П Р
О Т О
К О Л
гр.София, 16 април 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV–В въззивен състав в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА
Секретар: ПОЛЯ Г.
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЧОЛЕВА въззивно гр.дело №
7294 по описа за 2018 г.
След изпълнение на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК, на второ четене.
На именното
повикване в 13, 47 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ „Т.С.“ ЕАД - редовно призован, не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА
СТРАНА Х.Б. – редовно призован чрез
пълномощника адв. Ц., явява се пълномощника адв. Ц., с пълномощно по делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
постъпила по делото молба от пълномощника на въззивника от 01.04.2019 г. и
молба от 16.04.2019 г. и двете в частта, с която от въззивника е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на неговия процесуален представител,
в случай че не са налице процесуални пречки.
Адв. Ц.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не са
налице процесуални пречки,
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
ДОКЛАДВА въззивна жалба на ищеца срещу
първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове разгледани от съда по
чл. 415, ал. 1 от ГПК - за главница и мораторни лихви. Във въззивната жалба се
поддържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен
акт.
С жалбата не се заявени доказателствени
искания.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмен отговор на
въззиваемата страна, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който жалбата
е оспорена като неоснователна и е направено възражение, поддържано и в първоинстанционното
производство, за лисва на пасивна материално-правна
легитимация на ответника да отговоря на предявените искове.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молбите на пълномощника
на въззивника от 01.04.20019 г. и 16.04.2019 г. с идентично съдържание в частта,
с която въззивникът заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба, както и предявените
искове, като претендира последните да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани. С молбите е направено искане за присъждане на разноски по делото, включително
юрк. възнаграждение. Заявено е евентуално възнаграждение за липса на доказателства
за реално заплащане на адв. възнаграждение от въззиваемата страна, както и евентуално
възражение за неговата прекомерност.
Адв. Ц.: Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, след като взе предвид, че от страните не се заявяват
нови доказателствени искания в
настоящето производство, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Ц.: Моля да отхвърлите въззивната
жалба като неоснователна, респективно да оставите в сила първоинстанционното
решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендирам разноски, за
което представям и списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ обяви решението си:
След съвещание настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното първоинстанционното решение се явява недопустимо
и като такова следва да бъде обезсилено по следните съображения:
С исковата молба от ищеца „Т.С.“ ЕАД са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С обжалваното решение съдът не се
е произнесъл по така предявените искове, като недопустимо и в нарушение на
принципа за диспозитивното начало, установен с нормата на чл. 6 от ГПК е
разгледал установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, каквито в
конкретния случай не са предявени. Ето защо обжалваното решение като
постановено по непредявени искове следва да бъде обезсилено като недопустимо и
делото да бъде върнато на СРС за разглеждане от друг състав по предявените
осъдителни искове, с които първоинстанционният съд е сезиран.
По искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 300 лева - адв. възнаграждение,
настоящият съдебен състав приема, че следва
да се произнесе съдебната инстанция, която ще постанови решение по съществото на
правния спор с крайния съдебен акт и съобразно изхода на спора.
Воден от горните мотиви,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решението на
СРС, 78 състав, постановено по гр.д. № 65199/2017 г. на 29.03.2018 г., с което
са отхвърлени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК- за главница и
мораторни лихви, като постановено по непредявени искове.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане
от друг състав по предявените осъдителни искове- за главница и мораторни лихви,
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
момента на устните състезания по делото.
Настоящето решение е окончателно
съгласно нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 13, 56 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: