№ 71
гр. Шумен, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201620 по описа за 2021 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20–0869-001350/08.05.2020г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДв.П на М. Г. М., с ЕГН ********** от **** са наложени
административни наказания: "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради факта, че санкционираното
лице не носи вина, че е управлявало автомобил със служебно прекратена регистрация, без да
е уведомен или да знае за това. Освен това твърди, че на собственика на автомобила за
ненавременната регистрация е съставен акт и е недопустимо за едно и също нарушение да
бъдат санкционирани и собственика и този, който го е управлявал.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателя не се явява лично, явява се
упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и излага
подробните си доводи. АНО, редовно призован изпраща упълномощен представител, който
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди атакуваното НП, като с
оглед изхода на делото бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 06.08.2019г. лек автомобил марка „Рено Меган“, с рег. № В98 31РР се движел по
път I-2 в посока към гр. Шумен. Поради движение с превишена скорост автомобилът бил
заснет от АТСС „ARH CAM S1“ на км.108+500 /Пътен възел Белокопитово/. При
извършване на обработка на снимката била извършена служебна проверка, при която било
констатирано, че посоченото моторно превозно средство било със служебно прекратена
1
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Автомобилът бил собственост на Г.А.С. от гр.
Белослав, но бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П, тъй като
не бил пререгистриран по надлежния ред и в срок. След като служителите на сектор „ПП“
при ОД МВР Шумен установили собственика, от негова страна била попълнена декларация,
че автомобилът на 06.08.2019г. е бил управляван от М. Г. М.. Декларация била подадена и
от жалбоподателя М.М., в която същия потвърдил факта, че е именно той е управлявал
посочения автомобил на 06.08.2019г. около 10.49 часа. За констатираното административно
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДв.П жалбоподателя М., бил призован да се яви в
двуседмичен срок за съставяне на АУАН. На 31.10.2019г. свид. С. КР. К. съставил срещу
жалбоподателя, Акт за установяване на административно нарушение бланков номер 113869,
като посочил, че с описаното деяние е нарушила разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След съставяне на акта
административно-наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна прокуратура
– Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 28.04.2020г. било отказано
образуването на наказателно производство. Въз основа на постановлението за отказ да бъде
образувано наказателно производство и съобразявайки материалите в преписка с вх.№
1663//2020г. по описа на ШРП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено наказателно
постановление № 20-0869-001350 от 08.05.2020г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД
МВР – гр. Шумен, с което на М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: **** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДв.П
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
– С. КР. К., чийто показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства.
Установената фактическа обстановка не се опровергава от показанията на поискания от
страна на жалбоподателя, свидетел Й.Б.Й..
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП, нарушение по следните правни съображения: Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването
на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на
нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими
елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с
изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи :
има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДв.П по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Не се спори между страните по делото, че към момента на констатиране на
нарушението автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя М. Г. М., поради
което се налага извода, че управлявайки автомобил със служебно прекратена регистрация
/т.е. без регистрация/ същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. В случая приложение намира
разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП, съгласно която – служебното прекратяване на
2
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират собственика за прекратяването на
регистрацията. Нито в закона, нито в наредбата е регламентирано задължение на
контролните органи да уведомяват собствениците при служебно прекратяване на
регистрация на МПС на основание чл.143, ал.15 от ЗДв.П, а само извършват отбелязване в
автоматизираната информационна система, ако в двумесечен срок собственикът не изпълни
задължението си да регистрира МПС.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност,
като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1
от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДв.П, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл.175, ал.3 предл.1 от ЗДв.П. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен
да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него
има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т.
н.
В тази връзка съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата,
че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила и не е знаел за
това. Собственикът на процесното МПС е бил напълно наясно, че не е пререгистрирал в
законовия срок, собствения си лек автомобил. В същото време и жалбоподателят е бил
напълно наясно, че управлява автомобил, собственост на някой друг, а не на Г.А.С., която
му го е предоставила за управление.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
ясно, обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя
пороци. Не е налице нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като видно от приложените
писмени доказателства, НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след влизане в
сила на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.06.2021г.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като
е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДв.П санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът намира за неоснователен и изложения в жалбата и в съдебно заседание, довод
на процесуалния представител на жалбоподателя за процесуално нарушение, предвид
обстоятелството, че за едно и също нарушение са наложени санкции както на собственика,
така и на жалбоподателя. Действително видно от приетото като доказателство, заверено
копие на «Глоба с фиш» /л.80/ е видно, че на 17.10.2019г. на Г.А.С. е наложена глоба в
3
размер на 200 лева, но за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДв.П, а не за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДв.П. Нарушението, за което на собственика е издаден фиш е за това, че на
17.10.2019в гр. Варна като приобретател е нарушил чл.145, ал.2 от ЗДв.П, за което на
основание чл.177, ал.6 от ЗДв.П й е наложена глобата, т. е. касае се както за друго
нарушение, така и за нарушение извършено на друга дата и място, поради което съда не
споделя становището, че за едно и също нарушение са санкционирани както собственика,
така и жалбоподателя.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДв.П
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20–0869-001350/08.05.2020г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П на М. Г. М., с ЕГН ********** от **** са наложени
административни наказания: "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ОД МВР гр.
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4