РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Пловдив,
25.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - ХХVIII състав, в открито заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа
Административно дело № 3161 по описа
на съда за 2018 г., докладвано от
председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 292 и
сл. от АПК.
Образувано е
по искова молба от В.Г.Д. ЕГН********** ***, подадена чрез процесуалния
пълномощник адв.И.К., с която на основание чл. 292 от АПК се иска да бъде признато спрямо Началника РДНСК – Южен централен
район-Пловдив, че не подлежи на изпълнение поради наличие на основания за
търпимост по смисъла на §127 от ПЗРЗУТ Заповед № ДК-02-ЮЦР-36 от 27.01.2011г.,
издадена от Началник на РДНСК –ЮЦР- Пловдив, с която е постановено премахването
на незаконен строеж „Жилищна сграда /южен близнак/“, намираща се в УПИ –****по
плана на с.Б. общ.Родопи. Сочат се основания, които дават възможност да се
установи режим на търпимост поради настъпили законодателни изменения с
приемането на посочената разпоредба на §127 от ПЗР на ЗУТ, които са приети след
влизане в сила на заповедта за
премахване на незаконен строеж, като същите не са били предмет на изследване в
проведените съдебни производства. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателя
се представлява от адв.К., който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора излага съображения за основателност и доказаност на исковата претенция, като сочи на изяснени по делото обстоятелства, касаещи че е
внесен проект за узаконяване
на сградата, който е бил
одобрен от Главен архитект
на Община Родопи, което счита, че я прави търпим строеж. Моли исковата молба да бъде изцяло уважена.
Претендира разноски.
Ответникът по
иска– Началник РДНСК Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК,
чрез процесуалния си представител юрк. А. счита
исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се
запозна със становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед
№ДК-02-ЮЦР-36 от 27.01.2011г. на Началника на РДНСК “Южен централен район”
(ЮЦР) -Пловдив, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е разпоредено
премахването на незаконен строеж, представляващ “Жилищна сграда /южен
близнак/”, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ****по плана на село Б.,
община Родопи, област Пловдив. Основание за издаването на заповедта са разпоредбите
на чл.225, ал.1, във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, според които норми
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на незаконен строеж. Тази заповед е оспорена от ищеца по съдебен ред,
като с Решение № 1938/18.11.2011 г., постановено по адм.
дело № 555/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, жалбата на В.Д. е
отхвърлена, като с него е прието, че процесният
недвижим имот е построен през 1997г. без необходимите за същият строителни
книжа. Решението е оставено в сила с Решение №6886 от 16.05.2012г., постановено
по адм. дело № 1013/2012 г. по описа на ВАС, Второ
отделение. След влизането му в сила, с молба-декларация по §127 от ПЗР на ЗУТ
/вх.№ 9423-62/05.02.2013г./ до Кмет на Община-Родопи, В.Д. е поискала да започне
процедура по узаконяване на процесното жилище „къща
на калкан“. В тази връзка представила нотариално заверена декларация за
годината на извършване на строителството и нотариално заверена декларация от
съсобственика на имота за узаконяване на така извършеното строителство. В
последствие с нова молба-декларация по §127 от ПЗР на ЗУТ /вх.№
9423-510/04.10.2013г./ до Кмет на Община-Родопи, Д. отново е поискала да ѝ бъде разрешено да започне процедура по
узаконяване на къща, строителството на която е
извършено през 1996г. до степен на завършеност един етаж, а през 2009г.
изградено и таванско помещение. С последваща
молба-декларация по §127 от ПЗР на ЗУТ /вх.№ 9423-510#2/19.11.2013г./ до Кмет
на Община-Родопи ищцата съвместно с Росица Д. /собственици съответно на ****по
плана на с.Б. и УПИ-V-36, кв.53 по плана на с.Б./ е направила уточнение, което
и декларирала, че през 1996г. е извършено строителство без необходимите
строителни книжа на къща на калкан, а през 1997г. постройка /дървена барака/ и
допълващи постройки към бараката. Във връзка с така подадените молби-декларации
е извършена проверка, за което са съставени констативни актове № 268, № 269 и
№270 всички от дата 29.07.2014г., като за тях е уведомен и молителя. Със
Заповед №8/18.03.2015г. на Началник отдел „ИПС“ по молба вх.№
9423-510/04.10.2013г. на В.Д. е отказано узаконяване на строеж „жилищна
сграда-южен близнак“. Основанието за отказ е влязло в сила окончателно съдебно
решение на ВАС за премахване на незаконосъобразен строеж. Този административен
акт ищеца е обжалвал пред горестоящият
административен орган, като със Заповед № ДК-10-ЮЦР-40/04.05.2015г. на Началник
РДНСК-ЮЦР жалбата е отхвърлена, а заповедта е оставена в сила. С молба вх. №
9423-171/03.04.2015г. до гл.архитект на Община-Родопи, В.Д. е поискала да ѝ бъде издадено удостоверение за търпимост за
процесния строеж. С писмо без номер тя е уведомена, че за сградата има издадена Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011г.
за премахване на незаконен строеж, влязла в сила с окончателно съдебно решение
на ВАС, като е започнала процедура по Наредба 13/2001г. за принудително
премахване на строежа, ето защо исканото от нея удостоверение е отказано да
бъде издадено.
При тези обстоятелства
ищеца инициира и настоящото съдебно производство. За целта тя ангажира
доказателства, свързани със заключение по проведена СТЕ, оспорено от
процесуалния представител на ищеца, което сочи, че строежът „жилищна
сграда-южен близнак“, разположена в югоизточната част на ****по плана на с.Б.,
община Родопи е в несъответствие с предвижданията на действащият ПУП, същият е
без одобрени инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж, без
протокол за дадено ниво и строителна линия, при съществени отклонения от
първоначално одобрения инвестиционен проект. Макар и с изготвен проект
заснемане за узаконяване не представлява търпим строеж по смисъла на §127 от
ПЗР на ЗИД ЗУТ. Строежът не е бил допустим и по техническите изисквания, и по
разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършван.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе по категоричен начин от събраните в хода на
съдебното производство доказателства: заключение на проведена СТЕ с вещо лице Ж.,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, методологически правилно и научно обосновано с необходимата
пълнота, обосноваващо релевантни изводи относно обстоятелства, необходими за
правилното решаване на настоящия спор. Установява се и от приобщените с
исковата молба писмени доказателства, както и преписките по заявление
вх.№9407-81/24.11.2014г по опис на Община Родопи и заявление вх.№9423-171 от
03.04.2015г по опис на ОБщина Родопи, получени с
писмо вх.№12.02.2019г..
При така
установеното от фактическа страна, на база събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Исковата
молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане съобразно Определение №15585/13.12.2018г
по адм. дело №14674/2018г по опис на ВАС-Второ отд., като е подадена от лице с правен интерес.
Разгледана
по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
С настоящата
искова молба до Административен съд-Пловдив се сочи, че са според В.Д. са
налице нови основания, настъпили след издаване на изпълнителното основание за
премахване на незаконния строеж, които дават възможност да се установи режим на
търпимост за него поради настъпили законодателни изменения с приемането на
разпоредбата на §127 от ПЗР на ЗУТ, приети след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконен
строеж, тъй като същите не са били предмет на изследване в проведените да
момента съдебни производства. За да възникне правото
на иск по чл. 292 от АПК е необходимо наличието на няколко кумулативно
определени предпоставки, а именно: да има образувано изпълнително производство,
въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по това
изпълнително производство да претендира настъпване на нови факти, реализирали
се след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до
изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното
основание и искът да е насочен срещу взискателя по
изпълнителното производство. В случаят не се формира спор между страните, че е
налице влязло в сила изпълнително основание – Заповед № ДК-02-ЮЦР-36 от
27.01.2011г., издадена от Началник на РДНСК – ЮЦР - Пловдив, с която е постановено премахването на незаконен
строеж „Жилищна сграда /южен близнак/“, намираща се в УПИ –****по плана на с.Б.
общ.Родопи и на основание на която е образувано принудително
производство. Насочен е и срещу взискателя по
изпълнителното производство – в случая Началника на РДНСК Пловдив към Главна
дирекция строителен контрол при ДНСК, който е и изпълнител на влезлия в сила
административен акт.
Преценката дали са налице нови факти по смисъла на чл. 292 от АПК е въпрос
по същество. В тази връзка съдът съобрази на първо място, че предмет на иска с
правно основание чл. 292 от АПК е установяването, че въпреки наличието на
възникнало изпълнително основание, то е престанало да съществува или е станало
неизискуемо, поради наличието на факти, настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание. Това са фактите, относими
към законосъобразността на изпълнителното основание, които не са могли да бъдат
приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на
съответните актове, съставляващи изпълнително основание. Те имат качеството на правопогасяващи, правоизключващи
и правоотлагащи изпълняемото
изпълнително основание. Основният довод на ищцата е, че след влизане в сила на
заповедта за премахване, неиздаването на административен акт за узаконяване и
за признаване на режим на търпимост на процесната
сграда не е пречка да бъде установено в настоящото съдебно производство, че
строежът попада в хипотезата на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, същият е бил допустим
по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по
действащите разпоредби на ЗУТ, което го прави търпим строеж по смисъла на §127
от ПЗР на ЗИД ЗУТ, поради което същия не подлежи на премахване или забрана за
ползване. Съгласно нормата на §127 ал.1 ПЗРЗУТ строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,
че строежите са търпими. С разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) се
регламентира допълнителна процедура, съгласно която строежи по §184 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
(ДВ, бр. 65 от 2003 г.сочещ, че „строежи, извършени незаконно до влизане в сила
на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби“), незаявени за узаконяване до влизането в сила
на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон. В случаят по делото от
заключението на проведената СТЕ безспорно се установява, че сградата е била
изпълнена в периода 1996-1998г без одобрени проекти, а на приложения към делото
одобрен проект същата не отговаря. Нейното изпълнение е осъществено в нарушение
на ЗУТ и в отклонение от параметрите, посочени в действащият ПУП на с.Б. в
обхват УПИ III-36,IV-37 и IV-35,кв.53 по плана на селото, одобрен със Заповед №1175/20.10.2009г. на Кмет на
Община Родопи. Същевременно извършеното строителство е в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУП, при съществени отклонения от първоначално
одобрения инвестиционен проект. Така била е издадена скица с виза на
30.09.1988г за изготвяне на общ проект на вила до 60 кв.м., като архитектурния
проект е одобрен на 13.03.1989г за етапно изпълнение на северната част. Процесната южна част не отговаря на него, като различията
са както в очертанията на сградата, така и по размери, както и с наличие на
тавански етаж, който не е предвиден. Строежът не попада и в изключенията на
хипотезите по чл.147 ал.1 ЗУТ, като той не отговаря и на техническата
нормативна уредба, действала към момента на придобиване на собствеността за
част от имота /05.07.1988г./ и към момента на строителството му. Процесната сграда при така извършеното строителство е в
несъответствие с предвижданията на десйтващия ПУП,
без одобрени инвестиционни проекти, без издадено разрешение за строеж, без
протокол за дадено ниво и строителна линия, при съществени от първоначално
одобрения инвестиционен проект, макар и с изготвен проект заснемане за узаконовяне, не представлява търпим строеж по смисъла на
§127 от ПЗРЗУТ. Същата не е била допустима по техническите изисквания и по
разпоредбите, които са действали по времето, когато строежът е извършен. В този смисъл искането тя да бъде
призната за търпима се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
На следващо място, наличието на отказ за узаконяване и отказ за признаване
на режим на търпимост не може да обоснове извод за неизпълняемост
на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж по съображения,
че отказът съставлява основание за издаване на нова такава съгласно §127, ал. 1
ПЗР ЗИД ЗУТ, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. В случая е налице
изпълнително основание, по което е образувано изпълнително производство.
Законодателната промяна на ЗУТ, предвиждаща процедура за узаконяване съгласно §
127, ал. 2 и сл., не е новонастъпил правопогасяващ или правоотлагателен
факт, сочещ на отпадане на дължимото изпълнение и не обуславя основателност на
иска по чл. 292 АПК.
Изложените до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че в
случая няма данни за наличието на нови обстоятелства, настъпили след издаване
на изпълнителното основание.
За пълнота следва да се посочи и че исковата защита по реда на чл. 292 от АПК не е способ за заобикаляне на закона чрез ревизия на стабилен
административен акт - налице е влязла в сила заповед за премахване на незаконен
строеж, по отношение на която чл. 225, ал. 4 от ЗУТ предвижда изпълнение -
доброволно в указан срок или принудително. В настоящото производство не са
установени обстоятелствата, включени във фактическия състав на нормата на чл.
292 от АПК – факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които
да погасяват или изменят породеното с него административно задължение.
При този изход на делото, на Началник РДНСК Пловдив към Главна дирекция
строителен контрол при ДНСК се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 200 лева
съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК
Така
мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 292 от АПК от В.Г.Д.
ЕГН ********** *** против Началник РДНСК -Пловдив към ГД „Строителен контрол“
при ДНСК, за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36 от 27.01.2011г., издадена от Началник на РДНСК –ЮЦР- Пловдив за
премахването на незаконен строеж „Жилищна сграда /южен близнак/“, намираща се в
УПИ –****по плана на с.Б. общ.Родопи поради наличие на основания за търпимост
по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Г.Д. ЕГН********** ***,
да заплатят на РДНСК Пловдив към Главна дирекция строителен контрол при ДНСК,
сумата от 200.00/двеста/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
СЪДИЯ: