Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87/11.03.2020 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание
на двадесет и пети февруари
през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия С.
Сандева к.а.д. № 59/2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на “***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с.Сърнино, ул. “****” № 34, представлявано от Д.Х.Ц., срещу решение
№ 449 от 17.12.2019 г. по а.н.х.д. № 979/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич,
с което е потвърдено наказателно постановление № 440773/06.06.2019 г. на зам.директора
на ТД на НАП – Варна, с което на касатора за нарушение на чл.182, ал.1, вр.
чл.124, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Счита се, че неправилно районният съд е приел, че
получаването на кредитното известие не е елемент от фактическия състав на
нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени наказателното постановление, както и присъждане
на сторените разноски по делото.
Ответникът
– ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността
на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура Добрич счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
За
да се произнесе по жалбата, в рамките на наведените касационни основания за
отмяна и извършената служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, съдът
съобрази следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и
основателна.
С
обжалваното решение ДРС е потвърдил наказателно постановление № 440773/06.06.2019
г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на “***” ЕООД на основание чл.182,
ал.1, във вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева за това, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило
получено кредитно известие № **********/27.11.2018 г., издадено от “***” ЕООД,
в дневника за покупки за данъчен период м.11.2018г., а го е отразило в дневника
за покупки и СД по ЗДДС за д.п. м.01.2019 г., което е довело до определяне на
данъка в по-малък размер.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението е
безспорно доказано, поради което не са налице основания до отмяна на НП. Приел
е, че съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени, поради което невключването на процесното ДКИ в дневника
за покупки за данъчен период м.11.2018 г. съставлява административно нарушение,
което подлежи на санкциониране по реда на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Отхвърлил е
като неоснователно възражението на жалбоподателя, че е получил в по-късен
момент кредитното известие и е бил в невъзможност да го декларира в отчетните
регистри за съответния данъчен период. Застъпил е становището, че времето на
получаване на КИ не е елемент от фактическия състав на нарушението. Терминът
“получените” е използван от законодателя, за да разграничи търговците – автори
на кредитни известия, но е без правно значение за момента, в който следва да се
отрази кредитното известие, защото това би обезсмислило изискването във втората
част на разпоредбата. Не е споделил довода на жалбоподателя, че в НП не е
посочен размерът на намалението на дължимия от субекта данък, който е определящ
при индивидуализиране на наказанието. Изложил е мотиви, че в АУАН и НП е
посочен размерът на данъка, дължим по ДКИ, който според показанията на
актосъставителя се явява и намаленият ДДС.
Решението
е неправилно.
Не се
споделя становището на съда, че времето на получаване на КИ не е съставомерен
елемент от фактическия състав на нарушението по чл.124, ал.5 от ЗДДС. За да
възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не
е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е
получено от данъчно задълженото лице – в този смисъл са и решение №
11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на ВАС, І отд., решение
№ 16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа на ВАС, VІІ отд.,
решение № 3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по описа на ВАС, І отд.
и др. Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице
е длъжно да отрази “получените от него” кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени. По идентичен начин това е
регламентирано и в санкционните норми на чл.182, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които
предвиждат съответните административни наказания при неотразяване в отчетните
регистри за съответния данъчен период на “получения данъчен документ”. Разликата
между получени и издадени е очевидна – едно кредитно известие може да е било
издадено, но може да не е било изпратено или получено и да е било обективно
невъзможно регистрираното лице да го включи в дневника за покупки за данъчния
период, през който е издадено. Законът е въвел задължение за включване в
дневника само на кредитни известия, които са получени от търговеца, а
получаването им е положителен факт, който подлежи на установяване в
административнонаказателното производство. По делото не са представени доказателства
жалбоподателят да е получил процесното кредитно известие през м. ноември 2018
г., поради което не може да му се вмени отговорност за неотразяването на
данъчния документ в отчетните регистри за този период. Действително в хода на
въззивното производство е установено, че на 27.11.2018г. “***” ЕООД е изпратило
електронно съобщение с прикачени файлове с данъчни документи, но сред тях не е
фигурирало спорното КИ, видно и от декларацията на дружеството – доставчик. Неправилно
районният съд е приел, че след като в един от изпратените документи (протокол
за прихващане) е било цитирано това известие, то дружеството е могло да узнае
за него, макар и да е било пропуснато прикачването му по електронната поща. Обвинението
не може да се гради на вероятности и предположения, а на конкретни факти и
обстоятелства, установяващи по безспорен и категоричен начин момента на получаване
на данъчното кредитно известие. Незаконосъобразни са мотивите на съда, че
информацията, получена по ел. поща от жалбоподателя, макар и евентуално
непълна, е била своевременна и достатъчна, за да инициира у него действия,
необходими с оглед на установяване и запознаване с издаденото кредитно известие
с цел декларирането му в законоустановените срокове. Възможността за узнаване
на издаденото кредитно известие не може да се приравни на фактическото му получаване,
което е и правнорелевантният факт, който следва да бъде установен в хода на
административнонаказателното производство. Липсата на категорични доказателства
за получаване на кредитното известие е пречка за прилагане на нормата на
чл.124, ал.5 от ЗДДС, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд
е приел, че жалбоподателят я е нарушил и следва да бъде санкциониран за това на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.
От
друга страна, елемент от фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1 от ЗДДС е наличието на вредоносен резултат – определяне на данъка в по-малък
размер. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат конкретни обстоятелства относно това
какъв е размерът на определения данък за процесния данъчен период, как се
променя размерът на дължимия данък в резултат на несвоевременното отразяване на
кредитното известие в дневника за покупки и каква е точната величина на
определения по-малък размер на данъка. И в двата акта е посочено единствено, че
полученото от дружеството КИ е с данъчна основа 3659, 20 лева и ДДС – 731, 84
лева, но не и че това ДДС съставлява разликата между определения и дължимия
данък за периода. Този пропуск не може да се санира с показанията на
актосъставителя в хода на съдебното производство, както неправилно е преценил
районният съд, и съставлява още едно основание за незаконосъобразност на
обжалваното НП като противоречащо на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено и на негово място да бъде
постановено ново решение по същество, с което да се отмени процесното
наказателно постановление, без да се разглеждат останалите доводи и възражения
за неговата незаконосъобразност.
По делото не са налице доказателства
за реално извършени разноски от страна на жалбоподателя (във въззивното
производство има приложено адвокатско пълномощно, но не и договор за правна
защита и съдействие, удостоверяващ уговорено и платено адвокатско
възнаграждение), поради което и такива не му се присъждат. Предвид изхода от
спора на ответника не се дължат разноски по делото.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 449 от 17.12.2019
г. по а.н.х.д. № 979/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 440773/06.06.2019 г. на зам.директора на ТД на НАП
– Варна, с което на “***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
с.Сърнино, ул. “****” № 34, представлявано от Д.Х.Ц., за нарушение на чл.182,
ал.1, вр. чл.124, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :