№ 613
гр. Бургас, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500615 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Хриссим“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Шуман, ул. „Янко Христов“ № 24,
представлявано от управителя Светла Любомирова Василева, чрез адв. Дилян
Нанев от АК – Шумен, против Решение № 172 от 25.01.2023 г., постановено
по гр. дело № 930/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
признал за установено, че „Фиском 33“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на
въззивника част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №3144 от 04.11.2021 г. по ч.гр.д. №7013/2021 г. по описа на
БРС, представляващи главница от 1668 лв. – възнаграждение за доставен и
приет товар от Люблин Полша до гр. Варна, за което е издадена фактура
№********** от 25.06.2021 г. за сумата от 143,75 лв. – обезщетение за забава
върху част от платената главница в размер на 1500 лв. за периода 08.07.2021
г. – 17.06.2022 г., обезщетение за забава в размер на 41,24 лв. върху
оставащата неплатена главница от 1668 лв. за периода 08.07.2021 г. –
04.10.2021 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1668
лв. от депозиране на заявлението на 05.10.2021 г. до окончателното плащане,
1
като е отхвърлил иска за главница над уважения размер от 1668 лв. до пълния
размер от 3168 лв., отхвърлил е исковете за установяване дължимостта на
сумата от 1637,28 лв. – главница, представляваща възнаграждение за
доставени и приети стоки по договор между страните от 26.07.2021 г., за
което е издадена фактура № ********** от 26.07.2021 г., сумата от 25,92 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 1637, 28 лв. за периода от
10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., сумата от 596,16 лв. – главница представляваща
възнаграждение за доставени и приети товари на 31.07.2021 г. по маршрут
Шумен – с. Долина – Сребърна – Шумен по договор от 31.07.2021 г. между
страните, за което е издадена фактура №**********/31.07.2021 г., както и
сумата от 9,44 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 596,16 лв. за
периода 10.08.2021 г. – 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците считано от подаване на заявлението в съда от 05.10.2021 г.
Осъдил е въззиваемото ЕООД да заплати на въззивното дружество сумата от
782,80 лв. – направени разноски по делото, от които 331,44 лв. по ч.гр.д.
№7013/2021 г. и 451,36 лв. по гр.д. №930/2022 г. на БРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в
отхвърлителната му част изразява въззивникът, който счита същото за
неправилно, тъй като първоинстанционният съд незаконосъобразно е
разгледал и преценил събраните по делото доказателства. Счита, че съдът не
е разгледал и анализирал всички представени по делото доказателства в
тяхната цялост. Намира, че предоставените от „Фрукталина“ ООД фактури
доказват наличието на договор на това дружество с „Фиском 33“ ЕООД и, че
на хладилното дружество е указано от страна на собственика на стоката да
предостави на транспортьора череши в размер на 7002 кг. Твърди, че между
страните по делото са налице трайни търговски отношения. Според страната
съдът неправилно е приел, че стоката по призната фактура е изпратена от
контрагента на „Фиском 33“ ЕООД в Полша без знанието и съгласието на
получателя. Счита, че наличието на сделки по фактура №9/26.07.2021 г. и
фактура № 10/31.07.2021 г. се установява както от фактическото предаване на
стоката – череши от фирмата – хладилен склад на превозвача „Хриссим“
ООД, така и от останалите доказателства по делото. Твърди, че няма логика
черешите да се превозват в хладилен камион, което оскъпява превоза, ако не е
наличен договор за превоз на същите. Излага подробни съображения. Моли
съда да отмени решението в отхвърлителните му части.
2
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв. Панайот К. Панайотов от ВАК, в качеството на пълномощник на Сашо
Йорданов Маринов, ЕГН ********** – управител на „Фиском 33“ ЕООД, с
който счита първоинстанционният акт за правилен и законосъобразен, а
въззивната жалба за неоснователна. Излага съображения. Моли съда да
потвърди първоинстанционният съдебен акт в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено от
„Хриссим“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу „Фриском 33“ ЕООД, като заповедният съд със заповед №3144
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е разпоредил
длъжникът „Фриском 33“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 3168 лв. с
ДДС – възнаграждение за доставен и приет на 23.06.2021 г. товар от гр.
Люблин, Полша до гр. Варна по сключен между страните договор от
25.06.2021 г., за което е издадена фактура №**********/25.06.2021 г., сумата
от 79,20 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3168
лв. за периода от 08.07.2021 г. до 04.10.2021 г., сумата от 1637,28 лв. с ДДС –
възнаграждение за доставени и приети стоки по следните маршрути: Шумен –
Българево, Българево – Балчик, Балчик – Писиево, Писиево – Долна долина –
Шумен, стоките доставени и приети на 29.07.2021 г., маршрут Шумен –
Дуран колак, Дуран колак – Наводарво, доставени и приети на 28.07.2021 г.,
маршрут Наводарево – Бургас, Бургас – Камено, Камено – Шумен, доставени
и приети на 29.07.2021 г. по сключен между страните договор от 26.07.2021 г.,
за които са издадени товарителница №500744/26.07.2021 г., пътен лист
№278603/26.07.2021 г. и фактура №**********/26.07.2021 г., сумата от 25,92
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1637,28 лв. за
периода от 10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., сумата от 596,16 лв. с ДДС –
3
възнаграждение за доставени и приети товари на 31.07.2021 г. по маршрут
Шумен – с. Долина – Сребърна – Шумен по сключен между страните договор
от 31.07.2021 г., за които са издадени товарителница №500745/31.07.2021,
пътен лист № 278604/31.07.2021 г. и фактура №**********/31.07.2021 г. и
сумата от 9,44 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 596,16 лв. за
периода от 10.08.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от посочените главници, считано от датата на подаване на заявлението
на 05.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, като съдът е
разпоредил да се изплати и сумата от 563,03 лв. – разноски в заповедното
производство.
