РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Благоевград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100957 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по настоящото гр.д. № 957/2024г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по искова молба вх. № 8942/16.04.2024г. на С. Г. Т., ЕГН
**********, , против „“ АД, ЕИК седалище и адрес на управление представлявано от С. Н.
Т.
В исковата молба се твърди, че между С. Г. Т. в качеството му на заемополучател и „“
АД, в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит от разС.ие №
924765/26.01.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на
500 лв. със срок за издължаване 30 дни. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР -
42.58%, а размерът на общата сума, която подлежи на връщане е 515.00 лв. В чл.19 от
Договора е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на
условията, посочени в Общите условия, или банкова гаранция. Неизпълнението на
посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено заедно с вноските по
кредита, съгласно чл.29 от договора. На това основание на ищеца е начислена неустойка в
размер на 110.00 лв., като по този начин общата дължима сума по кредита възлиза на 625 лв.
Твърди се в исковата молба, че целият договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради
неспазване на предвидената от закона форма и непосочване в договора на ГПР, което водило
до недействителност и на самата неустоечна клауза. Твърди се още, че в договора не била
разписана методиката на формиране на ГПР и не било посочено кои компоненти са
включени в него и как същият е формиран. Описаните в договора такси и разходи, вкл.
възнаградителна лихва и неустойка, се твърди, че е следвало да се прибавят при изчисляване
на ГПР и това би довело до различен ГПР от посочения в договора ГПР. Сочи се, че в случая
било налице погрешно посочване от кредитора на ГПР, а действителният такъв бил в размер
многократно надвишаващ допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая съзнателното
погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които
влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като
цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия
1
договор съгласно чл.22 от ЗПК. Навежда се, че с тези действия на ответника се целяло
заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника. Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Договорът бил
недействителен и поради противоречие с добрите нрави на клаузата за възнаградителна
лихва, която била прекомерно висока. Твърди се, че потребителят изначално бил поставен в
невъзможност да осигури в твърде краткия 3-дневен срок уговореното обезпечение –
поръчител /солидарен длъжник/, които да отговарят на всички изисквания, посочени в
договора. Твърди се, че неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Били нарушени основните принципи на договорната свобода по чл.9
от ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.
Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, а не на същинското задължение по договора за връщане на заетата сума, без да
ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил
кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е
предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка се твърди, че заемодателят
целял единствено да се обогати. На следващо място, с неустойката се заобикаляла
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора
се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което не произтичали вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника в срок. Тези вреди обаче се обезщетявали чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от
ЗПК, поради което подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било
недопустимо. Непредставянето на обещано обезпечение по принцип имало за последица
предсрочна изискуемост на задълженението съгласно чл.71 от ЗЗД. В случая обаче
кредиторът не е имал за цел да получи обезпечение, а да прикрие с неустойката по-високата
цена за предоставената финансова услуга, поради което се твърди, че неустоечната клауза
била нищожна поради неравноправния й характер.
Ищецът твърди още, че тази клауза не е индивидуално уговорена.
Излага се от ищеца, че към датата на подаване на исковата молба, кредитът е изцяло
погасен.
Предвид изложеното, до съда е отправено искане да обяви нищожността на Договор за
потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г. поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, евентуално на клаузата на чл.29 от
Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г., както и да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 110.00 лв./,
представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит от разС.ие №
924765/26.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и сторените разноски в производството.
На основание чл.131 от ГПК на ответника „“ АД е изпратено копие от исковата молба и
от приложенията към нея, които са му връчени на 22.07.2024г. В законоустановения 1-
месечен срок, който е изтекъл на 22.08.2024г., същият е подал в съда писмен отговор на
исковата молба, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен.
Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разС.ие съгласно изискванията
на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от
страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били
изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената
в закона преддоговорна информация за желания кредит, в т.ч дължимите от ищеца суми -
2
главница, брой и размер на месечни вноски, падеж, ГЛП, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с
което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин
между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разС.ие № 924765/26.01.2023г. С
част от сумата по кредита били погасени стари задължения към кредитоподателя по
предходен кредит, а остатъка бил предоставен на ищеца по предпочетен от него начин - в
брой на каса на Изипей. Твърди се, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е
била начисляване и не е била събирана от ответното дружество. Въпреки това, са изложени
правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на
процесната неустойка. Твърди се, че същата се определя като процент от заетата сума и се
начислява докато не бъде изпълнено непаричното задължение за предоставяне на
обезпечение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното
заседание чрез упълномощен адвокат представя писмено становище по съществото на
делото. Претендира сторените в производството разноски по представен списък по чл.80 от
ГПК.
Ответното дружество не изпраща свой представител в съдебно заседание, но в
депозирана молба преди съдебното заседание чрез упълномощен процесуален представител
изразява становище, че поддържа депозирания писмен отговор, както и изразява становище
по същество на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че между С. Г. Т. в качеството му на заемополучател и „“ АД, в
качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит от разС.ие №
924765/26.01.2023г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на
500 лв. със срок за издължаване 30 дни. Размерът на годишната лихва е 36%, на ГПР -
42.58%, а размерът на общата сума, която подлежи на връщане е 515.00 лв., срок за
погасяване на първи транш - 30 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие, че в
случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от
сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в
Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от
Договора е договорена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от
стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е
установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на
кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на
потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще
предостави в срок договореното обезпечение. В чл. 29 ал. 2 е договорено и неустойката да се
заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
По делото е представен и Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в който се конкретизират следните данни: Общ
размер на кредита - 500.00лв.; Срок на договора - за срок от 1 година; усвояване - на
траншове съгласно посочената в Договор за кредит под формата на кредитна линия; брой
вноски -1; Падежна дата - 25.02.2023 година; Погасителна вноска - 515.00 лева; Обща сума
която следва да се заплати - 515.00 лв.; Лихвен процент - 36 % фиксиран годишен лихвен
процент с период на олихвяване 12 месеца; Годишен процент на разходите - ГПР 42.58 %
при изчисляване на ГПР е взето под внимание следното: договорът ще е валиден за целият
договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок своите задължения ,
3
съответно нямат да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит , усвоена е
максималната сума на кредита в размер на 515.00 лева, срок на първи транш 30 дни и
погасяването на главницата след 1 година. Неустойката, която се начислява в случай на
неизпълнение на задълженията, посочени в част III, т. 4.3.
По делото са представени и приложимите Общите условия, както и Погасителен план
по Договор за кредит № 924765/26.01.2023г. предоставен от С АД на С. Г. Т..
Представена и Заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г. (л. 25) на подуправителя на БНБ, по
силата на който АД е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № BGR00370.
Представена е и разписка за извършено плащане от която е видно, че на дата 26.01.2023
година СТИК - КРЕДИТ АД е извършил нареждане по разписка за извършено плащане №
2000000336568735/26.01.2023 година с получател на превода С. Г. Т. за сума в размер на
500.00 лева, с основание усвоен кредит № 924765, чрез платежната система на ИЗИПЕЙ.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от
вещото лице Д. Д., която съдът кредитира като пълна, обоснована и компетентно изготвена.
Вещото лице е дало заключение, че общата сума изплатена по Договор за паричен заем
№924765 /26.01.2023г. от потребителят С. Г. Т. е 505.00 лева, осчетоводена в АД с дата
28.01.2023 година, като отпуснатият кредит е предсрочно погасен при първа и единствена
месечна погасителна вноска по него към дата 25.02.2023 година. Вещото лице посочва в
заключението си, че ищецът е заплатил изцяло дължимите суми по отпуснатият кредит, като
СТИК - КРЕДИТ АД е начислило вземане по неустойка сума, която към дата 28.01.2023
година не е била дължима, тъй като в договорните условия е упоменато, че неустойката е
дължима в 3/три/дневен срок от подписването на договора, а плащането и предсрочното
погасяване е направено преди изтичането на тридневният срок. Вещото лице е посочило в
заключението си още, че от счетоводните операции на ответника става ясно, че с дата
28.01.2022 година е налице плащане и предсрочно погасяване на Договор за кредит №
924765/26.01.2023г. от страна на титуляра по него, сума платена по банков път в размер на
505.00 лева, от които са покрити 500 лева – главница, 5 лева – по начислената неустойка.
В съдебно заседание вещото лице подържа депозираното заключение. Сочи се, че
ищецът е взел кредитът на 26.01.2023 година, като същият на 28.01.2023 година веднага е
погасил кредита, поради което в случая в тридневният срок в който е следвало да предостави
поисканото обезпечение не е изтекло, следователно неустойката е недължима само на това
основание. Посочва, че сумата от 5 лева от ответното дружество е начислена като неустойка,
тъй като по този начин е осчетоводена от дружеството. Ако се включи и начислената
неустойка от 135,00 лева към размера на кредита според вещото лице ГПР ще надхвърли
петкратния размер на ГПР.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредит :
В исковата молба ищецът претендира прогласяване на нищожност на договора за
кредит на три основания - противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави. В съдебната практика се приема, че когато искът е за прогласяване
недействителност на сделка и в исковата молба са заявени повече от едно от законовите
основания за недействителност, съдът е длъжен да приеме, че е сезиран с множество
обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от
ищеца, исковете се считат предявени в условията на евентуалност и съдът е длъжен да ги
разгледа в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание - от най-
тежкото към най-лекото, както и според това дали въведените основания са специални
/предвидени в специален закон/ или общи /предвидени в чл.26 от ЗЗД/. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
4
нейната недействителност на друго основание /Решение №198/10.08.2015г. по гр.д.
№5252/2014г. на ВКС; Решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/2016г. на ВКС, IV г.о.;
Решение №40/07.04.2020г. по гр.д.№2383/2019г. на ВКС, IV г.о. и др./.
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д.
№ 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и
обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните
правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на
обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно съС.ие, което го лишава
от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен
това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да
се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие
или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху
неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона
форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в
различни други закони.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство,
когато е сезиран с иск за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от
нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този
смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При
релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването
на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар
да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически
факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на
който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно
пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да
обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него
обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност,
произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на
изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1363/2009 г., IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).
Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е
основание за обявяване на нищожността, но правният резултат, които ще се постигне с
уважаването на иска на едно от въведените основания, изключва интереса от обявяване на
нищожност на някое от другите въведени основания.
Съобразно гореизложеното, съдът следва да се произнесе по предявения иск за
нищожност поради противоречие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на
съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
5
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо
или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята
професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по обяснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира
като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност
писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване
на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ
задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на
кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага. Като разновидност на договора по чл.
9, ал. 1 от ЗПК, този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал.
1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален,
едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва,
ако е договорена писмено. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи
писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити,
визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване; вида на предоставения
кредит; името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец),
поС.ния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора; данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически
лица – когато участва кредитен посредник; договорния срок; общия размер на кредита, който
в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната
цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при
свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и
периодите, предпоставките и процедурите за промяната му; методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1
към закона начин; условията за издължаване, включително погасителен план с информация
за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на
разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива,
сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, когато е приложимо; извлечение за периодите и условията за
6
плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят без главницата; всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването
им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други
разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни;
приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на
сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи,
които се дължат при неизпълнение; предупреждение за последиците за потребителя при
забава на вноските; наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има
такива; изискуемите се обезпечения и застраховки; наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително
информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден; информация за правата на
потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им; правото на
предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и
начина за неговото изчисляване; реда за прекратяване на договора за кредит; наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във
връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;
другите клаузи; адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК и подписи на страните. Чл. 11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е
подписана от тях и всяка страница от общите условия, ако такива са приложими.
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл.
19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5
от ЗПК за нищожни.
Във величината на общия разход § 1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички
други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя –
комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и
за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са
задължително условие за отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на
разходите изрично са изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за
заемателя при евентуална негова неизправност.
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде
ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите
я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при
неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл.
10, § 2, букви "г", "д", "е", "ж", "з", "и" и "п" от Директива 2008/48/ЕО, договорът е
недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК – че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка
сочи, че между ответното дружество, от една страна като "Кредитор", и ищеца, от друга
страна като "Потребител", е сключен от разС.ие формален, реален, двустранен и възмезден
7
Договор № 924765/26.01.2023 г. за потребителски кредит с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД при Общи условия (л. 36 – л. 44). Страните еднопосочно твърдят, а и по делото са
приложени по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК материализиращите частни и общите им
уговорки електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като преписи, заверени
от тях, които доказват, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма посочените
субекти са съгласували воля за предаването на сумата от 500, 00 лева в собственост от
заемодателя на заемателя със задължение на последния да заплати сумата в срок от 30 дни,
като върне в края на срока на договора сумата от 515 лева, при годишен лихвен процент от
36, 00%, и ГПР 42,58 %, а съгласно чл. 29, ал. 1 от договора – и неустойка в размер на 0,9 %
от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 19 от
договора. Според споменатия чл. 19 и Раздел VІІІ от Общите условия потребителят е приел
в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на насрещната страна
обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и др.) във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от
лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на
Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и
неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и
валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години
дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, поС.но местоживеене в
страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те
месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1
500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с
продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на
предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало
е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с
просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да
е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и
представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад.
Усвояването на заемните средства по банков път от заемополучателя се признава от
него и се потвърждава от приложената разписка за извършено плащане от дата 26.01.2023 г.
(л. 49).
В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 42,58%, който според съда
не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния
план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда
неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна
лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това
са следните :
В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се
окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна
и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение
спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и
поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на
практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се
отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При
включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и
представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според вещото
лице ако бъде включено към главницата, то размерът й ще надвишава многократно
допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4
8
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно
пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но
посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
Отделно от горното, видно от изготвената по делото ССЕ е, че кредитът е отпуснат на
26.01.2023 година, но кредитополучателят в тридневният срок за обезпечаване на кредита е
изплатил същият, т.е. на 28.01.2023 година, следователно неправилно ответникът е начислил
неустойка по процесния договор за кредит. Става ясно от изготвената по делото ССЕ е, че
ищецът е изплатил не само главницата от 500 лева, но е внесъл и сумата от 5 лева, която
според ССЕ е осчетоводена от Стик-Кредит АД, като неустойка. Дори и само на това
основание договорът за кредит се явява недействителен, тъй като въпреки, че не са били
налице данни за начисляване на неустойка и предоставяне на уговореното в чл. 19
обезпечение, поради възстановяване на кредита два дни след датата на отпускане, то такава
е начислена от кредитодателя и същата не се дължи. Както вече беше посочено, ако сделката
е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването
на нейната недействителност на друго основание. Поради това съдът не разглежда
останалите наведени от ищеца основания за нищожност на договора и съответно не
разглежда предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
договорната клауза за неустойка.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД :
Предявеният иск е основателен. По делото се установи, че ищецът е платил в полза на
ответника по сключения между тях договор за заем сумата в размер на 5 лв. за неустойка,
което се установи от изготвената по делото ССЕ, както съдът посочи по-горе. Сумата от 5
лева според вещото лице е осчетоводена отАД, като неустойка. Установи се, че договорът за
кредит е недействителен, респ. недействителна е и неустоечната клауза, като на основание
чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и други разходи по кредита, какъвто разход е начислената неустойка. Ето защо,
платената сума по недействителната клауза за неустойка е дадена при начална липса на
основание за плащането, поради което е недължимо платена и подлежи на връщане на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното погасяване.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира да му бъдат заплатени разноските съобразно представен списък с
разноски по чл. 80 ГПК, както следва: държавна такса в размер на 100 лв., 300 лева –
9
възнаграждение на вещо лице и 1800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
липсата на възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на адвокатското възнаграждение следва да
бъде уважено в пълен размер, за което са представени доказателства, че са платени в брой, за
което е издадена и фактура № **********/21.10.2024 година. Его защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 2200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разС.ие
№924765/26.01.2023г., сключен между С. Г. Т., ЕГН **********, гр. и “ седалище и адрес на
управление представлявано от Ст. Н. Тв.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „“ АД, ЕИК 2седалище и адрес на
управление представлявано от Ст. Н. То, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Т., ЕГН **********, гр. ,
сумата от 5 лв. /частичен иск от 110.00 лв./, представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит от разС.ие № 924765/26.01.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /16.04.2024г/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „“ АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. , представлявано от Сте.
Н. То, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Т., ЕГН **********, гр. , сумата от 2200 лв. /две хиляди и
двеста лева/ - представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10