Определение по дело №900/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2158
Дата: 11 юни 2019 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20193101000900
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./….............06.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.06.2019 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ:          ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев

въззивно частно търговско дело900 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 29825/23.04.2019 г. на И.В.М., чрез адв. Кремена Танева – АК гр. Варна, срещу Разпореждане № 6814/16.02.2018 г. за незабавно изпълнение на Заповед № 1199/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2389/2018 г. по описа на Варненски районен съд срещу жалбоподателката в полза на заявителя “Първа Инвестиционна Банка” АД за вземане, произтичащо от Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № 521/27.12.2011 г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.12.2011 г. и Анекс № 2/27.12.2011 г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането за незабавно изпълнение поради това, че същото е постановено в нарушение на материалните и процесуални норми. Сочи, че документът по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Не били посочени размерът на поетото от жалбоподателката задължение и размера на кредита, не било посочено и договорното основание, на което кредитът е станал предсрочно изискуем, както и моментът (датата) на настъпилата предсрочна изискуемост. Не било посочено дали реално банката е предоставила заем и в какъв размер, респ. не били представени доказателства за реалното усвояване на кредита. В условията на евентуалност счита, че вземането не е изискуемо и ликвидно, тъй като липсва както твърдение, така и доказателства, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника. На следващо място сочи липсата на твърдения и доказателства, че няма постъпили суми след изпратената покана или че кредитът е отнесен, като предсрочно изискуем. Липсвали и доказателства по какъв начин „Първа инвестиционна банка" АД е встъпила в правата на МКБ Юнионбанк АД по това договорно правоотношение. Възразява още, че са налице и погасени по давност вземания за главница, както и вземания за лихва и неустойка, които при издаване на заповедта съдът не е съобразил. Искането е за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Ответникът по жалбата „Първа инвестиционна банка" АД е представил писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага доводи за неоснователност на релевираните от жалбоподателката оплаквания. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срок от лице имащо качеството на длъжник в заповедното производство и, съответно, легитимирано да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните изисквания за допустимостта и́ са спазени, тъй като жалбата е подадена едновременно с възражението по чл. 414 от ГПК на 19.04.2019 г. при връчена покана за доброволно изпълнение на 05.04.2018 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред ВРС е образувано заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 11334/15.02.2018 г. от “Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, гр. София, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Манол Йорданов Манолов, И.В.М., Даниел Манолов Манолов, тримата с адрес гр. Варна, „Бляк Сий Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, „Ива Козметикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, за сумите, както следва: 110867,29 евро, представляваща дължима главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 521/27.12.2011 г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.12.2011 г. и Анекс № 2/27.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 53934,98 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода 05.06.2013 г. до 12.12.2017 г. вкл.; 7944,91 евро, представляваща просрочени наказателни лихви за периода 25.03.2014 г. до 14.02.2018 г.; 2217,95 евро, представляваща комисионна управление за периода от 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; 258.30 евро, представляваща разноски по връчване на нотариални покани. Претендират се и съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 6854,14 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Към заявлението е представено заверено от банката копие на цитирания договор, извлечение от сметката на кредитополучателите по договора към дата 15.02.2018 г., съдържащо претендираните суми, както и покани до длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Оплакванията в частната жалба са в пълно противоречие с фактите, които се установяват от приложените по делото документи. Според изричната разпоредба на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. В случая без съмнение заявителят е банка и вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на заявителя, чиято легитимация се установява от вписано в TP на 04.03.2014 г. вливане на „Юнионбанк“ ЕАД в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Не е налице нередовност на представеното извлечение от счетоводни книги. Представеното извлечение от счетоводни книги ведно с Договор за предоставяне на ипотечен кредит „Улеснение“ № 521/27.12.2011 г. изменен и допълнен с Анекс № 1/27.12.2011 г. и Анекс № 2/27.12.2011 г., удостоверяват задължението и неговото основание. Същото отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, тъй като съдържа информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В извлечението от счетоводните книги са посочени договорът за кредит, по който се претендира заплащане на сумите, задължените по договора лица, сред които е и частната жалбоподателка, крайният срок за погасяване на дълга, размерът на усвоения кредит, размерът на дълга /главница, лихви, неустойки, комисионни и разноски по кредита/. Посочени са дати, от които кредитополучателката е в забава съответно за главница и лихви и дата, на която целият дълг е бил обявен за предсрочно изискуем. В подаденото до съда заявление задължението е описано в пълния му размер съгласно приложеното извлечение, след което заявителят е изложил в т. 14, обстоятелствата, от които произтича вземането.

Заявлението и документът по чл. 417 от ГПК съдържат достатъчно подробно и ясно посочване на основанието, на което кредиторът претендира предсрочна изискуемост на вземането – посочена е нотариалната покана, с която длъжникът е получил изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и е възпроизведено нейното съдържание в частта, съдържаща фактическото основание за обявяване на предсрочната изискуемост – наличие на 56 непогасени вноски за главница и 55 за лихви, т.е. неплащане на дължимите от кредитополучателката вноски в продължение на близо пет години. Съгласно задължителните разяснения в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС правото на банката – кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изявлението да е достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно действие. В случая, в заявлението е изрично посочено, че съгласно т. 8.2 от договора за кредит банката е обявила целия неиздължен остатък от кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението на банката е достигнало до длъжника на 06.11.2017 г. По този начин правото на защита на длъжника е изцяло гарантирано, тъй като не съществува неяснота относно релевантните за настъпване на изискуемостта на вземането факти.

Възражението за изтекла погасителна давност касае съществото на спора, а не редовността на документа по чл. 417 от ГПК. Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417, а съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което този въпрос не следва да се обсъжда в настоящото производство.

По изложените съображения съдът достига до извода, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на основание чл. 418, ал.1 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6814/16.02.2018 г. за незабавно изпълнение на Заповед № 1199/16.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2389/2018 г. по описа на Варненски районен съд, в частта, отнасяща се до длъжника И.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата 100,00 лева съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по частната жалба за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                           2.