РЕШЕНИЕ
№ 1416
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110201245 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЕМ. Д. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.К, ул.“Ц О“ №, против Електронен фиш, Серия К,
№4769463, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система.
Жалбоподателят твърди, че процесният електронен фиш е
незаконосъобразен, издаден при неизяснена фактическа обстановка, при
допуснати нарушения на материалния закон и на специалните разпоредби в
ЗДвП – чл.189, ал.4-11 от ЗДвП, дерогиращи общите правила на ЗАНН. Сочи,
че от събраните по делото доказателства се установява, че използваното
техническо средство в случая е мобилна система за видеоконтрол, монтирана
в служебен автомобил, което предполага наличие на полицейски служители,
осъществявали контрол с нея. В този смисъл навежда доводи, че в нарушение
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е санкциониран с електронен фиш, вместо да бъдат
1
приложени общите разпоредби на ЗАНН, чрез съставяне на АУАН и НП,
доколкото нарушението е установено и заснето в присъствието на контролен
орган. Позовава се на даденото тълкуване с Тълкувателно решение
№1/26.04.2014 г. на ВАС, че установяването и заснемането на нарушения в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, могат да се установяват само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматично в отсъствие на контролен орган. Счита, че
последвалите изменения в нормативната уредба не водят на извод за
законосъобразност на ангажирана административнонаказателна отговорност
посредством електронен фиш за нарушение, заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство в присъствието на контролен орган.
Позовава се и на уредбата на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани техническа средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, и по-конкретно визира
разпоредите на чл.11, ал.1 и чл.10, ал.1 от цитираната Наредба, които счита,
че противоречат на ЗДвП, относно възможността да бъде издаден електронен
фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС,
монтирани върху служебен автомобил. Счита, че за отстраняване на
противоречия в законодателната уредба е приложим чл.15, ал.3 от ЗНА,
съгласно който следва да се приложи по-високият по степен нормативен акт,
какъвто в случая е закона, чиито разпоредби дерогират противоречащите му
такива на наредбата. Предвид горното навежда доводи, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила при ангажиране на
административно-наказателната му отговорност чрез издаване на електронен
фиш, тъй като нарушението е установено и заснето с мобилно техническо
средство, в присъствието на контролен орган, в която хипотеза е следвало да
се приложат общите санкционни разпоредби на ЗАНН – съставяне на АУАН и
издаване на НП.
На посочените в жалбата основания, жалбоподателят иска цялостна
отмяна на атакувания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата: ОДМВР-Кюстендил, не се представлява
в съдебно заседание. Изразява писмено становище в придружаващото
2
преписката писмо. Моли съда, ако приеме жалбата за основателна и в случай,
че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за възнаграждение на
адвокат над минималния размер, съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. МРАВ,
във вр. с чл.36 от ЗА, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, с оглед
обстоятелството, че настоящото дело не е с фактическа и правна сложност,
прави възражение за прекомерност на претендираните разноски в настоящото
производство за възнаграждение за адвокат и моли да бъдат присъдени такива
в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С определение №1/05.01.2022 г. по ЧНД №1101/2021 г. по описа на
ВКС, на основание чл.43, т.3 от НПК, образуваното по подадената жалба
НАХД №1374/2021 г. по описа на РС-Кюстендил, е изпратено за разглеждане
на Софийски районен съд.
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 10.11.2021 г., съгласно приложената по делото разписка, а жалбата е
подадена чрез директора на ОДМВР-Кюстендил на 18.11.2021 г., съгласно
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, във
вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№4769463, за това, че на 23.04.2021 г., в 09:38 часа, в област Кюстендил, с.Н,
на ВП II-62, км.12+000, в посока към гр.Кюстендил, при разрешена скорост
за населено място 50 км/ч, и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, е
извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „М Б М“, с рег.№,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 523,
като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената стойност на
скоростта е 82 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 32 км/ч.
3
За посоченото нарушение на жалбоподателя ЕМ. Д. В., в качеството на
собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш,
Серия К, №4769463; клип със снимков материал №23844; справка от ЦБ-КАТ
за собственост на МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 на БИМ; Протокол от последваща проверка на мобилна система
за видеоконтрол №1-20-20/26.11.2020 г.; Дневник за отразяване резултати от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 523; Протокол за
извършено обучение на служители на МВР от 11.04.2016 г.; Протокол за
използване на АТТС за контрол на скоростта от 23.04.2021 г.; разписка за
връчване на електронен фиш.
С оглед на установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган
/ОДМВР-Кюстендил/ и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M с идентификационен №523, за която е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 от 24.02.2010 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Посочената система за видеоконтрол на
нарушенията е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под №4835. Видно от протокол за последваща
проверка на използваната мобилната система за видеоконрол TFR1-M,
4
№4835, с идентификацинен №523/07 е, че такава е извършена в ГД“НП“,
Сектор „Управление на собствеността“, в Лаборатория „Полицейска техника“
за проверка на радарни скоростомери на 26.11.2020 г., като е дадено
заключение, че съответства на одобрения тип. Използваната мобилна система
за видеоконтрол е годно за експлоатация до 26.11.2021 г., т.е. към момента на
заснемане на процесното нарушение за скорост – 23.04.2021 г., е било
техническо годно средство за измерване на скоростта на движение.
Представен е протокол по чл.10 от Наредба №8121З-532 от 19.09.2016
г. на МВР, от който е видно, че използваната мобилна система за контрол е
монтирана в служебен автомобил с рег.№КН 7825 АР, с изрично описание на
мястото на контрол – с.Невестино, ВП-II-62, км. 12+000, посоката на
движение на контролираните МПС - от гр.Дупница към гр.Кюстендил, режим
на измерване на АТСС -– стационарен, посока на задействане на АТСС –
приближаващи МПС. Отразено е общото ограничение на скоростта в този
пътен участък - 50 км/ч, както и че е поставен пътен за ограничение Д-11;
начало и край на работа – от 09:00 часа до 12:00 часа, регистрационният
номер на служебния автомобил – рег.№; броят на заснетите нарушения с
използваната мобилна система за видеоконтрол - от №23840 до №23869, сред
които попада и номера на приложения клип /№23844/, послужил за издаване
на обжалвания електронен фиш.
От приложения снимков материал – клип №23844, се установява, че в
описателната част на ел.фиш са били възпроизведени данните, идентични с
посочените от разпечатката на клипа, включително с дължимата корекция за
възможната грешка на техническото средство в полза на нарушителя, като е
добавен и административния адрес на мястото на нарушението, а като
нарушител е вписано името на жалбоподателя, в качеството на собственик на
МПС. В този смисъл, в процесният електронен фиш изцяло са
възпроизведени: датата, часа и мястото на извършване на нарушението, което
е обозначено и с географски координати, включително и снимков материал на
процесния пътен участък, посоката на измерване – приближаващи се МПС,
превозното средство и регистрационния му номер, измерената скорост на
движение от 85 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя, което е и допустимото отклонение на заснемащото техническо
средство, ограничението на скоростта от 50 км/ч, наказуемата скорост от 82
5
км/ч и наказуемото превишение от 32 км/ч, видът и номера на използваното
автоматизираното техническо средство.
Видно от процесния ел.фиш е, че описаната система за
видеонаблюдение е изчерпателно индивидуализирана по вид, тип и
идентификационен номер, които изцяло съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От последните може да се изведе безспорен и
несъмнен извод, че използваната мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията е годно техническо средство за измерване скоростта на
движение на МПС, към датата на нарушението. Видно от приложения клип с
№23844 е, че на посочените дата, час и място е заснет само един единствен
приближаващ автомобил, а именно: процесното МПС, с рег.№. Посочени са и
географските координати на мястото на нарушението, което изцяло
съответства на данните, касаещи мястото на нарушението, съдържащи се в
останалите писмени доказателства по делото, а именно: в населено място,
обозначено като такова с пътен знак Д-11 „Начало на населено място“. Съдът
не констатира наличие на противоречие, между установеното от
доказателствата по делото място на нарушението с отразеното в електронния
фиш, относно този задължителен реквизит, поради което намира за безспорно
установено, че нарушението е извършено в с.Невестино, обл.Кюстендил
/населено място/, на ВП II-62, км 12+000, в посока гр.Кюстендил. От своя
страна, направеното фактическо описание в електронния фиш, дава
достатъчно ясна и пълна представа за всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение, включително и относно разрешената, установената и
превишената стойност на скоростта. Тъй като в съставения протокол за
използване на АТСС е отразено изрично, че няма поставен пътен знак за
ограничение на скоростта, съдът приема, че ограничението на скоростта в
процесния пътен участък е установеното в закона за населено място, а
именно: 50 км/ч., както правилно е посочено и в издадения електронния фиш.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице установените в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити в процесния
електронен фиш.
Безспорно е установено и авторството на деянието. Разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
6
МПС. От приложената справка в ЦБ-КАТ е видно, че съсобственици на
заснетия лек автомобил са две физически лица – А И Н-В.а и ЕМ. Д. В.. Няма
данни по делото нито един от съсобствениците на процесното МПС, в т.ч. и
жалбоподателят, да е посочил лице, на което е предоставил собственото си
МПС на посочените дата, час и място, ведно с копие от СУМПС, в
законоустановения 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което съдът
намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, именно:
в качеството на един от собствениците на процесния автомобил. Тук следва
да се посочи, че липсата на изрична регламентация на хипотезата, при която
определен автомобил е съсобствен не означава, че в тези случаи не следва да
се ангажира административнонаказателната отговорност на нито един от
съсобствениците. Противно на правната логика би било, ако и на двамата
съсобственици бъде наложено отделно наказание за едно и също нарушение.
Ако електронният фиш бъде издаден на името на единия от тях, като в
настоящия случай, той има възможност да посочи лицето, което е
управлявало автомобила и да не понесе административнонаказателна
отговорност за нарушението.
Фактът на заснемане и установяване на нарушението с мобилна система
за видеонаблюдение, при наличие на контролен орган, не води на извод, че
жалбоподателят е следвало да се санкционира по реда на ЗАНН – чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП, в какъвто смисъл релевираното
възражение в жалбата, се явява неоснователно. С разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Процедурата по издаване на електронен фиш е различна от установената в
ЗАНН, като началото на производството е поставено със заснемане на
извършеното нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган,
посредством техническо средство, което от своя страна може да бъде
стационарно или мобилно. Специалният начин за установяване на
административно нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат право за
установяване на нарушенията да използват технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и регистрационния
номер на автомобила. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административнонаказателното производство са годни веществени
7
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, каквито са представени
по делото. С Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи са регламентирани реда и условията за използване на АТСС, като по
този начин се отстранява празнотата в закона, довела да липса на такава
уредба. Санкционираното превишаване на скоростта е осъществено, след
приемане на Наредбата и към този момент не е съществувала законова
празнота, а и не е установено използването на системата да е в нарушение на
уредените с Наредбата правила. Следователно, процесният електронния фиш
не е незаконосъобразен, поради установяване на нарушението с мобилно
АТСС. При наличната нормативна уредба, няма основания за приложение на
правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА, съгласно което, ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-
висока степен, следва да се приложи акта от по-висока степен, доколкото
наредбата допълва закона, а не му противоречи.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен в
изричните разпоредби на закона - чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно: за
извършеното нарушение с МПС, собственост на физическо лице, е
ангажирана отговорността на един от съсобствениците - жалбоподателят ЕМ.
Д. В.. Освен това, жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен
водач на процесното МПС на датата на деянието, съгласно нормата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата
за правилно определена, като на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 400 лева, за установеното превишение
на скоростта от 31 км/ч до 40 км/ч включително, на разрешената максимална
скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, е 50 км/ч. Дори и да не е налице поставен пътен знак за ограничаване
на скоростта, която не трябва да се превишава, различна от посочената
8
стойност в ал.1 по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП, то важи общото
ограничение от 50 км/ч за движение на МПС в населени места, което не
променя по никакъв начин правилно приложената санкционна разпоредба.
Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е
точно фиксирано по вид и размер, поради което съдът намира, че в случая
правилно е приложен материалния закон.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
Разноски не се претендират от страните. С оглед изхода на делото,
право на разноски има ответната страна. Присъждане на такива не се
претендира от правоимащата страна, поради което съдът не присъжда
разноски.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №4769463, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на ЕМ. Д. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.К,
ул.“Ц О“ №, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство или система, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9