Р
Е Ш Е Н И Е № 10
гр.
Враца, 16.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на пети
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Христов
при секретаря Миглена Костадинова, като разгледа
докладваното от председателя Н.Христов гражданско дело № 18 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
„***”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: с. ***, общ. Своге, обл. София, местност ***, представлявано от Д.И.Х.,
чрез адв. М. М. *** като пълномощник е предявило срещу Община Мездра, Булстат: ***,
с адрес: гр. Мездра, ул. ***, представлявана от инж. Г.С. - кмет на общината
иск за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на общо
55 тона жива риба, от която 25 тона „толстолоб”, 12 тона „шаран”, 4 тона „бял
амур”, 10 тона „каракуда” и 4 тона зарибителен материал от „толстолоб”, „шаран”
и „бял амур”, намираща се в язовир „Под селото” в землището на с. ***, общ.
Мездра, обл. Враца, и осъждане на ответника да му предаде владението върху тази
риба, като иска и определяне на паричната равностойност на рибата, която
ответникът да заплати, в случай, че рибата не се намери, която равностойност
ищецът претендира в размер на 30 000 лева частично от 205 000 лева. Ищецът
поддържа, че по силата на договор за покупко-продажба от 10.09.2013г. с „***”
ЕООД, е придобил от същото дружество правото на собственост върху
индивидуализираните в исковата молба количества и видове жива риба и
зарибителен материал. Съгласно уговореното с продавача, ищецът следвало да
получи владението върху рибата в срок до 31.12.2013г. с подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол при изваждане на рибата и установяване на точните
количества от всеки вид. Продавачът обаче не изпълнил задължението си за
предаване на владението върху продадената риба, като междувременно спрямо него
било открито производство по несъстоятелност. В отговор на връчена на
20.04.2016г. покана на синдика на „***” ЕООД за доброволно предаване на
владението, ищецът е уведомен, че „***” ЕООД е изгубило владението върху
продадената риба в резултат на едностранното прекратяване на договора му за
наем на язовир „Под селото” в землището на с. *** от страна на наемодателя
Община Мездра. Представя писмени доказателства по опис и прави искане за
допускане на гасни доказателства, както и на съдебно-биологична експертиза.
На
ответника е връчен препис от исковата молба заедно с приложенията към нея. В
законния едномесечен срок от уведомяването по делото е постъпил писмен отговор
от Община Мездра, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Твърди, че е налице нередовност на исковата молба. Прави
възражение за недопустимост на предявения иск, поради липсата на
материалноправна легитимация спрямо него по твърдените от ищеца правоотношения,
които са с различни страни. Оспорва твърдението на ищеца, че към 10.09.2013г. в
язовир „Под селото” в землището на с. *** е имало 55 тона риба от описаните в
исковата молба видове, както и съществуването на представения договор за
покупко-продажба. Поддържа, че този договор е симулативен, поради липсата на
реално плащане на уговорената цена, както и бездействието на синдика на „***”
ЕООД по отношение на изпълнението на договорните задължения на същото в
качеството му на продавач. Твърди, че през 2014г. и 2015г. „***” ЕООД не е било
регистрирано като собственик на рибовъдно стопанство в процесния язовир, както
и, че владението върху язовира е получено от него на 10.06.2015г., въпреки че
договорът за наем е прекратен през 2014г. Приема, че е предявен и иск за
неоснователно обогатяване, по който поддържа, че няма доказателства за
обогатяването му без основание за сметка на ищеца, а в исковата молба се
твърдяло за масово излавяне на рибата от всякакви лица. Според него, рискът от
погиване на рибата е за ищеца като неин собственик, а отговорността да
предаването на владението се носи от „***” ЕООД. Оспорва представените от ищеца
доказателства и конкретно оспорва дата на договора от 10.09.2013г. Оспорва като
нередовно направеното от ищеца искане за допускане на гласни доказателства. Представя
писмени доказателства по опис, прави искане за допускане на гласни
доказателства, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Правната
квалификация на претендираните от ищеца права е по чл.108 ЗС във вр. с чл.124,
ал.1 ГПК.
С определение № 240 от 28.03.2017г. съдът е изготвил
проекто-доклад като е разпределил доказателствената тежест между страните и се
е произнесъл по доказателствените им искания. Като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване с прокто-доклада са отделени следните
обстоятелства: ползването под наем от „***” ЕООД на язовир „Под селото” в
землището на с. ***, общ. Мездра, който е общинска собственост на Община
Мездра, осъществявано по договор за наем от 29.12.2009г.; прекратяването на
договора за наем между Община Мездра и „***” ЕООД, както и упражняваното от
ответника владение върху същия язовир към датата на сезиране на съда от ищеца.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
исканията и възраженията си. След изслушване на становището на страните в
съдебно заседание, проекто-докладът е обявен за окончателен.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-счетоводна и съдебно-биологична експертиза.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите на страните, и след
преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното.
На
10.09.2013г. между “***” ЕООД, ЕИК: *** като купувач и “***” ЕООД, ЕИК: ***
като продавач е сключен договор за покупко-продажба на общо 55 тона жива риба,
от която 25 тона „толстолоб”, 12 тона „шаран”, 4 тона „бял амур”, 10 тона
„каракуда” и 4 тона зарибителен материал от „толстолоб”, „шаран” и „бял амур”,
намираща се в язовир „Под селото” в землището на с. ***, общ. Мездра, обл.
Враца при цена общо 205 000 лева и единични цени за отделните видове риба както
следва: 3 лева на килограм за “толстолоб”, 6 лева на килограм за “шаран”, 7
лева на килограм за “бял амур” и 2 лева на килограм за “каракуда”, а остатъка
до размера на общата цена е стойността на зарибителния материал. Според уговореното
в договора, правото на собственост върху рибата се прехвърля с подписване на
договора, а владението върху нея се предава от продавача на купувача в срок до
31.12.2013г., като точното количество на рибата се установява с двустранно
подписан протокол при изваждането й от язовира. Също така, страните се
съгласяват вместо плащане на цената, да се извърши прихващане с непогасени
парични задължения на продавача към купувача (каквато според съда е
действителната воля на страните при тълкуване на договора), произтичащи от
договор за продажба на вземане. От приетия като доказателство Договор № 125 за
наем на общинска собственост, сключен на 29.12.2009г. се установява, че Община
Мездра отдава на “***” ЕООД под наем язовир “Под селото”, находящ се в
землището на с. ***, общ. Мездра с площ от 153,896 дка, представляващ имот №
000414 по картата на землището, при месечна наемна цена от 750 лева и срок на
договора – 5 години считано от 30.12.2009г. Съгласно чл. 5 от този договор,
наемателят поема задължението да ползва предоставеният му язовир – общинска
собственост по предназначение – рибовъдство, спазвайки всички изисквания на
действащото законодателство и съответните изисквания за осигуряване на
безопасно ползване на съоръженията.
От
вписванията в Търговския регистър по партидата на “***” ЕООД е видно, че на
27.11.2013г. е вписано заличаване на Й.Т.Г.
като управител в резултат от което, дружеството е останало без управителни
органи, поради липсата на вписване на друго лице. С Решение № 10 от
22.01.2014г. по търг. дело № 106/2013г. по описа на Врачански окръжен съд е
открито производство по несъстоятелност на “***” ЕООД, като е назначен временен
синдик, който впоследствие е избран и за постоянен. От същия е изпратено
уведомително писмо изх. № 36/09.05.2014г. до Кмета на Община Мездра, получено
на 12.05.2014г. за временно преустановяване на плащането на дължимия наем,
поради финансовите затруднения на дружеството във връзка с откритото
производство по несъстоятелност. На 03.07.2014г. от Община Мездра е изпратена
покана до “***” ЕООТ за плащане на натрупани задължения по договора за наем
възлизащи към 01.07.2014г. на общо 5127 лв. с предупреждение, че при неплащане,
договорът ще бъде прекратен. Съгласно известие за доставяне, поканата е
получена на 08.07.2014г. от Е. Исаев на адрес в с. Зверино, който не съвпада
със седалището и адрес на управление на “***” ЕООД. От ответника е представено
писмо рег. индекс 26.00-687/23.09.2014г. адресирано до “***” ООД с покана за
освобождаване на язовир “Под селото”, с. *** във връзка с предсрочното
прекратяване на Договор № 125 от 29.12.2009г. считано от 16.07.2014г. с
насрочена дата предаване на язовира – 17.10.2014г., за връчване на което
липсват доказателства. Представено е също така и уведомление до Кмета на Община
Мездра от синдика на “***” ЕООД рег. инд. 26.00-732/17.10.2014г., съдържащо
предупреждение, че поради наличието на активи на дружеството в язовира,
предаването му не е възможно да се извърши на 17.10.2014г. От Община Мездра са
изпратени нови уведомления до синдика и управителя на “***” ЕООД за насрочено
предаване на владението върху язовира на 10.06.2015г. в 10:00ч. Съгласно
Протокол от същата дата на комисия, назначена със Заповед № 450/09.06.2015г. на
Кмета на Община Мездра, в присъствието на представители на Отдел “Рибарство и
контрол – Западна България” към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, на 10.06.2015г. в 10:00ч. при отсъствието на представители на “***”
ЕООД е извършен оглед на язовир “Под селото” в с. ***, при който е констатирано
техническото му състояние и мерките, които следва да бъдат предприети във
връзка с безопасността на язовирното съоръжение. В т. 5 на стр. 2 от протокола
е записано, че следва да бъде изискано становище от Началник отдел “РК” за
Западна България относно статута на рибовъдния обект в язовира. По делото е
представена справка от Началник отдел “Рибарство и контрол – Западна България”
адресирана до кмета на Община Мездра в отговор на писмо от 10.06.2015г., от
която се установява, че в Регистъра на Рибовъдните стопанства в ИСС на ИАРА
няма регистрирано рибовъдно стопанство “Под селото”, с. ***, общ. Мездра,
собственост на “***” ЕООД. По искане на ищеца във връзка с направено оспорване
на верността на удостоверителното изявление в справката е открито
производството по чл.193 ГПК.
С Решение № 14 от 12.02.2016г. по търг. дело №
106/2013г. на Врачански окръжен съд, “***” ЕООД е обявено в несъстоятелност, а
с Решение № 71 от 07.07.2017г. производството по несъстоятелност е прекратено и
е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър, извършено на
същата дата.
По
делото са разпитани като свидетели, допуснатите по искане на ищеца, Й.Т.Г., Р.В.С.
и Ц.Т.А., както и допуснатите по искане на ответника, главен инспектор С.Д. и
старши инспектор Ц.Ц. от ИАРА. От показанията на св. Д. и св. Ц. се установява,
че са присъствали на 10.06.2015г. при огледа и възстановяване на владението от
Община Мездра на язовир “Под селото” с. ***, но не са участвали при съставяне
на протокола от назначената общинска комисия. Като очевидци на събития от тази
датата, двамата свидетели потвърждават, че нито комисията, нито те са извършили
проверка за установяване наличието на жива риба в язовира, съответно вида и
количествата й. В тази посока са и показанията на св. А., който е бил ангажиран
от “***” ЕООД с охраната на язовира, а също така се е занимавал и с дейностите
по поддържането му, зарибяване, хранене на рибата, риболов. Същото потвърди и
св. С., който е бил член на назначената общинската комисия и е участвал при
съставяне на протокола от 10.06.2015г. Липсата на противоречие в показанията на
св. Д., св. Ц., св. А. и св. С. по отношение на факта, че при връщане на
владението върху язовир “Под селото” с. *** от страна на Община Мездра, не е
установено какви видове и количества риба се намират в него, дава основание на
съда да кредитира като верни и обективни тези показания, обосноваващи фактическия
извод, че цялото количество жива риба, находяща се в процесния язовир към
10.06.2015г. е преминало във владение на ответника едновременно с възвръщане на
владението върху язовира. Същевременно при липсата на твърдения от страна на
ответника, че по същото време или впоследствие и друго лице е използвало
язовира за рибовъдство, включително към датата на предявяване на иска, както и
при заявеното от свидетелите Г., А. и С. в същия смисъл, съдът намира за
доказано от фактическа страна, че ответникът владее спорната риба към датата на
подаване на исковата молба.
Съдът
приема за установено от фактическа страна, че към датата на сключване на
договора за покупко-продажба между “***” ЕООД и “***” ЕООД (10.09.2013г.), в
язовир “Под селото” с. *** е имало жива риба от видовете и в количествата,
включително и зарибителен материал, предмет на същия договор. Към този извод
навежда заключението на вещото лице С.Й. по назначената и приета без оспорване
от страните съдебно-биологична експертиза, както и гласните доказателства
събрани от разпита на свидетелите Й.Г. и Ц.А.. Свидетелят Г., който е бил
едноличен собственик на капитала на “***” ЕООД от създаването на дружеството, а
от 2009г. е и управител, заявява, че язовир “Под селото” с. *** е ползван от
дружеството от 2005г. по договор за наем с общината за 3-годишни периоди, за
рибовъдство. Основно в язовира са отглеждани няколко вида риба – толстолоб,
шаран, бял амур и по-малки количества сом, лин, бяла риба, а каракуда също е
имало в големи количества. Язовирът е зарибяван всяка година, като шарана е бил
от собствено производство, добит от петте помощни водоема със система за
пълнене с вода и съответните изпускателни тръби. Зарибителният материал от
шаран е бил около 100-150 хил. малки рибки, а закупеният такъв материал от
толстолоб – 100 хил. личинки, и от амур – 10 хил., които са пускани в помощните
водоеми и са захранвани с фураж до достигане на тегло от 50-80-100 грама, след
което са пускани в язовира. Тъй като оцеляемостта е средно 15-30%, ако рибките
са повече е продавано от тях, а ако са по-малко са оставяни за отглеждане
година, две или три в зависимост от големината. Свидетелят също така сочи, че
през времето, през което е ползван язовира, не е разрешаван масов риболов, а
само стопански, който е извършван през есента със специален уред, позволяващ с
едно захващане да се вадят по 5-8-10 тона риба. Рибата е складирана и продавана
на едро. След 2009-2010г., когато свидетелят е станал управител на “***” ЕООД,
поради лошото икономическо състояние, продажбата на риба е преустановена с цел
да се натрупа голямо количество риба от различните видове с различен размер,
както и с оглед бъдещите планове за общ проект с друга фирма по мярка
“Рибовъдство и аквакултури”. Свидетелят също така посочва, че рибата в язовира
е хранена обикновено с каша – по 8 кубика на седмица, също и със зърно по около
12 тона и по-малко кюспе. На година е хвърляна 100-150 тона храна, от която
най-много е била кашата. Ежегодно през есента след изпускане на язовира са
извършвани дейности като разораване с трактор на освободените и засъхнали части
и засаждане на ечемик или пшеница, обеззаразяване с хидратна вар, така че,
когато тръне посева и се залее от водата, рибата да се храни с него. Свидетелят
потвърждава, че е сключен договор за продажба на цялото количество рибата в
язовира през м. септември 2013г. с “***” ЕООД за 205 000 лв., но от дружеството
– купувач не са взели рибата, тъй като договорът за наем на язовира е прекратен
и рибата е останала в язовира. Към този момент рибата за угояване в язовира
вече е била достигнала тегла от 6-8 кг. за толстолоба, 3-5 кг. средно за
шарана, като е имало и по 4-5 кг. както и по-малки по 1-2 кг., 500-600 гр. за
каракудата, която обичайно е ловена по 150 гр. През цялото време на ползване на
язовира от “***” ЕООД е имало охрана, а един от охранителите е бил свидетелят Ц.А..
Същият е продължил да охранява язовира и след като дружеството е изпаднало в
несъстоятелност. През м.юни 2015г. общината взема язовира без да е съставен
приемо-предавателен протокол с “***”. След този момент започва масово излавяне
на рибата при свободен режим, а лично свидетелят е установил на място, два дни
след изземване на язовира, около 100 човека, ловящи риба с въдици и мрежи. При
направените от свидетеля опити да подаде сигнал в общината и в полицията,
получава отговора, че язовира е иззет и общината се разпореждане с него,
включително и с рибата. Уведомен е синдика на дружеството, който е изпратил
писмено е известил общината, че в язовира има риба чужда собственост, но
отговор не получен.
Свидетелят
Ц.А., който е бил пазач на язовира от 2005г., включително и след обявяване на “***”
ЕООД в несъстоятелност, заявява, че в язовира е отглеждана риба от видовете
шаран, бял амур, толстолоб, сом и правен зарибителен материал, от който
материал е пускано в язовира за угояване. Всяка година е извършвано зарибяване,
основно с толстолоб и шаран. През годината е извършван улов на риба, но в по-малки
количества, а основният промишлен риболов е извършван есенно време – септември,
октомври и ноември, до Св. Никола. Ежегодно е правено обеззаразяване на язовира
с негасена вар, засяване по дъното на язовира с овес и жито за храна на рибата.
Освен това, ежеседмично е хвърлян по един самосвал бирена каша, а също така е
давано и жито, трици, царевица, закупувани от мелница в Криводол. След 2013г.
не е извършван промишлен риболов, защото Г. е съобщил, че има сключен договор с
друга фирма, която е искала да улови по-голямо количество риба. Свидетелят не
си спомня през 2013г.-14г. някой да е ловил риба за продажба. Според него, през
2015г. в язовира е имало повече от 40 тона риба, като изхожда от извършените
зарибявания през годините, в които заяви че е участвал, и ежегодно улавяните
количества риба от язовира – между 20-30 тона, както и, че през 2013-2014г. не
е извършван промишлен риболов. Св. А. също потвърждава, че след изземване на
язовира от общината през м. юни 2015г. е започнало масово излавяне на рибата от
голямо количество рибари, някои от които, дори са упражнили физическо насилие
над него при направена им забележка да не влизат в заградено от него
пространство на брега на язовира пред собственото му бунгало. Свидетелят има
преки и непосредствени впечатления върху събитията, тъй като заяви, че живее в
покрайнините на с. *** на няколкостотин метра от язовир “Под селото”. Поради
тази причина и липсата на противоречие между показанията на св. Г. и св. А.,
преценени заедно с заключението на вещото лице С.Й., съдът кредитира изцяло
като обективни и верни показанията на тези свидетели.
По
делото е изслушана съдебно-биологична експертиза, заключението по която, е
прието без оспорване от страните. От констатациите и заключенията на вещото
лице С.Й. се установява, че с прилаганата класическа технологична схема
за отглеждане на риба в топловодно стопанство, прилагайки двулетен оборот с
използване и на петте отрасни басейна в близост до язовира, от пусканите всяка предходна
година в язовира рибки “***” ЕООД е получавал следните количества риба за
консумация: от шаран – около 18-20 тона
със средни единични тегла 1-3,5 кг, от толстолоб – около 15-16 тона със средни
единични тегла 2-5 кг. и от бял амур около 8-10 тона със средни единични тегла
2-4 кг. Допълнително е получавано продукция от видовете каракуда, лин,
европейски сом, бяла риба и др. в рамките на десетина тона. Общото количество
риба е било в границите 50-60 тона. Установено беше, че след 2013г. с оглед
наситеността на пазара с шаранови риби, “***” ЕООД са се преориентирали, като
са започнали да прилагат 3 и 4-летен оборот за увеличаване на относителния дял
на вида толстолоб с цел да отгледат риби с по-високи средни единични тегла за
филетиране. Вещото лице дава заключение, че обективните дадености на яз. “Под
селото”, съчетани с подходяща технологична схема за отглеждане на рибата,
следва да осигурят относително висок темп на нарастване на отделните видове в
язовира над средните нива за класически басейнови рибовъдни стопанства и малки
язовири. Този темп на нарастване е предпоставка за по-големи прирасти на рибата
във водоема и обуславя получаването на по-високи добиви. Вещото лице дава и
конкретните добиви в яз. “Под селото”, които би могло да се очакват в края на
всеки вегетационен период (годишно производство) като общото количество е в
рамките на между 45-55 тона, а максималното количество риба, което би могло да
се отгледа за една година е в рамките между 65-70 тона. За отглеждането на рибата
от личинки до консумативни размери в яз. “Под селото” според експерта са
необходими около 160-200 тона зърнени фуражи, а ако се използват специализирани
гранулирани фуражи в зависимост от тяхното съдържание, нужното количество ще
бъде 80-100 тона. След извършен оглед на място вещото лице дава заключение, че
рибовъдният обект разполага с изградени съоръжения за развъждане на риба и в
тях може да се провежда естествено размножаване, тоест собствено производство
само от шаран. Същите съоръжения могат да се използват за отглеждане на личинки
от шаран, собствено производство, както и личинки от бял и пъстър толстолоб и
бял амур, с произход външни рибовъдни стопанства. Капацитетът на петте басейна
позволява в края на вегетационния период да се осигурят достатъчни количества
едър зарибителен материал, необходим за доотглеждане през следващата година до
консумативни размери. Вещото лице представя в табличен вид средните пазарни
цени на различните видове риба и изчислява, че общата стойност на продадената
риба с договор от 10.09.2013г. между “***” ЕООД и “***” ЕООД е 140 000 – 160
000 лв., а на зарибителния материал, в случай че рибките са със средни единични
тегла не по-малки от 100 гр. – 25 000 – 28 000 лв. Съдът възприема заключението
на съдебно-биологичната експертиза като пълно, обективно и обосновано,
кореспондиращо с останалите доказателства по делото.
Съдът
възприема и заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, също
прието без оспорване от страните. Според вещото лице в годишния финансов отчет
за 2013г. “***” ЕООД отчита в балансова статия “Незавършно производство” сума в
размер на 108 хил. лв., в т.ч. “Млади животни за уговяване и разплод” в размер
на 108 хил. лв. Констатирано е също така, че в счетоводството на “***” ЕООД към
03.06.2013г. е осчетоводено вземане от “***” ЕООД в размер на 205 000 лв. на
основание сключен договор за цесия от същата дата между Atlantic
Development Limited, Англия – цедент и “***” ЕООД – цесионер, съгласно който
първата страна прехвърля на втората вземането си от “***” ЕООД в размер на 205
000 лв., произтичащо от договор за покупко-продажба на акции от 16.10.2012г.
Към датата на изготвяне на заключението, вещото лице не е установило
осчетоводяване на прихващане на насрещни задължения между “***” ЕООД и “***”
ЕООД във връзка със сключения по между им договор за покупко-продажба на жива
риба и зарибителен материал от 10.09.2013г.
При
така установеното от фактическа страна, подведено под приложимите
материалноправни норми, съдът достигна до следните правни изводи.
За да
се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл.108
ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на
спорната вещ, че ответникът владее вещта и, че това владение е без основание.
Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните
страни в процеса, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и
фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже
основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. Между
страните не е спорно, че по силата на сключения на 29.12.2009г. с Община Мездра
договор за наем, за периода след датата на договора до 10.06.2015г. “***” ЕООД
е било ползвател на язовир “Под селото” в землището на с. ***, Община Мездра – общинска
собственост. Съгласно чл. 5 от договора, наемателят е поел задължение да ползва
предоставеният му язовир по предназначение – рибовъдство. Фактът, че
праводателят на ищеца е ползват процесният язовир именно за рибовъдство с цел
стопански риболов се потвърди от показанията свидетелите Й.Т.Г., Ц.Т.А. и Р.В.С..
Обстоятелството, че не се установи “***” ЕООД да е било регистрирано като
собственик на рибовъдно стопанство в процесния язовир не променя извода, че е
ползвало язовира именно за рибовъдство, доколкото липсата на регистрация е
нарушение на нормативните правила за развиване на такъв вид дейност, но само по
себе си не доказва твърденията на ответника, че язовирът фактически не е
ползван за рибовъдство. След като няма данни друго лице да е ползвало същия
язовир за рибовъдство в периода след 2009г., нито язовирът да е ползван за
други цели, безспорно отглежданата в него риба е била собственост на “***”
ЕООД. При това положение и като се вземе предвид установеното от показанията на
св. Й.Г. относно видовете и количествата зарибителен материал, пускани ежегодно
в язовира, както и средните тегла на същия, а също и потвърденото и от св. Ц.А.,
че след 2012г. е преустановен улова на риба, за да се достигнат по-високи средни
единични тегла на рибите, се налага извода, че към 10.09.2013г. в процесния
язовир са били налични количествата и видовете жива риба, предмет на сключения
договор за покупко-продажба между “***” ЕООД и “***” ЕООД, както и че тези
количества риба са принадлежали именно на продавача. Правото на собственост
върху рибата е прехвърлено по силата на самия договор, тъй като същата е индивидуализирана
по местонахождението си към датата на сключването му. Доколкото няма данни
трети лица да са развъждали риба в същия язовир по времето, през което е бил
ползван от “***” ЕООД логическите правила водят до извода, че цялата риба в
язовира е била собственост именно на това дружество.
Между
страните не е спорно също така, че към датата на подаване на исковата молба
процесният язовир “Под селото” в землището на с. *** и съответно намиращата се
в него риба, са били във владение на Община Мездра, като след прекратяване на
договора за наем на същия с “***” ЕООД и връщане на фактическата власт върху
язовира на 10.06.2015г., не е отдаван за ползване на други лица. Не се спори
също така и относно факта, че ответника владее рибата в процесния язовир в
качеството си на собственик на язовира, и именно на това свое качество основава
владението си. След като не е собственик на рибата в язовира обаче, владението
на ответника е лишено от основание и същият е длъжен да го предаде на ищеца,
поради което предявеният ревандикационен иск се явява основателен.
Съдът
намира, че възражението на ответника за несъществуване на договора за
покупко-продажба от 10.09.2013г., както и за антидатирането му остана
недоказано. Лично бившият управител на “***” ЕООД, представлявал дружеството
при подписване на договора потвърди при разпита му като свидетел по делото, че
договорът действително е сключен и то на посочената в него дата. Съществуването
на договора се установи и от счетоводните записвания при ищеца, които са
редовно водени и представляват годни доказателства съгласно чл. 55 ТЗ и 182 ГПК. В тази връзка е необходимо да се поясни, че писмената форма не е условие
за действителност на договора, поради което, независимо кога е съставен
писмения документ, обективиращ съгласието на страните, от събраните
доказателства по несъмнен начин се установи, че това съгласие е било факт още
на 10.09.2013г.
С
помощта на съдебно-биологичната експертиза се доказа, че общата стойност на
продадената риба с договора от 10.09.2013г. между “***” ЕООД и “***” ЕООД е 150
000 лв., а на зарибителния материал е 26 500 лв., като съдът приема усреднените
стойностни в дадените от вещото лице приблизителни стойности.
При
този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят на основание чл.78,
ал.1 ГПК направените пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски в
размер на 2 210 лв., от които 1 200 лв. внесена държавна такса, 1 000 лв.
депозити за вещи лица и 10 лв. разноски за събиране на доказателства. На ответника
не се следват разноски.
Водим от
горното и на основание чл.235 ГПК, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА МЕЗДРА,
Булстат: ***, с адрес: гр. Мездра, ул. ***, представлявана от кмета инж. Г.С.,
че “***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
с. ***, общ. Своге, обл. София, местност ***, представлявано от управителя Д.И.Х.
е собственик на общо 55 тона жива риба, от която 25 тона „толстолоб”, 12 тона
„шаран”, 4 тона „бял амур”, 10 тона „каракуда” и 4 тона зарибителен материал от
„толстолоб”, „шаран” и „бял амур”, намираща се в язовир „Под селото” в
землището на с. ***, общ. Мездра, обл. Враца с обща парична равностойност от
176 500 лева /сто седемдесет и шест хиляди и петстотин лева/, определена при
средни единични цени за килограм по видове както следва: шаран – 5.00 лв.,
толстолоб – 2.50 лв., бял амур – 5.00 лв., каракуда – 1.55 лв., зарибителен
материал – 6.50 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА МЕЗДРА,
Булстат: ***, с адрес: гр. Мездра, ул. ***, представлявана от кмета инж. Г.С.
ДА ПРЕДАДЕ на “***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
с. ***, общ. Своге, обл. София, местност ***, представлявано от управителя Д.И.Х.
ВЛАДЕНИЕТО върху общо 55 тона жива риба, от която 25 тона „толстолоб”, 12 тона
„шаран”, 4 тона „бял амур”, 10 тона „каракуда” и 4 тона зарибителен материал от
„толстолоб”, „шаран” и „бял амур”, намираща се в язовир „Под селото” в
землището на с. ***, общ. Мездра, обл. Враца с обща парична равностойност от
176 500 лева /сто седемдесет и шест хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНА МЕЗДРА, Булстат:
***, с адрес: гр. Мездра, ул. ***, представлявана от кмета инж. Г.С. да заплати на “***” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Своге, обл. София, местност ***,
представлявано от управителя Д.И.Х. разноските по делото в размер на 2 210 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: