Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
Гр. София, 16.07.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в
в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Светослав Спасенов
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10260 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 88459/09.04.2019
г. на СРС, 163 с - в по гр. д. № 22671/2018 г. е отхвърлен предявения от И.П.С.,
ЕГН ********** срещу Н.С.Ц., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 341 и сл. ГПК
във вр. чл. 34 ЗС - за допусне до делба на
съсобствения на страните недвижим имот, представляващ : ПИ с идентификатор № 68134.608.364, съгласно актуална скица № 15 - 245217 от
29.05.2017 г. на АГКК на гр. София, находящ се в гр.София, район
„Подуяне", ул. „*********, с площ по скица от 294
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), квартал 272 А , при
съседи: имоти с идентификатори № 68134.608.365, 68134.608.2013; 68134.608.363;
68134.308.2042, при квоти от по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.
Решението се
оспорва от ищеца И.П.С.,
чрез представителя му с доводи, че е неправилно, постановено при нарушения на
материалния закон и е необосновано. Неоснователно СРС е приел, че дворното
място е неделимо поради наличие на етажна собственост върху него, тъй като и
сградите и мястото, върху което са построени, са собствени на едни и същи лица.
Поради това се поддържа, че дворното място е делимо. Неправилно е отхвърлен
иска и заради неподеляемостта на имота, което според ищеца, е въпрос по втората
фаза при извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността. Моли да се
отмени решението и да се допусне делба между страните. Претендира разноски за
държавна такса.
Въззиваемата
страна - ответницата Н.С.Ц.,
чрез представителя си, е депозирала отговор на въззивната жалба по реда на чл.
263 ГПК, в който я оспорва изцяло. Поддържа, че решението е правилно,
обосновано и съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства,
в това число – със заключението на СТЕ, според която в имота са построени
сгради, като двете страни в процеса притежават самостоятелни права на собственост
върху тях. Правилно СРС е приел, че след като имотът е застроен, дворното място
има несамостоятелно, обслужващо значение. То не може да бъде обект на
разпореждане отделно от сградите в него, респективно - не може да бъде обект на
делба. Безспорно е установено, че в имота е налице вертикално и хоризонтално
застрояване, което е създало положение, сходно на етажната собственост. Отделно
от изложеното, основателно СРС е приел, че имотът не отговаря на изискванията
за размери на реално обособените части, по смисъла на чл. 19 от ЗУТ, когато се
иска делба на ПИ за ниско жилищно строителство. Моли да се остави без уважение
жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено
следното :
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по първа
фаза на делбеното производство.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно
(без довод на страните) само за нарушения на императивните материалноправни
норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предмет на конститувния иск за делба е потестативното
право да се иска, от всеки съсобственик, прекратяване на съсобствеността върху определено
имущество. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в
решението с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, какви са
правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата.
При извършване на делбата важи общият принцип в гражданския процес за
спазване на диспозитивното начало, като съдът не може да извърши делба на
обекти, за които тя не е поискана – (в този смисъл решение № 117 от 07.05.2012 г.
по гр. д. № 1098/2011 г., ГК, ІІ ГО на ВКС).
С решението по допускане на делбата следва да се даде отговор дали е налице съсобственост по отношения
на посочения (те) в исковата молба недвижим (и) имот (и), като основание за допускане да се
извърши съдебната делба, между кои лица - страни по делото (или трети такива при наличие на установени факти в тази насока) и какви са правата на всеки един от съсобствениците на конкретния имот.
В доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи
всички условия
свързани с доказване на съсобствеността.
След двукратни уточнения на исковата молба, ищецът е
поддържал, че с ответницата са
съсобственици на ПИ с идентификатор № 68134.608.364,
съгласно актуална скица № 15 - 245217 от 29.05.2017 г. на АГКК на гр. София,
находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ул. „*********, с площ по скица от 294
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване : ниско застрояване (до 10 метра), квартал 272А , при съседи: имоти с идентификатори
№ 68134.608.365, 68134.608.2013; 68134.608.363; 68134.308.2042, който е
придобит по съдебна делба между и наследствено правоприемство.
Като доказателство по делото е приета съдебна спогодба
по делба, отразена в протокол от о. с. з. на 11.11.1982 г. по гр. д. №
18438/1982 г. на СРС, според която страните са съсобственици на отделни жилища
в недвижимия имот, чиято делба се иска в производството. Съответно : ищецът И.П.С.
и майка му Г.Н.С. (П.)(починала на 14.121987 г. и оставила за наследник ищеца)
са получили в общ дял ІІ жилище, заемащо южната част на северна едноетажна
сграда в дворното място на ул. „*********, в гр. София, със застроена площ от
56, 10 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на тази сграда и 1/4 ид. ч.
от дворното място, в което о построена, съставляващо имот пл. № 10, кв. № 273,
по плана на гр. София, м. Левски - Зона А, с общо пространство от 519 кв. м.
Съответно, съгласно спогодителния протокол, С. П.С.
(починал на 26.10.2014 г., наследодател на ответницата Н.С.Ц.) е получил в дял
І жилище, заемащо северната част на северна едноетажна сграда в дворното място на ул. „*********, в гр. София, със
застроена площ от 40, 80 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на тази
сграда и 1/4 ид. ч. от дворното място, в което о построена, съставляващо имот
пл. № 10, кв. № 273, по плана на гр. София, м. Левски - Зона А, с общо
пространство от 519 кв. м.
Останалия дял ІІІ, съставляващ едноетажна жилищна сграда в южната част на
описаното дворно място, със застроена площ от 42, 80 кв. м., заедно с 1/2 ид. част от мястото, в която е построена
сградата, е получен от трети за спора лица.
От представените по делото писмени доказателства в това
число скици на имота от СГКК от 29.05.2017 г., както и от заключението на
приетата и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че процесният имот е
самостоятелен и е с идентификатор № 68134.608.364 по КККР, съгласно действащият
регулационен план и представлява УПИ ІV - 364, от кв. 273 А по сега действащия
ПУП. Според експертизата, дворното място, описано в протокола за съдебна делба
от 1982 г. е представлявало имот пл. № 10, от кв. 273, по плана на гр. София, м. Левски – Зона А, с общо
пространство от 519 кв. м. От това
място , с влизане на дворищната регулация, утвърдена със заповед №
РД-09-50-263/27.05.1997 г. и № РД – 09-50-136/21.03.2001 г., са образувани два
парцела - УПИ ІV – 364 и УПИ ІV – 365 от кв. 273 А. УПИ ІV – 364 е идентичен с
процесния ПИ с идентификатор № 68134.608.364 и е с площ
от 294 кв. м.
Според експертизата,
описаните в протокола за делба жилища в дял І и дял ІІ, находящи се в жилищната
сграда в северната част на големия имот пл. № 10, попадат в УПИ ІV – 364. Тези
жилищни сгради имат отделни идентификатори по КККР.
При така установените обстоятелства, обосновано СРС е направил извод, че в претендирания
за делба ПИ (дворно място) е построена сграда, в която има жилища, собственост
на двете страни по делото - на ищеца и на ответницата.
Следователно,
в сградата в която двете жилища са индивидуална собственост на страните в
производството, е налице етажна собственост, поради което дворното място
съставлява обща част и не може да се третира като самостоятелен имот, независим
от сградата върху него. То не може да бъде обект на делба, изцяло или в идеални
части, отделно от сградата построена в него.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява
обща част на всички собственици, а съгласно императивната
разпоредба на чл. 38, ал. 3 ЗС, общите части не се делят.
Текстът на чл. 38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална
етажна собственост - т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат
различни собственици. В съдебната практика правилата на чл. 38, ал. 1 и, ал.
3 ЗС се прилагат и за т. нар. „хоризонтална етажна собственост“, при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни
собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща
част и не подлежи на делба. Дворното място не може да бъде допуснато
до делба като самостоятелен обект, тъй като то има обслужващо предназначение по
отношение на притежаваните в индивидуална собственост обекти в сградата. В този смисъл : ППВС № 4/1964 г., ППВС № 2/1982 г., решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008
г. на ВКС, І ГО, решение № 87/07.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 825/2010 г., ІІ ГО решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр. д. №
1755/2015 г., г. к., І ГО на ВКС, решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. №
215/2011 г., г. к., ІІ Г. О. на ВКС, решение № 97 от 10.07.2018 г. по гр. д. №
3845/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС и др.
Съобразявайки
цитираната практика основателно СРС е приел, че изключение от посочения принцип е налице само в случаите, при които самото дворно място е делимо, според изискванията на строителните правила и норми, и за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен
имот, който да ги обслужва, като възможността за разделяне
следва да се установи в първата фаза на делбата.
Според
становищата, застъпени в решение № 201 от 19.10.2015 г.
по гр. д. № 2585/2015 г., г. к., І ГО на ВКС, решение
№ 97 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3051/2017 г., г. к., ІІ ГО на ВКС, които въззивният състав
споделя, доколкото допустимостта на съдебната делба
на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота
към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на
производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота, ако не съществува възможност от имота да бъдат обособени
два или повече самостоятелни УПИ, делбата следва да се приеме за недопустима,
тъй като дворното място има за предназначение да обслужва построената в мястото сграда (и) и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
Ако по делото се установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два
или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и
действащият ПУП бъде изменен, всеки от
новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект и делбата на имота би била допустима.
Настоящият
случай не е такъв, тъй като съгласно заключението на СТЕ, процесният имот не
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 и 4 на ЗУТ. Следователно, на
още по - силно основание, от дворното място не могат да бъдат обособени два
самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ. Като се съобрази посочената по -
горе съдебна практика, неоснователни са възраженията на ищеца, че неоснователно
СРС е разглеждал в първата фаза на делбата възможността за обособяване на два
самостоятелни имота след подялбата на процесното дворното място.
Предвид
изложеното въззивният съд споделя изводите на СРС, че искът за самостоятелна делба на дворното място е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като изводите на СГС съвпадат с тези на СРС и решението следва да се
потвърди, като постановено в правилно приложение на закона.
По разноските :
Съдът
констатира, че ищецът не е заплатил дължимата държавна такса по иска за
допускане на делбата в размер на 80 лв. по сметка на СРС, на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да я заплати.
С оглед изхода
от спора – жалбата на ищец няма да бъде уважена, право на разноски има
ответника. Доколкото той не претендира такива за въззивното производство,
разноски не се присъждат в негова полза.
Софийски
градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
88459/09.04.2019 г. на СРС, 163 с-в по гр. д. № 22671/2018 г. е отхвърлен предявения от И.П.С., ЕГН ********** срещу Н.С.Ц., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 341 и сл. ГПК във
вр. чл. 34 ЗС - за допусне до делба на
съсобствения на страните недвижим имот, представляващ : ПИ с идентификатор № 68134.608.364, съгласно актуална скица
№ 15 - 245217 от 29.05.2017 г. на АГКК на гр. София, находящ се в гр. София,
район „Подуяне", ул. „********, с площ по скица от 294 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, квартал 272А , при
съседи: имоти с идентификатори № 68134.608.365, 68134.608.2013; 68134.608.363;
68134.308.2042.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, с адрес за призоваване : гр.
София, ул. „********, чрез адв. Т., да заплати по сметка на СРС държавна такса
в размер на 80 лв., на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване
преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.