Решение по дело №265/2022 на Административен съд - Шумен

Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№................, град Шумен, 30.06.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Административен съдия: Росица Цветкова

 

при секретаря Св. Атанасова

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №265 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от С.Г.– Началник на сектор и възложител на ревизията и А.Д.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, в частта, с която са установени задължения за КД по ЗКПО за периода 2016 г. – 2019 г. общо в размер на 4 273.72 лв. главница и начислени лихви общо в размер на 4 794.38 лв., както и в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за периода 2016 г. – 2019 г. общо в размер на 57 767.62 лв. главница и начислени лихви за забава върху главницата 57 767.62 лв., потвърден в тази част с Решение №127/05.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. 

   Първоначално с жалбата до съда са били оспорени изцяло установените задължения за КД и ДДС с процесния РА №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от органите по приходите в ТД на НАП Варна. С Определение №589/21.09.2022 г. по настоящото адм.д.№265/2022 г. АдмС Шумен е оставил без разглеждане жалбата на „И.К.“ ЕООД *** и е прекратил производството в частта, с която са установени задължения за периода 2016 г. – 2019 г. за КД по ЗКПО общо за сумата над 4 273.72 лв. и начислени лихви върху главницата общо за сумата над 4 794.38 лв., както и в частта, с която са установени задължения за периода 2016 г. – 2019 г. за ДДС по ЗДДС общо за сумата над 9 117.89 лв. и начислени лихви общо за сумата над 3 464.34 лв. С Определение №10847/29.11.2022 г. по адм.д.№10614/2022 г. по описа на ВАС на Р България касационната инстанция е отменила частично Определение №589/21.09.2022 г. по адм.д.№265/2022 г. по описа на АдмС град Шумен само в частта, с която е прекратено производството по жалбата на „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., срещу РА №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна за установените с него задължения за ДДС общо за сумата над 9 117.89 лв. до 57 767.62 лв. и лихви над 3 464.34 лв. до съответния размер на лихвите за забава върху главницата от 57 767.62 лв., като определението на АдмС град Шумен в останалата част е оставено в сила.

   Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно органът по приходите е преминал по особения ред за облагане като е приел наличието на обстоятелствата по смисъла на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК. В тази връзка се твърди, че дружеството-жалбоподател не е получател по процесните доставки на стоки, обективирани в издадените фактури от „Виас“ ЕООД, „Алпласт“ ЕООД, „Вид Глас 1“ ООД, „Гемарк“ ЕООД, „Глас Строй“ ООД, „Исо Акпласт“ ЕООД, „Мастер С.О.П.“ ЕООД и „Самриди“ ООД. Излагат се аргументи, че част от фактурите не носят подписи, не са налице приемо-предавателни протоколи за приемане на стоката и транспортни документи за превоз на стоката, предмет на фактурите, както и не е установено дружеството да се е разпоредило с тези стоки и да е реализирало последващи облагаеми доставки с тези стоки. С оглед на това според жалбоподателя не е възникнало задължението да заприходи и отчете продажби на готова продукция, в която не са вложени процесните доставки на стоки, поради което не са налице обстоятелствата по смисъла на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, а именно укрит приход, липсата или непредставяне на счетоводна отчетност и липсата на документи за установяване на основата за облагане с данъци. Жалбоподателят оспорва и начинът на определяне на процента на търговската надценка на продадените стоки, неотчетени по съответния ред, като счита, че не са взети предвид особеностите на производствения процес и даденото обяснения в хода на ревизионното производство за начинът на формиране на търговската надценка, което рефлектира както върху данъчната основата за определяне на КД, така и върху данъчната основа при определяне на ДДС. Излагат се и съображения, че ревизиращият екип неправилно е приел, че дружеството извършва и монтаж на готовата продукция, доколкото е налице само производство на тази продукция. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени РА в обжалваното му част, както и да му присъди направените по делото разноски.

   Ответната страна Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Е. В., редовно упълномощена, която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди направените по делото разноски.

   Съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в определения от закона срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на процесния РА. Съдът намира, че жалбата е допустима по отношение на установеното допълнително задължение за КД по ЗКПО за периода 2016 г. – 2019 г. за сумата общо в размер на 4 273.72 лв., независимо че при обжалване на РА по административен ред в петитума на жалбата е поискано отмяна на РА за сума в размер на 4 258.94 лв. Данъчно-задълженото лице е оспорило целия период на установения КД, а именно 2016-2019 г. и така е формулиран и петитумът в жалбата до Директора на „ОДОП“ Варна, който от своя страна в Решението си се е произнесъл и е обсъдил по същество установените задължения за всички данъчни периоди, независимо че не е имало наведени конкретни твърдения за търговската надценка за 2019 г. По отношение установените задължения за ДДС по ЗДДС предметът на спора е очертан с Определение №10847/29.11.2022 г. по адм.д.№10614/2022 г. по описа на ВАС на Р България

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: 

   Ревизията на дружеството-жалбоподател е повторна в обжалваната част и е във връзка с Решение №243/27.10.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" град Варна, с което по реда на чл.155 ал.2 и ал.4 от ДОПК е отменен PA №Р-03002720004202-091-001/09.08.2021 г., издаден от А.Б.– началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна и възложител на ревизията, и от М.А.Д.– главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в същата дирекция, в частта, с която са установени задължения за КД по ЗКПО за данъчен период 2016-2019 г. включително и ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2016 г., месец декември 2017 г., месец декември 2018 г., месец май 2019 г. и месец декември 2019 г. Преписката е върната на органа по приходите възложил ревизията при ТД на НАП Варна, за възлагане на нова ревизия на друг екип, при спазване на указанията в решението, за установяване на задълженията по ЗКПО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., и 2019 г. и по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2016 г., месец декември 2017 г., месец декември 2018 г., месец май 2019 г. и месец декември 2019 г. на „И.К.“ ЕООД.

   С оглед горното Решение на Директора на "ОДОП" град Варна, настоящата ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03000321006289-020-001/09.11.2021 г., издадена от С.Г., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП град Варна, за установяване на задължения на дружеството за КД за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и за ДДС за периодите: от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 21.02.2023 г., и връчена по електронен път на 17.11.2021 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в ЗВР разписка, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта и е възложена да бъде извършена от А.Д., на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М.Г., на длъжност инспектор по приходите и двете в ТД на НАП Варна. С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 11.02.2022 г., издадена от С.Г., на длъжност Началник на сектор "Ревизии", на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 15.04.2022 г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 21.02.2023 г. и е връчена по електронен път на 11.02.2022 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.

   В хода ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно-задълженото лице.

   Ревизиращият екип е установил, че дружеството през ревизирания период е производител на ПВЦ и алуминиева дограма, с основна икономическа дейност от НКИД: дограма, фасади, бонд; производство на дограма и други изделия от пластмаса за строителството и производство на изделия от пластмаса за строителството. Дружеството има регистрация по ЗДДС от 18.10.2010 г.

   От присъединените документи от предходното ревизионно производство с Протокол от 06.04.2022 г. и извършени справки в информационните масиви на НАП органът по приходите е констатирал в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС доставчици издадени фактури за продажби на стоки на жалбоподателя „И.К.“ ЕООД, които не са намерили отражение в дневниците за покупки на жалбоподателя. Фактурите са издадени от следните доставчици: 1.“Виас“ ЕООД: а/фактура №70321/29.09.2017 г., с данъчна основа 4019.65 лв. и начислен ДДС в размер на 803.93лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател и плащане в брой на 29.09.2017 г.; б/фактура №**********/27.10.2017 г. с данъчна основа 837.48 лв. и начислен ДДС в размер на 167.50 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г. и плащане в брой на 01.11.2017 г.; в/фактура №**********/27.10.2017 г., с данъчна основа 6506.90 лв. и начислен ДДС в размер на 1301.38 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена по банков път на 26.06.18 г. и 10.05.2018 г.; г/фактура №**********/25.10.2017 г., с данъчна основа 7455.91 лв. и начислен ДДС в размер на 1491.18 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена по банков път на 25.10.2017 г.; д/фактура №**********/16.10.2017 г., с данъчна основа 700.80 лв. и начислен ДДС в размер на 140.16 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател, платена в брой на 16.10.2017 г.; е/     фактура №**********/19.10.2017 г., с данъчна основа 3498.59 лв. и начислен ДДС в размер на 699.72 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена по банков път на 07.11.2017 г.; ж/фактура №**********/26.10.2017 г., с данъчна основа 1788.34 лв. и начислен ДДС в размер на 357.67 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена по банков път на 07.11.2017 г.; з/фактура №**********/26.10.2017 г., с данъчна основа 2551.00 лв. и начислен ДДС в размер на 510.20 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена по банков път на 10.05.2018 г.; и/фактура №0…703284/31.10.2017 г., с данъчна основа 777.25 лв. и начислен ДДс в размер на 155.45 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател, платена в брой на 31.10.2017 г.; й/фактура №**********/13.10.2017 г., с данъчна основа 7847.59 лв. и начислен ДДС в размер на 1569.52 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена в брой на 13.10.2017 г.; к/фактура №**********/20.10.2017 г., с данъчна основа 805.26 лв. и начислен ДДС в размер на 161.05 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена в брой на 20.10.2017 г.; л/фактура №**********/30.10.2017 г., с данъчна основа 1779.80 лв. и начислен ДДС в размер на 355.96 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена в брой на 13.11.2017 г.; м/фактура №0…703247/14.10.2017 г., с данъчна основа 3261.88 лв. и начислен ДДС в размер на 652.38 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател, платена в брой на     14.10.2017 г.; н/фактура №**********/14.10.2017 г., с данъчна основа 5100.04 лв. и начислен ДДС в размер на 1020.01 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена в брой на 16.10.2017 г.; о/фактура №**********/14.10.2017 г., с данъчна основа 6910.42 лв. и начислен ДДС в размер на 1382.08 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена по банков път на 26.02.2018 г.; п/фактура №**********/16.10.2017 г., с данъчна основа 8081.60 лв. и начислен ДДС в размер на 1616.32 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател, платена в брой на 17.10.2017  г.; р/фактура №**********/20.10.2017 г., с данъчна основа 7086.30 лв. и начислен ДДС в размер на 1417.26 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена в брой на 02.12.2017 г.; с/фактура №**********/23.10.2017 г., с данъчна основа 832.58 лв. и начислен ДДС в размер на 166.52 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена по банков път на 31.10.2017 г.; т/фактура №**********/23.10.2017 г., с данъчна основа 6143.63 лв. и начислен ДДС в размер на 1228.73 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена по банков път на 04.12.2017 г.; у/фактура №*********/28.10.2017 г., с данъчна основа 2108.76 лв. и начислен ДДС в размер на 421.75 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – П.Г., платена в брой на 28.10.2017 г.; ф/фактура №**********/28.10.2017 г., с данъчна основа 5871.46 лв. и начислен ДДС в размер на 1174.29 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и получател – Г., платена в брой на 28.10.2017 г.; х/фактура №**********/24.10.2017 г., с данъчна основа 911.90 лв. и начислен ДДС в размер на 182.38 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател – П.Г., платена по банков път на 25.10.2017 г.; ц/фактура №**********/    24.10.2017 г., с данъчна основа 7196.81 лв. и начислен ДДС в размер на 1439.36 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател – П.Г., платена в брой на 26.10.2017 г.; ч/фактура №**********/18.10.2017 г., с данъчна основа 7650.17 лв. и начислен ДДС в размер на 1530.03 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател – П.Г., платена в брой на 18.10.2017 г.; ш/фактура №**********/30.10.2017 г., с данъчна основа 5746.23 лв. и начислен ДДС в размер на 1149.25 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател, платена по банков път на 19.12.2017 г.; щ/фактура №**********/31.10.2017 г., с данъчна основа 3251.99 лв. и начислен ДДС в размер на 650.40 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател – И., платена по банков път на 31.10.2017 г.; ь/фактура №**********/31.10.2017 г., с данъчна основа 3759.56 лв. и начислен ДДС в размер на 751.91 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател – И., платена по банков път на 31.10.2017 г.; ъ/фактура №**********/17.10.2017 г., с данъчна основа 8278.65 лв. и начислен ДДС в размер на 1655.73 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател – П.Г., платена по банков път на 27.10.2017 г.; ю/фактура №**********/20.03.2018 г., с данъчна основа 890.57 лв. и начислен ДДС в размер на 178.11 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател, платена по банков път на 21.03.2018 г.; я/фактура №**********/15.03.2018 г., с данъчна основа 1711.72 лв. и начислен ДДС в размер на 342.34 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател, платена по банков път на 20.03.2018 г. и яя/фактура №**********/13.06.2018 г., с данъчна основа 6551.28 лв. и начислен ДДС в размер на          1310.26 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, носеща подпис на издател и на получател, платена по банков път на 04.07.2018 г. 2.“Алпласт“ ЕООД – фактура №**********/14.05.2018 г., с данъчна основа 5861.00 лв. и начислен ДДС в размер на 1172.20 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, подписана с електронен подпис, платена по банков път на 30.08.2018 г. и на 16.11.2018 г. 3.“Вид Глас 1“ ООД: а/фактура №0…3294/17.01.2017 г., с данъчна основа 1376.67 лв. и начислен ДДС в размер на 275.33 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 17.01.2017 г.; б/фактура №0…3984/30.09.2017 г., с данъчна основа 1238.27 лв. и начислен ДДС в размер на 247.65 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 17.01.2017 г. и в/фактура №0…4238/05.12.2017 г., с данъчна основа 1462.75 лв. и начислен ДДС в размер на 292.55 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 13.12.2017 г. 4.“Гемарк“ ЕООД: а/фактура №0…1122/21.04.2016 г., с данъчна основа 440.81 лв. и начислен ДДС в размер на 88.16 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 10.05.2016 г.; б/фактура №0…1180/25.05.2016 г., с данъчна основа 7149.35 лв. и начислен ДДС в размер на 1429.87 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 27.05.2016 г., 16.06.2016 г. и 27.06.2016 г.; в/фактура №0…2102/12.10.2017 г., с данъчна основа 3549.79 лв. и начислен ДДС в размер на 709.96 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 27.11.2017 г.; г/фактура №0…2111/17.10.2017 г., с данъчна основа 4158.46 лв. и начислен ДДС в размер на 831.69 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 28.11.2017 г.; д/фактура №0…2133/25.10.2017 г., с данъчна основа 5998.32 лв. и начислен ДДС в размер на 1199.66 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 06.11.2017 г.; е/фактура №0…2110/16.10.2017 г., с данъчна основа 443.15 лв. и начислен ДДС в размер на 88.63 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 28.11.2017 г.; ж/фактура №0…2380/28.02.2018 г., с данъчна основа 3761.67 лв. и начислен ДДС в размер на 752.34 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 29.03.2018 г.; з/фактура №0…2376/23.02.2018 г., с данъчна основа 1500.55 лв. и начислен ДДС в размер на 300.11 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 11.04.2018 г.; и/фактура №0…2464/18.04.2018 г., с данъчна основа 4197.02 лв. и начислен ДДС в размер на 839.41 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 18.06.2018 г., 20.06.2018 г., 28.06.2018 г., 29.06.2018 г., 11.07.2018 г., 12.07.2018 г.; й/фактура №0…2557/30.05.2018 г., с данъчна основа 256.03 лв. и начислен ДДС в размер на 51.21 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 30.08.2018 г. и 16.11.2018 г.; к/фактура №0…2618/26.06.2018 г., с данъчна основа 4766.47 лв. и начислен ДДС в размер на 953.30 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 03.07.2018 г., 04.07.2018 г., 05.07.2018 г., 06.07.2018 г., 09.07.2018 г.; л/фактура №0…2605/18.06.2018 г., с данъчна основа 6096.12 лв. и начислен ДДС в размер на 1219.22 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 21.062018 г., 22.06.2018 г., 25.06.2018 г., 26.06.2019 г., 29.06.2018 г., 12.07.2018 г., 16.07.2018 г. и на 17.07.2018 г. и м/фактура №0…4058/19.12.2019 г., с данъчна основа 999.62 лв. и начислен ДДС в размер на 199.92 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 12.02.2020 г. и на 17.03.2020 г. 5.“Глас строй“ ООД: а/фактура №0…2135/18.04.2016 г., с данъчна основа 716.18 лв. и начислен ДДС в размер на 143.24 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, с положен подписи на съставил и без на получател, платена в брой на 18.04.2016 г.; б/фактура №**********/03.04.2017 г., с данъчна основа 3662.07 лв. и начислен ДДС в размер на 732.41 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, с положен подписи на съставил и без на получател, платена по банков път на 11.04.2017 г.; в/фактура №**********/27.06.2019 г., с данъчна основа 1324.91 лв. и начислен ДДС в размер на 264.98 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 27.06.2019 г.; г/фактура №**********/25.06.2019 г., с данъчна основа 1625.84 лв. и начислен ДДС в размер на 325.17 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 25.06.2019 г.; д/фактура №**********/12.07.2019 г., с данъчна основа 2361.10 лв. и начислен ДДС в размер на 472.22 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 12.07.2019 г.; е/фактура №**********/02.07.2019 г., с данъчна основа 1465.06 лв. и начислен ДДС в размер на 293.01 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 02.07.2019 г.; ж/фактура №**********/08.07.2019 г., с данъчна основа 2287.31 лв. и начислен ДДС в размер на 457.46 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 08.07.2019 г.; з/фактура №**********/23.10.2019 г., с данъчна основа 2132.23 лв. и начислен ДДС в размер на 426.45 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на       23.10.2019 г.; и/фактура №**********/30.10.2019 г., с данъчна основа 2584.67 лв. и начислен ДДС в размер на 516.93 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 30.10.2019 г.; й/фактура №**********/05.11.2019 г., с данъчна основа 2731.59 лв. и начислен ДДС в размер на          546.32 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 05.11.2019 г.; к/фактура №**********/13.11.2019 г., с данъчна основа 3590.43 лв. и начислен ДДС в размер на 718.09 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 13.11.2019 г. и л/фактура №**********/27.11.2019 г., с данъчна основа 6265.96 лв. и начислен ДДС в размер на 1253.19 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, без положени подписи на съставил и на получател, платена в брой на 27.11.2019 г. 6.„Исо Ак Пласт“ ЕООД – фактура №0…1021/27.09.2017 г., с данъчна основа 8434.15 лв. и начислен ДДС в размер на 1986.83 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, с положени подписи на съставил и без на получател, платена по банков път на 11.10.2017 г. 7.“Мастер С.О.П.“ ЕООД: а/фактура №0…2189/27.04.2016 г., с данъчна основа 6446.40 лв. и начислен ДДС в размер на 1289.28 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, платена по банков път на 26.04.2016 г. и б/фактура №0…4168/17.10.2017 г., с данъчна основа 9280.80 лв. и начислен ДДС в размер на 1856.16 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, с положени подписи на съставил и на получател, платена по банков път на 15.11.2017 г. 8.“Самриди“ ООД – фактура №0…887/17.10.2017 г., с данъчна основа 8022.00 лв. и начислен ДДС в размер на 1604.40 лв., обективираща продажба на стоки с получател „И.К.“ ЕООД, платена по банков път на 25.01.2018 г.

   В хода на ревизията е била поискана информация от посочените доставчици за установяване действителното прехвърляне на стоката и осчетоводяване на стопанската операция. От представените документи било установено, че всички доставчици са осчетоводили издадените фактури, изписани са стоките от материална сметка и са отчетени приходи от продажби с начислен ДДС, както и са налице разплащания по фактурите. Установено е, че стоките, предмет на продажбите по фактурите, не са заведени в счетоводството на ревизираното лице и не са заприходени като материални запаси. Въз основа на това и доколкото ревизираното дружество не е представило документи, установяващи че стоките не са реализирани/вложени в производствената дейност, бракувани и/или предоставени за съхранение или на отговорно пазене в друг обект, органът по приходите е приел, че ревизираното дружество е получател по доставките и материалите по фактурите са вложени в производството и съответно продукцията е продадена на трети лица, като приходите не са отразени в счетоводството на дружеството и не е начислен ДДС.

   Въз основа на всички констатации ревизиращият екип е приел, че неотчетеният приход от дружеството е обстоятелство по смисъла на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, а липсата и непредставяне на счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч, както и доколкото воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане е обстоятелство по смисъла на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. Липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци е прието като обстоятелство по смисъла на чл.122 ал.1 т.5 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО и ЗДДС е определена след анализ на относимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК.

   На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК по електронен път, с което е уведомено, че основата за облагане с: корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г., данък върху добавената стойност за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., данък върху добавената стойност за периода 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., данък върху добавената стойност за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., данък върху добавената стойност за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г., ще бъде определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. С посоченото Уведомление е определен срок за предоставяне на доказателствата и вземане на становище от дружеството - 14 дни от връчване на уведомлението, което е получено от дружеството на 27.01.2022 г. и в определения срок не е представило становище или доказателства.

   В хода на ревизията ревизираното лице е декларирало, че работи с надценка за вътрешен пазар на ПВЦ и алуминиева дограма в размер на 5%, а за износ в размер на 20%. Не извършва монтаж, а само продажба на готова продукция. От представените счетоводни регистри е установено, че закупените материали са осчетоводени в сметка 302“Материал“, които при влагането им в производството са осчетоводени като разход по дебита на сметка 601“Разходи за материали“. Заведена е сметка 303“Готова продукция“, като при продажба на същата се кредитира срещу дебит на сметка „Приходи от продажба на готова продукция“, като приходите от продажбите са осчетоводени по кредита на сметка 701“Приходи от продажба на готова продукция“. За да определят размера на неосчетоводените приходи от продажби, органите по приходите са определели процент на надценка за всяка година, като съотношение между общата стойност на кредитния оборот на сметка 701“Приходи от продажба на готова продукция“ към общата стойност на дебитния оборот на сметка 701 и по този начин са определили за 2016 г. - 19.31% надценка, за 2017 г. - 12.88% надценка, за 2018 г. – 50.72% надценка и за 2019 г. – 0.57% надценка. С оглед на това са установени неотчетени приходи от продажби на незаведените в счетоводството на ревизираното дружество стоки от посочените доставчици както следва: 1.За 2016 г. неотчетени приходи в размер на 17 601.49 лв. – 14 752.74 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2016 г./ х 19.31% надценка или допълнителен приход от така определената търговска надценка в размер на 2 848.75 лв. 2.За 2017 г. неотчетени приходи в размер на 190 075.22 лв. – 168 386.98 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2017 г./ х 12.88% надценка или допълнителен приход от така определената търговска надценка в размер на 21 688.24 лв.  3.За 2018 г. неотчетени приходи в размер на 17 601.49 лв. – 53 644.91 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2018 г./ х 50.72% надценка или допълнителен приход от така определената търговска надценка в размер на 18 052.48 лв.  4.За 2019 г. неотчетени приходи в размер на 27 516.51 лв. – 27 368.72 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2019 г./ х 0.57% надценка или допълнителен приход от така определената търговска надценка в размер на 147.70 лв.        

   Въз основа на горното ревизиращият екип е приел следното:

   По ЗКПО

   При формиране на данъчната основа органът по приходите е увеличил декларираните от дружеството приходи с установените неотчетени приходи за всеки данъчен период – за 2016 г. със сумата от 17 601.49 лв., за 2017 г. със сумата от 190 075.22 лв., за 2018 със сумата от 53 644.19 лв. и за 2019 г. със сумата от 27 516.51 лв., и с отчетната стойност на същите е увеличил декларираните от дружеството разходи за всеки данъчен период – за 2016 г. със сумата от 14 752.74 лв., за 2017 г. със сумата от 168 386.98 лв., за 2018 г. със сумата от 35 592.43 лв. и за 2019 г. със сумата от 27 368.72 лв.

   За 2016 г.

   Определена е по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа в размер на 210 003.67 лв. и дължим КД в размер на 21 000.37 лв. Установено е, че от дружеството е внесен КД в размер на 20 724.46 лв., поради което е определен данък за довнасяне в размер на 275.91 лв.

   За 2017 г.

   Определена е по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа в размер на 469 014.88 лв. и дължим КД в размер на 46 901.49 лв. Установено е, че от дружеството е внесен КД в размер на 28 020.38 лв., поради което е определен данък за довнасяне в размер на 18 811.11 лв.

   За 2018 г.

   Определена е по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа в размер на 100 863.84 лв. и дължим КД в размер на 10 086.38 лв. Установено е, че от дружеството е внесен КД в размер на 8 591.93 лв., поради което е определен данък за довнасяне в размер на 1 494.45 лв.

   За 2019 г.

   Определена е по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа в размер на 206 898.59 лв. и дължим КД в размер на 20 689.86 лв. Установено е, че от дружеството е внесен КД в размер на 20 675.08 лв., поради което е определен данък за довнасяне в размер на 14.78 лв.

   Следва да се посочи, че органът по приходите за процесните данъчни периоди, с изключение на 2019 г., е извършил корекции в декларираните от ревизираното дружество приходи и разходи на други основания, освен с неотчетените приходи по процесните доставки, които обаче не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Както по административен ред, така и по съдебен ред – с оглед влязлото в сила Определение №589/21.09.2022 г. по настоящото адм.д.№265/2022 г., ревизираното дружество по отношение на определения допълнителен КД оспорва единствено допълнително определения приход в частта на надценката, а именно за 2016 г. в размер на 2 848.75 лв., за 2017 г. в размер на 4 337.64 лв., за 2018 г. в размер на 3 610.50 лв. и за 2019 г. в размер на 147.70 лв. и съответно определения КД върху този приход, ведно с начислената лихва.

   На основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.175 от ДОПК за невнесения в срок данък е начислена лихва за забава, посочена по отделни периоди в Таблици от РД.

   Органът по приходите е определил и лихва за несъответно внесени авансови вноски, съобразно разпоредбата на чл.83, чл.85 и чл.89 от ЗКПО както следва: за 2016 г. върху дължима авансова вноска от 15 543.35 лв. е определена лихва в размер на 1 123.02 лв., считано от 16.04.2016 г. до 31.12.2016 г.; за 2017 г. върху дължима авансова вноска от 21 015.28 лв. е определена лихва в размер на 1 517.89 лв., считано от 16.04.2017 г. до 31.12.2017 г.; за 2018 г. върху дължима авансова вноска от 6 443.95 лв. е определена лихва в размер на 465.43 лв., считано от 16.04.2018 г. до 31.12.2018 г.; за 2019 г. върху дължима авансова вноска от 20 675.08 лв. е определена лихва в размер на 1 493.32 лв., считано от 16.04.2019 г. до 31.12.2019 г. Независимо, че в Решението на Директора на ОДОП Варна е посочено, че тези лихви не са оспорени, то в диспозитива на Решението органът се е произнесъл изрично, с изключение за задълженията за лихва за 2017 г., поради което и с Определение №589/21.09.2022 г. по настоящото адм.д.№265/2022 г. съдът е приел, че жалбата е допустима и в тази част с изключение за задълженията за лихва за 2017 г.

   По ЗДДС

   На основание чл.86 от ЗДДС във вр. с чл.6 и чл.25 от ЗДДС върху данъчната основа, определена по чл.122 от ДОПК за неотчетените приходи от продажби и доколкото ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС, органът по приходите е приел, че се дължи ДДС общо в размер на 57 767.62 лв., както следва: 1.За данъчен период декември 2016 г. върху данъчна основа на недекларирани доставки в размер на 17 601.49 лв., дължимият ДДС е в размер на 3 520.30 лв. 2.За данъчен период декември 2017 г. върху данъчна основа на недекларирани доставки в размер на 190 075.22 лв., дължимият ДДС е в размер на 38 015.04 лв. 3.За данъчен период декември 2018 г. върху данъчна основа на недекларирани доставки в размер на 53 644.91 лв., дължимият ДДС е в размер на 10 728.98 лв. 4.За данъчен период декември 2019 г. върху данъчна основа на недекларирани доставки в размер на 27 516.51 лв., дължимият ДДС е в размер на 5 503.30 лв.           

   Както бе посочено и по-горе в мотивите на настоящото решение, с Определение №10847/29.11.2022 г. по адм.д.№10614/2022 г. по описа на ВАС на Р България касационната инстанция е отменила частично Определение №589/21.09.2022 г. по адм.д.№265/2022 г. по описа на АдмС град Шумен в частта, с която е прекратено производството по жалбата на „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., срещу РА №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна за установените с него задължения за ДДС общо за сумата над 9 117.89 лв. до 57 767.62 лв. и лихви над 3 464.34 лв. до съответния размер на лихвите за забава върху главницата от 57 767.62 лв.. Видно от мотивите на Определението на ВАС е прието, че жалбоподателят е оспорил частично РА по административен ред относно установените задължения ДДС в размер на 57 767.62 лв. заедно със съответната лихва за забава върху главницата, установени върху данъчна основа, определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, във връзка с неотчетени продажби на готова продукция, в която са вложени стоки, придобити от „Виас“ ЕООД, „Алпласт“ ЕООД, „Вид Глас 1“ ООД, „Гемарк“ ЕООД, „Глас Строй“ ООД, „Исо Акпласт“ ЕООД, „Мастер С.О.П.“ ЕООД и „Самриди“ ООД по фактури, невключени в дневниците за покупките.

   На основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.175 от ДОПК за невнесения в срок данък е начислена лихва за забава, посочена по отделни периоди в Таблици от РД.

   За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад /РД/ №Р-03000321006289-092-001/29.04.2022 г., издаден от органите по приходите, овластени със заповедта за възлагане на ревизия и обективиращ констатациите и изводите, установени в хода на ревизионното производство. Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 21.02.2023 г. и е връчен на ревизираното лице на 04.05.2022 г. по електронен път, видно от разписката.   В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице не е подало възражение и не е представило допълнителни доказателства.

   Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г. от С.Г.на длъжност Началник на сектор - възложил ревизията и А.Д.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. На основание чл.119 ал.2 от ДОПК и чл.175 ал.1 от ДОПК с процесния РА в обжалваната част са установен задължения за КД по ЗКПО за 2016 г. в размер на 284.88 лв. и лихва в размер на 1 267.19 лв.; КД по ЗКПО за 2017 г. в размер на 2 168.82 лв. и лихва в размер на 1 087.74 лв.; КД по ЗКПО за 2018 г. в размер на 1 805.24 лв. и лихва в размер на 943.28 лв.; КД по ЗКПО за 2019 г. в размер на 14.78 лв. и лихва в размер на 1 496.17 лв.; установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец декември 2016 г. в размер на 3 520.30 лв.; ДДС по ЗДДС за данъчен период месец декември 2017 г. в размер на 38 015.04 лв.; ДДС по ЗДДС за данъчен период месец декември 2018 г. в размер на 10 728.98 лв.; ДДС по ЗДДС за данъчен период месец декември 2019 г. в размер на 5 503.30 лв., ведно с дължимите лихви върху всяка от главниците по данъчни периоди.

   РА е подписан с електронен подпис, в срока на валидност на удостоверението, констатирано в съдебно заседание на 07.02.2023 г. и е връчен на ревизираното лице електронно на 26.05.2023 г., съгласно извършеното отбелязване в него с Разписка.

   Срещу РА е подадена жалба вх. №23956/02.06.2022 г. /Ю-127/02.06.2022 г./ до Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, който с Решение №127 от 05.08.2022 г. е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло ревизионния акт, като обстойно са обсъдени изложените възражения в жалбата. Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.08.2022 г. по електронен път, който недоволен е депозирал жалба срещу РА на 26.08.2022 г. чрез административния орган до Административен съд – Шумен.

   С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №127-П/08.09.2022 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №127/05.08.2022 г. на Директора на дирекция ОДОП Варна като на стр.1 от Решението вместо С.Х.П.да се чете А.А.К.в качеството на изпълняващ длъжността Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна, ЦУ на НАП.

   По настоящото дело е представена и приета като доказателство по делото цялата административна преписка по издаване на оспорения в настоящото производство РА.

   В хода на съдебното производство бяха назначени и изслушани съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, повторна ССчЕ и допълнителна ССчЕ.

   От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, прието от съда като компетентно дадено, неоспорено от жалбоподателя и частично оспорено от ответната страна, се установи по категоричен начин, че заявена дейност в подаваните от дружеството – жалбоподател ГДД е с код на основната дейност 25 12 - Производство на метална дограма, като заявена и осъществявана дейност съгласно справките на НСИ към ГФО е производство на дограма и други изделия от пластмаси за строителството с код 22.23, Производство на метална дограма с код 25.12, Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти с код 68.20 и Формуване и обработване на плоско стъкло с код 23.12. Според вещото лице счетоводството на жалбоподателя е водено редовно и с нормативните изисквания, като в счетоводството на дружеството вещото лице е констатирало, че процесиите фактури не са осчетоводени, поради което и ревизиращите органи са приели, че са налице предпоставки ревизията да се извърши по чл.122 от ДОПК.

   След запознаване със счетоводните сметки на дружеството, по които се отчитат приходи, вещото лице е дало заключение, че в периода от 2016 г. до 2018 г. в счетоводството на дружеството няма заведена счетоводна сметка 703“Приходи от услуги". Такава сметка е заведена през 2019 г., като при анализа на сметката се констатира, че през 2019 г. по нея са осчетоводени 32640.00 лева приходи от извършен монтаж. Разходи за извършен монтаж не са осчетоводявани през целия ревизиран период. Разходите за заплати и осигуровки на назначените монтажници са отчитани по счетоводните сметки на цялото дружество за заплати и осигуровки.

   От заключението на вещото лице също се установи, че процента на търговската надценка за всяка една от годините по отношение на доставките, предмет на процесните фактурите, е определен от органа по приходите, като съотношение между общата стойност на кредитния оборот /КО/ на сметка 701“Приходи от продажба на продукция“ към общата стойност на дебитния оборот /ДО/ на сметката, като се изключи приключителната операция на сметката със счетоводна сметка 123“Печалби и загуби от текущата година“, като данните от счетоводната сметка са взети от главните книги за процесния период. Въз основа на това вещото лице заключава, че е спазен методът на съотношенията между кредитния и дебитния оборот на дружеството за всяка отделна година – 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“, което е правилно прието от органите по приходите за определяне на търговската надценка на дружеството, а именно:

-за 2016 г.

/КО на сметка 701/:/ДО на сметка 701/=1542269,35 : 1292659,60=1,1931 = 19,31%

-за 2017 г.

/КО на сметка 701/ : /ДО на сметка 701/=2745915,33 : 2432647,88 =1,1288=12,88%

-за 2018 г.

/КО на сметка 701/: /ДО на сметка 701/ =3131372,64 : 2077569,62 =1,5072=50,72%

-за 2019 г.

/КО на сметка 701 /: /ДО на сметка 701 / =2284037.81 : 2271 840 = 1.0054=0,54%

   От заключението също се установи, че при запознаване със счетоводните записвания, отразени в главната книга за 2018 г., вещото лице е констатирало, че със сума на голяма стойност в размер на 1 149600,00 лева е приключена счетоводна сметка 611"разходи за основна дейност“ директно със счетоводна сметка 123"Печалби и загуби от текущата година“, без сметката да е насочена по направление по дебита на счетоводна сметка 303“Продукция“ или по дебита на счетоводна сметка 701 „Приходи от продажба на продукция". При анализ с обяснителна записка от счетоводителя на жалбоподателя е конкретизирано, че сумата в размер на 1 149 600.00 лв. представлява сбор от амортизации 163 917.29 лв., заплати 153 505.31лв., осигуровки 30 378.45 лв., ел.енергия 45 600.00 лв., МДТ 17200.00 лв., резервни части и инструменти за производственото оборудване, горива и материали за ремонт на производствените помещения. При това положение според вещото лице само сумата в размер на 156 150.00 лева е следвало да се приключи директно със счетоводна сметка 123“Печалби и загуби от текущата година“, а разликата от 993 450.00 лева е следвало да се приключи със счетоводна сметка 701"Приходи от продажба на продукция“. Следователно, ако се приеме, че сумата от 993 450.00 лева от счетоводна сметка 611“Разходи за основна дейност" е следвало да се приключи по Дебита на счетоводна сметка 701"Приходи от продажба на продукция“, то процента на търговската надценка за 2018 г. би възлизал на 1,97%, а именно

-за 2018 г.

/КО на сметка 701/ : /ДО на сметка 701/=3131372,64 : 3071019,62 = 1,0197= 1,97%

   При така определения нов процент на надценка в размер на 1.97% вещото лице е посочило, че се променя и данъчната основа и продажната стойност без ДДС по процесните фактури, като за 2018 г. отчетната стойност на фактурите е на стойност 35 592.43 лева, а данъчната основа на продадените стоки ще възлиза на стойност 36 293.60 лв. /35592.43 х 1.97%/. Ще се промени и размерът на допълнително начисления ДДС за м.12.2018 г., като от 10 728.98 лева той ще възлиза на стойност 7 258.72 лв. /36293,60 х 20%/.

   От заключението на вещото лице по категоричен начин се установи, че при определяне на резултата, отразен в РА органът по приходите е отчел всички документирани и осчетоводени разходи по счетоводните сметки на дружеството. Само за 2018 г., ако се приеме, че надценката е 1.97%, то към декларираните приходи в размер на 3 348 902.17 лв. се прибавят неотчетените приходи в размер на 36 293.60 лв., то размерът на установените приходи би възлизал на стойност 3 385 195.77лв.

Резултата би възлизал на:

Приходи – 3 385 195.77 лв.

Разходи – 3 301 683.24 лв.

Данъчна основа за облагане – 83 512.53 лв.

Корпоративен данък – 8 351.25 лв.

Начислен и внесен данък – 8591.93 лв.

          Надвнесен данък – 240.68 лв.

   След извършената от експертизата проверка в счетоводството на „И.К.“ ЕООД не е констатирано осчетоводявания и записвания по отделни сметки и пера в счетоводството на дружеството на стоки, материали, транспортиране, получаване, готова продукция, реализация на такава и други такива записвания, свързани със стоки и материали отразени в посочените от страна на ОП фактури и включени във формирания краен резултат отразен в обжалвания РА.

   Съобразно поставената от съда задача, в Приложение №1 към заключението на ССчЕ вещото лице е представило в табличен вид описание на процесните фактури, датите на плащане по фактурите, начина на плащане и основанието за плащане, както и по всяка фактура е посочило номер и дата на приемо-предавателните протоколи за процесните стоки, пътен лист и товарителница. От заключението на вещото лице в тази част се установи, при начин на плащане ,в брой“ няма основание за плащане. Там където начинът за плащане е „по банка“ и няма основание за плащане, датите на плащане са взети от приложените по делото документи и писмени обяснения от доставчиците на „И.К." ЕООД. В счетоводството на дружеството не са налице приемо-предавателни протоколи и пътни документи за приемане и транспорт на стоката по процесиите фактури. В приемно - предавателните протоколи от „Г.“ ЕООД са подписани и подпечатани от „Еемарк" ЕООД. Приемно-предавателните протоколи към фактурите издадени от „Глас строй" ООД няма подписи от страните.

   Вещото лице е посочило, че сумата в размер на 57 767.62 лв. представлява допълнително начислен ДДС по данъчни периоди както следва: м.12.2016 г.-3520.30 лв., м.12.2017 г. – 38 015.04 лв., м.12.2018 г. -       10 728.98 лв. и м.12.2019 г. – 5 503.30 лв. Размерът на дължимата лихва върху главницата от 57 767.62 лв., представляваща допълнително начислен ДДС по ЗДДС по описаните данъчни периоди, считано от датата на изискуемост на задължението към датата на РА възлиза на стойност 23 686.78 лв., като лихвите за всеки данъчен период са посочени в констативно-съобразителната част на заключението.

   Доколкото ответната страна оспори заключението на вещото лице по назначената ССчЕ в частта по отношение наличието на осчетоводявания на реализирани приходи или разходи, свързани с дейности по монтаж на дограма, както и установените задължения за 2018 г., по искане на страната бе назначена повторна ССчЕ. От заключението, прието от съда като компетентно дадено, не оспорено от жалбоподателя и частично оспорено от ответната страна, по категоричен начин се установи, че всички разходи по монтаж, формиращи себестойността на извършени услуги, са обобщени в счетоводна сметка 611„Разходи за основна дейност“ заедно с другите разходи и не могат документално да бъдат отделени. Липсва и съпътстваща счетоводна документация, от която да може да се проследи вярното и честно разпределение и представяне на тези разходи. Според вещото лице отделянето на тези разходи от обобщените основни разходи трябва да стане на системна база, прилагана последователно, но това не е извършено от жалбоподателя, като приходите от монтаж са комбинирани винаги с други фактурирани приходи и същите са незначителни по отношение на общия размер на реализираните нетни приходи от продажби. В тази връзка в обстоятелствената част на заключението в табличен вид вещото лице е описало за всеки данъчен период поотделно фактурите, обективиращи и извършена услуга за монтаж, като приходите от монтаж са комбинирани винаги с услуги по изработка на дограма.

   Вещото лице в заключението по повторната ССчЕ е посочило, че методиката за изчисляване на съотношенията между кредитния и дебитния оборот на дружеството за 2018 г., на сч. сметка 701„Приходи от продажба на продукция“ е спазена и е правилна. В тази връзка според вещото лице математическите изчисленията на органът по приходите са правилни и последователни за всички години от ревизирания период, но за 2018 г. са извършени върху неточни данни, тъй като ревизираното дружество в хода на ревизията е предоставило сгрешен работен вариант от заведената счетоводна отчетност и заведените счетоводни регистри за 2018 г., при което сумата от приходите от продажба на продукция, отразени в кредитния оборот на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ в размер на 3 131 372. 64 лв., представлява сбора от приходите от продажба на продукция и извършени услуги, като отразени след изправлението в кредитен оборот на счетоводна сметки придобиват следния вид: счетоводна сметка 701,,Приходи от продажби на продукция“ - 2 102 068.10 лв. и счетоводна сметка 703„Приходи от продажби на услуги“ - 1 029 304.54 лв.

   За доказване на верността на горното твърдение за допуснатата грешка, вещото лице е проверило публикувания от дружеството-жалбоподател годишен финансов отчет за 2018 г. в Търговския регистър, в който приходите от продажба на продукция са отразени в размер на 2 102 х.лв. и от продажба на услуги 1 029 х.лв. В тази връзка вещото лице е извършило проверка и анализ и на основанието, описано като предмет на сделка във фактурите, отразени в счетоводна сметка 703„ Приходи от продажби на услуги“ за 2018 г. При тази проверка е установено, че на част от фактурите счетоводните записвания са сгрешени. За една част от фактурите описаното основание, като предмет на сделката, не отговаря логически по съдържание за извършени услуги, а за друга част описанието на стопанската операция са отнася или за продадена продукция и/или описанието обхваща две сделки, както за продажба на продукция, така и и за извършване на услуга. В отразените приходи от услуги има и фактури, които се отнасят за получени аванси и не следва да намират отражение в приходите за дейността. Изчисленията вещото лице е предоставило в табличен вид към заключението и въз основа на тях е установило и приело, че след изправлението на грешки в осчетоводяването кредитните обороти на счетоводните сметки, формиращи приходите от оперативна дейност, придобиват следните размери:

-счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ 2 931 436,72 лв.

-счетоводна сметка 703„Приходи от продажби на услуги“  177 921,63 лв.

-счетоводна сметка 706„Приходи от продажби на ДМА“ 120 833,33 лв.

          -счетоводна сметка 709„Приходи от др. продажби“ 96 696,20 лв.

   Въз основа на разпределението на набраните разходи по счетоводна сметка 611,,Разходи за основна дейност“ в размер на 3 223 889,82 лв., направено в табличен вид към заключението, вещото лице е приело, че разпределената сума от сметка 611„Разходи за основна дейност“ в счетоводна сметка 303 „Продукция“ следва да се увеличи от 2 074 289,62 лв. на 2 840 681,37 лв., а след приключване на продадената продукция дебитният оборот на сметка 701„ Приходи от продажби на продукция“ трябва да стане 2 840 681,37 лв. При това положение вещото лице е определило съотношенията между кредитният и дебитен оборот на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ за 2018 г. както следва:

/КО на сметка 701/:/ДО на сметка 701/=2931436,72:2840681,37х 100.00=103.19 = 103.19-100=3,91%

   Изчисленото съотношенията между кредитния и дебитния оборот на дружеството за 2018 г. на счетоводна сметка 701„Приходи от продажба на продукция“ е 3,19 %, което е и процент на надценка за 2018 г. С оглед така определената надценка за 2018 г. вещото лице е определило и размера на допълнителния приход, изчислен върху стойността на неотчетените покупки, а именно в размер на 1135,40 лв. /35592,43 х 3,19%/.

   Вещото лице в заключението по повторната ССчЕ е извършило и изчисление по отношение на цялата данъчната печалба и декларираните данъчни задължения по ЗКПО за 2018 г., което обаче не е предмет на настоящото производство, доколкото жалбата е насочена само върху определения допълнителен приход от търговската надценка. Ето защо заключението в останалата част не следва да бъде обсъждано по отношение дължимост на целия допълнително установен КД за 2018 г.

   Доколкото се променя размера на прихода от търговската надценка, вещото лице е дало заключение, че се променя и данъчната основа при определяне ДДС, както следва:

По ЗДДС за м.декември 2018 г.

Данъчна основа на недекларирани покупки       35 592,43 лв.

Допълнително начислено ДДС                             7 118,49 лв.

Лихви за просрочие                                                2 406,64 лв.

   От така установено фактическо положение, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА в обжалваната част, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, достигна до следните правни изводи:

   Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

   При извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, съдът приема, че РА в обжалваната част не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е валиден акт, като издаден от компетентен орган съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК – органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията, при спазване на изискванията за формата, предвидени в чл.120 ал.1 от ДОПК.

   Ревизията в възложена от компетентен орган по силата на Заповед №Д-1675/27.08.2021 г. и Заповед №Д-47/14.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП град Варна. Ревизионното производство е приключило в установения от чл.114 ал.2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи и е връчен на жалбоподателя по електронен път. Ревизионен доклад е съставен в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя с електронно съобщение при спазване на разпоредбата чл.117 ал.4 от ДОПК. Предвид извършените констатации в открито съдебно заседание за валидност на електронните подписи, съдът приема, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и процесният РА са подписани с КЕП, което прави същите валидни актове и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

   Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице съществени процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост, поради което възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.

   Няма спор, че настоящото ревизионно производство е второ по ред, след като Решение №243/27.10.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" град Варна е отменен частично PA №Р-03002720004202-091-001/09.08.2021 г., а именно в частта, с която са установени задължения за КД по ЗКПО за данъчен период 2016-2019 г. включително и ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2016 г., месец декември 2017 г., месец декември 2018 г., месец май 2019 г. и месец декември 2019 г. и преписката е върната на органа по приходите възложил ревизията при ТД на НАП Варна за възлагане на нова ревизия на друг екип, при спазване на указанията в решението, за установяване на задълженията по ЗКПО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., и 2019 г. и по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2016 г., месец декември 2017 г., месец декември 2018 г., месец май 2019 г. и месец декември 2019 г. на „И.К.“ ЕООД.

   В чл.155 ал.4 от ДОПК изрично е предвидено, че когато решаващият орган по чл.152 ал.2 от ДОПК отмени ревизионния акт, преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, с което се запазва компетентността му и при повторното ревизионно производство. Съобразно мотивите на решението по чл.155 ал.4 от ДОПК и дадените със същото задължителни указания, със заповед, издадена при условията на чл.113 от ДОПК, от органа се определят параметрите, при които новата ревизия следва да бъде извършена. Именно в изпълнение на тази законова разпоредба и в изпълнение на Решение №243/27.10.2021 г. на Директора на Д "ОДОП" гр.Варна е издадена ЗВР №Р-03000321006289-020-001/09.11.2021 г. от С.Г., на длъжност Началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП град Варна, връчена по електронен път на 17.11.2021 г. на дружеството, с която е определен срок за извършване на ревизията, който срок е изменен със Заповед за изменение на ЗВР от 11.02.2022 г. – до 15.04.2022 г. От изложеното е видно, че срокът по чл.114 ал.1 и 2 от ДОПК за извършване на ревизията е спазен.

   При повторната ревизия, завършила с обжалвания в настоящото производство РА, в изпълнение на указанията, с Протокол №Р-03000321006289-ППД-001/06.04.2022 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на предходната ревизия, приключила с частично отменения РА, в това число искания за предоставяне на информация от трети лица и отговор от същите; изисканите и представените от дружеството счетоводни регистри, обхващащи проверявания период; банкови извлечения; справка за назначени служители в дружеството. В хода на настоящата ревизията са изпратени искания за предоставяне на информация от трети лица, доставчици по процесните фактури – “Виас“ ЕООД, “Алпласт“ ЕООД, “Вид Глас 1“ ООД, “Гемарк“ ЕООД, “Глас строй“ ООД, „Исо Ак Пласт“ ЕООД, “Мастер С.О.П.“ ЕООД и “Самриди“ ООД. Всички са предоставили отговор до органа по приходите, ведно с приложени доказателства. Видно от обжалвания РА, в същите са обсъдени както приобщените от предходната ревизия доказателства, така и новите събрани такива, поради което органът по приходите е спазил изцяло дадените му указания с Решение №243/27.10.2021 г. на Директорът на Д "ОДОП" Град Варна. При ревизията са връчени по надлежния ред искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, във връзка с които са представени и писмени обяснения и писмени доказателства както от ревизирания, така и от третите лица. Получените сведения са приобщени по установения ред към административната преписка.

   С оглед гореизложеното, съдът приема, че в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.

   Възраженията на жалбоподателя за липса на основания за извършена ревизия при особените правила на чл.122 – 124а от ДОПК, съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

   За да се приложи презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

   За да преминат приходните органи към определяне по реда на чл.122 ал.2 ДОПК на основата за облагане с данъци, трябва по безсъмнен начин при ревизията да е установено наличието на поне едно от изчерпателно регламентираните обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК, представляващи всяко поотделно материално-правно основание за извършване на ревизията по особения ред.

   В конкретния случай съдът намира, че в ревизионното производство не е допуснато нарушение на материалния закон като е възприето за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. Правилно е установено от ревизиращите органи наличието на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК.

   В случая приходната администрация е аргументирала възможността за определяне на основата за облагане с КД и ДДС по реда на чл.122 ал.2 ДОПК с установеното от нея наличие на данни за укрити от ревизираното лице приходи, с нередовно воденото му счетоводство, недаващо възможност за установяване на основата за данъчно облагане и липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци.

   Съдът намира, че от събраните в ревизионното производство доказателства, както и събрани в настоящото съдебно производство доказателства, и трите обстоятелства са доказани.

   Обосновано въз основа на представените документи от доставчиците по неосчетоводените при ревизираното лице и невключени в регистрите му по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС фактури, органите по приходите са приели, че доставките по тях са реално осъществени.

   Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или на друго вещно право върху стоката. Според чл.24 ал.2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху родово определени вещи, каквито са тези по всички неосчетоводени при ревизираното лице фактури, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липсата на такова, когато бъдат предадени. Следователно, за обосноваването на извода за реалността на извършените доставки по неосчетоводените фактури, от значение е да се установи фактът на предаване на стоката по тях от доставчиците на получателя „И.К.“ ЕООД. При това по смисъла на чл.14 пар.1 от Директива 2006/112/ЕО, според който доставката на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик, не е задължително доставчиците да са притежавали собствеността върху стоката, а само фактическата власт върху нея, за да може да я предадат на получателя.

   В обичайния случай се приема, че предаването на стоката се установява със съставени за целта частни удостоверителни документи от порядъка на приемо-предавателни протоколи между страните по доставката, експедиционни бележки, товарителници за превоза на стоката, пътни листи. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ по категоричен начин се установи, че за по-голямата част от доставките такива документи са съставени, както следва:

1.От доставчика “Виас“ ЕООД по всички процесни фактури - фактура №70321/29.09.2017 г., фактура №**********/27.10.2017 г., фактура №**********/27.10.2017 г., фактура №**********/25.10.2017 г., фактура №**********/19.10.2017 г., фактура №**********/26.10.2017 г., фактура №**********/26.10.2017 г., фактура №0…703284/31.10.2017 г., фактура №**********/13.10.2017 г., фактура №**********/20.10.2017 г., фактура №**********/30.10.2017 г., фактура №0…703247/14.10.2017 г., фактура №**********/16.10.2017 г., фактура №**********/14.10.2017 г., фактура №**********/23.10.2017 г., фактура №*********/28.10.2017 г., фактура №**********/28.10.2017 г., фактура №**********/18.10.2017 г., фактура №**********/30.10.2017 г., фактура №**********/31.10.2017 г., фактура №**********/17.10.2017 г., фактура №**********/20.03.2018 г., фактура №**********/15.03.2018 г. и фактура №**********/13.06.2018 г. не са представени приемо-предавателни протоколи или пътни листи. От приложените по делото доказателства и съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ по категоричен начин се установи, че по част от фактурите плащането е извършено в брой, като към всяка фактура има приложена и касова бележка с дата на издаване, съответстваща на датата на издаване на фактурата. По другата част от фактурите плащането е извършено по банков път от дружеството-жалбоподател на дати, посочени в таблицата към заключението по ССчЕ. От приложените по делото фактури по категоричен начин се установи, че всички са подписани както от издателя, така и от получателя по фактурите, като освен подписи са вписани и имената на лицето. Във всички фактури, с изключение на една фактура- в която е вписан за получател И., за получателя по фактурите е вписано лицето Г. и/или П.Г.. Към фактурите платени по банков път също са приложени издадени касови бележки.

2.От доставчика “Алпласт“ ЕООД към процесната фактура №**********/14.05.2018 г.няма представен приемо-предавателен протокол, но има представен пътен лист №5944920/14.05.2018 г. за превоз на стока с маршрут В. Търново-Шумен-В.Търново, с автомобил „Ивеко Фиат“ с рег.№......... От заключението на вещото лице се установи, че фактурата е платена по банков път на 30.08.2018 г. и на 16.11.2018 г.

3.От доставчика “Вид Глас 1“ ООД към процесните фактури - фактура №0…3294/17.01.2017 г., фактура №0…3984/30.09.2017 г. и фактура №0…4238/05.12.2017 г. не са представени приемо-предавателни протоколи и документи за превоза. В обясненията управителя на дружеството-доставчик е посочил, че предметът на доставките по фактурите е изработка на „стъклопакет“, който стъклопакет е изработен в цеха на дружеството-доставчик в град София. Стоката по фактурите е получена на място от получателя „И.К.“ ЕООД и е превозена с транспорт на „И.К.“ ЕООД до неговия обект. От заключението на вещото лице се установи, че всички фактури са платени от ревизираното лице на доставчика по банков път, съответно на 17.01.2017 г., 17.01.2017 г. и 13.12.2017 г.

4.От доставчика “Гемарк“ ЕООД към всяка от процесните фактури - фактура №0…1122/21.04.2016 г., фактура №0…1180/25.05.2016 г., фактура №0…2102/12.10.2017 г., фактура №0…2111/17.10.2017 г., фактура №0…2133/25.10.2017 г., фактура №0…2110/16.10.2017 г., фактура №0…2380/28.02.2018 г., фактура №0…2376/23.02.2018 г., фактура №0…2464/18.04.2018 г., фактура №0…2557/30.05.2018 г., фактура №0…2618/26.06.2018 г., фактура №0…2605/18.06.2018 г. и фактура №0…4058/19.12.2019 г., са представени приемо-предавателни протоколи със следните номера и дати: 4966/21.04.2016, 4968/21.04.2016, 4969/21.04.2016, 5134/14.05.2016, 5135/14.05.2016, 5139/14.05.2016, 5180/25.05.2016, 5182/25.05.2016, 5183/25.05.2016, 11105/11.10.2017, 11106/11.10.2017, 11107/11.10.2017, 11108/11.10.2017, 11161/12.10.2017, 11190/16.10.2017, 11233/18.10.2017, 11295/23.10.2017, 11361/25.10.2017, 11362/25.10.2017, 11365/25.10.2017, 11320/24.10.2017, 11326/24.10.2017, 11189/16.10.2017, 13168/27.02.2018, 13169/27.02.2018, 13170/27.02.2018, 13216/28.02.2018, 13076/20.02.2018, 13077/20.02.2018, 13190/28.02.2018, 13805/18.04.2018, 13806/18.04.2018, 13807/18.04.2018, 13808/18.04.2018, 14745/08.06.2018, 15115/26.06.2018, 15041/25.06.2018, 15083/25.06.2018, 14898/18.06.2018, 25127/16.12.2019, 25128/16.12.2019, 25129/16.12.2019, 25215/18.12.2019, 25242/19.12.2019, 25339/02.01.2020, като всички протоколи са подписани и от предал стоката и от получател на стоката, като описаната стока напълно съответства на стоката по всяка от фактурите. От доставчика са представени и пътни листи, които удостоверяват превоз на част от стоката от град Велико Търново – базата на доставчика до град Шумен – база на получателя, с извършен превоз от доставчика, а за друга част доставката е осъществена от Еконт или за сметка на получателя. От заключението на вещото лице се установи, че всички фактури са платени от ревизираното лице на доставчика по банков път, съответно на: 10.05.2016 г., 27.05.2016 г., 27.11.2017 г., 28.11.2017 г., 06.11.2017 г., 28.11.2017 г., 29.03.2018 г., 11.04.2018 г., 18.06.2018 г., 20.06.2018 г., 28.06.2018 г., 29.06.2018 г., 11.07.2018 г., 12.07.2018 г., 30.08.2018 г., 16.11.2018 г. 03.07.2018 г., 04.07.2018 г., 05.07.2018 г., 06.07.2018 г., 09.07.2018 г.; 21.062018 г., 22.06.2018 г., 25.06.2018 г., 26.06.2019 г., 29.06.2018 г., 12.07.2018 г., 16.07.2018 г., на 17.07.2018 г., 12.02.2020 г. и 17.03.2020 г.

5.От доставчика “Глас строй“ ООД по процесните фактури - фактура №0…2135/18.04.2016 г., фактура №**********/03.04.2017 г., фактура №**********/27.06.2019 г., фактура №**********/25.06.2019 г., фактура №**********/12.07.2019 г., фактура №**********/02.07.2019 г., фактура №**********/08.07.2019 г., фактура №**********/23.10.2019 г., фактура №**********/30.10.2019 г., фактура №**********/13.11.2019 г. и фактура №**********/27.11.2019 г. е представил приемо-предавателни протоколи от 18.04.2016 г., 27.06.2019 г., 24.06.2019 г., 11.07.2019, 02.06.2019, 05.07.2019, 23.10.2019, 29.10.2019, 05.11.2019, 11.11.2019, 27.11.2019, с изключение за фактура №**********/03.04.2017 г., като всички протоколи не са подписани и от предал стоката и от получател на стоката, като описаната стока напълно съответства на стоката по всяка от фактурите. Представени са пътни листи за превоз на стока по маршрут Казанлък-Стара Загора с товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№........, собственост на доставчика. В обясненията управителя на дружеството-доставчик е посочил, че по фактурите е извършена доставка на стъклопакети и единични стъкла, изработени от дружеството на клиента „И.К.“ ЕООД. Готовата продукция се е предавала с приемо-предавателни протоколи, които са били изпращани предварително на получателя за одобрение на посочен имейл адрес, след което поръчката е тръгвала от производствената база в град Казанлък и се е предавала в складовата база на ревизираното дружество с град Стара Загора. От заключението на вещото лице се установи, че всички фактури, с изключение на фактура №**********/03.04.2017 г., са платени в брой, като към всяка фактура има приложена касова бележка, отразяваща датата на плащане с дата на издаване на фактурата. Фактура №**********/03.04.2017 г. е платена по банков път на 11.04.2017 г.

6.От доставчика „Исо Ак Пласт“ ЕООД към процесната фактура №0…1021/27.09.2017 г. е представен пътен лист №6242725/27.09.2017 г., без да е представен приемо-предавателен протокол. В пътния лист е отразен маршрут Дулово-Шумен, Шумен-Дулово, като превозът е осъществен с автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№......... В обясненията си управителят на дружеството-доставчик сочи, че предмет на сделката по фактурата е материали за ПВЦ дограма, като стоката е натоварена в склада на доставчика в град Дулово и е доставена в базата на получателя „И.К.“ ЕООД ***. Транспортът е осъществен с МПС – Мерцедес Спринтер с рег.№........, собственост на доставчика и е за негова сметка. От заключението на вещото лице се установи, че фактурата е платена по банков път на 11.10.2017 г.

7.От доставчика “Мастер С.О.П.“ ЕООД към всяка от процесните фактурите - №0…2189/27.04.2016 г. и №0…4168/17.10.2017 г. са представени приемо-предавателни протоколи, които са подписани и от предал стоката и от получател на стоката, като описаната стока напълно съответства на стоката по всяка от фактурите. От доставчика са представени заявка-договор за автомобилен превоз и товарителница, които удостоверяват превоз на стоката от град Стамболийски – базата на доставчика до град Шумен – база на получателя. От заключението на вещото лице се установи, че и двете фактури са платени от ревизираното лице на доставчика по банков път, съответно на 26.04.2016 г. и на 15.11.2017 г., като на фактура №0…4168/17.10.2017 г. има положени подписи на съставил и на получател.

8.От доставчика “Самриди“ ООД към процесната фактура №0…887/17.10.2017 г. не е представен приемо-предаватален протокол или товарителница. В обясненията управителят на фирмата-доставчик е посочил, че няма съставени документи за доставката на стоката, освен фактурата, като стоката е предадена на куриерска фирма и така е транспортирана до получателя в град Шумен. От заключението на вещото лице се установи, че фактурата е платена по банков път на 25.01.2018 г.

   В настоящото производство жалбоподателят не оспори по съответния процесуален ред автентичността на положените за получател подписи под фактурите и приемо-предавателни протоколи, носещи подписи за получател., поради което няма основание автентичността на документите да се постави под съмнение, а оттук и верността на удостоверените с подписите в тях обстоятелства за предаването на стоката по фактурите. От повечето доставчици са приложени и пътни листи или товарителници, с изключение на доставчиците „Самриди“ ООД, “Вид Глас 1“ ООД и “Виас“ ЕООД. В писмените си обяснения тези доставчиците твърдят, че стоката е извозена с транспорт на получателя или е изпратена с Еконт, както и стоката е предадена на получателя още със закупуването от търговските им обекти и оттам е извозена с негов транспорт. Фактът, че жалбоподателят е разполагал с транспортни възможности за осъществяване на превоза на стоката по тези доставки е установен и при ревизията – наличието на регистрирани на дружеството МПС.

   От събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, включително и от обясненията на доставчиците, се установи по категоричен начин, че фактурите са издавани при заплащането на стоката, а друга част по банков път след издаване на фактурата, в който момент тя е била предавана на получателя, като така на фактурите е придадено значението на документи, удостоверяващи факта на предаване и получаване, замествайки по този начин необходимите за целта стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. Немалка част от доставчиците са представили касовите бонове, с които е приета цената на стоката, което е допълнителен аргумент, че след като е била заплатена, тя очевидно е достигнала до купувача.

   Самите фактури като първични счетоводни документи - носители на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция, съдържат всички изискуеми за редовността им реквизити по чл.6 ал.1 от ЗСч. Нормативната уредба не изисква под съдържанието им да има подписи на съставител и получател, но независимо от това върху по-голямата част от неосчетоводените при ревизираното лице фактури такива подписи са положени и за двете страни по доставките, а именно това са фактурите от доставчиците “Виас“ ЕООД, “Глас строй“ ООД, „Исо Ак Пласт“ ЕООД и “Мастер С.О.П.“. По отношение на останалите фактури, по които няма положени подписи на получател, плащането е извършено по банков път, като дружеството не оспорва, че плащанията са именно по тези фактури или са на друго основание. В тази връзка съобразно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ при извършеното плащане по банков път в повечето случаи е вписано като основание плащане по конкретната фактура, а липса на основание при другите плащания е свързано с частично плащане от ревизираното дружество, в какъвто смисъла са и дадени обяснения от доставчиците.

   Както бе посочено и по-горе, дружеството не е оспорило нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на проведения административен контрол по реда на глава ХVІІІ ДОПК, нито при съдебното обжалване на ревизионния акт, че положения подпис на фактурите като получател не е на лице, работещо в дружеството или на представителя на дружеството. При това положение няма основание да се постави под съмнение автентичността на подписа в документите, а оттук и верността на удостоверения по този начин факт на получаване на стоките по тях.

   От значение за формиране на извода за реалността на доставките по неосчетоводените при ревизираното лице фактури е и обстоятелството, че доставките по тях обезпечават осъществяването на обичайната му търговска дейност, а именно производство на производство на метална дограма, на дограма и други изделия от пластмаси за строителството и формуване и обработване на плоско стъкло, за която през ревизирания период е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост /посочено е колко работници е имало назначени на съответната длъжност/. Косвено доказателство за реалността на доставките е и обстоятелството, че всички доставчици по фактурите в периода на издаването им са експлоатирали действащи търговски обекти, от които е била закупена стоката, като и за тях доставките са били свързани с обичайната им търговска дейност. В допълнителна подкрепа на извода за реалното осъществяване на доставките е и фактът на счетоводното им отразяване при абсолютно всички доставчици – все редовни контрахенти на ревизираното търговско дружество, и отчитането им в регистрите по чл.124 ал.1 т.2 от ЗДДС. Нелогично е да се приеме, че 8 независими един от друг доставчици са осчетоводили и отчели в регистрите по чл.124 ал.1 т.2 от ЗДДС нереални доставки към един същ получател, като при това по всяка от тях като данъчно задължени лица са начислили и внесли в бюджета и дължимия ДДС.

   Обвързването на извода за реалността на доставките по неосчетоводените при жалбоподателя фактури с установения при ревизията факт, че към края на ревизираните периоди стоките по тях, които са свързани все с обичайната търговска дейност на дружеството, не са били налични при него, стоките не са заведени в счетоводството на ревизираното лице и не са заприходени като материални запаси, безсъмнено сочи на възприетото от приходната администрация обстоятелство, че всички закупени през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и неосчетоводени стоки са били вложени в производството и продукцията е продадена на трети лица към края на съответната година със средната годишна търговска надценка, определена от органът по приходите, чрез извършени последващи облагаеми доставки, по които обаче не са отчетени приходи, респективно не е начислен и внесен и дължимият към бюджета ДДС. С оглед на това съдът намира, че е доказано по несъмнен начин наличието на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – наличието на данни за укрити от ревизираното лице приходи. Липсата на отразяване на доставките в счетоводните регистри на ревизираното дружество, както и обстоятелството, че през обхванатия от ревизията период счетоводството на ревизираното лице не е водено аналитично, което се потвърждава от заключението на вещото лице по повторната ССчЕ, при което не може да се проследи вярното и честно разпределение и представяне на разходите, сочат на обоснованост и на другия извод на приходната администрация – относно наличието на обстоятелствата по смисъла на чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК в хипотезата на водено счетоводство, недаващо възможност за установяване на основата за данъчно облагане и липсата на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци.

   Безсъмнената доказаност на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК обуславя законосъобразността на предприетото от приходните органи определяне на данъчната основа за облагане с КД и ДДС по реда на чл.122 ал.2 ДОПК, както и приложимостта на оборимата презумпция на чл.124 ал.2 ДОПК за вярност на съдържащите се в това отношение фактически констатации в ревизионния акт. В съдебното производство тази презумпция не бе оборена от жалбоподателя.

   Установени задължения за КД по ЗКПО:

   Органите по приходите са установили, че ревизираното дружество в счетоводната си отчетност закупените материали е завеждало по счетоводна сметка 302“Материали“, а при влагането им в производството са осчетоводени по дебита на сметка 601“Разходи за материали“. Сметка 303“Готова продукция“ е дебитирана при кредитиране на сметка 611“Разходи за основна дейност“. При извършване на продажби е съставяне следната счетоводна статия: дебит сметка 411“Клиенти“ кредит сметка 701“Приходи от продажби на готова продукция“. За изписване на продадената готова продукция е съставяна следната счетоводна статия: дебит сметка 701“Приходи от продажби на готова продукция“ кредит сметка 303„Готова продукция“. Въз основа на така определената счетоводна отчетност, ревизиращият екип е приел, че за определяне размера на неотчетените приходи от продажби следва да бъде определен % на търговската надценка за всеки от процесните периоди като съотношение между общата стойност на кредитния оборот /КО/ на сметка 701“Приходи от продажби на готова продукция“ към общата стойност на дебитния оборот на същата сметка 701. Органът по приходите не е приел декларираната от ревизираното дружество търговска надценка за вътрешен пазар от 5%, тъй като не са представени доказателства как е формирана, а твърдението на дружеството, че не извършва монтаж на произведената от него дограма, а само я произвежда, противоречи на събраните в ревизията доказателства, а именно назначени лица по трудов договор на длъжност „монтажник дограма“.

   Въз основа на горното е определена търговска надценка за 2016 г. в размер на 19.31%, за 2017 г. в размер на 12.88%, за 2018 г. в размер на 50.72% и за 2019 г. в размер на 0.54%. С оглед на това са установени неотчетени приходи от продажби на незаведените в счетоводството на ревизираното дружество стоки от процесните доставчици както следва: 1.За 2016 г. неотчетени приходи в размер на 17 601.49 лв. – 14 752.74 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2016 г./ х 19.31% надценка или допълнителен приход от надценката в размер на 2 848.75 лв. 2.За 2017 г. неотчетени приходи в размер на 190 075.22 лв. – 168 386.98 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2017 г./ х 12.88% надценка или допълнителен приход от търговската надценка в размер на 21 688.24 лв.  3.За 2018 г. неотчетени приходи в размер на 17 601.49 лв. – 53 644.91 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2018 г./ х 50.72% надценка или допълнителен приход от търговската надценка в размер на 18 052.48 лв.  4.За 2019 г. неотчетени приходи в размер на 27 516.51 лв. – 27 368.72 лв. отчетна стойност /данъчната основа по всички неотразени в счетоводството на дружеството фактури от доставчиците за 2019 г./ х 0.57% надценка или допълнителен приход от търговската надценка в размер на 147.70 лв.

   От заключението на вещите лица по назначената ССчЕ и повторна ССчЕ по категоричен начин се установи, че определената търговската надценка като съотношение съотношение между общата стойност на кредитния оборот /КО/ на сметка 701“Приходи от продажба на продукция“ към общата стойност на дебитния оборот /ДО/ на сметката за всяка отделна година – 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е правилно прието от органите по приходите, като при определяне на резултата, отразен в РА, органът по приходите е отчел всички документирани и осчетоводени разходи по счетоводните сметки на дружеството.

   Въз основа на гореизложеното съдът приема, че за 2016 г., 2017 г. и 2019 г. търговската надценка е законосъобразно определена от органът по приходите и съответно правилно са определени неотчетените приходи от продажби на незаведените в счетоводството на ревизираното дружество счетоводни стоки от процесните доставчици. В тази връзка съдът намира възраженията на жалбоподателя, че дружеството не е извършвало монтаж на произведената от него дограма, както и че органът по приходите не е отчел всички разходи за процесните периоди за неоснователни. Категорично от заключението на вещото лице по назначената повторна ССчЕ се установи, че за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в счетоводството на дружеството са налице първични документи, в които са отразени и фактурирани приходи от монтаж, като фактурите подробно са описани в табличен вид от вещото лице за всяка година. Приходите от монтаж са комбинирани винаги с услуги по изработка на дограма. С оглед на това и доколкото е установено, че в дружеството за процесните периоди има назначени работници на длъжност „монтажист“, съдът не кредита показанията на свидетелите Д.Ч., П.П.и З.З., тъй като същите противоречат на заключението на вещото лице и писмените доказателства. Следва да се отбележи, че в заключенията и двете вещи лица сочат, че приходите от монтаж са незначителни по отношение на общия размер на реализираните нетни приходи от продажби. В назначената допълнителна ССчЕ вещото лице изрично сочи, че размерът на определените задължения по РА не се променя, поради това, че ревизиращите органи не са увеличавали допълнително данъчния финансов резултат с приходи по извършен монтаж. Категорично от заключението на вещото лице по ССчЕ се установи, че органът по приходите при определяне на резултата, отразен в РА, е отчел всички документирани и осчетоводени разходи по счетоводните сметки на дружеството, поради което възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.

   Доколкото с жалбата се оспорва само определения допълнителен приход от продажби от незавадените в счетоводството стоки по процесните доставки, формиран от определената търговска надценка, то и съобразно разпоредбата на чл.19 и чл.20 от ЗКПО върху данъчна основа за 2016 г. в размер на 2 848.75 лв. се дължи допълнителен КД в размер на 284.88 лв.; върху данъчна основа за 2017 г. в размер на 21 688.24 лв. се дължи допълнителен КД в размер на 2 168.82 лв. и върху данъчна основа за 2019 г. в размер на 147.70 лв. се дължи допълнителен КД в размер на 14.78 лв. С оглед на това съдът приема, че като е достигнал до този извод органът по приходите е приложил правилно закона.

   Върху размера на така определените по данъчни периоди задължения за КД правилно и в съответствие с чл.175 ал.1 ДОПК приходните органи са начислили следващата се законна лихва от момента на настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията за КД до издаването на ревизионния акт, а именно за 2016 г. дължимата лихва е в размер на 144.17 лв., считано от 01.04.2017 г. до 25.05.2022 г.; за 2017 г. дължимата лихва е в размер на 1 087.74 лв., считано от 01.04.2018 г. до 25.05.2022 г.; за 2019 г. дължима лихва в размер на 2.85 лв., считано от 01.07.2020 г. до 25.05.2022 г.

   С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата в тази част по отношение установени допълнителни задължения за КД за 2016 г., 2017 и 2019 г., формирани от прихода на търговската надценка, ведно с установените задължения за лихви, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

   Основният спор между страните се свежда до определената от органите по приходите търговска надценка за 2018 г. в размер на 50.72%.

   На първо место следва да се посочи, че вещите лица по двете експертизи – ССчЕ и повторната ССчЕ са установили при проверка в счетоводството на дружество към момента на изготвяне на експертизата, че е налице неправилно отнасяне и счетоводно записване по счетоводна сметка 701“Приходи от продажба на продукция“. В тази връзка от заключението на вещото лице по назначената повторна ССчЕ се установи, че ревизираното дружество пред органите по приходите е представило счетоводна отчетност и заведените счетоводни регистри за 2018 г., при което сумата от приходите от продажба на продукция, отразени в кредитния оборот на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ е в размер на 3 131 372,64 лв., както е посочено и в РД и РА. Вещото лице обаче е констатирало, че в публикувания от дружеството годишен финансов отчет за 2018 г. в Търговския регистър, приложен по настоящото дело, приходите от продажба на продукция са отразени в размер на 2 102 хил.лв. и от продажба на услуги 1 029 хил.лв., поради което сборът от приходите от продажба на продукция и извършени услуги, отразени след изправлението в кредитен оборот на счетоводните сметки е следния:

-счетоводна сметка 701,,Приходи от продажби на продукция“ - 2 102 068,10 лв.

-и счетоводна сметка 703„Приходи от продажби на услуги“ - 1 029 304,54 лв., което съответства на декларирания финансов резултат в годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г. и което обаче не е констатирано от органът по приходите. С оглед на това и за доказване допуснатата грешка в счетоводството на дружеството вещото лице е извършило провери и по отношение основанието, описано като предмет на сделка във фактурите, отразени в счетоводна сметка 703„ Приходи от продажби на услуги“ за 2018 г. и е констатирало, че на част от фактурите счетоводните записвания са сгрешени. За една част от фактурите описаното основание, като предмет на сделката, не отговаря логически по съдържание за извършени услуги, а за друга част описанието на стопанската операция се отнася или за продадена продукция и/или описанието обхваща две сделки, както за продажба на продукция, така и и за извършване на услуга. В отразените приходи от услуги има и фактури които се отнасят за получени аванси и не следва да намират отражение в приходите за дейността. За целта вещото лице е представило изчисленията в табличен вид към експертизата, в която по всяка фактура е посочен контрагент, сумата на прихода и основанието на прихода-наем, приход от продажба на продукция, приход от продажба на продукция и услуга монтаж, приблизителни разходи за монтаж. Въз основа на това вещото лице е приело, че сумата на приходи от продажба на продукция в размер на 697099,98 лв. следва да бъде намалена-счетоводна сметка 703„ Приходи от продажби на услуги“ и да увеличи счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“. По същия начин за частта сумата отнасяща се за приходи от продажба на продукция в размер 132268,64 лв. /136746,18-4477,50 /, отразена във фактурите, в които описанието на предмета на сделката обхваща две сделки /стопански операции/, както за продажба на продукция, така и и за извършване на услуга, също следва да бъде намалена-счетоводна сметка 703„Приходи от продажби на услуги“ и да се увеличи счетоводна сметка 701„ Приходи от продажби на продукция“. И след изправлението на грешки в осчетоводяването кредитните обороти /КО/ на счетоводните сметки, формиращи приходите от оперативна дейност, вещото лице приема, че добиват следните размери:

-счетоводна сметка 701„ Приходи от продажби         на продукция“ 2 931 436,72 лв.

-счетоводна сметка 703„ Приходи от продажби         на услуги“ 177 921,63 лв.

-счетоводна сметка 706„ Приходи от продажби         на ДМА“ 120 833,33 лв.

-счетоводна сметка 709„ Приходи от др. продажби“ 96 696,20 лв.

   От заключението на вещото лице се установи, че дружеството не подържа подробна аналитична отчетност и няма възприета системна база за разпределение на общите разходи за дейността, поради което вещото лице е приело, че разходите за основна дейност са взаимно свързани и са извършени във връзка с реализацията на всички приходи от оперативна дейност, поради което разходите за основна дейност следва да бъдат разпределени между основните приходи на база на относителния дял на стойността на всеки приход в общата стойност на приходите от дейността. С оглед на това и извършеното разпределение, подробно описано в табличен вид към заключението, разпределената сума от сметка 611„Разходи за основна дейност“ в счетоводна сметка 303 „Продукция“ следва да се увеличи от 2 074 289,62 лв. на 2 840 681,37 лв., а след приключване на продадената продукция дебитният оборот /ДО/ на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ става 2 840 681,37 лв. На база на така установените данни за КОК и ДО на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ и при спазване на възприетото от органите по приходите съотношение между КО и ДО на счетоводна сметка 701“Приходи от продажба на продукция“ вещото лице е определило търговска надценка в размер на 3,19% за 2018 г., при което е определен и нов размер на допълнителния приход, изчислен върху стойността на неотчетените покупки, а именно в размер на 1 135,40 лв. - 35 592,43 отчетна стойност на стоката х 3,19% търговска надценка.

   Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената повторна ССчЕ в тази част, а именно по отношение на определения нов размер търговска надценка, тъй като кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Неоснователно ответника възразява, че вещото лице се е позовало само на представени в хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя счетоводни регистри, които не са били представени на органите по приходите. Изрично, а това се установява и от приложения по делото публикуван от дружеството годишен финансов отчет за 2018 г. в Търговския регистър, вещото лице първо е констатирало, че в ГФО приходите от продажба на продукция са отразени в размер на 2 102 хил.лв. и от продажба на услуги 1 029 хил.лв., което не е констатирано от органът по приходите в хода на ревизията, въпреки че ГФО е бил съставен към момента на извършване на ревизията. Въз основа на това разминаване между ГФФ за 2018 г. и представената пред органите по приходите счетоводна отчетност и заведените счетоводни регистри за 2018 г., при което сумата от приходите от продажба на продукция, отразени в кредитния оборот на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ е в размер на 3 131 372,64 лв., вещото лице е извършило анализ на първичните счетоводни документи, издадени от ревизираното дружество за 2018 г., относно основанието, описано като предмет на сделка във фактурите, отразени в счетоводна сметка 703„ Приходи от продажби на услуги“ за 2018 г. и е констатирало, че на част от фактурите счетоводните записвания също са сгрешени. И въз основа на това е изправило допусната счетоводна грешка първо в кредитен оборот на счетоводна сметка 701,,Приходи от продажби на продукция“ - 2 102 068,10 лв. и в кредитния оборот на счетоводна сметка 703„Приходи от продажби на услуги“ - 1 029 304,54 лв., което съответства на декларирания финансов резултат в годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г., и на второ место въз основа на анализа на първичните счетоводни документи и счетоводни регистри е коригирало допусната счетоводна грешка при определяне на КО и ДО на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ за 2018 г. Действително в хода на ревизионното производство ревизираното дружество не е представило на органът по приходите дневник на сметка 703 за 2018 г., като такъв е представена на вещите лица при изготвяне на експертизите и приет от съда като доказателство по делото. Съдът намира, че този дневник не е създаден само за целта на настоящото производство, което се потвърждава от публикуван от дружеството годишен финансов отчет за 2018 г. в Търговския регистър и направения анализ на вещото лице на първичните счетоводни документи, отразени в счетоводна сметка 703„ Приходи от продажби на услуги“ за 2018 г., поради което съдът приема, че заключението на вещото лице в тази част следва да бъде изцяло кредитирано.

   Както бе посочено и по-горе вещото лице по назначената ССчЕ също е извършило корекция по КО и ДО на счетоводна сметка 701„Приходи от продажби на продукция“ за 2018 г. и е определил друг процент на търговската надценка. Доколкото обаче вещото лице по повторната ССчЕ е извършило обстоен анализ на счетоводните записвания и счетоводни документи, съдът приема, че тази експертиза следва да бъде кредитирана.

   Въз основа на горното и доколкото с жалбата се оспорва само определения допълнителен приход от продажби от незавадените в счетоводството стоки по процесните доставки, формиран от определената търговска надценка, съдът приема, че за 2018 г. търговската надценка е 3,19%, при което размерът на допълнителния приход, изчислен върху стойността на неотчетените покупки, е в размер на 1 135,40 лв. - 35 592,43 отчетна стойност на стоката х 3,19% търговска надценка. Съобразно разпоредбата на чл.19 и чл.20 от ЗКПО върху данъчна основа за 2018 г. в размер на 1 135.40 лв. се дължи допълнителен КД в размер на 113.54 лв. С оглед на това съдът приема, че като е достигнал до друг извод органът по приходите е приложил неправилно закона, поради което жалбата в тази част е частично основателна и съответно РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен за сумата над 113.54 лв. до 1 805.24 лв., представляваща установено задължение за КД за 2018 г. При този изход и в съответствие с чл.175 ал.1 ДОПК следващата се законна лихва от момента на настъпване на изискуемостта на вземането за КД до издаването на ревизионния акт е в размер на 36.30 лв. за 2018 г., считано от 01.04.2019 г. до 25.05.2022 г., изчислена съобразно лихвен калкулатор НАП - https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, поради което РА в тази част също следва да бъде отменен като незаконосъобразен за сумата над 36.30 лв. до 477.85 лв., представляваща установено задължение за лихви за 2018 г.

   Независимо, че в жалбата не са наведени конкретни твърдения и възражения, съдът намира, че законосъобразно органът по приходите е определил и лихва за несъответно внесени авансови вноски, съобразно разпоредбата на чл.83, чл.85 и чл.89 от ЗКПО както следва: за 2016 г. върху дължима авансова вноска от 15 543.35 лв. е определена лихва в размер на 1 123.02 лв., считано от 16.04.2016 г. до 31.12.2016 г.; за 2018 г. върху дължима авансова вноска от 6 443.95 лв. е определена лихва в размер на 465.43 лв., считано от 16.04.2018 г. до 31.12.2018 г. и за 2019 г. върху дължима авансова вноска от 20 675.08 лв. е определена лихва в размер на 1 493.32 лв., считано от 16.04.2019 г. до 31.12.2019 г., поради което жалбата в тази част е неоснователна.

   Както бе посочено по-горе установеното задължение за лихва върху невнесени авансови вноски за 2017 г. не е оспорено по надлежния ред, поради което съдът не дължи произнасяне.

   Установени задължения за ДДС по ЗДДС

   Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. Чл.86 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДДС вменява в задължение на регистрираното по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем, да го начисли като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред и съответно да го включи в справката декларация по чл.125 ал.1 при определянето на резултата за данъчния период, като съгласно чл.86 ал.2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а когато такъв не е издаден или не е издаден в срока – за данъчния период, през който данъкът е стана изискуем. Чл.25 ал.6 т.1 от ЗДДС определя, че при облагаемите доставки изискуемостта на данъка настъпва на датата на възникване на данъчното събитие като същевременно чл.25 ал.1 от ЗДДС регламентира, че данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.9 ал.1 доставка на услуга е всяко извършване на услуга. При съобразяване на така дадените легални определения за доставка на стока и услуга, чл.25 ал.2 от ЗДДС регламентира, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

   Съобразявайки тези разпоредби, приходните органи правилно са приели, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС върху последващо извършените от него към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. доставки на стоки във връзка с неосчетоводените при него фактури, като е следвало да издаде по последващите доставки-продажби изискуемия данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка на отделен ред и съответно да го включи в справката декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС при определянето на резултата за данъчни периоди м. декември 2016 г., м. декември 2017 г., м. декември 2018 г. и м. декември 2019 г.

   Съдът приема, че органът по приходите законосъобразно е определил данъчната основа на недекларираните доставки, върху която се дължи ДДС за 2016 г., 2017 г. и 2019 г., а именно: за 2016 г. данъчна основа в размер на 17 601.49 лв. – неотчетен приход от продажби на незаведените стоки по процесните доставки и съответно дължим данък в размер на 3 520.30 лв.; за 2017 г. данъчна основа в размер на 190 075.22 лв. - неотчетен приход от продажби на незаведените стоки по процесните доставки и съответно дължим данък в размер на 38 015.04 лв. и за 2019 г. данъчна основа в размер на 27 516.51 лв. – неотчетен приход от продажби на незаведените стоки по процесните доставки и съответно дължим данък в размер на 5 503.30 лв.

   Неправилно се явява определена данъчната основа на недекларираните доставки, върху която се дължи ДДС за 2018 г., съобразно приетия от съда процент на търговската надценка за същия данъчен период – 3.19% и съответно приход от него в размер на 1 135,40 лв. При това положение данъчната основа се променя на сумата в размер на 36 727.83 лв., представляваща неотчетен приход от продажба на незаведените стоки по процесните доставки /35 592.43 лв. отчетна стойност + 1 135.40 лв. размер на прихода от търговската надценка/ и съответно дължимият данък е в размер на 7 345.56 лв. Следва да се посочи, че вещото лице в заключението по повторната ССчЕ неправилно е определил данъчната основа за облагане с ДДС, като не е включил размерът на прихода от търговската надценка, поради което заключението в тази част е неправилно и съдът не го кредитира.

   С оглед на това жалбата се явява частично основателна само по отношение оспореното данъчно задължение за ДДС за 2018 г., поради което РА следва да бъде отменен само в частта за сумата над 7 345.56 лв. до 10 728.98 лв., представляваща установено задължение за ДДС върху последващо извършените доставки на стоки във връзка с неосчетоводените фактури за 2018 г. Жалбата в останалата част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

   Върху размера на така определените по данъчни периоди задължения за ДДС правилно и в съответствие с чл.175 ал.1 от ДОПК приходните органи са начислили следващата се законна лихва от момента на настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията за ДДС до издаването на ревизионния акт. Съобразно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ дължимата лихва за данъчен период м.12.2016 г., върху главница в размер на 3 520.30 лв., е в размер на 1 911.72 лв., считано от 17.01.2017 г. до 25.05.2022 г.; дължимата лихва за данъчен период м.12.2017 г., върху главница в размер на 38 015.04 лв., е в размер на 16 800.54 лв., считано от 16.01.2018 г. до 25.05.2022 г.; дължимата лихва за данъчен период м.12.2018 г., върху главница в размер на 10 728.98 лв., е в размер на 3 656.79 лв., считано от 15.01.2019 г. до 25.05.2022 г. и дължимата лихва за данъчен период м.12.2019 г., върху главница в размер на 5 503.301 лв., е в размер на 1 317.73 лв., считано от 15.01.2020 г. до 25.05.2022 г. Доколкото съдът приема, че за данъчен период 2018 г. дължимият ДДС е в размер на 7 345.56 лв. - изчислена съобразно лихвен калкулатор НАП https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, то дължимата лихва върху тази главница е в размер на 2 503.81 лв., считано от 15.01.2019 г. до 25.05.2022 г. Въз основа на това жалбата в тази част се явява основателна, поради което РА следва да бъде отменен само в частта за сумата над 2 503.81 лв. до 3 656.79 лв., представляваща установено задължение за лихви върху ДДС за данъчен период 2018 г. Жалбата в останалата част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.              

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че частично оспореният РА в настоящото производство е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. РА в частта, с която е установено допълнително задължение за КД за 2018 г. следва да бъде отменен за сумата над 113.54 лв. до 1 805.24 лв. и в частта за установено задължение за лихви за 2018 г. за сумата над 501.73 лв. /лихва в размер на 36.30 лв. върху главница от 113.54 лв. и лихва за дължими авансови вноски в размер на 477.85 лв. върху главница от 1 494.45 лв./ до 943.28 лв.; както и в частта, с която е установено допълнително задължение за ДДС за данъчен период м.декември 2018 г. за сумата над 7 345.56 лв. до 10 728.98 лв. и в частта за установено задължение за лихви за сумата над 2 503.81 лв. до 3 656.79 лв., като незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон. В този смисъл жалбата се явява частично основателна, като в останалата част следва да бъде отхвърлена.

   Съобразно изхода на спора и на двете страни се дължат разноски. 

   Разноски жалбоподател: Съгласно представеният списък на разноските, жалбоподателят претендира общо в размер 8 975.06 лв., от които: договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 7 320.00 лв.; внесена държавна такса за образуване на настоящото производство, ведно с банковата такса, в размер на 51.55 лв.; внесена държавна такса по частна касационна жалба, ведно с банкова такса, в размер на 152.42 лв.; внесени депозити за вещи лица общо в размер на 1412.49 лв.; куриерски услуги в размер на 10.55 лв. и за копирни услуги в размер на 28.05 лв. По отношение претенцията за присъждане като разноска на внесената държавна такса по частната касационна инстанция, съдът намира за неоснователно, тъй като страната е следвало да поиска присъждането и пред касационната инстанция, а не в настоящото производство. Претенцията за куриерски услуги и копирни услуги се явява неоснователна, тъй като това не са преки разноски във връзка с настоящата съдебно производство. С оглед на това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, съразмерно уважената част на претенцията, направените по делото разноски общо в размер на 614.88 лв.

   Разноски ответник: Съгласно представеният списък за разноските, ответникът претендира общо в размер на 8 390.62 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 890.62 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 500.00 лв. При това положение размерът на разноските следва да бъде определен съразмерно отхвърлената част на жалбата, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски общо в размер на 7 803.28 лв. В този смисъла се явява неоснователна претенцията на ответната страна за присъждане на разноски в пълен размер, доколкото били представени нови доказателства в съдебното производство. В хода на съдебното производство няма ограничение по отношение ангажиране на доказателства от всяка от страните, като представените нови такива, каквито не са представени в хода на ревизионното производство, с настоящото решение съдът ги е ценил в съвкупност с целия доказателствен материал и новите доказателства не са единствено основание за частичната отмяна на атакувания РА.

   Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

   ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от С.Г.– Началник на сектор и възложител на ревизията и А.Д.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, потвърден в обжалваната му част с Решение №127/05.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №127-П/08.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., е установено задължение за КД по ЗКПО за 2018 г. за разликата над 113.54 лв. до 1 805.24 лв. и начислени лихви за 2018 г. за разликата над 501.73 лв. до 943.28 лв., както и в частта, с която е установено задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.декември 2018 г. за разликата над 7 345.56 лв. до 10 728.98 лв., ведно с начислена лихва за разликата над 2 503.81 лв. до 3 656.79 лв.

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03000321006289-091-001/25.05.2022 г., издаден от С.Г.– Началник на сектор и възложител на ревизията и А.Д.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, потвърден в обжалваната му част с Решение №127/05.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №127-П/08.09.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в частта, с която е установено задължения за КД по ЗКПО за 2016 г. в размер на 284.88 лв., за 2017 г. в размер на 2 168.82 лв., за 2018 г. в размер до 113.54 лв. и за 2019 г. в размер на 14.78 лв. и начислени лихви за 2016 г. в размер на 1 267.19 лв., за 2017 г. в размер на 1 087.74 лв., за 2018 г. в размер до 501.73 лв. и за 2019 г. в размер на 1 496.17 лв.; както и в частта, с която са установи задължения за ДДС по ЗДДС за м. декември 2016 г. в размер на 3 520.30 лв., за м.декември 2017 г. в размер на 38 015.04 лв., за м.декември 2018 г. в размер до 7 345.56 лв. и за м.декември 2019 г. в размер на 5 503.30 лв., ведно с начислените лихви върху главниците за данъчен период м.12.2016 г. в размер на 1 911.72 лв., за данъчен период м.12.2017 г. в размер на 16 800.54 лв., за данъчен период м.12.2018 г. в размер до 2 503.81 лв. и за данъчен период м.12.2019 г. в размер на 1 317.73 лв.  

   ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП да заплати на „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., направените по делото разноски общо в размер на 614.88 (шестстотин и четиринадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева.

   ОСЪЖДА „И.К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.И., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна при ЦУ на НАП направените по делото разноски общо в размер на 7 803.28 (седем хиляди осемстотин и три лева и двадесет и осем стотинки) лева.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: