С решение № 62/15.11.2002 г.,постановено по гр.д. № 157/01 г. г.,Ардинският районен съд е отхвърлил предявените при условията на обективно съединение от Мария Атанасова Пеева против Йордан Косанов Караджов ,искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.14,ал.4 от ЗС,като неоснователни и недоказани. Отхвърлил е предявеният при условията на субективно съединение от Мария Атанасова Пеева против ответниците д-р Христо Василев,Област Кърджали,Община Ардино,Министерство на регионалното развитие и благоустройството,ОбПК-Ардино,Шукри Мехмедали,Айдън Якуб и Мехмед Хайрулов,установителен иск за собственост с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК,като неоснователен и недоказан. Съдът е отхвърлил и предявения от Мария Атанасова Пеева против ответниците Йордан Караджов и Шукри Мехмедали,Айдън Якуб и Мехмед Хайрулов,иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,с който се иска да бъде обявен за нищожен сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на заличено ТКЗС от 27.01.1997 г.,като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен и предявения от Пеева против Йордан Караджов и Област Кърджали,като правоприемник на Област Хасково,иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,с който се иска да бъде обявен за нищожен сключения между Йордан Караджов и д-р Христо Василев в качеството му на Областен управител на гр. Хасково,Договор за продажба на недвижим имот ,частна държавна собственост –земя от 13.01.1999 г.,като неоснователен и недоказан . Съдът е осъдил ищцата Пеева да заплати на ответника Караджов сумата в размер на 500 лв.,съставляваща направени от последния разноски в производството. В основата на настоящото въззивно производство стой депозирана от недоволната от първоинстанционното решение,ищца Пеева. Същата твърди,че решението е порочно,като неговата порочност се състои в допуснати съществени процесуални нарушения,необоснованост и нарушения на материалния закон. Излага съображения в тези аспекти. В съдебно заседание пред настоящата инстанция,жалбодателката Пеева,чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата си. Претендира разноски. От ответниците по жалбата в съдебно заседание се явяват само ответникът Йордан Косанов Караджов,ответникът Областен управител на Област с административен център гр. Кърджали и ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството,първият лично, а другите двама чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Чорбаджийска.Тези ответници намират депозираната въззивна жалба за неоснователна. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от това е допустима ,но по същество е неоснователна. По повод на така депозираната жалба друг състав на настоящия съд се е произнесъл с решение № 22/16.05.2003 г.,постановено по в.гр.д. № 36/03 г.,с което е оставил в сила атакуваното първоинстанционно решение. С решение № 2011 /29.11.2004 г. ,постановено по гр.д. № 1673/03 г.,ВКС, ІV ГО е отменил постановеното въззивно решение от 16.05.03 г. по гр. д. № 36/03 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд. В изпълнение на задължителните указания на ВКС,след надлежно оставяне без движение на исковата молба,ищецът Пеева в допълнителна молба,представена по делото на 16.02.2007 г. и уточненията,направени в съдебно заседание на 06.04.2007 г.,конкретизира своята претенция така : От фактическа страна твърди,че по наследство и давностно владение е собственичка на два декара земеделска земя,находяща се в местността “Меш Йери” в землището на гр. Ардино при стари реални граници :Хикмет Юсеинов Хасанов ,н-ци на Селим Рамадан Муталибов,дере,път и съседна нива. Твърди също,че по реда на ЗСПЗЗ с решение № 46-1232 от 15.05.02 г. ,ПК, гр. Ардино й е възстановила земеделска земя от 1.302 кв.м. в м.”Меш Йери”-имот № 011279 при съседи: от две страни Стопански двор МЗГ,Община Ардино,Атанас Сакалски и Салим Ахмедов Садулов. Счита,че за нея е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника Йордан Косанов Караджов,с петитум да бъде осъден ответника да отстъпи и предаде владението на 500 кв.м. земеделска земя,находяща се в парцел І от стопански двор на гр. Ардино,целия с площ 1430 кв.м. Предявява иск с правно основание чл.109 а от ЗС по отношение на същия ответник и иск с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК. По отношение на Караджов е предявен и иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ,като ищцата иска да бъде прието за установено по отношение на същия,че към момента на образуване на ТКЗС, имота за който същата претендира е със стари реални граници, които макар и да са записани кото такива в решението на ПК,гр. Ардино в действителност не са. Ищцата предявява искове с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК по отношение на ответниците Областен управител на област с административен център гр. Кърджали,като правоприемник на Областен управител на област с административен център гр. Хасково ,Община Ардино, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Шукри Байрям Мехмедали и Айдън Реджеб Якуб,с искане да бъде признато по отношение на същите,че ищцата Пеева е собственик на 1 дка,земеделска земя,находяща се в стопанския двор на гр. Ардино. Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,срещу ответниците Община Ардино, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Шукри Байрям Мехмедали и Айдън Реджеб Якуб,с искане да бъде прогласен за нищожен договор от 27.01.1997 г. за продажба на дърводелска работилница,като противоречащ на закона и с невъзможен предмет –поради това ,че към този момент не е съществувала такава работилница. Предявен е и иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,срещу ответниците Областен управител на област с административен център гр. Кърджали и Община Ардино, с искане да бъде прогласен за нищожен договор от 13.01.1999 г.,като противоречащ на закона и с невъзможен предмет,тъй като е продадена прилежаща земя към дърводелска работилница,която не е съществувала. В този смисъл ищцата не поддържа исковете си против първоначално привлечените от нея ответници : против д-р Христо Василев,в качеството му на Областен управител на Област с административен център гр. Хасково,Министерство на финансите и Мехмед Мехмедов Хайрулов по иска с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК,против Йордан Караджов и Мехмед Мехмедов Хайрулов,по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД относно договор от 27.01.1997 г.,както и по иска си против д-р Христо Василев и Йордан Караджов, с правно основание чл.26 от ЗЗД относно договор от 13.01.1999 г.,поради което производството досежно исковата претенция в тези й части следва да бъде прекратено,а постановеното решение в тези му части следва да бъде обезсилено В този ход на конкретизации,съдът установи,че са предявени в обективно и субективно съединение 15 /петнадесет / иска. В подкрепа на същите ищцата е ангажирала следните относими доказателства : Видно от уведомление № 100 /11.11.1992 г. на Поземлена комисия ,гр. Ардино се установява,че с протоколно решение № 01041/18.07.1992 г. е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на Атанас Харитов Сакалски върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. Ардино,измежду които и земеделска земя от 2.000 дка в местността “Меш Йери” ,като в същото съществува забележка,че ½ подлежи на възстановяване по реда на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ. Решението като необжалвано е придобило характер на стабилен индивидуален административен акт. Приложено е и решение № 01А от 09.06.1999 г.,от което се установява,че ПК,гр. Ардино, е възстановила правото на собственост на наследниците на Атанас Харитов Сакалски в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху пасище,мера от 2.440 дка ,осма категория,м.”Меш Йери” ,имот с № 011279 по картата на землището,при граници : № 011278 -нива на наследниците на Атанас Харитов Сакалски, № 011268 -нива на наследниците на Салим Ахмедов Садулов, № 012383 –населено място на Община Ардино, № 011280 –пасище,мера на Община Ардино и № 011245 –полски път на Община Ардино. В решението е посочено ,че същото допълва и изменя решение № 01041/18.07.92 г. Към същото е приложена и скица № 96/17.05.1999 г. Приложено е и решение № 46-1232 от 15.05.2002 г.,от което се установява,че ПК,гр. Ардино, е възстановила правото на собственост на наследниците на Атанас Харитов Сакалски в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху пасище,мера от 1.302 дка ,осма категория,м.”Меш Йери”,имот с № 011279 по картата на землището,при граници : № 011278 -нива на наследниците на Атанас Харитов Сакалски, № 011268 -нива на наследниците на Салим Ахмедов Садулов, № 011286 –нива на Община Ардино, № 011748 и № 011750 –стопански двор на МЗГ. В решението е посочено ,че същото се издава в изпълнение на чл.18 д ,ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № 01А/09.06.99 г. Към същото е приложена и скица № 136/14.05.2002 г.,която е неразделна част от решението. Общият извод ,който се налага от прочита на описаните в предходните абзаци решения е,че нито едно от тях не е обжалвано по реда на чл.14,ал.3 от ЗСППЗЗ,както и че и трите третират право на собственост на наследниците на Атанас Харитов Сакалски ,а по делото не е представено писмено доказателство,че ищцата Пеева е наследник и при това единствен,както твърди, на наследодателя си. Що се касае до извършената по делото съдебна експертиза,следва да бъде посочено,че настоящата инстанция не кредитира изготвеното по същата и приобщено към доказателствата по делото, заключение на в.л. Кольо Генчев. Установява се по делото,че същият преди даденото от него становище се е ангажирал с доводите на ищцата по спора,а именно към момента на предявяване на исковата молба от последната,същият е изготвил към същата оценка на земеделска земя с площ 0.430 дка ,представляваща част от парцел І-“Дърводелски цех” в “Стопански двор”,гр. Ардино,поради което съдът намира,че участието му по делото като вещо лице е било предрешено от доводите на ищцата. Нещо повече в самото заключение същият твърди,че е изготвил същото по оглед и замервания по показаните му от ищцата граници,което разбира се е обосновало и направения от него извод,че възстановения имот на ищцата не е бил имота на наследодателя й,а на други хора,и че нейният имот с площ 460 кв.м. попада в парцел І -“Дърводелска работилница” по плана на Стопанския двор на ТКЗС и останалите 1540 кв.м. попадат в кадастрален № 280,записан като общинска собственост. В този смисъл вещото лице не е отговорило обективно на въпроса,дали част от възстановения на ищцата имот се владее от ответника Караджов,а е интерпретирало твърденията на ищцата. Нещо повече изготвеното заключение не е съобразено и с цитираното по-горе решение № 46-1232 от 15.05.2002 г. на ПК,гр. Ардино. Или от така събраните и обсъдени по –горе доказателства не се установява,ищцата да е собственик на 500 кв.м. земеделска земя,находяща се в парцел І от Стопански двор на гр. Ардино,целия с площ 1430 кв.м.,нито че е собственик на 1 дка,земеделска земя,находяща се в стопанския двор на гр. Ардино. Изложеното формира извода,че правилно като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените от Пеева искове с правно основание чл.108 от ЗС против ответника Караджов и тези с правно основание чл.97 ,ал.1 от ГПК против ответниците Областен управител на област с административен център гр. Кърджали,Община Ардино, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Шукри Байрям Мехмедали и Айдън Реджеб Якуб. Изложеното обуславя и неоснователността на исковата претенция с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК по отношение на ответника Караджов. Що се касае до предявения срещу Караджов иск с правно основание чл.109 а от ЗС,настоящата инстанция констатира следното: Първоинстанционният съд не е разгледал този иск и не се е произнесъл по същия. Изложените в атакуваното решение доводи,че неговото предявяване е плод на техническа грешка настоящата инстанция не споделя. Но доколкото в нейните правомощия и в това производство не е правото да се произнесе по искане, по което решаващият съд не се е произнесъл,то това тази инстанция сега не може да направи. Редът да допълване на съдебно решение е този ,указан в разпоредбата на чл. 193 от ГПК,който е различен от настоящия и от който ищцата е могла да се възползува. Що се касае до иска с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ,то настоящата инс‗анция намира,че същият е недопустим. Отсъствува абсолютната положителна процесуална предпоставка - правния интерес от завеждането на иска. Посоченият като ответник по този иск Караджов ,както и самата ищца твърди е придобил парцел І от Стопанския двор на гр. Ардино през 1999 г. по силата на Договор за продажба на недвижим имот,частна държавна собственост от 13.01.1999 г.,поради което същият не може да бъде надлежен ответник на този специален установителен иск,имащ за предмет установяване право на собственост към минал момент-към момента на внасяне на земята в ТКЗС. Поради изложеното така предявеният иск след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му недопустима част, следва да бъде оставен без разглеждане,а производството прекратено. Относно предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,срещу ответниците Община Ардино, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Шукри Байрям Мехмедали и Айдън Реджеб Якуб, за прогласяване нищожността на договор от 27.01.1997 г. за продажба на дърводелска работилница,като противоречащ на закона и с невъзможен предмет –поради това ,че към този момент не е съществувала такава работилница,настоящата въззивна инстанция взе предвид следното: По делото е представено заверено копие от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на заличено ТКЗС ,от който се установява,че същият е сключен на 27.01.1997 г. между Съвета на пълномощниците на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС-Ардино,представляван от Шукри Мехмедали,Айдън Якуб и Мехмед Хайрулов, и Йордан Косанов Караджов,и има за предмет покупко-продажбата на “ едноетажната сграда,изградена на две части с различно предназначение и оформление-работилница и спомагателна част ” . Принципно в гражданското ни право е изискването да бъдат предявявани установителни искове само при наличие на правен интерес. Правен интерес от воденето на установителните искове имат страните по облигационното правоотношение,в казуса възмездната двустранна сделка за покупко-продажба,или лице,което претендира самостоятелни права върху имота,предмет на тази сделка. В този аспект ищцата Пеева определено не е страна по облигационното правоотношение,учредено с предварителния договор за покупко-продажба ,т.е. за нея не са възниквали преки права и задължения от тази сделка,поради което и не може да бъде обоснован правен интерес за нея да иска признаването й за нищожна. В конкретният казус ищцата не само не е и собственик на имота,предмет на прехвърлителната сделка – “ едноетажната сграда,изградена на две части с различно предназначение и оформление-работилница и спомагателна част “,но и в производството не претендира да е такъв собственик на тази сграда. Изложеното до тук също сочи на отсъствие на абсолютната положителна процесуална предпоставка правния интерес от завеждането на иска,което прави последния недопустим. Поради изложеното така предявеният иск след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му недопустима част, следва да бъде оставен без разглеждане,а производството прекратено. Относно предявения иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,срещу ответниците Областен управител на област с административен център гр. Кърджали и Община Ардино, за прогласяване нищожността на Договор за продажба на недвижим имот,частна държавна собственост – земя от 13.01.1999 г., като противоречащ на закона и с невъзможен предмет,тъй като с него е продадена прилежаща земя към дърводелска работилница,която работилница към онзи момент не е съществувала,настоящата инстанция взе предвид следното: По делото е представено заверено копие от договор за продажба на недвижим имот,частна държавна собственост-земя,от който се установява,че е сключен на 13.01.1999 г. ,на основание чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ,чл.7 от ЗС ,чл.41 от ЗДС и чл.87 от ППЗДС,между д-р Христо Василев,в качеството му на Областен управител на Хасковска област и Йордан Косанов Караджов, и с него първата страна в качеството си на продавач, продава на втората земя:парцел № І по плана на стопански двор в землището на гр. Ардино ,с площ 1430 кв.м.,прилежаща към обект “Дърводелска работилница”,при граници :мера,дере и парцел № ІІІ. Този иск настоящата инстанция намира за неоснователен. Правният интерес на ищцата се свежда само досежно претендираните от нея като лична нейна собственост 500 кв.м. ,доколкото същата не е страна по самия договор. А доколкото както беше прието в настоящото производство претенцията на ищцата досежно установяване на собственост по отношение на спорните 500 кв.м. земеделска земя,находяща се в парцел І от стопански двор на гр. Ардино,целия с площ 1430 кв.м.,не се доказа,последното определено обосновава неоснователността и на така предявения от ищцата иск. Този извод обуславя и правилността на атакуваното първоинстанционно решение в тази му част. Както беше обсъдено до тук ищцата Пеева е предявила в обективно и субективно съединение 15 / петнадесет/ иска,като по делото съществуват доказателства,че само за един от тях е заплатила държавна такса в размер на 15 лв. Или казано с други думи следва да бъде осъдена същата да заплати сумата в размер на 210 лв. по сметка на Кърджалийския окръжен съд,съставляваща стойността на дължимата се държавна такса за останалите 14 иска. Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 62 /15.11.2002 г.,постановено по гр.д. № 157/01 г. на Ардинския районен съд ,в частта му, с която е отхвърлен предявения от Мария Атанасова Пеева против д-р Христо Василев,Министерство на финансите и Мехмед Мехмедов Хайрулов, иск с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК, в частта му,с която е отхвърлен предявения от Мария Атанасова Пеева против Мехмед Мехмедов Хайрулов, иск с правно основание чл.26 ,ал.2 от ЗЗД, досежно договор от 27.01.1997 г. и в частта му, с която е отхвърлен предявения от Мария Атанасова Пеева против д-р Христо Василев и Йордан Косанов Караджов, иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,досежно договор от 13.01.1999 г.,като ПРЕКРАТЯВА производството в тези му части. ОБЕЗСИЛВА решение № 62 /15.11.2002 г.,постановено по гр.д. № 157/01 г. на Ардинския районен съд ,в частта му, с която е отхвърлен предявения от Мария Атанасова Пеева против Йордан Косанов Караджов,иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ,вместо което : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим така предявения иск,като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОБЕЗСИЛВА решение № 62 /15.11.2002 г.,постановено по гр.д. № 157/01 г. на Ардинския районен съд ,в частта му, с която е отхвърлен предявения от Мария Атанасова Пеева ,иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,досежно договор от 27.01.1997 г.,вместо което : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим така предявения иск,като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 /15.11.2002 г.,постановено по гр.д. № 157/01 г. на Ардинския районен съд В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. ОСЪЖДА Мария Атанасова Пеева от гр.Ардино,ул.”Иван Вазов “ № 31,с ЕГН **********, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд,сумата в размер на 210 лв.,съставляваща дължима държавна такса. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |