Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №192/24.3.2015 г.

 

                                гр.Ямбол........24.03........2015 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................девети...март……..............................................

  През две хиляди и петнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3108

  за 2014 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на „Макроадванс” АД гр.София, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Д.Ж.И. ***, че дължи на ищеца задължение, произтичащо от договор № 20 за предоставяне на овърдрафт „Хеброс Премиум” по разплащателна сметка от 20.09.2004 г. следните суми: главница 700 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, лихва за периода 30.11.2009 г. – 04.12.2012 г. вкл. в размер 447,29 лв., законната лихва за периода 05.12.2012 г. – 24.09.2014 г. в размер 128,51 лв., както и разноските направени в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на РС Я. Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми, тъй като ответникът И. е имал задължение към „УниКредит Булбанк” АД по договор за предоставяне на овърдрафт в размер 700 лв., което задължение с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 4.12.2012 г. е закупено от ищеца и това го е направило цесионер. Изпълнени са разпоредбите на чл.99 от ЗЗД за валидност на цесията – ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, поради което и тъй като същото до момента не е издължено, ищецът претендира заплащането му в заповедното производство и установяването му в настоящото производство. Претендират се направените и в настоящото производство разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира писмени становища, с които поддържа исковата си претенция и желае уважаването й.

Ответникът, редовно призован в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и желае отхвърлянето му. Ответникът твърди, че няма задължение към „УниКредит Булбанк” АД, респ. не може същото да е закупено от ищеца и да се претендира за плащане от него. Към „УниКредит Булбанк” ответникът заявява, че е погасил задълженията си по договора за овърдрафт през м.май 2009 г., поради което счита, че претендиранато в настоящото производство задължение е погасено по силата на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. Ответникът е бил клиент на банката до 2009 г., тъй като по сметка е получавал заплатата си и действително е ползвал услуга овърдрафт. След пенсионирането си е бил извикан в банката за това, че дължи сумата от 14 лв. във връзка с овърдрафта, заплатил ги и в този размер заплащал няколко месеца. През м.май 2009 г. посетил отново „УниКредит Булбанк” и със служител в банката закрил сметката овърдрафт, която имал, след като изплатил на касата сумата, която е била отразена на издадената му бележка. След това му заявили, че повече няма задължение по овърдрафта. С тези действия ответникът твърди, че е прекратил официалните си отношения с банката, издал картата си на клиент и от този момент не е ползвал друга карта на тази банка и счита, че от този момент не е техен клиент. Не му е бил издаден документ /въпреки, че е искал/, удостоверяващ липсата на задължения по ползвания овърдрафт, както и документ за погасен заем. Втори път бил извикан от банката, за да заплати сума от 18 лв. отново по овърдрафта, също ги заплатил и служителка на банката извадила документ на един лист от кредитното досие, скъсала го, хвърлила в коша и казала, че вече може да бъде напълно спокоен няма да има проблеми с овърдрафта, тъй като той е изплатен и банката няма вече нужните документи. Впоследствие е кандидатствал за кредит, получил отказа от две банки, тъй като на сайта на БНБ срещу името му имало информация за изплатен, но със закъснение заем. Към  момента ответникът ползва заем от други банки, счита, че не дължи претендираните от ищеца суми и желае отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление от 29.09.2014 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Макроадванс” АД гр.София и длъжник Д.Ж.И. за сумата главница 700 лв., лихва 447,29 лв. за периода 30.11.2009 г. – 4.12.2012 г. и лихва 128,51 лв. за периода 05.12.2012 г. – 24.09.2014 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заявителят се позовава на договор за цесия от 4.12.2012 г. по силата, на който е закупил от „УниКредит Булбанк” АД вземанията на банката по отношение на И., произтичащи от договор за овърдрафт от 20.09.2004 г. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за претендираните суми, за разноските направени от заявителя във вид на заплатени нотариални такси за удостоверяване и за връчване на нотариална покана /които не са предмет на настоящото производство/, както и разноските направени в заповедното производство 26,86 лв., платена ДТ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. След уведомяването на И. за издадената заповед, същият своевременно е депозирал възражения по чл.414 от ГПК, че е възстановил сумата от овърдрафт през м. април – м. май 2009 г. лично на ръка на банката.

За установяване на вземането си в настоящото производство, ищецът е представил договор № *** г. за предоставяне овърдрафт „Хеброс Премиум” по разплащателна сметка, сключен между банка „Хеброс” АД и Д.Ж.И. за сумата 700 лв. Съгласно чл.11 от договора същият се прекратява при изтичане на срока му; при получаване на официална информация от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с кредитополучателя и в случаите на чл.17 от договора – при едностранно прекратяване от страна на банката. Съгласно чл.11, ал.2 от договора при прекратяването му се изпълнява процедура за погасяване и се закрива сметката по овъдрафта. Ако има неизплатени лихви и главница разплащателната сметка се блокира. В глава ІV „Задължения на страните” в чл.14 е посочено, че кредитополучателят е длъжен да получава трудовото си възнаграждение по разплащателна сметка, а при промяна на местоработата си и/или адресната регистрация да уведоми банката до пет работни дни от настъпването на събитието, както и да издължава ползвания овърдрафт и лихвите по него съгласно този договор.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 4.12.2012 г. „УниКредит Булбанк” АД гр.София /правоприемник на „Хебросбанк” АД/ в качеството на цедент е прехвърлил на „Макроадванс” АД гр.София в качеството на цесионер необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени с физически лица, описани в приложение, неразделна част от този  договор в състоянието им към 30.09.2012 г. Видно от представения списък с вземания приложение неразделна част от договора под № 1444 е записан ответникът Д.Ж.И. с актуален дълг към 30.09.2012 г. в размер 1123,27 лв.

С пълномощно изпълнителните директори на „УниКредит Булбанк” АД са упълномощили „Макроадванс” АД да уведоми от името на банката всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката е цедирала, съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания, сключени между цедента и упълномощения като цесионер. В изпълнение на правомощията дадени с това пълномощно, както и на разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД „Макроадванс” АД е отправило до Д.Ж.И. нотариална покана относно непогасени задължения по договор № ***г. за предоставяне на овърдрафт в следните размери: главница 700 лв., лихви начислени до датата на цесията 5.12.2012 г. – 447,29 лв., законната лихва за периода 05.12.2012 г. – 23.05.2014 г. 104,34 лв. С тази нотариална покана И. е уведомен също за сключения договор за цесия, по който банката кредитор е прехвърлила това вземане на дружеството. Видно от отразеното върху нотариалната покана, същата е била връчена на И. лично на 4.07.2014 г. Към нея ищецът е представил фактурите за платени нотариални такси по повод връчването на нотариалната покана.

Ответникът от своя страна с отговора си е представил изпратено му от „УниКредит Булбанк” АД напомнително писмо без дата, с което го уведомява, че е допуснал просрочие по кредит, предоставен от банката, което е в размер 1147 лв. към 6.12.2012 г. От „УниКредит Булбанк” АД е постъпила справка за това, че банката е издала на Д.Ж.И. следните дебитни карти: „Хеброс Маестро” с валидност до 31.05.2009 г., преиздадена като дебитна „Булбанк Маестро” на 24.04.2009 г. с валидност 30.04.2014 г. и предоставена на лицето на 17.08.2009 г., както и дебитна карта ”Виза”, издадена на 16.04.2009 г. валидна до 30.04.2014 г. и предоставена на лицето на 17.08.2009 г., като и двете дебитни карти са деактивирани на 12.11.2013 г. и към настоящия момент И. няма издадени други дебитни/кредитни карти при „УниКредит Булбанк” АД.

По делото по искане на ищеца без назначена, изслушана съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице след като се е запознало с предоставените му извлечения от банката, дава заключение, че банката е предоставила на И. възможност за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка в размер 700 лв., съгласно договор № 20/20.09.2004 г. Към 02.11.2012 г. съгласно информация, предоставена от отдел „Просрочени вземания” на „УниКредит Булбанк” АД, по разплащателната сметка на И. е налице непогасена главница 700 лв. и непогасена лихва от 30.11.2009 г. до 2.11.2012 г. в размер 438,25 лв. За периода 30.11.2009 г. – 4.12.2012 г. непогасената лихва е в размер 447,29 лв. и към тази дата общия дълг е в размер 1147,29 лв. Лихвата за забава върху главницата за периода 5.12.2012 г. – 24.09.2014 г. е в размер 128,51 лв. Вследствие спиране на постъпленията по сметката на И. след 17.08.2009 г. поради забава в плащанията и непогасяване в срок на дължимите суми при преоформяне на овърдрафта от банката в изискуем кредит са осчетоводени задължения по сметката на ответника в посочените размери. В съдебно заседание вещото лице допълва още, че съгласно условията по договора за кредит овърдрафт процесното задължение е станало предсрочно изискуемо на 30.11.2009 г., тъй като последната вноска е на 17.08.2009 г., с която са покрити суми за лихва за м.август и м. септември 2009 г., а в едномесечен срок не са постъпили суми за погасяване на задълженията и кредитът се е преструктурирал в предсрочно изискуем считано от 30.11.2009 г.

По искане на ответника по делото бяха разпитани в качеството на свидетели лицата К.В. – *** в „ПИБ” АД и И.Д. – *** в „УниКредит Булбанк” АД. На зададените от ответника въпроси свидетелката В. отговори, че проверката по отношение на клиент, поискал отпускане на кредит е индивидуална и се решава при всеки отделен случай, като включително се извършва преценка, ако клиентът е бил некоректен към друга банка или има неизплатен овърдрафт. Свидетелката В. не помни документите, които И. е подал, кандидатствайки за кредит в банката, където тя работи. Ползването на информацията от сайта на БНБ е достатъчно за това дали клиентът е редовен или не. Свидетелката Д. на зададените й от ответника въпроси отговори, че след обединението на трите банки в „УниКредит Булбанк” АД са постъпили и кредитните досиета на клиентите от „Хебросбанк” на хартиен носител, а данните, които се съдържат в досиета на хартиен носител и в досиетата от електронен вид няма разлика. Има специална процедура по закриване на овърдрафт, в която се включва уведомление от клиента и работодателя при прекратяване на трудовия договор, което става с нарочни документи – молба за погасяване на овърдрафта, която трябва да се входира в банката. Разплащателна сметка и карта са различни неща, има клиенти, които си закриват картите, а разплащателната сметка, обслужваща тази карта остава. Има различни искания от клиенти за закриване на дебитна карта и за закриване на сметка. Ако няма подадена молба за пълно погасяване на овърдрафта и попълнено искане за закриване на овърдрафта, същият няма как да бъде закрит.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 99 ал.3 от ЗЗД.

Съдът намира искът за допустим, тъй като е заведен от надлежна страна – заявител в заповедното производство в срока по чл.415 от ГПК след депозирано възражение по чл.414 от ГПК от длъжника. Разгледан по същество съдът намира искът за частично основателен по следните съображения:

В настоящия случай ищецът „Макроадванс” АД се легитимира като кредитор – цесионер спрямо ответника Д.И. по силата на сключен с „УниКредит Булбанк” АД договор за прехвърляне на вземания от 4.12.2012 г. Съгласно този договор за цесия, ищецът е придобил от банката вземанията, които банката има спрямо своите длъжници, сред които е и Д.И. – длъжник кредитополучател по силата на договор № 20/20.09.2004 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка в размер 700 лв. Ищецът претендира вземанията спрямо ответника в размерите, в които ги е придобил от банката, а именно главница 700 лв., лихва за периода от когато кредитът е с станал предсрочно изискуем – 30.11.2009 г. до момента на договора за цесия – 4.12.2012 г., която е в размер 447,29 лв., както и лихва след сключване на договора за цесия от 5.12.2012 г. до момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.09.2014 г., която е в размер 128,51 лв.

Ответникът от своя страна възразява, че няма задължения по договора за овърдрафт към банката цедент, следователно не дължи такива и на ищеца, който е изкупил вземанията на банката. Ответникът не доказа по никакъв начин своите възражения, че е приключил задълженията си към банката – кредитор през м. май 2009 г. като е изплатил задълженията си по договора за овърдрафт и е закрил сметката си, респ. овърдрафта и върнал картата си. Както стана ясно от събраните по делото гласни доказателства в лицето на разпитаната служителка на „УниКредит Булбанк” АД – И.Д., за закриване на овърдрафт е необходимо да бъде подадена нарочна молба от кредитополучателя за пълно погасяване на овърдрафта и попълнено искане за закриването му. Без направено такова надлежно искане, същото няма как да бъде разгледано от банката и респективно отношенията с клиента да бъдат окончателно приключени. Такива са условията, посочени и в сключения договор за предоставяне на овърдрафт едното, от които е при получаване на официална информация от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с кредитополучателя. По делото  липсват доказателства, както ответника И., така и неговия работодател да са уведомила банката за това, че трудовият договор е прекратен или самият от ответник да е уведомил банката, че желае прекратяване на отношенията си с нея по повод договора за овърдрафт и е възстановил сумата по същия включително с лихвите. Точно за обратното свидетелстват извлеченията от разплащателната сметка по договора за овърдрафт, с които се е запознало вещото лице по назначената по делото съдебно – икономическа експертиза. Именно от тези извлечения следва да бъде направен извода, че ответникът И. независимо от твърденията му не е приключил отношенията си с банката във връзка с предоставения му овърдрафт с връщане на сумата по същия, изплащане на лихвите по него и прекратяване на договора. Вземането по договора за овърдрафт е преструктурирано като предсрочно изискуемо, считано от 30.11.2009 г. и същото съществува и до настоящия момент в размер на 700 лв. главница, невъзстановена от кредитополучателя и лихви за забава за периода до сключване на договора за цесия и за периода до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

Предвид изложеното съдът прави извода, че е налице задължение на ответника И. по отношение на ищеца „Макроадванс” АД по силата на закупено от последния вземане на И. към „УниКредит Булбанк” АД. Установи се, че към момента на договора за цесия, вземането на банката към И. е било валидно съществуващо и изискуемо, поради което е годен предмет на договора  за цесия.

Единственото възражение, което съдът намира за основателно, направено от ответника И. с отговора му е това за изтекла погасителна давност съгласно чл.111 от ЗЗД по отношение на вземането за лихва по следните съображения:

Съгласно тази разпоредба вземанията за наем за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която в случая е прекъсната на 24.09.2014 г. с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда. При това положение вземането за лихва се дължи и не е погасено за периода 24.09.2011 г. – 24.09.2014 г. Тъй като претенцията е за лихва за периода 30.11.2009 г. – 4.12.2012 г., то задължението за лихва не е погасено и се дължи за периода 24.09.2011 г. – 4.12.2012 г. Въпреки това претенцията в тази част съдът счита, че следва да се отхвърли изцяло, тъй като за периода, в който задължението за лихва не е погасено, същата е недоказана по размер. За останалата част от претенцията за лихва, погасителната тригодишна давност не се простира, тъй като се желае законна лихва за забава върху главницата за периода 5.12.2012 г. – 24.09.2014 г., който период се включва в непогасения по давност.

Предвид всичко изложено до тук, съдът намира за основателна установителната претенция за това, че Д.И. дължи на „Макроадванс” АД в качеството му на цесионер сумата 700 лв. непогасена главница по овърдрафт, както и сумата 128,51 лв. лихва за забава върху главницата за периода 5.12.2012 г. – 24.09.2014 г. За претендираната лихва в размер 447,29 лв. за периода 30.11.2009 г. – 4.12.2012 г. съдът намира искът за неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен поради погасяване на претенцията в едната й част по давност и недоказването й по размер в непогасената част.

При този изход на делото следва да бъдат преизчислени разноските в заповедното производство, които следва да са в размер 218 лв. общо пропорционално от сбора от ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство разноските, които следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца също следва да бъдат съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер 308,47 лв. също общо пропорционално от сбора от ДТ, разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, ЯРС

 

 

 

 

                                                             РЕШИ:

 

УВАЖАВА предявеният от „Макроадванс” АД, ЕИК ***, гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изп.директор В. Г. С. иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.99 от ЗЗД като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ж.И., ЕГН ********** ***, че дължи по договор № 20 за предоставяне на овърдрафт „Хеброс Премиум” по разплащателна сметка от 20.09.2004 г. следните суми: главница 700 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2014 г. до окончателното изплащане, законната лихва за периода 05.12.2012 г. – 24.09.2014 г. в размер 128,51 лв., както и разноски в размер 218 лв. направени в заповедното производство, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, като искът по отношение на лихва за периода 30.11.2009 г. – 04.12.2012 г. вкл. в размер 447,29 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Д.Ж.И. с посочени данни да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „Макроадванс” АД гр.София направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер 308,47 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: