Решение по дело №839/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.68, ал.6 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Р. Е. Е., [ЕГН], чрез адв. Б. от АК – Бургас, против Заповед № 3286з-1338 от 01.04.2025 г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция Национална полиция, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 677/01.06.2020 г. по описа на РС „Военна полиция“ – Сливен.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Намира, че във връзка с настъпилата реабилитация следва да бъде уважено искането му за снемане на полицейската регистрация. Твърди, че са налице условията за това. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с упълномощен представител. Поддържа жалбата и иска отмяна на акта.

Ответникът, ВПД директор на Главна дирекция Национална полиция, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка и писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на жалбата, иска същата да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Факти

На 01.06.2020 г. в PC „Военна полиция” Сливен е извършена полицейска регистрация под № 677 на матрос 3-ти кл. Р. Е. Е. от в.ф. 32890 Бургас във връзка с привличане в качеството му на обвиняем по ВДП № 4/07.02.2020 г. по описа на PC „Военна полиция“ Сливен (ДП № 9-РП/05.02.2020 г. по описа на Военноокръжна прокуратура Сливен) за престъпление по чл.372, ал.2, вр. ал.1 от НК.

С Присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г. (л.37), Сливенският военен съд е признал матрос 3-ти клас Р. Е. Е. за виновен за престъпление по чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3, във вр. с ал.1, алт.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, поради което го осъдил на една година „Лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години.

Присъдата е била обжалвана и с Решение № 4/01.03.2021 г. по ВНОХД 41/2020 г. по описа на Военноапелативен съд на РБ е потвърдена (л.51). Решението е било обжалвано и с Решение № 60143/08.10.2021 г. по КНД № 572/2021 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ е оставено в сила (л.75). Присъдата е влязла в законна сила на 08.10.2021 г.

С молба с вх.№ 2684/24.10.2024 г. (л.33) с оглед изтеклите срокове по поставената присъда, Е. поискал да бъде издадена заповед за снемане на полицейската регистрация. Към молбата е приложено Свидетелство за съдимост на жалбоподателя (л.34), видно от което същият е неосъждан.

Във връзка с постъпилата молба са предприети действия по изясняване на относимите факти и обстоятелства, като за целта от Военноокръжна прокуратура Сливен е изискана информация за ДП № 9-РП/05.02.2020 г.

Изготвен е бюлетин за съдимост (л.93), в който в посочена влязлата в сила присъда, както и че жалбоподателят е реабилитиран по право.

В Предложение рег.№ СЛ-5588/22.11.2024 г. (л.30) е посочена събраната информация относно влизане в сила на Присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г. на Сливенския военен съд. Направен е извод, че не са налице основанията, предвидени чл.68, ал.6 от ЗМВР, за снемане на полицейската регистрация, тъй като в случая наказателното производство срещу Е. е приключило с влязла в сила присъда, лицето е признато за виновно и му е наложено наказание „лишаване от свобода“. В заключение е предложено да бъде направен отказ за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя.

Изготвена е Справка № 3286р-16594/01.04.2025 г. (л.21), в която е посочено, че при извършена проверка в автоматизираните информационни фондове на МВР е установено, че за Р. Е. са налични данни, както следва:

1. „Извършител“ по ЗМ № 128/30.01.2008 г. на 01 РУ Бургас ОД МВР Бургас, за деяние по чл.195, ал.1, т.4 от НК;

2. Наказателно производство „условно наказание“, присъда № 1709 от 02.12.2009 г., постановена по НОХД № 2490/2009 г. на PC Бургас (л. 96), за престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, съдът налага на Р. Е. Е. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл.66 от НК PC Бургас отлага така наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Присъдата е обжалвана пред ОС Бургас. С присъда № 66 от 12.03.2010 г. постановена по ВНОХД № 56 по описа за 2010 г. (л.104), ОС Бургас отменя присъда № 1709 от 02.12.2009 г., постановена по НОХД № 2490/2009 г. на PC Бургас и на основание чл.304 от НПК признава Р. Е. Е. за невинен и го оправдава по обвинението по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.

