№ 4
гр. Поморие, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222160200278 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Т. турс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. „Я.", №**,
представлявано от управителя Г. А. Т., със съдебен адресат в гр.Бургас адв.Б. В., против
наказателно постановление (НП) № 02-2200256/14.11.2022 г., на директора на дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас (ДИТ – Бургас), с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер 2 500 лв., на основание чл.414, ал.3 КТ, затова, че на
15.06.2022 г., 10.45 ч., в качеството си на работодател е допуснал до работа в обект хотел,
бар и грил „С. Г.“ гр.Поморие, лицето Г.Т.Й., ЕГН **********, на длъжност „сервитьор”,
преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Като правна квалификация на нарушението наказващият орган е посочил нормите на чл.63,
ал.2 КТ.
В жалбата се иска от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален
представител – адвокат, който поддържа жалбата на наведените с нея основания.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) представя преписката по проведеното пред него
производство, негов процесуален представител – юрисконсулт изразява становище за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП
като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното.
На 15.06.2022 г., контролни органи по спазване на трудовото законодателство, в лицето на
служители на ДИТ – Бургас, в това число св. А.З.Д., извършили проверка в обект хотел, бар
и грил „С. Г.“ гр.Поморие, стопанисван от жалбоподателя, при която установили св. Г.Т.Й.,
ЕГН **********, да полага труд като сервитьор – сервирала напитки на клиенти в обекта. Й.
попълнила справка-декларация по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, в която посочила
трите си имена, адрес, ЕГН, обектът в който работи и длъжността, която заема, както и
посочила, че няма сключен писмен трудов договор, не е договорила почивни дни седмично,
почивки в работния дени трудово възнаграждение, а така също, че е на работа за първи
/ден/. С призовка от датата на проверката жалбоподателят бил поканен да се яви на
24.06.2022 г. в ДИТ – Бургас, като представи посочените в призовката документи, в това
число пълни трудови досиета на работещите в обекта, които документи не били
представени при проверката. Жалбоподателят представил трудов договор № 754/15.06.2022
г., сключен между него, от една страна като работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ
и Г.Т.Й., ЕГН **********, от друга страна като работник, по силата на който договор
работникът се е задължил да работи при работодателя на длъжност „сервитьор”.
Представена била и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ изх. №
02388223053010/15.06.2022 г., съгласно която в 11.17 ч. на 15.06.2022 г., е заверено в ТД на
НАП уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за работника Г.Т.Й., ЕГН **********. За
извършената проверка на място и по документи бил съставен протокол №
ПР2219848/28.07.2022 г. Предвид констатациите на контролните органи при проверките бил
съставен АУАН, а въз основа на него издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на
15.06.2022 г., като работодател е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, допускайки до
работа като сервитьор св.Г.Т.Й. преди да и предостави уведомлението по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
Безспорно се установи по делото, че на горепосочената дата жалбоподателят е имал
качеството на работодател спрямо св.Й., която е престирала труд в стопанисван от
жалбоподателя обект на длъжността „сервитьор“, но от доказателствената съвкупност се
установява, че момента на проверката – 10.45 ч. на 15.06.2022 г. между работодателя и
работника не е имало сключен трудов договор в писмена форма. Трудовият договор с
работника е представен след проверката на място, като частен документ няма достоверна
дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се счита за
съставен/сключен най-рано към часа на справката за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ – 11.17 ч., т.е след проверката.
При липсата на сключен трудов договор, подписан от двете страни, за работодателя не е
било обективно възможно да изпълни задължението си по чл.63, ал.2 от КТ. При тази
хипотеза следва да се приеме, че Й. е престирала работна сила в проверявания обект без
2
отношенията й с жалбоподателя и работодател да са били уредени като трудови
посредством сключването на писмен трудов договор по реда на чл.61, ал.1, вр.с чл.1, ал.2 от
КТ.
При така установените факти следва, че деянието е несъставомерно по посочените за
нарушени законови разпоредби, поради което обжалваното НП е неказаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено изцяло.
Изрично в този смисъл Решение № 2163/23.11.2018 г. по к. а. н. д. № 2738/2018 г. на АдмС -
Бургас.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.
По силата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Предвид посоченото и с оглед изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски,
представляващи заплатено от него адвокатско възражение в размер 550 лв.
При този изход от спора на ДИТ – Бургас разноски не се дължат, поради което искането за
присъждане на такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-2200256/14.11.2022 г., на директора на дирекция
„Инспекция по труда” гр.Бургас.
ОСЪЖДА ДИТ – Бургас да заплати на „Т. турсг” ЕООД, ЕИК ********* сума в размер 550
лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДИТ – Бургас за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3