№ 4386
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20221110202546 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „Алвас- Д“ ЕООД, ЕИК:*********
срещу Наказателно постановление (НП) №9 от 19.01.2022г., издадено от Р.М.
на длъжност „директор“ на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ , с
което на основание чл. 34е, т. 4, предл. 1 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух на дружеството- жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 /
петнадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба
№ 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични
съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в
резултат на употребата на разтворители в определени инсталации.
В жалбата се излагат съображения за изтекъл давностен срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН, предвид, че дружеството- жалбоподател е извършило
нарушението на 01.04.2021г., а АУАН е издаден на 23.07.2021г. отделно от
това, се излагат доводи, че протокол №17 от 15.06.2021г. касае различен
обект от този за когото е бил съставен АУАН и издадено наказателно
постановление. На следващо място, се твърди, че инсталацията на която
1
дружеството е оператор не е от тези, за които следва да бъде подават план за
управление на разтворителите. Жалбоподателят счита, че е налице маловажен
случай. Моли за отмяна на наказателното постановление, а също и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател редовно призовано се
представлява от адвокат Б.Г.. Същата моли за потвърждение на НП, като
посочва, че същото е издадено от некомпетентен орган. Моли за присъждане
на разноски в размер на 1500 лв.
Въззиваемата страна- Директора на Дирекция Контролна и превантивна
дейност РИОСВ София редовно призован се представлява от юрисконсулт Б.
Същият оспорва жалбата, като намира наказателното постановление за
правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направени по делото
разноски и прави възражение за прекомерност на исканите от представителя
на дружеството жалбоподател такива.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Дружеството- жалбоподател е оператор на инсталация за химическо
чистене, находящо се на адрес гр. София, р-н Красно село, кв. Борово, ул.
„Лястовичка“ №2.
На 15.06.2021г. била извършена проверка в деловодната система на
РИОСВ- София относно обстоятелството дали е подаден план за управление
на разтворителите за 2020г. на електронен и хартиен носител. В хода на
проверката било установено, че такъв не е постъпвал в РИОСВ. За същата бил
съставен констативен протокол №17 от 15.06.2021г.
На база на извършената проверка бил съставен АУАН № 143 от
23.07.2021г. След срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството- жалбоподател
подало възражения срещу така съставения акт. Във връзка с подадените
възражения на 23.09.2021г. била извършена проверка от служителите на
РИОСВ, които установили, че на посочения адрес- гр. София, р-н Красно
село, кв. Борово, ул. „Лястовичка“ №2 нямало ателие за химическо чистене. В
тази връзка Директора на РИОСВ издал резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство №8 от 19.01.2022г.
2
След установяване на коректния адрес на дружеството бил съставен
АУАН №144/23.07.2021г. Същият бил съставен в присъствието на двама
свидетели и в присъствието на представител на дружеството- жалбоподател,
който получил екземпляр от същия срещу подпис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН постъпили
писмени възражения.
АНО приел подадените писмени възражения за неоснователни и на база
на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление
(НП) №9 от 19.01.2022г., издадено от Р.М. на длъжност „директор“ на
Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ , с което на основание чл. 34е,
т. 4, предл. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 15 000 / петнадесет хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за
допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната
среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители
в определени инсталации.
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали от приобщените по надлежния процесуален ред
на чл.283 от НПК писмените доказателства: план за управление на органични
разтворители; Заповед № РД-97 от 24.09.2021г. на министъра на околната
среда и водите; Заповед № РД-8 от 10.01.2011г. на министъра на околната
среда и водите; 2 бр. възражения от дружеството- жалбоподател; Протокол от
23.07.2021г.; Заповед №Рд-70 от 17.06.2020г. на директора на РИОСВ; 1 бр.
разписка; 2 бр. покани за явяване за съставяне и връчване на АУАН;
резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство №8
от 19.01.2022г.
Съдът приема, че за разкриването на обективната истина по делото
способстват писмените доказателства по делото, които са надлежно
приобщени към доказателствените материали, като напълно изясняват
обстоятелствата по процесния случай.
Съдът, въз основа на установените фактически обстоятелства, излага
следните свои правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по
3
същество неоснователна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено
обжалваното НП, съдът установи, че е със задължителното съдържание по чл.
42 от ЗАНН. Същият е съставен от оправомощено длъжностно лице със
Заповед №РД-70/17.06.2020 г. на Директора на РИОСВ София. Актът е
съставен при спазване на процесуалните изисквания по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
и е предявен по правилата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД-
8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на представителя на дружеството-
жалбоподател относно некомпетентността на издателя на наказателното
постановление. Настоящият случай касае извършено административно
нарушение, посочено в санкционната разпоредба на чл. 34е ЗЧАВ, която не
попада сред хипотезите, посочени в нормите на чл. 43, ал. 5, вр. ал. 4 ЗЧАВ,
съгласно които НП може да се издаде и от директора на РИОСВ, то
приложима се явява разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗЧАВ. Съгласно посочената
разпоредба - чл. 43, ал. 3 ЗЧАВ Наказателните постановления се издават от
министъра или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите.Наказателните
постановления се издават от министъра или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите.Наказателните постановления се издават от министъра или
от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите.наказателните постановления се издават
от министъра или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая директора на
дирекция „Контролна и превантивна дейност“ се явява упълномощено
длъжностно лице съгласно Заповед №РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на
околната среда и водите.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при спазване на процесуалните изисквания за задължително съдържание по
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително по т. 5 и т. 6. Изчерпателно, точно и ясно
е направено описание на нарушението, мястото и датата на неговото издаване,
както и е посочена законовата разпоредба, която е нарушена, напълно
4
съответствената на описанието.
Относно възражението на дружеството- жалбоподател за неспазен
преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН, то настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно. Действително датата на извършване на
нарушението е 01.04.2021г. работен ден четвъртък, а АУАН за това
нарушение е издаден едва на 23.07.2021г. Съгласно чл. 34 от ЗАНН обаче „Не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя…“ Съдът намира, че в конкретния случай нарушителят не е
бил известен на АНО на дата 01.04.2021г., а едва на 15.06.2021г., когато е
извършена проверката в деловодната система на РИОСВ- София. Същата е
отразена в Протокол №18 от 15.06.2021г. Съдът намира, че действително
длъжностните лица в РИОСВ да длъжни да следят за спазване на законите
свързани с тяхната компетентност, но това обстоятелство не означава, че
лицата следва да извършват постоянни проверки. В този смисъл съдът
намира, че срокът за издаване на АУАН за АНО е започнал да тече от
15.06.2021г. и същият се явява спазен.
Във връзка с гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
при издаване на процесното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да се явяват самостоятелно
основание за отмяна на същото.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Съдът намира, че дружеството- жалбоподател е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г.
за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани
в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на
разтворители в определени инсталации, издадена от министъра на околната
среда и водите, министъра на икономиката, министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването.
Съгласно посочената разпоредба "Плановете за управление на
разтворителите обхващат предходната календарна година и се представят
ежегодно пред РИОСВ на хартиен и електронен носител не по-късно от 31
март на текущата година…". От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че в срок до 31.03.2021 г. дружеството-
5
жалбоподател не е представило в РИОСВ-София план за управление на
разтворителите за 2020 г. Такъв е бил представен едва на 06.08.2021 г., след
извършване на проверка и поканване на представител на дружеството за
съставяне на АУАН. Като не е подало в срок план за управление на
разтворителите за 2020г. дружеството е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Правилно е индивидуализиран и размерът на наложената
имуществена санкция, а именно 15 000 лева, съобразно разпоредбата на чл.
34е, т. 4, пр. 1 от ЗЧАВ. Доколкото санкцията е предвидена в абсолютен
размер, е безпредметно обсъждането на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно
нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно: в размер на 80
лева.
С оглед на изложените съображения и на осн. чл.63, ал.2, т.5, вр.ал.9 от
ЗАНН първоинстанционният Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №9 от
19.01.2022г., издадено от Р.М. на длъжност „директор“ на Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ , с което на основание чл. 34е, т. 4,
предл. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
6
санкция“ в размер на 15 000 / петнадесет хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за
допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната
среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители
в определени инсталации.
ОСЪЖДА „Алвас- Д“ ЕООД, ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на
РИОСВ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7