Р Е Ш Е Н И Е №
149
03.07.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Юлияна Станева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №104 по описа на
съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №89
от 13.03.2023г., постановено по анд №3417/22г. РС Стара Загора потвърдил наказателно
постановление НП № 22-1228-001986 от 11.07.22г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора, с което на К.З.К. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП
била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право на управление за срок от 6 месеца“, както и осъдил К.З.К. *** разноски
в размер на 90лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който чрез пълномощник адв. Т., го обжалва в срок.
Навежда довод за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
решението и се иска същото да се отмени изцяло.
Излага съображения, че така
квалифицираното от административно-наказващия орган като нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП доверителя му не бил извършил. Не се оспорват факта на закупуване
на автомобила, визиран в НП, нито фактът, че от датата 14.03.2022г. на осн.
чл.143, ал.15 от ЗДвП, автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, т.е. не бил
регистриран по надлежния законов ред. Счита обаче, че за ангажирането на
административно наказателната отговорност на К. следвало да се установи и че
същият бил наясно с обстоятелството, че въпросният автомобил бил с прекратена
регистрация, като твърди и че за фактът на прекратена регистрация лицето можело
да разбере едва след уведомяването му от съответния сектор „Пътна полиция“.
Излагат се допълнителни мотиви в тази насока.
Допълнително се мотивира и, че по делото
липсвали доказателства за пряк умисъл в поведението на К., а самото нарушение
можело да се извърши само при такъв умисъл и съответно липсвал субективният
елемент от състава на нарушението. Прави се анализ на текстове от НК и са
заключава, че макар и да били налице факти от обективната страна на деянието,
то липсвал субективният фактор – вината, което определяло нарушението като
несъставомерно. Препраща се към ТР № 2/05.04.2023г., по т.д. № 3/2022г. на ВАС
и ВКС. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От адв. Т. се прилага допълнителна писмена молба.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От пълномощник на същия по делото е подадено
възражение, в което мотивира довод относно наличието и установеността на прекия
умисъл в поведението на касатора.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за правилност и законосъобразност на решението на въззивния съд и за
неоснователност на касационната жалба.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна.
За
да потвърди жаленото пред него НП, въззивният съд приел от фактическа страна,
че на 13.05.2022г. около 18,10ч. на път I-5,
км.239, в посока юг-север К. управлявал собствен лек автомобил от
посочената марка, модел и регистрационен номер, като бил спрян от контролния
орган, като при проверката било установено, че автомобилът бил със служебно
прекратена регистрация на 14.03.2022г. на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. Било
установено, че въпросният автомобил бил закупен от К. на 10.01.2022, но
наказаното лице не изпълнило задължението си да го регистрира 2 месечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП и по начина
указан в същата разпоредба, т.е. до 10.03.2022г. Това мотивирало органът да
приеме, че на 13.05.2022г. от К. било извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Установил,
че за същото била образувана преписка по описа на сектор „ПП“ при ОДМВР Стара
Загора, като на 01.07.2022г. било получено Постановление № 6649/30.02.2022г. на
РП Стара Загора за прекратяване на образуваното наказателно производство, с
мнение за налагане на административно наказание. Съдът установил и, че
процесното НП било издадено в срок, като наказващият орган възприел, че
нарушението било извършено непредпазливо, тъй като водачът можел да знае преди
да поеме управлението на МПС, че регистрацията му е прекратена, тъй като
свидетелството за регистрация на превозното средство, част втора, не било
преиздадено на новия собственик, а съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП всеки
водач бил длъжен да носи тази част от свидетелството за регистрация със себе
си. С оглед горе установеното, органът възприел, че било извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗдвП, за което се следвали кумулативните наказания по чл.175,
ал.3, предл. първо от ЗДвП.
От
правна страна, въззивният съд приел, че по делото не било спорно, че на 10.01.22г.
К. закупил посочения автомобил и също не било спорно, че на датата на
проверката от контролните органи на МВР-13.05.2022г. управлявал въпросният автомобил на посоченото
в НП място и път. Също за безспорно обстоятелство РС приел и това, че
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация към дата 14.03.2022г.
Съответно на това извел извод, че автомобилът не бил регистриран по надлежния
законов ред, установено в Наредба № I-45/2000г.
Съдът
коментирал, че в НП изрично било посочено основанието за прекратяване на
регистрацията на автомобила – чл.143, ал.15 от ЗДвП, като коментирал, че за
разлика от други хипотези на служебно прекратяване на регистрации на МПС, в
този случай законодателят не предвидил, че прекратяването се следвало след
извършено уведомяване на собственика, поради които и с изтичането на
установения в нормата 2 месечен срок от момента на прехвърляне на собствеността
върху МПС, ведно с липсата на осъществено регистриране, възниквало основанието
за прекратяване на регистрацията и не се изисквало допълнително уведомяване на
собственика.
РС
приел извод за установеност и на субективния елемент на деянието. Коментирал,
че съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение,
било виновно, когато било извършено умишлено или по непредпазливост и само в
изрични случаи, предвидени в закон, непредпазливите деяния не се наказвали.
Такова изключение в чл.175, ал.3 от ЗДвП не се установявало по отношение на
конкретното нарушение, поради което и дори да не се доказвал умисъл в
поведението на дееца, а само непредпазливост, то това не променяло изводът за
съставомерност от субективна страна и за виновно извършено от К. нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В
допълнение на изложението си, РС коментирал текста на чл.145, ал.2 от ЗДвП и
вмененото с него задължение за приобритателите на регистрирани ППС, като не
изпълнението на това задължение в срок от два месеца от придобиването на
автомобила, пораждало последиците, установени в чл.143, ал.15 от ЗДвП –
прекратяване служебно на регистрацията на МПС, а това от своя страна водело и
до невъзможност въпросният автомобил да бъде участник в движението по пътищата.
Съдът посочил, че в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за администрацията не
било установено задължение за уведомяване, тъй като същата била последица от
виновно поведение на лицето да не изпълни свое задължение.
Касационната
инстанция приема въззивното решение, за валидно, допустимо и правилно, като по отношение
на него не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –
неправилно приложение на закона.
Това,
което касаторът повдига като спорно пред настоящата инстанция е правилността на
извода за РС, че деянието е съставомерно и от субективна страна. Касаторът
претендира, че въпросното деяние може да се извърши само при пряк умисъл, данни
да такъв нямало по делото, поради което и извежда генералния правен извод за
несъставомерност на конкретното деяние под визираната правна норма на чл. 140 от ЗДвП, съотв. за незаконосъобразно ангажиране отговорността на К. по реда на
чл.175, ал.3, предл. първо от ЗдВП.
Касационната инстанция не споделя за правилен този довод. Спор
относно фактите от обективна страна не се повдига, поради което за изцяло правилни
се възприемат изградените от РС фактически изводи, че касаторът на посочената
дата, място и време управлява по посочения път собствения си автомобил, който
към датата на проверката от контролните орган се указва, че е с със служебно
прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, което води до извод, че
от обективна страна е налице именно
извършване на нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, според която
разпоредба по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Макар и конкретното МПС да е с
поставени регистрационни номера на определените за това места, то същото не е
регистрирано, а законът изисква кумулативно и това да е налице, за да има
законно движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване.
Наказаното лице, нито пред РС, нито пред
тази инстанция оспорва и фактическите изводи на въззивния съдебен състав, че
управляваният от него автомобил на дата 13.05.2022г. е бил закупен от него още
на 10.01.2022г. и че в законоустановения срок, считано от тази дата МПС не е
било регистрирано от неговия приобритател – К.К..
Фактически, правно и изцяло доказателствено са обосновани изводите на РС, че санкционираното лице е извършило от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение, както и че наложените му наказания
в минималните предвидени от закона размер съответстват на тежестта на
извършеното нарушение. Изцяло правилен и
съответен на закона е и изводът за наличие на субективния елемент от състава на
нарушението, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло
се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК тя препраща към тях.
Що се
отнася да доводът на касатора, че и в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП е
следвало собственикът да бъде уведомен за извършената служебно прекратена
регистрация, то настоящата касационната инстанция не споделя за основателен
този довод, вкл. и мотивираните изводи, че не е доказана субективната страна на
деянието му.
В тази хипотеза, както и РС
сочи, законодателят не установява такова задължение за уведомяване в тежест на
администрацията, като това се следва именно от факта, че с придобиване
собствеността върху едно регистрирано пътно превозно средство (ППС), новият
приобритател е длъжен по закон / чл.145, ал.2 от ЗДвП/ в срок до един месец /от
датата на придобиването/ да регистрира превозното средство в службата за
регистрация на ППС по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато ППС е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и
разпоредбите на чл. 3, ал. 1
и ал. 4 и
чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Непознаването на закона не
извинява, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, което да изключва
административно-наказателната отговорност в конкретния случай. К.К. е бил
длъжен да знае, че след закупуването на автомобила има задължение да го
регистрира. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер.
Когато горното задължение за
регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от
придобиването, едва тогава и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се предвижда прекратяване на регистрацията на
регистрираното ППС, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. При служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП администрацията не дължи уведомяване, тъй като
прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото
задължение по чл.143, ал.2 от ЗДвП от приобритателя. Действително по делото не
е доказано /нито и твърдяно/, че санкционираното лице е знаело, че
управляваното от него МПС е със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само
доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По
изложените обаче по-горе съображения (че лицето е било длъжно да знае както за
законово вмененото му задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните последици при
неизпълнението на това задължение по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), настоящият съд приема за правилен изводът на РС, че е
доказан и субективният елемент от състава на деянието, което е извършено при
форма на вината „непредпазливост“. Дори санкционираният
водач да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, то той е бил длъжен и е можел да ги предвиди в конкретния случай.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на
нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено
умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата
съставомерност от субективна страна, т. е. за виновно извършено от К.К.
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира оспореното
въззивно решение за валиден, допустим и правилен съдебен акт, по отношение на
което не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. Подадената против
него касационна жалба е неоснователна, предвид на което съдебният акт на РС
Стара Загора следва да се остави в законна сила.
Пълномощникът на ответника по
касация прави своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът приема, че следва да се определи в минималния му
размер от 80,00лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №89
от 13.03.2023г., постановено по анд №3417/22г. РС Стара Загора потвърдил наказателно
постановление НП № 22-1228-001986 от 11.07.22г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Стара Загора
ОСЪЖДА К.З.К. ***, ЕГН ********** да
заплати в полза на ОДМВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на
80,00 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.