Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
26.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1038 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на „Креди Йес“ ООД, гр.София, срещу А.З.М. ***, по иск по чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, установителен по характера си, за парично вземане
от 907.55 лв., произтичащо от договор
за паричен заем N 811658 към искане N
67930 от 12.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.04.2019г. - датата на постъпване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, за което е
издадена Заповед N 188/22.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 486/2019г.,
връчена на ответника като длъжник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.Искът се
предявява в изпълнение на указанията на заповедния съд съгласно чл.415, ал.1
т.2 от ГПК и се основава на следните изложени от ищеца обстоятелства: на
12.07.2018г. между ищеца и ответника, първият като заемодател, вторият като
заемател, е сключен договор за паричен заем N 811658 по молба за заем N 67930/11.07.2018г., за сумата 500 лв., ГПР
49.051%, месечен лихвен процент 3.340%, с дата на първо плащане 19.07.2018г. и
дата на последно плащане 09.05.2019г., с обща сума за плащане 589.03 лв., на
седмични погасителни вноски по 13.70 лв., с обезпечение на договора чрез запис
на заповед, при общи условия и
погасителен план, представляващи неразделна част от договора. Съгласно чл.6 от договора заемателят следва да
предостави на заемодателя две от посочените обезпечения- запис на заповед и банкова гаранция или
поръчител, който отговоря на условията на чл.9, ал.2, т. 1 от Общите условия. Заемателят е обезпечил договора
чрез запис на заповед, но в 3-дневен
срок не е представил банкова гаранция или обезпечение чрез поръчител, който да
отговаря на посочените Общи условия, поради което съгласно чл.8 от договора дължи на заемодателя неустойка в размер на
528.97 лв. от възникване на основанието за начисляването й, а именно от изтичане на срока, в
който не извърши надлежно обезпечаване на заема, и която неустойка е уговорена
да бъде платена разсрочено, по равно към погасителните
вноски, от 12.30 лв. седмично. Ищецът твърди се, че след сключване на договора за заем,
заемателят плаща 11 пълни погасителни седмични вноски и една последна частична,
всички в общ размер на 297 лв., с последно
плащане на 30.10.2018 г., по която причина на 27.03.2019 г. заемодателят
обявява кредита за предсрочно изискуем в пълния му остатъчен размер, в т.ч. и с
дължимата по чл.19, ал.1 от Общите условия, неустойка, възлизаща на 20 процента от остатъка на непогасената
главница. За целта до заемателя е изпратено уведомление на посочения от него
адрес за кореспонденция, което съгласно чл.22, ал.1 от Общите условия се счита
за доставено, получено и узнато от заемателя, за което заемодателят е положил
дължимата грижа то да бъде получено. Претендират се за съществуващи сумата от
387.31 лв. остатък от дължима главница, сумата 393.67 лв. остатък от дължима
неустойка по чл.8 към договора за заем, сумата от 49.11 лв. остатък от
договорена възнаградителна лихва и 77.46 лв. неустойка от 20 % върху непогасения остатък от главницата по чл.19,
ал.1 от Общите условия към договора за заем, общо сумата 907.55 лв., със законна лихва от подаване на исковата молба, както и разноските в заповедното и в
настоящето производство. В съдебно заседание ищецът поддържа иска по чл.422 ал.1 от ГПК чрез
надлежно упълномощен юрисконсулт.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения му от съда особен
представител не оспорва
сключването на процесния договор за заем, като прави възражение, че на
11.07.2018 г. ответникът подава молба за рефинансиране и посочва постоянен и
настоящ адрес, въпреки което е призован единствено и само на постоянния му
адрес, без да има данни да е призован на настоящия му адрес, на който е
декларирал, че живее от 10 години, с оглед на което и прави възражение, че
предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно на ответника като
заемател, като доводите могат да бъдат синтезирани като такива за неполагане на
дължимата грижа от заемодателя за това, в т.ч. не е призован и в заповедното и
в настоящето производство на посочения от него настоящ адрес *** *** в
подписания между страните договор. Възразява вземането за неустойка да е
изискуемо по причина, че поръчителят С.М.С. се е подписала пред кредитният
инспектор и неправилно в тази връзка са погасявани суми за неустойка в размер
на 12.30 лв., водещи до неоснователно обогатяване, в т.ч. и на отделно друго
основание за плащане на неустойка в размер на 20 процента, при липса на
подходящо обявяване на предсрочна изискуемост на главницата. Счита, че следва
да се изследва въпросът действителен ли е договора за кредит, ако не е известно
погасителните вноски дали покриват стар заем, предвид това, че в молбата за
заем е посочено, че се касае за рефинансиране, а такава уговорка в процесния
договор за заем не е налична. С оглед на това релевира, че по процесния договор
за заем не е възникнало валидно задължение, което да легитимира ищеца като
заемодател да търси изпълнение от ответника като заемател, като прави
възражение за нередовност на исковата молба с оглед наличните два адреса на
ответника – постоянен и настоящ, който обитава от 10 години и претендира за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.В съдебно заседание особеният
представител на ответника поддържа възраженията срещу иска.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от
страните, приема за установено следното:
Не е спорно, че на 12.07.2018г. между „Креди йес“ ООД с ЕИК *** и А.З.М. е сключен договор за паричен заем N 811658 към искане N 67930 за сумата 500 лв., с краен срок на погасяване 09.05.2019г., който не е
изтекъл към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК на дата 19.04.2019г., но е изтекъл към
датата на предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК на 07.08.2019г., съответно
и към приключване на съдебното дирене, при което на основание чл.235, ал.3 от ГПК изискуемостта на заема е настъпила в хода на делото, тъй като искът се
счита предявен от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/чл.422, ал.1 от ГПК/, с оглед на което дали предсрочната изискуемост на заема е надлежно
обявена на длъжника преди 19.04.2019г. е без значение, тъй като законна лихва
за забава върху неплатения остатък от заема се дължи от забавата без оглед на
това дали е налице предсрочна изискуемост или настъпил краен срок за изпълнение
на паричното задължение/т.1 ТР 8/2017 от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС и т.2 ТР
3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС/, и такава се претендира от ищеца от
19.04.2019г.
С договора за паричен заем е
поето задължение за връщането на заема с възнаградителна лихва от 89.03 лв.,
при месечен лихвен 3.34 % и ГПР 49.051 %, с общо дължима сума 589.03 лв.,
платима на четиридесет и три седмични погасителни вноски от 13.70 лв. в ден
четвъртък, с дата на първо плащане 19.07.2018г. и дата на последно плащане
09.05.2019г., при забавата на които вноски се дължи законната лихва за забава
за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата/чл.3 и чл.7/.С клаузата на
чл.6 от договора е постигнато съгласие заемателят да обезпечи договора за заем
с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.9, ал.2, т.1 от Общите условия към
договора и с още едно от посочените обезпечения, по избор-ипотека на недвижим
имот, банкова гаранция, особен залог или ценна книга, първите три отговарящи на
условията на чл.9, ал.2 т.2, 3 и 4 от Общите условия към договора, като
последиците от неизпълнение на поетото обещание за даване на обезпечение са
уговорени в чл.8, че ако в срок от три дни от сключването на договора не
предостави същото или предоставеното не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от общите условия, ще дължи неустойка в размер на 528.97 лв., с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към договора.Към
договора страните подписват погасителен план в два варианта, с еднакви падежни дата,
с погасителна вноска от 13.70 лв. по първия, и с погасителна вноска от 26 лв.
по втория, в случай на неустойка при липса на обезпечение.
Съгласно чл.9, ал.1 от общите
условия заемателят има право да обезпечи заемодателя с подписването на запис на
заповед в полза на заемодателя за заемната сума с включените лихви и евентуално
дължими неустойки, такси и разноски при отпускането на потребителски заем;
съгласно ал.2 страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за
заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения:
поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на подробно посочени
условия; залог на движима вещ при посочени условия; първа по ред ипотека, залог
върху движима вещ и безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ
търговска банка, а съгласно ал.3 заемодателят си запазва правото еднолично и
без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да
обезпечи заема, и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде
предоставено искано обезпечение, или да откаже сключване на договор за заем при
непредставяне на исканото обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от Общите
условия в случай, че при вина на заемателя, заемодателят упражни правото си да
обяви договора за заем за предсрочно изискуем , заемателят дължи на заемодателя
еднократна неустойка в размер на 20% от непогасената главница по договора за
заем.
Съдът приема, че сключеният между
страните договор за заем е валиден, а акцесорните му клаузи относно уговорена
неустойка по чл.8 за неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на
уговорено обезпечение и уговорена
неустойка по чл.19, ал.1 от общите условия, в размер на 20% от непогасената
главница при предсрочна изискуемост са нищожни на основание чл.26, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД, тъй като противоречат на закона. За сключения договор за
заем е приложим ЗПК и ЗЗД, както и ЗЗП.Уговорките относно договорената
възнаградителна лихва, ГПР и обезщетение за забава не противоречат на чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.33, ал.2 от ЗПК, и възражения за нищожност на заемното
съглашение на основание нищожност на тези клаузи не се релевират от ответника. Възражението,
че с договора за заем е сключен за рефинансиране на стар заем е несъответно на
искането за кредит, в което е посочено, че кредитът е с цел покупка на бяла
техника, като тази цел е извън предмета на сключения на 12.07.2018г. договор за
заем, който не се явява свързан с договора, който евентуално заемателят е
сключил, при което основание за недействителност на процесния договор поради
това не може да се установи.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която
определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е
нищожна.Определено по критериите в чл.32, ал.4 от ЗПК, обезщетението към датата
на сключване на договора, в случай на неизпълнение на задължението на заемателя
да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на 1% от сумата
по кредита, с оглед което клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора е
нищожна. Тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона,
който в чл.71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните
обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди
срока, с оглед на което клаузата е нищожна и по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК.Уговорената неустойка за неизпълнение задължението на заемателя да
предостави обезпечение по договора е нищожна, тъй като стойността й надвишава
заетата сума, надвишава петкратния размер на договорената възнаградителна лихва
и надвишава 12 пъти размера на законната лихва за периода от 19.07.2018г. до
09.05.2019г. върху сумата 500 лв. , възлизаща на 40.98 лв. /калкулатор НАП/,
както и за същия период върху общо дължимата сума за главница и договорна
лихва, предвид, че законната лихва служи като критерий за преценка за
накърняване на добрите нрави като минимално обезщетение на очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението на парично задължение. Неустойката е
уговорена така, че дори,
когато заемателят изпълнява задължението си в срок, дори и да го изпълни
предсрочно, то той пак ще дължи неустойка за непредставено обезпечение по
договора, което е извън присъщите на неустойката цели-да обезпечи вредите на
кредитора от неизпълнението. Съобразявайки чл.92, ал.1 от ЗЗД, чл.9
от ЗЗД, чл.26, ал.1 предл.3-то от ЗДД, задължителните постановки в т.3 на ТР N 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС съгласно които
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от
страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
както и практиката на ВКС/Решение N 181/26.02.2015г. по дело N 4386/2013 на ВКС, ТК, II т.о. и други/, че преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, уговорената в
чл.8 от договора неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като още към сключване на договора води до възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, при което за последният вземане за неустойка по чл.8
от договора за заем не е възникнало и заемателят за срока на действие на
договора дължи плащане на уговорената главница от 500 лв. и на договорената
възнаградителна лихва от 89.03 лв. по погасителния план за седмични погасителни
вноски от 13.70 лв. Към дата 30.10.2018г. заемателят прави плащания в общ размер
от 297 лв./признание в исковата молба/, до която дата законна лихва за забава
не се претендира, при което към тази дата погасени изцяло са първите 21 вноски
от по 13.70 лв./287.70 лв./ и частично
22-ра вноска, с дължима по нея главница от 4.39 лв./по арг. от чл.76, ал.1
изр.2-ро от ЗЗД/, както и непогасени са вноски от 23 –та до 43 –та.При
съобразяване на диспозитивното начало, че кредиторът със заявлението по чл.410
от ГПК претендира само неизплатени главница, договорна лихва и неустойки в общ
размер от 907.55 лв., съдът приема, че
уговорените седмични вноски в погасителния план без неустойка се състоят от
равни погасителни вноски за заета главница и договорна лихва, изключая
последната от 13.63 лв., при което дължимата сума за заета и сума и възнаградителна
лихва по всяка от изцяло неплатените вноски възлиза на 274 лв., или общо
дължимата сума за неплатени погасителни вноски без неустойка по договора за
заем е 278.39 лв./274+4.39/, съответно 236.93 лв. за заета сума и 41.46 за
възнаградителна лихва, до който размер се уважи иска по чл.422, ал.1 от ГПК,
като дължимата сума се присъди със законна лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК на 19.04.2019г. до окончателното й изплащане.Нищожността
на уговорената неустойка по чл.19, ал.1 от общите условия, в размер на 20% от
непогасената главница при предсрочна изискуемост, следва от противоречието с чл.33,
ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно които при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, и когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.В този смисъл
е и т.2 ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК
на ВКС, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума/главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.Наред с това, нито тази, нито другата неустойка, са в обхвата на дефинираните
понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК,
с оглед на което за разликата над сумата 278.39 лв. и до разпоредения
за плащане със Заповед N 188/22.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N 486/2019г. на РС-Кърджали размер
на парично задължение от 907.55 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска, а ответникът съразмерно на
отхвърлената част от иска. От направените в
настоящото производство разноски от 175 лв. за държавна такса, 300 лв. за възнаграждение на особен
представител на ответника и 182.35 лв. за претендирано юрисконсултско
възнаграждение, ищецът има право на 201.64 лв., а от направените в заповедното
производство разноски от 25 лв. за държавна такса и от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
ищецът има право на 23.01 лв., които са в тежест на ответника.
Възраженията на особения представител
относно нередовно призоваване на ответника в настоящото и в заповедното
производство са неоснователни, тъй като съдът и в двете производства призовава ответника
на регистрирания му адрес при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на А.З.М. с ЕГН **********,***, съществуване на
парично вземане на „Креди йес“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в размер на 278.39 лв., произтичащо от
частично неизпълнение на погасителни вноски за заем и възнаградителна лихва
/236.93 лв. за заета сума и 41.46 за възнаградителна лихва/ по договор за
паричен заем N 811658 от 12.07.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 19.04.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата
над сумата 278.39 лв. до пълния му
предявен размер от 907.55 лв., за което вземане е издадена Заповед N 188/22.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N 486/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА А.З.М. с ЕГН **********,***, да заплати на „Креди йес“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 201.64 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, и сумата 23.01 лв., представляваща разноски по
заповедното ч.гр.д. N 486/2019г.
на Районен съд-Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: