№ 1441
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100511335 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20877/18.12.2023г., поправено с решение №
15967/21.08.2024 г., постановени по гр.д. №9026/2023 г. на СРС, ГО, 170
състав, е признато за установено по отношение на К. М. А., ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, за сумата 1396,31 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, ул. „*******
магазин- бакалия, за който е открит аб. № 341254, през периода 01.07.2019г.-
09.07.2020г. и периода 12.11.2020г.- 30.04.2021г., с която ответникът
неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 15.03.2022г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022г. по ч.гр. дело № 13467 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 170 състав. С решението са отхвърлени
предявените от “Топлофикация София” ЕАД, против К. М. А., искове за
установяване вземането на “Топлофикация София” ЕАД за цена на топлинна
енергия над сумата 1396,31 лева до сумата 1459,05 лева, както и за сумата
232,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 31.12.2019г.- 01.03.2022г., с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
1
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от К. А. чрез адв. Р. М.. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Поддържа се, че ответникът е носител на вещно право на ползване за
процесния недвижим имот, като съгласно чл.153 ЗЕ е потребител на топлинна
енергия, поради което и предявеният иск за неоснователно обогатяване е
неоснователен. Твърди се, че имотът се намира в сграда в режим на етажна
собственост и отговорността му следва да се ангажира като физическо лице, а
не във вр. с осъществявана от него търговска или професионална дейност,
поради което и е налице хипотезата на чл.153 ЗЕ. Въззивникът сочи, че по
делото няма доказателства имотът да е бил ползван лично от него през
процесния период. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго,с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената
въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част
и присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Нелбо“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
2
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице
облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на
топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за
процесния имот - магазин- бакалия, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“,
ул. „*******. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Отделно от
това, доколкото се касае за търговски обект – магазин, очевидно доставяната
топлинна енергия няма как да е за битови нужди, респ. разпоредбата на чл.153
ЗЕ е неприложима. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на
топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират
приложение.
По делото не се твърди такъв договор да е сключван за исковия период,
като предявеният иск е на основание настъпило неоснователно обогатяване в
полза на ответника. Доколкото ответникът е бил вещен ползвател на
процесния имот през исковия период, формалната житейска логика налага
извод, че ответникът или лица, на които същият е предоставил ползването на
имота, е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия
период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Изготвената
СТЕ установява, че сумите, които са начислявани на ответника, са на база
извършван реален отчет за битово горещо водоснабдяване, т.е. по делото са
налице конкретни данни за доставеното количество топлинна енергия в имота
на ответника. Действително общите условия на ищеца не обвързват
ответника, но при предявен иск за неоснователно обогатяване същият следва
да докаже единствено реална доставка на услугата, което се установява по
безспорен начин от изготвената СТЕ. Фактът, че ответникът, закупувайки
имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с
ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Топлофикация София” ЕАД, но
не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при
предявен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД . Доколкото единствен доставчик на топлинна
енергия в гр. София е „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че
3
ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако
енергията му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с
ищеца.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20877/18.12.2023г., поправено с решение
№ 15967/21.08.2024 г., постановени по гр.д. №9026/2023 г. на СРС, ГО, 170
състав, в частта, в която е признато за установено по отношение на К. М. А.,
ЕГН **********, съществуването на вземането на “Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 1396,31 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“,
ул. „******* магазин- бакалия, за който е открит аб. № 341254, през периода
01.07.2019г.- 09.07.2020г. и периода 12.11.2020г.- 30.04.2021г., с която
ответникът неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 15.03.2022г., до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022г. по ч.гр. дело № 13467 по описа
за 2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо“
АД.на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5