3. Наказателно производство – оправдателна присъда № 5 от 15.05.2012 г., постановена по НОХД № 65/2012 г. на Военен съд Сливен, за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Потвърдена с решение № 40 от 12.07.2012 г., постановено по ВНОХД № 41/2012 г. на Военно – апелативен съд на Република България.

С процесната заповед, като възприел фактите и изводите, установени при извършените проверки, ВПД директор на Главна дирекция Национална полиция, отказал снемането на полицейска регистрация № 677/01.06.2020 г. по описа на РС „Военна полиция“ – Сливен, като е приел, че настъпилата реабилитация не е индиция, че Е. представлява по-малък риск от гледна точка на целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Според административния орган е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността. Позовавайки се на това, че осъждането с влязла в сила присъда, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, органът е постановил оспорения отказ.

Правни изводи

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 25.04.2025 г. (л.27), а жалбата срещу нея е подадена в Административен съд – Бургас на 07.05.2025 г., в срок и от лице с правен интерес – адресат.

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.68, ал.6, вр. чл.29, ал.1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (л.28), с която на основание чл.68, ал.6, вр. чл.29, ал.1 и чл.33, т.9 от ЗМВР са оправомощени директорът и зам. директорите на Главна дирекция Национална полиция да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Процесната заповед е издадена от компетентен орган – ВПД директор на Главна дирекция Национална полиция в рамките на предоставените му правомощия.

Правилни са изводите на решаващия орган, че не са налице материалните предпоставки за снемане на полицейска регистрация, визирани в националното законодателство. Съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема, когато:

(1) регистрацията е извършена в нарушение на закона;

(2) наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от НПК;

(3) наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;

(4) лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

(5) лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

От доказателствата е установено и не е било спорно, че не е осъществена никоя от изброените хипотези. Правилен е извода, че настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Следва да се има предвид обаче, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 попадат в приложното й поле. Съгласно чл.4, параграф 1, б. „в” от нея, държавите – членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите – членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум”, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, параграф 1, б. „д” от директивата, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват.

В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви "в" и "д" от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква "б" и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива, в светлината на членове 7 и 8 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство.

Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган – администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на проверка е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл.68 от ЗМВР. Това означава, че в хода на административното производство по чл.68, ал.6 от ЗМВР административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането.

По същество проверката освен предвидените в чл.19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя – субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1 – т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекстът, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т.69 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, ECLI: EU: C: 2024: 97), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо.

Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайния акт, с който завършва производството по чл.68, ал.6 ЗМВР – заповедта по чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт (в този смисъл Решение № 4735 от 8.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 985/2025 г., Решение № 5730 от 2.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2025 г., Решение № 5668 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 998/2025 г. и др.).

Според настоящия състав административният орган не е извършил необходимата проверка и бланкетно е посочил, че данните по отношение на жалбоподателя са необходими за установяване на връзки между различни престъпления и извършване на превенция на деяния опасни за обществото, вкл. тежки престъпления против личността, без да е посочил по какъв начин това касае конкретния случай. Не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация, както и преценка на профила на лицето към настоящия момент.

Мотивите на органа в горния смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, поради което липсата им в оспорения акт, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен – издаден при неспазване на изискването за форма поради липса на мотиви, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на относимите към конкретния казус факти и обстоятелства в нарушение на чл.35 от АПК, поради което същият следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

При този изход на спора, разноски се дължат на жалбоподателя, но до приключване на последното заседание по делото такива не са поискани и не следва да се присъждат. Искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 3286 з-1338 от 01.04.2025 г., издадена от ВПД директор на Главна дирекция Национална полиция.

ИЗПРАЩА административната преписка по молба с вх.№ 2684/24.10.2024 г. от Р. Е. Е. за снемане на полицейска регистрация на административния орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, едномесечен срок за издаване на административен акт.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.