не само личните интереси на набедения, но и интересите на
9
правосъдието.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната страна на
престъплението извършено от подс. С., а именно, че за времето от 19.04.2014г.
до 01.08.2014г. в гр. София, в сградата на 0 РУ-СДВР, находяща се на
ул.”*******, при условията на продължавано престъпление, с две деяния
осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, пред различни надлежни органи на властта набедила
Е. Т. В. в извършването на престъпление по чл. 213а от НК, като знаела, че е
невинен, като Ем. В. бил привлечен към наказателна отговорност с
постановление на разсл.полицай при 02 РУ-СДВР от 30.04.2015г. за това, че на
18.04.2014г. около 21.00ч. в гр. Нови Искър, ул.*******, с цел да принуди М.
В. С. да поеме имуществено задължение в размер на 16181лв. и я заплашил с
насилие – ударил я с юмрук през дясната ръка и й казал :”Подписвай”, както и
с противозаконно действие с тежки последици за нейните ближни – дъщеря й
В. С., като казал на М. С., че дъщеря й до един месец ще остане без дете –
престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК и с присъда от 09.03.2016г. на СРС, НО,
105 състав, влязла в законна сила на 27.07.2017г. Е. В. бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 от
НК,като:
1. На 19.04.2014г. в гр. София, в сградата на 0 РУ-СДВР, находяща се на
ул.”*******, пред надлежен орган на власт – Началника на 02 РУ-СДВР
набедила Е. Т. В. в извършването на престъпление по чл. 213а от НК, като
знаела, че е невинен, като в писмено заявление от същата дата, заведено с
вх.номер 12774 от 22.04.2014г. до Началника на 02 РУ-СДВР, заявила, че на
18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър, ул.*******, била принудена от Е. В.
чрез удар по ръката, да напише на бял лист, че му дължи сума в размер на
16181лв.;
2. На 01.08.2014г. в гр. София, в сградата на 02 РУ-СДВР, находяща се на
ул.”*******, пред надлежен орган на власт – Д.Г., ст. разсл. Полицай при 02
РУ-СДВР, в показания дадени в качеството на свидетел и отразени в протокол
за разпит на свидетел от 01.08.2014г. набедила Е. В. в извършването на
престъпление по чл. 213а от НК, като знаела, че е невинен, като заявила, че на
18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър, ул.*******, била принудена от Е. В.
10
чрез удар по ръката, да напише на бял лист, че му дължи сума в размер на
16181лв. – престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението по чл.
286, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК виновно, при форма на вината пряк
умисъл, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Подсъдимата е
съзнавала, че направените от нея твърдения в жалбата до началника на 02 РУ-
СДВР и в показанията й пред ст. разсл. полицай Г. не отговаря на истината и в
действителност В. не е упражнявал физическо насилие спрямо нея за да я
принуди да подпише запис на заповед за сумата от 16181лв., но въпреки това е
изложила такива твърдения.
С допълнението към въззивната жалба се поставят редица въпроси, а
именно обвинила ли е подсъдимата Василев в извършването на престъпление,
действала ли е с умисъл, извършила ли е от субективна и обективна страна
състава на престъплението „Набедяване”. Отговорът на всички тези въпроси е
положителен и беше даден в мотивите на настоящето решение.
Поради това настоящата инстанция счете, че са налице и достатъчно
доказателства и обжалваният акт не е необоснован и не са допуснати
процесуални нарушения при анализа на доказателствата, изготвянето на
мотивите и приложението на материалния закон по отношение на деянието на
подсъдимия.
При определяне на размера и вида на наказанието първоинстанционният
съд правилно е съобразил, че за престъплението по чл. 286, ал. 2 от НК е
предвидено наказание ЛОС в размер от 1 до 10 години. Първоинстанционният
съд правилно е съобразил наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в полза на подсъдимата, а именно чистото й съдебно минало,
добри характеристични данни, нейната зряла възраст, обстоятелството, че се
касае за изолирана престъпна проява в нейния живот, изтеклия период от
извършване на деянието, като основателно е приложил разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, като е преценил, че наказанието следва да бъде определено
под законовия минимум, а именно наказание ЛОС в размер на 6 месеца, което
и по мнение на настоящия въззивен състав би способствало за постигане
целите визирани в чл. 36 от НК, както и че изтърпяването на това наказание
следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1
от НК.
11
Правилно е било преценено и че подсъдимата следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 50лв. по сметка на СРС и
201,60лв. по сметка на СДВР.
С оглед на гореизложеното жалбата на защитника на подс. С. и
допълнението към нея, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или
връщане на делото за ново разглеждане.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата,
тя следва да бъде потвърдена
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 26.09.2022г. по НОХД № 5734/2019г. СРС,
НО, 115 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12