Решение по дело №8942/2013 на Софийски градски съд

[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва второто разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[3] Това решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.

[4] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка ГО.

[5] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[6] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Вж. решение на ВКС 396-2012-II Н. О. по н. д. 1200/2011 г. Смъртта е била настъпила през 2011 г. вследствие на умишлено нанесени средни телесни повреди. Починалият е имал две пълнолетни деца.

[9] Вж. решение на САС 101-2012-2-ри с-в по гр. д. 2437/2011 г. Нито въззивният съд, нито първоинстанционният съд са изложили фактите, въз основа на които са определили конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

[10] Вж. решение на ВКС 483-2012-III Н.О. по гр. д. 2307/2011 г.  В решението съдът е установил, че по време на лов вследствие на непредпазливо прострелване с ловна пушка „надцевка”  е починал бащата на ищците. ВКС е решил, че присъденото от САС обезщетение за неимуществени вреди на децата не е било достатъчно и го е увеличил от 25 000,00 на 40 000,00 лева на човек. Други обстоятелства, свързани с определянето на обезщетението, не са посочени в решението.

[11] Вж. следните решения:

1. решение на ВКС 397-2010-III Н. О. по н. д. 356/2010 г. Съдът е установил, че смъртта на 61-годишния баща на пълнолетните ищци е била причинена по непредпазливост от подсъдимия чрез нанасяне на средна телесна повреда;

2. САС 643-2013-8-ми с-в по гр. д. 2059/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП е бил починал 82-годишният баща на ищците, които са били на 50 и 57 години. Ищците са имали свои семейства и не са живеели в едно домакинство с баща си. Личните отношения са били на разбирателство и уважение. Те тежко са приели смъртта на баща си;

3. САС 1877-2013-4-ти с-в по гр. д. 1295/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП е починала 68-годишната майка на ищцата, която е била на 38 години. Между тях са съществували отношения на обич, привързаност и взаимна подкрепа. Те са живеели в различни населени места и ищцата е имала свое семейство. Ищцата е изживяла шок от смъртта на майка си;

4. САС 2168-2013-2-1642-2013. Съдът е установил, че ищецът е живеел с майка си в един град, а ищцата – в друг, но последната посещавала майка си ежеседмично да ú готви. Приживе на майката децата ú били весели, но след смъртта ú се затворили в себе си, дъщерята ходила около една година с траурни дрехи.

[12] Вж. следните решения:

1. решение на САС 904-2013-8-ми с-в по гр. д. 231/2013 г. Съдът е установил, че ищецът и починалият му баща са имали много близки отношения. Поддържали са постоянен контакт по телефона, а всяко лято цялото семейство на ищеца е посещавало баща му. Съдът обаче, е съобразил възрастта на починалия – 81 години – както и обстоятелството, че след като се е оженил, ищецът е заживял със семейството си в друго населено място.

2. решение на САС 1844-2011-4-ти с-в по гр. д. 2121/2011 г. Съдът е установил, че ищцата е имала топла емоционална връзка с починалата си майка.

3. решение на САС 1641-2012-4-ти с-в по гр. д. 1768/2012 г. Съдът е установил, че отношенията между починалата майка и децата ú са били много добри. Дъщерите са ходели на гости поне веднъж в месеца, майка им също е ходела при тях. След смъртта на майка си, ищците са започнали да посещават майчината къща много рядко. Те са тъжали много за майка си. Синът на починалата след смъртта ú е работил в Турция и рядко е посещавал дома на майка си, като е споделил, че няма какво да прави там, че това е къщата на майка му, която е починала.

[13] Вж. решение на САС 362-2013-10 ти с-в по гр. д. 3 775/2012 г.  С решението си съдът е приел, че синовете на пострадалата са живеели и работили в Гърция. От там те са изпращали на родителите си пари и са идвали да ги видят три-четири пъти в годината. Останалите две деца на пострадалата са живеели в града на родителите си, но в друго домакинство, и са ги виждали всяка седмица. Отношенията между всички били великолепни – били сплотено семейство, всички се обичали и си помагали, живеели задружно и без дрязги. Тези отношения не се променили и след смъртта на пострадалата – продължили да живеят задружно. Ищците са преживели много тежко загубата на майка си и към момента на съдебното дирене са я изживявали и не са могли да я забравят.

[14] Вж. решение на САС 995-2012-8-ми с-в по гр. д. 580/2012 г. Съдът е установил, че между ищцата и починалия ú баща е била налице силна духовна връзка и отношенията им били много добри. Тя е преживяла особено трудно загубата на баща си, която не е била преодоляна и към момента на съдебното дирене. Починалият е бил на 72 години и е имал придружаващи заболявания – възрастов белодробен емфизем и исхемична болест на сърцето.

[15] Вж. следните решения:

1. решение на САС 1807-2012-4-ти с-в по гр. д. 1 873/2012 г. С решението си съдът е приел, че ищцата и нейният баща са били в добри отношения, които са се характеризирали с постоянство, близост и взаимопомощ. Ищцата е приела много тежко внезапната смърт на баща си. Към момента на смъртта си пострадалият е бил на 60 години, а дъщеря му на 35 години; 

2. решение на САС 1990-2012-1-ви с-в по гр. д. 2 964/2012 г. Съдът е приел, че ищцата и починалата са били в много добри отношения. Двете, макар че не са живеели в едно и също населено място, често са се виждали (поне два пъти месечно), непрекъснато контактували по телефона, ходели са си на гости (между двете населени места разстоянието е било около 50 км), били са заедно на празниците, понякога ищцата със седмици е стояла при майка си. Между двете не е имало конфликти. Към момента на инцидента ищцата е била в напреднала бременност - осми месец. Тя тежко е приела вестта, макар да ú е било съобщено внимателно, много е плачела. Към момента на съдебното дирене ищцата все още не е била преодоляла загубата на майка си, когато е виждала някой с майка си, се е разстройвала и е започвала да плаче. Към момента на ПТП пострадалата е била на 44 години.

[16] Вж. следните решения:

1. решение на ВКС 73-2013-II Т. О. по т. д. 964/2011 г. Съдът е установил, че пострадалият е починал в трудоспособна възраст. В решението липсват други данни за това как ВКС е определил размера на обезщетението;

2. решение на САС 1796-2012-7-ми с-в по гр. д. 2 543/2012 г. Съдът е установил, че ищцата много тежко е преживяла смъртта на майка си. Дори към момента на съдебното дирене не е искала да ходи в къщата ú. Майка ú е ходела почти всеки ден след работа, за да ú помага за децата, въпреки че са живеели в отделни жилища. Мъжът на ищцата е бил в Англия, където е работел от две-три години. След смъртта на пострадалата, в деня на погребението, след заравянето на телата, ищцата почти е припаднала. След това при нея е ходел лекар, който ú изписал лекарства, които тя е пиела два-три месеца.

[17] Вж. решение на САС 1503-2013-7-ми с-в по гр. д. 1233/2013 г. Съдът е установил, че починалата майка на ищците е била на 49 години, а те на 28 и 24 години. Отношенията им са били основани на взаимна любов, разбирателство и взаимопомощ.

[18] Вж. решение на САС 532-2013-7-ми с-в по гр. д. 3374/2012 г. Съдът е установил, че в резултат на ПТП ищците са загубили баща си. Той е бил на 82 години, но е бил опора за семейството си Постоянно е контактувал с децата си, включително и с живеещия му от шест години в Америка син. Събирали са се на всички празници, а починалият е давал кураж на цялото семейство. Две години след смъртта на починалия, ищците са продължавали да тъжат за него. Те са почитали паметта му, като са спазвали обичаите.

[19] Вж. следните решения:

1. решение на САС 205-2013-4-ти с-в по гр. д. 2833/2012. Съдът е установил, че към момента на смъртта си пострадалата е била на 64 години. Отношенията в семейството са били близки, то е било сплотено, пострадалата е била много добра майка и баба на внучетата си;

2. решение на САС 1503-2013-7-ми с-в по гр. д. 1 233/2013 г. Съдът е установил, че пострадалата е починала в активна възраст – 49 години – а ищците, нейни деца, са били на 28 и 24 години към момента на смъртта ú. Отношенията между пострадалата и нейните деца са били изключително близки и основани на взаимни любов, разбирателство и взаимопомощ;

3. решение на ВКС 28-2014-II Т. О. по т. д. 1948/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП е починал бащата на ищците, с когото те са живеели в едно домакинство.

[20] решение на САС 1581-2013-7-ми с-в по гр. д. 1827/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2009 г. Ищците са загубили майка си.  Те са преживели смъртта на пострадалата като трагедия. Починалата е била в добри отношения с близките си, водела е активен начин на живот - работела е в кравеферма, занимавала се с домакинството, помагала е на всички, била е опора както за съпруга си (тогава на 55 г.), така и за децата си - съответно на 30 г. и на 37 г. към датата на смъртта ù. Починалата е била на 54 г. към датата на ПТП. Семейството е живеело в сговор и разбирателство. Ищците не са преставали да скърбят и към момента на съдебното дирене.

[21] Съдът е взел предвид следните обстоятелства при определянето на размера на обезщетението: към 30.08.2010 г., датата на смъртта на починалия, той е бил на 73 години. Починалият е бил в много близки и добри отношения с 50-годишната си дъщеря и 43-годишния си син. Дъщеря му е живеела в отделно домакинство, но баща ú и брат ú (другият ищец) отвреме навреме са живеели в едно домакинство. Между починалия и децата му са съществували отношения на взаимна обич, привързаност и взаимопомощ. След смъртта на починалия и двете му деца са страдали. Те са били потресени от вида на разпилените по пътното платно органи от тялото на баща им. Към момента на съдебното дирене двамата все още са имали проблеми със съня.

[22] Съдът е взел предвид следните обстоятелства при определянето на размера на обезщетението: към 05.08.2010 г. починалата е била на 57 години. Тя е била в много близки и добри отношения с 37-годишния си син. Те са живеели в отделни домакинства, но на разстояние 200-300 метра. Починалата е помагала с отглеждането на детето на сина си, а той се е грижил за нея, като я е водил на медицински прегледи. Ищецът е понесъл тежко смъртта на майка си.

[23] Съдът е установил, че към 12.02.2010 г. починалата е била на 49 години, синът ú е бил на 24 години, а дъщеря ú е била на 18 години. Цялото семейство е било в близки и добри отношения, като починалата и децата ú са живеели заедно в София. Синът на починалата е събрал сили у себе си, за да организира погребението на майка си. Последният обаче е започнал да сънува кошмари, скърцал е зъбите си, което е довело до счупване на предните зъби и поставяне на гумени подложки, отложил е с няколко години плановете си за продължаване на образованието си. Дъщерята на починалата е била в последната година на обучението ú в гимназия. Предстоял ú е бал и кандидатстване в университет. Вместо да се радва на това, тя е скърбяла за майка си, само за два-три месеца е напълняла прекомерно, имала е и анемия, която е била лекувана медикаментозно.

[24] Съдът е взел предвид следните обстоятелства при определянето на размера на обезщетението: към 11.03.2011 г., датата на ПТП, починалата е била на 65 години. Тя е била в много близки и добри отношения с 41-годишната си дъщеря и 39-годишния си син. Децата на починалата са били много привързани към майка си, тъй като в детството им е имало период, когато тя се е грижила сама за тях. Починалата е живяла с дъщеря си в една къща. След смъртта на починалата и двете ú деца са страдали, като дъщеря ú е плакала и е продължава да плаче при спомена за майка си, а в поведението ú се е усещала тъга по внезапно загубения родител.

[25] Вж. решение на САС 251-2013-8-ми с-в по гр. д. 3055/2012 г. Съдът е установил, че ищцата е получила счупване на черепа с контузия и кръвоизлив в мозъка, счупване на дясна скулова кост на черепа, счупване на носните кости, контузия на главата и подкожен хематом на дясната седалищна област. Възстановителният период е продължил три-четири месеца, но и към момента на провеждане на съдебното дирене ищцата се е оплаквала от световъртеж, безсъние, главоболие, отичане на десен долен крайник, чувство за нестабилност (тя се е движила се с помощно средство и придружител), ползвала е памперс, не е могла да се обслужва сама. Прогнозата е била за продължаване и задълбочаване на остатъчните оплаквания.

[26] Вж. решение на САС 2132-2013-8-ми с-в по гр. д. 2280/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила открита черепномозъчна травма, включваща две открити фрактури на черепа, създали временна опасност за живота на ищцата, както и за лека степен на контузия на мозъка, две разкъсно-контузни рани с контузия и охлузване в челната област на главата и в лявата теменна област, както и травматично увреждане на долен крайник. Ищцата е имала значителни болки и страдания за срок от два месеца от получената открита черепномозъчна травма и продължилите след това до шестия месец по-умерени страдания (главоболие, уморяемост, непонасяне на топлина, слънчево греене, външни дразнители), както и значителни болки и страдания и неудобства от ограничени движения от контузията на долния крайник в продължение на повече от 30 дни. Съдът е отчел изключително младата възраст и пола на пострадалата, останалия белег на челото, представляващ козметичен дефект, както и остатъчния груб и ясно видим белег на левия крак. Съдът е взел предвид и допълнителните негативни изживявания от причинената страхова невроза, изразяваща се в панически страх при пресичане на същата пешеходна пътека (в близост до училището на ищцата) в продължение на няколко месеца.

[27] Вж. решение на САС 355-2013-4-ти с-в по гр. д. 3147/2012 г. Съдът е установил  че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. контузия на мозъка; 2. фрактура на черепната основа в областта на средната черепна ямка; 3. кръвоизливна контузия в областта на десния челен и десния слепоочен дял на главния мозък; 4. кръвоизлив в средното ухо вляво; 5. травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; 6. контузия на главата в лявата теменно-тилна област; 7. контузия на корема; 8. частично разкъсване на голямото було; 9. кръвоизлив в коремната кухина; 10 кръвотечение от левия външен слухов проход; 11. кръвотечение от двете ноздри. От септември-октомври 2009 г. ищецът е започнал да има внезапни пристъпи на стеснено съзнание с падане на земята без изпускане на тазовите резервоари и без прехапване на езика. Той е имал паметови нарушения за близки събития. Отслабени са били сухожилно-надкостните му рефлекси на лявата ръка. Слухът на лявото му ухо е бил намален. Той е бил лекуван 14 дни в болница, като през първите седем дни е бил в реанимация. По отношение на коремната травма е била извършена спешна животоспасяваща операция – оперативна ревизия на коремните органи посредством срединна лапаротомия. Частичното разкъсване на голямото було е било изрязано и зашито. Лечението по отношение на черепно-мозъчната травма е било комплексно медикаментозно, при активно динамично наблюдение, проследяване на мозъчните увреждания. Психомоторното неспокойство е намаляло, подобрила се е критичността и ориентираността. Не е била отчетена огнищна и латерализираща неврологична симптоматика.

[28] Вж. решение на САС 39-2014-1-ви с-в по гр.д. 3171-2014 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните увреждания: черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и субарахноидален кръвоизлив. Тези увреждания са били породили временна опасност за живота на пострадалия, а с течение на времето са се били превърнали в трайно /пожизнено/ разстройство на здравето, изразяващо се в моторна афазия /затрудняване на говора/ и корова мозъчна атрофия, водеща до различни паметови, интелектуални и сетивно-двигателни разстройства; Ищецът не се е бил напълно възстановил – били са останали говорни нарушения, нарушения на памето-мисловната дейност и отчасти на сетивно-двигателната дейност на левите крайници, била се е появила и тригеминална невралгия. Възстановителният период е бил около година, с особена интензивност на болките и страданията през първите 3-4 месеца. С прибавянето на придобитата впоследствие тригеминална невралгия болките са се възобновили и са били с много висок интензитет. Съдът е установил, че след инцидента се е наложило ищецът да живее при брат си около 3-4 месеца, тъй като е бил предимно на легло, не е можел да говори, бил е неадекватен и в невъзможност да се обслужва сам; получените впоследствие болки от тригаминалната невралгия са били изключително интензивни и са налагали стационарно лечение.

[29] Вж. решение САС 1277-2013-8-ми с-в по гр. д. 614/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил три средни телесни повреди и средно тежка контузия на главата. Проведено е било трикратно оперативно лечение, раните по гърба и охлузванията са били обработени хирургически, като към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът не е бил излекуван, не е могъл да се придвижва и обслужва самостоятелно, ползвал е личен асистент, използвал е проходилка, определена му е била 60% трайно намалена трудоспособност с ЕР на ТЕЛК за две години, без динамично и статично натоварване на долните крайници. Той е щял да търпи болки и за вбъдеще при възстановителната усилена физиотерапия и балнеолечение. Относно мозъчната контузия е било установено, че състоянието му е било стабилизирано, но е имало опасност до три години от травмата да се появят епилептиформени гърчове и е било необходимо проследяване на всеки шест месеца с електроенцефалографии. Ищецът е бил на около 41 години.

[30] Вж. решение на САС 798-2012-1-ви с-в по гр.д.601/2012г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните увреждания: 1. контузия на главата;2.  импресионна фрактура на челната костна череп /конуса на дясната очна орбита/ с оскъдна мозъчна хеморагия; 3. дифузен мозъчен оток;4.  разкъсно–контузна рана на челото;5.  контузия на гърдите с двустранен излив в двата костно – диафрагмални синуси – по обилен в лявата белодробна основа; 6. разкъсване на далака с обилен вътрекоремен кръвоизлив;7. гангренозен холецистит; 8. перивезикален абсцес на черния дроб;9. абсцес и в V – ти сегмент на черния дроб. Съдът е установил, че на ищеца са били извършени няколко операции. Оперативно е бил премахнат далака. Били са получени контузия на гърдите и фрактура на челната кост на черепа (конуса на дясната очна орбита), били са  настъпили посттравматични усложнения : гангренозен холецистит и перивезикален абсцес на черния дроб. Така получените увреди са били довели до болки и страдания за срок от 4 месеца, като през първите 2 месеца са били с по – интензивен характер. След този период болките са намалили интензивността си и са се проявявали само при обща преумора и при промяна на времето, когато ищецът се принуждавал да ползва обезболяващи средства. Наред с болките в началото пострадалият имал значителни затруднения при дишане, както и трайно нарушение на хранителния режим.

[31] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 39-годишният ищец е получил: 1. контузия на мозъка; 2. контузия на париеталната част на главата вдясно; 3. линейно счупване на дясна слепоочна кост; 4. разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Той е претърпял интезивни болки за около един-два месеца, които са затихнали постепенно до изтичането на една година от ПТП, бил е на стационарно лечение, хирургично е била обработена раната му на коляното, трикратно му е било провеждано оперативно лечение, приемал е антибиотици и медикаменти, подтискащи възпалението и отока на меките тъкани.

[32] Вж. решение на САС 2026-2013-8-ми с-в по гр. д. 2191/2013 г. Решението е било обжалвано пред ВКС и още не е влязло в сила.

[33] Съдът е установил, че към момента на ПТП ищецът е бил на 44 години. Вследствие на удара той е получил: 1. черепно-мозъчна травма, изразяваща се в пукнатина на дясната слепоочна област на черепа и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, приравнена на контузия на мозъка, и травматични хигроми под твърдата мозъчна обвивка (изливане на гръбначномозъчна течност през разкъсаните меки мозъчни обвивки); 2. разкъсно-контузно рани по челото и носа; 3. разкъсно-контузна рана на лявото ухо и зад него, довела до загрозяване; 4. счупване на носните кости; 5. счупване на лявата половина на долната челюст. Периодът на възстановяване на ищеца от черепно-мозъчната травма е бил около една година. През първите четири дни след травмата ищецът е бил в състояние на временна опасност за живота му. През последвалия период до 01.02.2016 г. той ще бъде с трайно намалена работоспособност. Дори към момента на провеждане на съдебното дирене – година и два месеца след ПТП – ищецът е бил с изразени психоорганичен синдром (брадипсихичен и брадикинетичен), забавен в експресивните си функции, двигателна дейност, говор, мисловен поток, липсва интерес към социални контакти, има значими паметови нарушения. Периодът на възстановяване от разкъсно-контузните рани е бил около две седмици. От тях ищецът е имал белези в областта на веждата над дясното око, под дясната ноздра (около два сантиметра), както и в областта на лявото ухо, под отвора на ушния канал, продължаващ и зад ухото с дължина от около осем сантиметра. Първите два месеца след ПТП, ищецът е бил изцяло на грижите на съпругата си и майка си. След това те са започнали да го оставят сам за по няколко часа, като дори към момента на съдебното дирене той все още е поемал по-течна храна, виело му се е свят, трудно е заспивал, боляла го е глава и лесно се е уморявал. Ищецът е употребявал лекарства против припадъци и за оросяване на мозъка и не е работил.

[34] Съдът установил, че към 20.11.2011 г. ищцата е била на 65 години. Съдът също е установил, че вследствие на ПТП тя е получила: 1. контузия на главата с контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под паяжинната мозъчна обвивка; 2. счупване на голямото възвишение на лявата раменна кост; 3. счупване на дясната ключица. Ищцата е била лекувана стационарно около две седмици. Тя е била оперирана за поставяне на остеосинтеза. Ищцата не е могла да се обслужва сама, като за нея са се грижели свидетелят Х. и други нейни роднини. За период от около шест месеца ищцата е имала усещане за главоболие, виене на свят, непоносимост към силен шум и ярка светлина. Тя е търпяла болки и страдания за период от поне шест месеца, които през първите един-два месеца са били с интензивен характер. Нормалното възстановяване от травмите на ищцата е продължило: два-три месеца за увредите на раменните кости; два месеца за счупването на ключицата; минимум шест месеца за контузията на мозъка. Към момента на провеждане на съдебното дирене ищцата е имала известно намаляване на обема на движение в дясната раменна става в трите равнини. Това състояние е щяло да остане така до края на живота ú. За срок от няколко години при рязка промяна на времето и при претоварване на горните крайници, ищцата е могла да има неприятни усещания, до явна болка в местата на счупванията.

[35] Съдът е установил, че към 18.07.2012 г. – датата на ПТП - ищецът е бил на 78 години, като вследствие на ПТП той е получил: 1. открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия на главата; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка; пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство); контузия на мозъка;2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на горната челюст тип Le Fort I; 3. травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в двуглезенно счупване на дясната подбедрица. След ПТП ищецът е бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил неподвижен, обслужвали са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на черепно-мозъчната травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения. Възможни са били усложнения от травмата в близките две-три години, като – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия. Необходимо е било системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, контролни клинични и инструментални изследвания. Възстановяването от лицево–челюстната травма е било за около месец и половина до два. Периодът на възстановяване е бил съпроводен с трудно дъвчене и говор. Възстановителният период при двуглезенното счупване е бил от четири до шест месеца без оперативна намеса и около четири месеца при оперативна намеса. При оперативна намеса имплантите са се изваждали година по-късно. За предпочитане е било лечението на двуглезенното счупване да бъде оперативно. Ищецът първоначално е отказал такова и му е била поставена гипсова имобилизация. Поради недоброто зарастване, впоследствие ищецът е бил опериран. До недоброто зарастване не би се стигнало, ако операцията му е била извършена в началото.  

[36] Вж. решение на САС 1200-2011-7-ми с-в по г. р.д. 1593-2011 г. Съдът е установил, че вследствие на претърпяната пътнотранспортна злополука на 20.12.2008 г. ищецът е получил: счупване на лявата главулчена (тазобедрена) ямка на таза; контузия и охлузване на лявото коляно. Счупването в зоната на лявата тазобедрена става е довело на ищеца трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 5 месеца), а получената контузия и охлузване на лявото коляно е довела на ищеца болки и страдания. Лечебният и възстановителен период при пострадалия е приключил за срок до пет месеца. Болките и страданията му са били също за пет месеца, като през първите два месеца болките са били  по-силни. През първите три месеца ищецът не е могъл да стъпва на левия си крак, поради опасност да се разруши ставната повърхност на тазобедрената ямка, като през този период се е придвижвал с помощта на патерици. След петия месец, болките постепенно са намалявали интензивността си, но са се появявали в определени периоди – при рязко настъпила промяна на времето. Пострадалият е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца ищецът е бил на строг постелен режим, не е могъл да се самообслужва и се е налагало да ползва чужда помощ – болногледач, придружител. Към момента на съдебното дирене състоянието на ишеца е било стабилизарано, като счупването на лявата тазобедрена ямка е било зараснало окончателно, а движенията на тазобедрената става са били в норма. Ищецът се е движил самостоятелно, без помощни средства. Той е имал обаче оплаквания за болки в посочената става при преумора. Вследствие на счупването ищецът е развил начална коксартроза, което е налагало да се извършват периодични консултации с ортопед, защото в някои случаи се е налагало подмяната на ставата с изкуствена такава – ендопротеза.

[37] Вж. решение на САС 945-2011-8-ми с-в по гр. д. 1331/2011 г. Съдът е установил, че ищцата е получила счупване на главата и шийката на лявата бедрена кост. Единственият метод за лечение е бил подмяна на тазобедрената става с изкуствена става. Лечебният и възстановителният период, за да е могла пострадалата да се движи самостоятелно, е приключил за шест месеца. През първите два месеца болките и страданията са били с по-интензивен характер. През следващите месеци болките са намалили интензивността си и са се проявявали периодично при преумора на левия крак и при промяна на времето. Тези болки са били най-чести в зоната на седалищните мускули, които по време на операцията са били разрязани, за да се подмени ставата. Постепенно болките са намалели, но не са затихнали окончателно. През лечебния период ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Ищцата е търпяла и редица неудобства при придвижване и обслужване в ежедневието, тъй като през първите шест месеца тя е трябвало да се придвижва с помощни средства, а през първите два месеца тя е трябвало въобще да не стъпва на оперирания крайник. От претърпяната интервенция е останал риска от негативни последствия – разхлабване на ставата, вторична инфекция, тромботични процеси и др. От натоварването на десния крайник ищцата е търпяла болки в дясната тазобедрена става и гръбначния стълб. Ищцата е била длъжна да спазва известен режим: без упражняване на тежък физически труд, без дълго стоене на крака, продължително ходене и др. При ищцата е бил останал дефицит от ограничение при отвеждане на левия крак в страни (абдукция) – 20-30 градуса.

[38] Вж. следните решения на САС:

а. 2051-2011-2-ри с-в по гр. д. 2060/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 86-годишният ищец е получил фрактура на дясната бедрена шийка. Травмата е била лекувана оперативно – имплантиране на изкуствена става. Възстановителният период е продължил и приключил за шест месеца. Поради характера на травмата е било забранено силното разкрачване и сгъването на ставата над 90 градуса, което е довело до невъзможност за сядане на ниско, клякане, ползване на тоалетна тип „клекало”. Към момента на съдебното дирене състоянието на ищеца се е характеризирало с накуцване вдясно и употреба на бастун, десният долен крайник е бил скъсен с 0.5 см, травмираната става вече е осъществявала движения и е била възстановена опорноспособността на долния крайник, но биомеханиката на ставата не е била възстановена. Били са налице ограничения в движението поради опасност от изкълчване на поставената изкуствена става, като това неудобство е щяло да остане и за вбъдеще. Имало е скъсяване на десния долен крайник, ищецът е накуцвал и се е придвижвал с бастун.

б. 482-2011-1-ви с-в по гр. д. 123/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: а. диафизално счупване на дясната бедрена кост; б. счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост в областта на китката; в. контузия в поясната област. Оздравителният и възстановителен период е бил шест месеца, а интензивни болки и страдания пострадалият е търпял първите три месеца. Не е имало трайни последици в здравословното състояние на ищеца.

[39] Вж. следните решения на САС:

а. 458-2012-4-ти с-в по гр. д. 3832/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил субтроханерно счупване на лявата бедрена кост. Извършена е била кръвна репозиция и метална фиксация на счупената кост. Поради неправилно наместване на фрактурата периодът на възстановяване е бил удължен. При нормална репозиция и фиксация този период би бил от около шест до девет месеца. В конкретния случай и към датата на прегледа, извършен от вещото лице, пострадалият е имал проблем с придвижването, което е било невъзможно без налично помощно средство – „канадка”. Счупената кост при остеосинтезирането изобщо не е била наместена, а двата фрагмента са били оставени да зарасват под ъгъл от 130 градуса, като долният фрагмент е подпирал горния някакси отстрани, независимо от наличната вътрекостна метална остеосинтеза. Това е инвалидизирало пострадалия до живот. За около една година ищецът не е могъл да се обслужва без чужда помощ. Той е получил мускулна дистрофия и вдървяване на ставите поради обездвижването на крака, както и скъсяване с около три см. С оглед на наличните контрактури и фибрози на мускулните групи, не е могъл да определи процента на вероятност за успешно зарасване, ако се е направила нова операция;

б. решение на САС 1896-2011-7-ми с-в по гр. д. 2 386/2011 г. С решението си съдът е установил, че вследствие на ПТП от 2009 г. ищцата е получила: 1. изкълчване на лявата тазобедрена става със счупване на задния ръб на тазобедрена ямка на таза; 2. счупване на дясната лъчева кост в областта на китковата става; 3. тромбоза на лявата бедрено-задколянна вена. Непосредствено след инцидента е било извършено наместване на изкълчената тазобедрена става и пострадалата е била поставена на директна екстензия. Впоследствие, на 08.05.2009 г., поради настъпило посттравматично увреждане пострадалата е постъпила по спешност в болница, където е била констатирана тромбоза в зоната на бедрената вена и е била проведена антикоагулационна терапия. Уврежданията са довели до появата на болки и страдания за срок до шест месеца относно счупването и изкълчването на тазобедрената става и до два месеца по отношение на другото травматично увреждане, като през първите три месеца лечението е било на постелен режим, тъй като на пострадалата не е било позволено да стъпва на левия крак и с оглед наличието на травма в областта на китката на ръката, същата не е била в състояние да използва помощни средства за придвижване и се е нуждаела от чужда помощ. Поради болките, които пострадалата е претърпяла, се е наложило тя да приема седативни и обезболяващи медикаменти. За вбъдеще ищцата е щяла да търпи епизодични болки, които са щели да бъдат свързани с промяна във времето. Движенията на лявата тазобедрена става са били в намален обем при отвеждане встрани с 10 градуса, но останалите движения са били в норма. Счупената дясна лъчева кост е била зараснала окончателно, движенията са били възстановени, но е била намалена силата на захвата. Съдовото заболяване е било в ремисия, но е продължавала поддържаща терапия.

[40] Вж. решение на САС 1184-2013-4-ти с-в по гр. д. 958/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: а. счупване на дясната бедрена кост; б. контузия на гръдната стена с контузия на белия дроб. Били са извършени оперативни интервенции – кръвна репозиция на счупената кост и поставяне на метална остеосинтеза с вътрекостен пирон със заключване в двата края, изваждането на заключващите винтове след три месеца и последващо отстраняване на цялата метална синтеза. При извършения преглед от вещото лице е било установено окончателно зарасване на бедрената кост, но със скъсяване от около 2 см, което е щяло да остане пожизнено, както и ограничение на коленната става с около 10 градуса. В резултат от скъсяването на крайника е била нарушена биомеханиката на походката и натоварването на поясната област, където са се очаквали артрозни промени (ошипяване) с постепенно засилващи се болки.

[41] Вж. решение на САС 1255-2013-2-ри с-в по гр. д. 1213/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на лявата бедрена кост. На ищеца е било проведено оперативно лечение - открита репозиция и вътрешна фиксация (бедрен пирон с четири застопоряващи винта). Към 13.02.2012 г. ищецът е бил временно нетрудоспособен за 240 дни, като му е предстояло ново явяване на ТЕЛК с оглед удължаване на временната нетрудоспособност. Ищецът се е движил с помощно средство - една патерица, с накуцваща походка вляво, скъсен долен ляв крайник с 1,5 см, с леко изнасяне на ходилото навън и лека хипотрофия на бедрената мускулатура вляво, ограничено е било сгъването на лявата тазобедрена става до 78 градуса, продължавала е рехабилитацията и физиотерапията. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. Състоянието още не е било стабилизирано. При натоварване и промени във времето ищецът е щял да има дискомфорт и болки в мястото на счупването. Фиксираното с бедрен пирон счупване в горната трета на лявата бедрена кост е било в процес на консолидация (зарасване). Оздравителният период е приключил в рамките на една година, съгласно решение на ТЕЛК. Към 18.09.2012 г. ищецът се е движил с помощно средство – бастун. Той се е оплаквал от болки в лявата тазобедрена става при продължително ходене и натоварване, носил е коригираща подложка 1,5-2 см с оглед скъсяването на левия долен крайник, изнасял е лявото ходило леко навън, движенията на лявата тазобедрена става са били увеличени до 85 градуса. Налице са били дегенеративни промени в областта на лявата бедрена става и трохантерния масив. На 24.09.2012г. е предстояло освидетелстване от ТЕЛК за определяне на трайно намалена трудоспособност, свързана с възникналия остатъчен дефицит по отношение на левия долен крайник. Болките и страданията на ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. При натоварване и промени във времето той е щял да има дискомфорт и болки в мястото на счупването.

[42] Вж. решение на САС 585-2012-4-ти с-в по гр. д. 4279/2011 г. Съдът е установил, че ищецът е получил: а. счупване на кости от тазовия пръстен – крилото на дясната хълбочна кост; б. раздалечаване на срамните кости в областта на срамното съчленение; в. счупване на дясната бедрена кост в горния ú край, с разместване на фрагментите; г. избиване на първия ляв долен зъб; д. две травматични пукнатини на черния дроб. Тези счупвания, както поотделно, така и заедно, са довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. При благоприятно протичане на оздравителния процес то е щяло да бъде налице около 8-10 месеца от датата на травмата. На пострадалия е било провеждано комплексно лечение – директна екстензия на десен долен крайник, оперативно, медикаментозно и рехабилитация. В резултат на проведеното своевременно и висококвалифицирано лечение на пострадалия функцията на десния долен крайник е била почти напълно възстановена. Не са се очаквали да останат последици от травмата по отношение на движенията на дясната тазобедрена става. Пострадалият е претърпял и е продължавал да търпи болки в областта на дясната тазобедрена става, като в началото за период от няколко месеца те са били с по-голям интензитет. При такива счупвания са се появявали болки при физическо натоварване и при смяна на атмосферните условия. При настъпилото ПТП ищецът е получил и разкъсно-контузни рани по лицето и лявата подбедрица, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Те са заздравели без последици за здравето на пострадалия за около 12-15 дни от датата на травмата

[43] Вж. решение на САС 1221-2013-4-ти с-в по гр. д. 4624/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: а. счупване на лявата бедрена шийка; б. счупване на лявата лъчева кост в долния ú край; в. счупване на задния ръб на дясната гаванковидна ямка на таза. Счупването на бедрената шийка и поставената изкуствена става са довели до трайно затруднение на движението и нарушаване на функциите на долния крайник за срок не по-малък от четири месеца. Счупването на гаванковидната ямка на таза е довело до затруднение на движението и нарушаване на функциите на другия долен крайник, за срок не по-малък от осем месеца. Настъпилата вторична артроза на дясната тазобедрена става е довела впоследствие до затруднение на движенията на тази става и нарушаване на функциите ú понастоящем. Счупването на лъчевата кост е довело до затруднение на движението на горния крайник и нарушаване на функциите му за срок не по-малък от три месеца. Настъпилите впоследствие артрозни промени са довели до деформация на лявата гривнена става, затруднение на движенията ú и нарушаване на функциите на крайника. Налице е била деформация и изкривяване на гривнената става на левия горен крайник. Лявата ръка е била изместена дорзално и навън. Левият долен крайник е бил скъсен с 1,5 см. Травматичните увреди на ищцата са се получили от удар на крайниците ú във вътрешните части на автомобила, при произшествието. Проведено е било следното лечение: болнично - от 03.08. 2008 г. до 06.08.2008 г.- четири дни - и от 07.08.2008 г. до 07.09.2008 г. - 31 дни или общо 35 дни; домашно-амбулаторно - от 07.09.2008 г. до не по-малко от една година. По време на болничното лечение са били осъществени следните манипулации - поставяне на директна екстензия на двата крака, поставяне на изкуствена лява тазобедрена става, безкръвно наместване на дясната лъчева кост и поставяне на гипс. Ищцата е претърпяла болки и страдания, които са били със значителен интензитет по време и непосредствено след ПТП за срок 10-12 дни. Болки с по-малък интензитет е имала и в останалите етапи от лечението - особено след като е започнала натоварване на десния долен крайник. Болки и страдания ищцата е изпитвала и понастоящем - при по-продължително ходене и стоене права, при влажно и студено време, при промяна на същото. Пострадалата е щяла да има болки до края на живота си. Тя е щяла да има болки и в лявата гривнена става, тъй като счупването на лъчевата кост не е било наместено правилно и ставата се е деформирала. Пълно възстановяване на ищцата не е могло да настъпи. Настъпилата вторична коксартроза на дясната тазобедрена става е щяла да се развива прогресивно и е щяла да наложи оперативно лечение - смяната ú с изкуствена става. Измененията в лявата гривнена става са щели да се развиват постепенно и са щели да ограничат движенията ú. Това е щяло да наложи лечение с лекарства и други медицински процедури. Ищцата е получила счупване на три от всичко четири крайника. Травмата е била с голям обем за организма и е причинила болки и страдания, които са били с голям интензитет. Те са довели до затруднение на движенията ú и до нарушаване на функциите им, а също и до обездвижването на ищцата за дълъг период от време.

[44] Вж. решение на САС 2040-2013-10-ти с-в по гр. д. 2108/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: многофрагментно пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост; контузия на главата с хематом и охлузване на меките черепни обвивки в лявата теменна област на главата; порезна рана на лявата буза; термично и химическо изгаряне на двете очи и контузия на гърдите и корема. Счупването на лявата бедрена кост е довела на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок до една година. Полученото термично и химическо изгаряне е причинило двустранно изгаряне на двете очи. Установени са били забавени зрителни рефлекси, намалено слъзообразуване и травматична катаракта, гнойна секреция на очите и повишено вътреочно налягане при двете очи. Назначена е била терапия, която периодично е била променяна. В периода от 14.06. до 29.06.2011 г. ищецът е бил приет за ново лечение в Ортопедичното отделение. Поради установена рефрактура на лявата бедрена кост, пострадалият е бил оперириран отново, като му е била извършена декортикация по Жюде, костна пластика с кост взета от хълбочната кост на таза и поставена нова остеосинтеза. В периода от 05.12. до 06.12.2011 г. той е бил опериран по повод настъпилите увреждания на очите от претърпяното химическо и термично изгаряне. Извършена е била и пластика на конюктивата на дясното око. Последвали са контролни прегледи и продължително лечение на очните увреждания и рехабилитация на оперирания ляв долен крайник. Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил една година. През този период ищецът е търпял болки и страдания, като през първите три месеца в началото и по 30 дни след втората и третата операция, болките са били с интензивен характер. След изтичането на едногодишния период, болките са намалили интензивността си и са се проявявали периодично само при преумора на левия долен крайник или при промяна на времето. Това е налагало през тези периоди ищецът да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през първите шест месеца след злополуката ищецът се е придвижвал трудно и е имал затруднения при обслужване в ежедневието. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът се е придвижвал самостоятелно, с леко накуцваща походка наляво. Счупената лява бедрена кост е била зараснала окончателно. Металната синтеза все още не е била извадена, но е предстояла операция по изваждането ú. От раната на лявата буза е имало траен остатъчен белег.

[45] Вж. решение на САС 1968-2012-2-ри с-в по гр. д. 2207/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: травматичен шок, довел до разстройство на здравето с временна опасност за живота; диафизарно счупване на дясната бедрена кост с разместване на костните фрагменти, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от една година; разкъсно-контузни рани на лицето, долния очен клепач и охлузни и порезни рани по главата и крайниците, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, но с останали трайни белези по лицето, изменящи вида му. Болките и страданията на ищеца са били за една година, по-интензивни през първите три-четири месеца, а след това с намалена интензивност, появяващи се при преумора на оперирания крак и при промяна на времето. Предстояло е оперативно изваждане на металната плака от зарасналата бедрена кост, което е щяло да доведе до допълнителни болки и страдания за срок от 30 дни. След операцията, в продължение на четири месеца, ищецът не е могъл да стъпва на десния крак и да се придвижва с помощта на патерици. През първите пет месеца той е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване. Раните по лицето, долния очен клепач и главата са зараснали за две седмици, като по лицето от тях са останали трайни козметични белези.

[46] Вж. решение на САС 700-2013-1-ви с-в по гр. д. 3949/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: а. контузия и разкъсно-контузна рана на главата; б. контузия на гръдния кош и корема; в. счупване на 2-ро до 5-то леви ребра с гръден капак; г. събиране на кръв и въздух в лявата гръдна половина; д. счупване на лявата бедрена кост. Той е претърпял три операции – отваряне на гръдния кош за изваждане на събраната кръв и поставяне на дренаж, операция на крайника за наместване и заковаване на лявата бедрена кост с метален пирон и винтове, изваждане на винтове от лявото бедро. Стационарното лечение е продължило общо 30 дни, а домашно-амбулаторното повече от 6 месеца. Предстояло е извършване на операция за изваждане на металните тела от лявото бедро. Болките са били особено интензивни около 7 дни след произшествието и около 4-5 дни след втората операция, а след това са продължили с по-малък интензитет. Към момента на съдебното дирене здравословното състояние на ищеца е било стабилизирано, дишането е било възстановено, ищецът е могъл да се движи самостоятелно, но е получавал болки при по-продължително ходене или стоене в изправено положение. Той е получавал и болки в областта на гърдите. Левият долен крайник е бил по-дълъг с 2 см. от десния. Лявото бедро е било по-слабо с 1,5 см. от дясното, движенията на лявата тазобедрена става са били с 10 % намален обем и са били болезнени. Движенията на лявата коленна става са се извършвали в нормален обем, но са били болезнени.

[47] Вж. решение на САС 2392-2013-4-ти с-в по гр. д. 2304/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: 1. многофрагментно счупване на дясната бедрена и дясната хълбочна кост; 2. счупване на долната челюст в областта на тялото в дясно и на рамото в ляво, наложило изваждане на седем зъба; 3. разкъсно-контузна рана в областта на брадичката. Ищцата е претърпяла две операции за възстановяване на бедрената кост и челюстта. Възстановителният период на бедрената кост е около една година, на хълбочната кост – три-четири месеца - а счупването на долната челюст е довело до трайно нарушение на дъвченето и говоренето. При извършения преглед вещото лице е установило: затруднена походка и използване на помощно средство-бастун; ограничена функция в дясната тазобедрена и дясната колянна става; затруднено дъвчене на твърди храни и затруднено отваряне на устата. Грубият белег на брадичката е представлявал козметичен дефект, който е можело да се коригира по оперативен път.

[48] Вж. решение на ВКС 93-2011-II Т. О. по т. д. 566/2010 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП  ищецът е имал значителна кръвозагуба, хипотрофия на мускулите на дланта - "ръка на граблива птица". Предстояли са му две възстановителни операции - за изваждане пирона от бедрената кост и за извършване транспозиция на лакътния нерв. Лечението на ищеца е продължило шест месеца, през който период той не само е бил лишен от ежедневните съпътстващи възрастта му младежки забавления и социални контакти, но е бил принуден ежедневно да се съобразява с "придобития" видим козметичен дефект - намален захват на горния десен крайник и т.н. "ръка на граблива птица", което обстоятелство, предвид изключително младата му възраст с ноторно присъщите и изисквания за физическо съвършенство, несъмнено му е причинило допълнителни емоционални страдания. Възстановителният период не е бил приключил, като на ищеца са предстояли още две задължителни за възстановяването му операции, благоприятният изход от които не е бил категоричен.

[49] Съдът е установил, че към 12.05.2012 г. ищецът е бил на 25 години. Съдът също е установил, че от удара Симеон Митков е получил субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, както и охлузвания на лявата подбедрица, десния лакът, дясното коляно и палеца на дясното ходило. Ищецът е бил операриран и е било извършено открито наместване на счупената кост и стабилизиране с интрамедуларен заключващ пирон и напречни винтове. Докато е бил в болницата, той е бил на подлога и съпругата му го е обслужвала. Той е бил изписан от болницата на 01.06.2012 г. Лечебният и възстановителен период на ищеца е продължил осем месеца. През този период той е изпитвал болки и страдания, като те са били най-интезивни през първите два месеца. Ищецът не е могъл да стъпва на крака си шест месеца. Около седем-осем месеца той и съпругата му не са имали полов живот.

[50] Съдът е установил, че към 08.09.2010 г. ищцата е била на 55 години. От ПТП тя е получила счупване на лявата бедрена кост на две места и счупване на първата дланова кост на лявата ръка. Вследствие на уврежданията ищцата е търпяла болки и страдания за около шест месеца, като толкова е бил периодът на възстановяване от счупването на бедрото, а периодът на възстановяване от счупването на дланта е бил около 45 дни. В периода на възстановяване ищцата не е могла да се обслужва сама и за нея се е грижил синът ú. Докато се е възстановявала ищцата е използвала инвалиден стол, проходилка и патерици. На ищцата е била поставена метална остеосинтеза в крака, която ще остане до края на живота ú. От счупването на крака, ищцата е получила псевдоартроза на крака, която ще остане до края на живота ú. До края на живота си тя ще изпитва и болка при опит за пълно свиване в колянната става на счупения крак. Тя все още накуцва със счупения крак и е престанала да се занимава със земеделие, а единствено се грижи за домакинството си.

[51] Съдът е установил, че 16-годишната ищца е получила счупване на дясната бедрена кост в горната ú трета, като счупването е било раздробено. На ищцата са били извършени две операции, като при втората е бил поставен заключващ вътрешнокостен пирон. Към момента на прегледа от вещото лице този пирон все още не е бил изваден. Около шест месеца ищцата се е придвижвала чрез патерици. На училище са я водили родителите ú, а вътре в училището постоянно около нея е била нейна приятелка, която ú е помагала при слизане и изкачване на стълби. След като ищцата е започнала да се придвижва самостоятелно, тя е провела рехабилитация в санаторим. След това тя е продължила да прави упражнения за раздвижване през цялото лято на 2013 г. Периодът на възстановяване на ищцата е продължил около година. През този период тя е изпитвала болки и страдания, като те са били по-интензивни през първите шест месеца и постепенно са затихнали до изтичането на една година. Ищцата е щяла да изпитва такива болки в следващите няколко години при натоварване, влажност или рязка промяна на времето. Към момента на прегледа от вещото лице двете части от счупената кост на ищцата са били зараснали, но с ротационно разместване от 20-25 градуса, което е обуславяло различия в завъртането на двете стъпала навън и навътре. За вбъдеще това ще доведе до ранни прояви на артрозна болест. Счупеният крак на ищцата е бил по-къс с 0,5 см, но походката ú е била компенсирана, като не се забелязвала драстична разлика при посоката на полагане на стъпалата върху земята. Ищцата е имала белег от 22 см по бедрото, както и хипотрофия на дясната бедрена мускулатура с един см и е предстояло изваждане на вътрешнокостния пирон, което е щяло да доведе до допълнителни болки и страдания за нея.

[52] Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата, която е била на 10-т години, е получила разместено счупване на лявата бедрена кост в средната ú трета и разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата с импресионна фрактура на черепа. Поради счупването бедрената кост на ищцата е била оперирана, като в нея са били поставени два пирона на Ендер. Около месец ищцата не е могла да става от леглото. През първите два месеца след ПТП тя е изпитвала силни болки от счупването на крака. В този период ищцата е изпитвала болки и от нараняването на черепа. Затова тя е вземала болкоуспокояващи. Около два месеца ищцата не е посещавала училище. Болките са затихнали към края на деветия месец от ПТП. Към момента на прегледа на ищцата, преди откритото съдебно заседание на 14.12.2012 г., възможността на ищцата да сгъва коляното си е била намалена с около 20 градуса. Тя е имала и остатъчен белег на челото, разполовяващ веждата ú и с променен цвят, вследствие на нараняването на черапа ú. На 30.01.2013 г. са били извадени от бедрената кост на ищцата двата пирона на Ендер. От това ищцата е претърпяла нискоинтензивни болки, чиито възстановителен период е бил около седем до 15 дни. От изваждането на пироните е останал малък белег от вътрешната страна на колянната става на ищцата с размер около сантиметър и половина-два.