По отношение на дължимата сума по фактура №********** от
25.06.2021 г. и съставена документация по CMR на стойност 3168 лв., по
която е налице частично плащане на сумата от 1500 лв. на 17.06.2022 г., което
съдът е взел предвид и съответно е присъдил остатъка от 1668 лв.,
постановеното първоинстанционно решение е влязло в законна сила, тъй като
не е било обжалвано.
Въззивната жалба е срещу отхвърлителната част на постановения
съдебен акт, касаещ транспортни сделки от 26.07.2021 г. и 31.07.2021 г., за
което по делото са депозирани съответно фактура №**********/26.07.2021 г.
и фактура №**********/31.07.2021 г., като първата е на стойност 1637,28 лв.
с ДДС, а втората на стойност 596,16 лв.
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства,
включително и от трето за процеса лице по смисъла на чл.192 от ГПК,
допусната е съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице
се установява, че в счетоводството на въззиваемото дружество „Фиском 33“
ЕООД е осчетоводена само първата фактура от 25.06.2021 г., по която
решението е влязло в сила. По другите две фактури, съответно от 26.07. и
31.07.2021 г., липсва осчетоводяване в счетоводството на въззиваемото
дружество. Те са осчетоводени само в счетоводството на въззивника.
„Фиском 33“ ЕООД се е възползвал от данъчен кредит единствено по
фактурата от 25.06.2021 г., като я е включил в Дневник за покупки и Справка-
декларация по ЗДДС за данъчен период месец 06.2021 г. Същият не се е
възползвал от данъчен кредит по фактурите от 26.072021 г. и 31.07.2021 г.,
тъй като не ги е включил в Дневниците за покупки и Справки-декларации по
4
ЗДДС. Експертното заключение не е оспорено от страните.
По делото са представени фактура №**********/26.07.2021 г. с
доставчик „Фрукталина“ ООД и получател „Фриском 33“ ЕООД и фактура
№**********/29.07.2021 г. с доставчик „Фрукталина“ ООД и получател
„Фриском 33“ ЕООД, както и приемо-предавателен протокол от 26.07.2021 г.
между „Фрукталина“ ООД и „Фриском 33“ ЕООД за предадени 7002 кг.
череши, 888 каси и 13 броя палети.
Основното оплакване във въззивната жалба е свързано с
обстоятелството, че първата инстанция не е обсъдила обстойно в мотивите на
решението си фактурите представени от третото за спора лице „Фрукталина“
ООД, като съдът не е взел предвид обстоятелството, че фактурите ведно с
представения приемо-предавателен протокол, подписан от представители на
„Хриссим“ ООД и „Фрукталина“ ООД, доказват, че на хладилното дружество
„Фрукталина“ ООД е било указано от страна на собственика на стоката,
черешите да бъдат предадени на фирмата, която извършва транспорта им.
Поради това въззивникът счита, че няма друга причина хладилното
дружество да предадена стока на „Фриском 33“ ООД на трето лице, ако това
не е указано на „Фрукталина“ ООД.
Първоинстанционният съд изрично е указал на страните, че следва да
установят твърдените от тях факти и като е счел, че въззивникът при
условията на пълно и главно доказване не е установил наличието на валидни
договорни отношения между страните по делото, е отхвърлил претенцията по
отношение на фактура №**********/26.07.2021 г. и фактура
№**********/31.07.2021 г. Решението е постановено при изясняване на
делото от фактическа страна и изводите до които е достигнал
първоинстанционният съд се споделят от настоящата съдебна инстанция,
която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, представените по
делото писмени доказателства не установяват възлагане от страна на
въззиваемото дружество на определени действия на въззивника, които
последният е следвало да осъществи. Опитът за логическо тълкуване на
действията на страните, включително и на хладилното дружество
„Фрукталина“, представило 2 броя фактури и приемо-предавателен протокол,
не представляват пряко доказателство за наличието на договорни
5
правоотношения. Действително е възможно разсъждение в цитираната във
въззивната жалба насока, но липсата на конкретни писмени доказателства не
дават възможност на съда да обоснове основателност на претенцията по
посочените две фактури съответно от 26.07.0221 г. и 31.07.2021 г. За да се
основе решение на косвени доказателства, същите следва да бъдат
многобройни и непротиворечиви, което в настоящия случай не е така.
Съществуващите различия по отношение на представените товарителници и
посочените маршрути водят до извод, че представените писмени
доказателства не са еднозначни и обуславят основателност на претенциите на
въззивника. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е изследвал
както представените от въззивното дружество фактури, така и съпътстващите
документи – товарителници и пътни листи, открил е несъответствия и
съответно е счел, че не е спазена разпоредбата на чл.368 ал.1 от ТЗ, съгласно
който превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази
товара от приемането до предаването му и да уведоми получателя за
пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението му. По
делото липсват надлежно оформени документи, доказващи тези действия. В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното от
първоинстанционния съд решени като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Страните са поискали присъждане на разноски по делото в размер на
по 500 лв., като с оглед резултата по делото съдът намира, че въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 500
лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172 от 25.01.2023 г., постановено по гр.
дело № 930/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Фиском 33“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 74, представлявано от
управителя Сашо Йорданов Маринов, ДА ЗАПЛАТИ на „Хриссим“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шуман, ул. „Янко
Христов“ № 24, представлявано от управителя Светла Любомирова Василева,
6
сумата от 500 лева – разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7