М О Т И В И към решение № 36, постановено на 16.01.2020
год. по административно наказателно дело № 3477/2019 год. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Обвинението
против обвиняемия Х.Н.Х. – роден на ***
***, пребиваващ в Германия, гр.Динкелсбюл, ул. „Йозеф Грайнер“
№ 13, българин, български
гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран),
ЕГН **********
е за това, че на 31.01.2018 год. в град Стара Загора, потвърдил неистина,
че обичайното пребиваване
на декларатора е в Република
България, в писмена
декларация от същата дата по чл.13, ал.1,
т.6 от Наредба № І-157/01.10.2002 г.
за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, която декларация по
силата на закон - чл.151,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
се дава
пред орган на власт
- служител
на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР
- Стара
Загора, за
удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че обичайното пребиваване на декларатора
е в Република
България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му бъде наложено
административно наказание ”Глоба” в размер на 1000 лева и му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Защитникът
на обвиняемия Х. - адв. П.Х. ***, не оспорва обвинението и пледира на основание
чл.78а от НК подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като му бъде наложено административно
наказание ”Глоба” в минимален размер.
Обвиняемият
Х.Н.Х. не се явява в съдебно заседание.
Съдът,
като прецени събраните в наказателното производство по проведеното досъдебно
производство и в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установено
следното:
Обвиняемият Х.Н.Х. от
2015 год. живеел в Германия, като след смяна на няколко адреса, се
установил в град Динкелсбюл, ул. “Йозеф
Грайнер“ № 13. През м. декември 2017 год. обвиняемият Х. се завърнал временно
в България и на 31.01.2018 год. подал в
сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин,
вх. № 1561/31.01.2018 год. Заявлението касаело първоначално издаване на
свидетелство за управление на МПС на български гражданин - бърза услуга, като
заявлението по образец (разпечатано и съдържащо автоматично попълнени от НБД “Население“
данни) ведно с декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по
пътищата (също по образец). Обвиняемият Х.
получил от свидетелката Теодора Вълканова Генова –
системен оператор в “Отчет водачи“ на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР
Стара Загора. Съобразно разпоредбата на
чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: “Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“.
Аналогично изискване – за представяне на декларация от страна на заявителя, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз, е
установено и в чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № І-157/ 01.10.2002 год. за
условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина.
Целта на тези разпоредби била да се установи чрез съответната декларация, че
свидетелството за управление на МПС ще бъде издадено на лице, чието обичайно
пребиваване е в Република България – каквито били и законовите изисквания за
издаване на свидетелство за управление на
МПС. Съобразно §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на закона за движение по пътищата "Обичайно пребиваване в
Република България" е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
В действителност обичайното пребиваване на обвиняемия
Х. било в Германия, където същият се бил
установил през 2015 г., а в България се
прибирал само инцидентно. Въпреки
това обстоятелство обвиняемият Х. попълнил декларацията по чл.151, ал.5 и ал.7
от Закона за движение по пътищата (приложена в оригинал на л.18 от досъдебното
производство), като посочил, че е установил обичайното си пребиваване в България
по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата
на ул.“Волна песен“ № 2, ет.3,
ап.8 в град Стара Загора, което очевидно не отговаряло на действителността. Обвиняемият Х. подписал така попълнената
декларация и я представил на свидетелката Теодора Генова, на която се легитимирал с лична карта,
заедно със заявлението за издаване на свидетелство за управление на МПС и останалите приложени документи. Въз основа
на тази декларация и на останалите подадени документи, на обвиняемия Х. било
издадено свидетелство за управление на
МПС, което на 02.02.2018 год. му
било връчено от свидетел Теодора Генова.
На 07.01.2019 год. в Главна дирекция “Пътна
полиция“ при МВР София се получило писмо
на Федерална служба “Контрол на автомобилния транспорт“ (Kraftfahrt-Bundeasamt) - компетентният орган
по издаване на
свидетелства за управление на МПС в Германия. Писмото било заведено
с вх. № 328600-843/07.01.2019 г. (копие, приложено на л. 20 от досъдебното производство и заверен превод от английски език, приложен
на л.48 от досъдебното производство). В
писмото се посочвало, че
СУМПС е издадено в
противоречие с директивите
на ЕС и
към него били
приложени два броя
стандартизирани формуляри на
Комитета за СУМПС /свидетелства за управление на МПС/ - формуляр на английски
език от 19.12.2018 г. (копие, приложено
на л.21-23 от досъдебното
производство, и заверен превод, приложен
на л.49-52 от досъдебното производство) и
формуляр на немски
език„“Personendetails“ (копие,
приложено на л.24-25 от досъдебното производство, и заверен превод, приложен на л.57-58
от досъдебното производство), касаещи обвиняемия Х.Н.Х.. В двата официални
формуляра било посочено, че постоянното местожителство на
обвиняемия Х.Н.Х. било в Германия от 21.02.2015 г., а настоящият му
адрес бил в град Динкелсбюл, ул.“Йозеф Грайнер“ № 13. Посочени били данни и за предходните адреси на
обвиняемия Х. в Германия от 2015 г. насам. След получаването на писмото на
немската федерална служба “Контрол на автомобилния транспорт“, Главна Дирекция “Национална
полиция“, възложила на ОД на МВР Стара Загора
с писмо, рег. № 3286р-1702/11.01.2019 г.
(копие, приложено на л.10 от досъдебното производство), извършването на
проверка на достоверността на
декларацията по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. При проверката свидетел
Иван Вълчев Денев - Младши полицейски
инспектор в Първо Районно управление при ОД на МВР Стара Загора посетил
сочения в декларацията на обвиняемия Х. адрес ***. Не установил там обвиняемия,
разговарял със съседи, които посочили, че не познават обвиняемия. Не намерил
обвиняемия и на постоянния адрес, на който била регистрирана съпругата му в кв.“Зора“,
ул.“Люлин“ № 9, ет.4, ап.11, като му били предоставени сведения, че обвиняемият
със съпругата си е в Германия. За установените от него обстоятелства,
свидетел Денев съставил докладна записка
(копие, приложено на л.12 от досъдебното производство).
При разследването била
извършена съдебно-почеркова експертиза № 308/12.06.2019 г. на БНТЛ при ОД на МВР
Стара Загора (л. 32-35 от досъдебното производство). От нейното
заключение се установява, че
подписът срещу текста “Подпис“ в декларацията от 31.01.2018 г. по чл.151,
ал.5 и ал.7 от Закона за движение по
пътищата и подписите над текста “подпис
на заявителя“ и срещу реквизита “Върнал“ в заявление № 10 427/19.12.2017 г.
за издаване на документ за самоличност
на български гражданин, ведно с приложения към него документ за унищожаване на
лична карта № ********* са изпълнени от едно и също лице. Ръкописният текст в
декларацията и ръкописният текст в цитираното заявление също са положени от едно
и също лице. Предвид обстоятелството, че
ползваното като сравнителен материал заявление № 10427/19.12.2017 г. (в
полиетиленов джоб на л.28 от досъдебното
производство) е за издаването на лична карта именно на обвиняемия Х., а
изследвания като сравнителен образец подпис срещу реквизита “Върнал“ към това
заявление, касае връщането на старата лична карта на обвиняемия, съвпадението в
авторството на подписите и ръкописния текст от заявлението и декларацията от
31.01.2018 г. по чл.151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата, указва недвусмислено,
че декларацията е попълнена и подписана именно от обвиняемия Х..
По
описания начин, с деянието си обвиняемият Х.Н.
Х. осъществил от обективна и от субективна страна престъпния състав на
чл.313, ал.1 от НК, като на 31.01.2018 год. в град Стара Загора, потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в
Република България, в писмена декларация от същата дата по чл.13,
ал.1, т.6 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която декларация по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на власт - служител на сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното пребиваване на декларатора е в Република
България.
Разследването
е приключено в отсъствието на обвиняемия Х., като същият е привлечен като
обвиняем в присъствието на упълномощения от него по делото защитник - адв.П.Б.Х.
*** при хипотезата на чл.206, във връзка с чл.269, ал.3, т.4, буква “в“ от НПК.
Обвиняемият Х. пребивава извън страната, като бил редовно призован за привличането
му в качеството на обвиняем чрез упълномощения от него защитник на основание
чл.180, ал.3 от НПК и предвид обстоятелството, че това бил предпочетеният от
обвиняемия Х. начин за призоваване. Обвиняемият
Х. не се е явил и това наложило действията по чл.219 от НПК да се извършват
в негово отсъствие и в присъствието на
защитника му.
Обвиняемият Х.Н. Х.
е роден на *** г. в гр.Варна, българин, български гражданин,
пребиваващ
в гр.Динкелсбюл, Германия, с адрес за призоваване чрез адв. П.Б.Х. ***, офис 9, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********. Обвиняемият
бил осъждан по НОХД № 6542/2012 г. по
описа на Районен съд - Варна на наказание от 1 година „Лишаване от свобода” с
изпитателен срок от 3 години, като считано от 13.12.2015 г., след изтичането на
изпитателния срок, същият се явява реабилитиран
с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от НК. Обвиняемият не бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
За извършеното умишлено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК се
предвижда наказание “Лишаване от свобода“ до 3 години или “Глоба“ от 100 до
300 лева.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
към момента на осъществяване на процесното престъпно деяние подсъдимият Х. бил
неосъждан, реабилитиран с оглед разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.1 от НК.
С оглед
гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно доказано, че с деянието си обвиняемият Х. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на 31.01.2018 г., в град Стара Загора, потвърдил
неистина, че обичайното пребиваване на
декларатора е в Република България, в писмена декларация от същата дата по
чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №
І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която декларация по
силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона
за движение по пътищата се дава пред орган на власт - служител на сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното пребиваване на декларатора е в Република
България.
Изложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните в хода на
наказателното производство по проведеното досъдебно производство писмени и
гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (постановление за образуване на досъдебно производство от
13.03.2019 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за
удължаване срока за разследване по досъдебното производство от 02.05.2019 г.;
заверено копие на заверено копие на заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин; данни за издаване на СУМПС от 01.02.2018
г.; заверено копие на декларация от Х.Н.Х. по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП от
31.01.2018 г.; заверено копие на свидетелство за управление на МПС на Х.Н.Х.;
протокол за разпит на свидетел Теодора Вълканова Генова от 25.03.2019 г.;
протокол за разпит на свидетел Иван Вълчев Денев от 28.03.2019 г.; оригинал на декларация от Х.Н.Х. по чл.151,
ал.5 и ал.7 от ЗДвП от 31.01.2018 г.; писмо, вх. № 328600-843/07.01.2019 г. от
Федерална служба „Контрол на автомобилния транспорт” - Германия (на немски
език) – 6 листа; оригинал на заявление за издаване на документ за самоличност
на български гражданин (в джоб); справка от ОД на МВР – АИС „Граничен контрол”
– Стара Загора за задгранични пътувания на Х.Н.Х., изх. № 349р-8501/17.04.2019
г.; постановление за назначаване на криминалистическа експертиза; протокол за
извършена съдебно-почеркова експертиза № 308/12.06.2019 г. ведно с фотоалбум;
сметка за направени разходи от 12.06.2019 г.; справка-декларация от 21.06.2019
г.; постановление за назначаване на преводач от 10.06.2019 г.; постановление за
определяне възнаграждение на преводач от 20.06.2019 г.; превод на материали от английски на български
език – 5 листа; превод от немски език на български език – 2 листа;
постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 25.07.2019 г. за
удължаване срока по досъдебното производство; протокол за разпит на свидетел
Теодора Вълканова Генова от 05.08.2019 г.; заверени копия на платежни, фактура
№ 23/10.07.2019 г. и фактура № 90/21.06.2019 г.; ръкописна декларация от Х.Н.Х.
от 20.07.2019 г.; писмено мнение за спиране на наказателно производство от
13.08.2019 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 13.09.2019
г. за отмяна на изготвено заключително мнение( постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора от 16.09.2019 г. за удължаване срока на разследване
по досъдебното производство; молба от Х.Н.Х. от 16.09.2019 г.; искане и справка
за съдимост, рег. № 3909/27.09.2019 г.; постановление за привличане на обвиняем
от 20.11.2019 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 20.11.2019 г.; заключително мнение от 20.11.2019 г.; постановление
за привличане на обвиняем от 18.12.2019 г.;
протокол за предявяване на досъдебното производство от 18.12.2019 г.),
преценени в съвкупност със събраните в хода на съдебното следствие
доказателства – справка за съдимост, като следва изрично да се отбележи, че
всички доказателствата си кореспондират и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им
обсъждане.
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че на 31.01.2018 г., в гр. Стара Загора, потвърдил неистина,
че обичайното пребиваване
на декларатора е в Република
България, в писмена
декларация от същата дата по
чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №
І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която декларация
по силата на
закон - чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата се дава пред
орган на власт - служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Стара Загора, за
удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че обичайното пребиваване на
декларатора е в Република България, с което свое деяние осъществил от обективна и субективна страна
признаците от престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК.
Гореописаното
деяние било извършено от обвиняемия виновно, под формата на пряк умисъл, тъй
като той съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал общественоопасните
му последици и искал настъпването им. На
този извод навежда механизма и начина на извършване на деянието, както и
обстоятелствата, при които то било извършено.
Тъй като обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ (реабилитиран) и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди и за извършеното умишлено престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 100 до 300 лева,
съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи подсъдимия Х. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно
наказание ”Глоба” в минималния размер, предвиден в закона за извършеното
деяние, а имено ”Глоба” в размер на 1000 лева.
При
определяне на размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него
самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното, като
същевременно отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат
отчетени като такива.
Предвид
изхода от делото съдът присъди в тежест на подсъдимия Х.Н. Х. направените разноски за изготвяне на
почеркова експертиза по досъдебно производство № 1228-зм-41/2019
г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора и за преводачи в общ размер на 481.37
лв. (четиристотин осемдесет и един лева и 37 стотинки).
Водим
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: