РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Благоевград, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100779 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х. К. Д., ЕГН ********** против
Община Благоевград.
Навежда се в молбата, че ищецът е придобил по давност правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 36.80 (тридесет и шест точка осемдесет),
представляващ имот 80 (осемдесет) в масив 36 (тридесет и шест) по плана на
новообразуваните имоти на местност „Бресто“, землището на с. Изгрев, общ. Благоевград, с
ЕКАТТЕ 00134 (нула нула сто тридесет и четири), одобрен със Заповед № ОА-45/19.03.2004г.
на областния управител на област Благоевград. Площ на новообразувания имот: 483 кв. м.
(четиристоти осемдесет и три квадратни метра). Трайно предназначение: . селскостопански
фонд. Начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани). Категория на земята: 6
(шеста). Граници на имота (съседи): граница нематериализирана, имот № 36.68; имот №
36.354; имот № 36.355 - видно от приложената към исковата молба Скица на поземлен имот
№ 114/07.02.2024 г. Твърди се, че на 05.01.2024 г. процесният имот е актуван като общинска
частна собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 12985/05.01.2024 г.
Твърди се, че от 1994 г. ищецът владее и стопанисва поземлен имот с идентификатор 36.80,
находящ се в местност „Бресто“, землището на с. Изгрев, общ. Благоевград, с площ 483 кв.
м. Имотът е ограден заедно с друг, собствен имот на ищеца, който е съседен на процесния и
е с идентификатор № 36.68, видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 194, том 1, per.
номер № 2986, дело № 177/ 2005 г. по описа на Кр. М.. Двата имота са оградени заедно като
един с ограда от бодлива тел (запад/ юг), поставена върху циментови колове, които са забити
в земята и с мрежа от север. Между имот с идентификатор 36.80 и процесния имот с
идентификатор № 36.68 няма ограда, тъй като доверителя ми ги владее като собствени. В
процесния период, ищеца се твърди че обработва земята в имота и стопанисва овощна и
1
зеленчукова градина, като отглежда лози, овошки (череша и вишна), тикви, зеленчуци, дини,
пъпеши, картофи и други земеделски култури.
Прави се довод, че предвид продължителното и необезпокоявано владение на този
имот повече от 30 години, ищеца предприел действия по сдобиване с нотариален акт, като в
тази връзка на ищеца е издадено Удостоверение с изх. номер 673/13.12.2023 г. от нотариус
Искра Кутева за сдобиване със скица и удостоверение за данъчна оценка. При получаване на
Скица на поземлен имот № 114/07.02.2024 г. ишеца установил, че на 05.01.2024 г., няколко
дни след като ищеца е подал молба за издаване на скицата в производството по снабдяване с
нотариален акт, процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за
частна общинска собственост (АЧОС) М 12985/05.01.2024 г.
Поддържа се, че фактическото владение на процесния имот се осъществявало от
ищеца, който е придобил правото на собственост на процесния имот по давност, чрез явно,
непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години.
Възникналият спор между ищеца и община Благоевград относно правото на собственост на
процесния поземлен имот обуславя правния интерес на ищеца да сезира съда с искане за
произнасяне по спора с цел неговото разрешаване.
Твърди се, че от 1994 г. до настоящия момент, в продължение на 30 години, ищеца
лично и непрекъснато владее процесния имот, като в процесния период ищеца е упражнявал
фактическата власт върху имота, с намерението да се свои вещта, което се изразява чрез
различни действия: ограждане на процесния имот с ограда, засаждане и отглеждане на
трайно насаждения - овощни дръвчета (череши и ябълки), лозе, тикви, картофи, бостан (дини
и пъпеши); потребяване на плодовете и зеленчуците, отгледани в имота; обработване на
земята в процесния имот. Навежда се, че с изброените действия от страна на ищеца се
изпълват фактически съдържанието на правомощието на собственика. Наред е изложено
дотук - налице са и допълнителните признаци на владението - то е било непрекъснато, явно,
постоянно и спокойно.
Поддържа се, че е налице невъзможност да се установи по ясен и безспорен начин на
какво придобивно основание се твърди, че спорния имот е общинска частна собственост. В
графа „правно основание“ на акта е посочено - „чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1,т. 7от ЗОС/придобит
по закон/; чл. 79, ал. 1 ЗС /придобит по давност/, § 4 от ПЗР към ЗСПЗЗ и Заповед ОА -45/
19.03.2004 г. на областен управител на област Благоевград.
Навежда се, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОС гласи, че за общинските имоти се
съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Цитираната
разпоредба не съдържат правна уредба на конкретно придобиело основание, а уреждат общи
въпроси, касаещи общинската собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС общинска собственост са имотите и
вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. От формулировката в спорния акт, гласяща „по закон“ не става ясно, в
2
коя от посочената хипотеза се твърди, че общината е придобила имота. Смятаме, че в случая
не е налице нито една от посочените хипотези в чл. 2, ал. 1,пи 7 ЗОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС - ако владението е добросъвестно, правото
на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС общинска собственост са имотите и
вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон.
Навежда се, че в случая, от една страна ответникът посочва, че е придобил имота по
закон, тоест в третата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. От друга страна, в акта се сочи, че
общината е придобила право на собственост по давност съгласно чл. 79 ЗС, без да се
конкретизира в коя хипотеза се твърди, че правото е придобито - добросъвестно или
недобросъвестно владение.
Поддържа се, че придобиването на имот по „давност“ или „по друг начин, определен
в закон“ са две отделни хипотези, които не могат да съществуват паралелно. Недопустимо е
собственикът на имота да го придобие повторно на друго основание. За придобиване по
давност на правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не
е придобито вече по друг начин. Посоченото противоречие в процесния акт прави
невъзможно установяването на придобивното- правно основание, на което се позовава
ответникът относно твърдението, че е собственик на имота.
Поддържа се, че с оглед на посочените правни основания в спорния акт, твърди
ищеца, че общината не е упражнявала владение върху имота в процесния период, от което
следва, че не е придобила право на собственост по давност. Оспорва и твърдението, че
имотът е придобит „по закон“.
Твърди се, че общината е актувала въпросния имот едва на 5.01.2024 г., след като от
доверителя ми е подадена молба за обстоятелствена проверка, като общината е била
дезинтересирана от процесния имот, което доказва, че не го е владяла в исковия период.
Твърди се, че процесният имот не е бил включван в трудовокооперативни земеделски
стопанства и държавни земеделски стопанства. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОС,
общината удостоверява възникването на правото си на собственост върху имоти с акт за
общинска собственост. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие по
аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗОС. Следователно дали един имот е общинска
собственост не зависи от това дали е актуван, а от това дали общината може да докаже
осъществяването на фактическия състав на конкретно придобивно основание, на което се
позовава. Актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ,
съставен от посочени в закона лица по определен ред и установена форма и има констативно
действие, т. е. не създава в полза на общината право на собственост върху конкретния имот,
а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. В този
смисъл са: Решение № 2903 от 27.02.2019 г. по адм. д. Ns 2933 / 2018 на Върховния
административен съд; Решение М 1302 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15249 / 2014 на
3
Върховния административен съд и др. В случая, в АЧОС само формално са посочени
придобивни основания, без същите да са налице в обективната действителност.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът е собственик на
основание давност на поземлен имот с идентификатор 36.80 (тридесет и шест точка
осемдесет), представляващ имот 80 (осемдесет) в масив 36 (тридесет и шест) по плана на
новообразуваните имоти на местност „Бресто“, землището на с. Изгрев, общ. Благоевград, с
ЕКАТТЕ 00134 (нула нула cmompudecem и четири), одобрен със Заповед Ns ОА-
45/19.03.2004г. на областния управител на област Благоевград. Площ на новообразувания
имот: 483 кв. м. (четиристоти осемдесет и три квадратни метра). Трайно предназначение:
селскостопански фонд. Начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани).
Категория на земята: 6 (шеста). Граници на имота (съседи): граница нематериализирана,
имот № 36.68; имот № 36.354; имот № 36.355.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва иска. Навежда се, че Община Благоевград е собственик на
претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/ 19.03.2004 г. на Областен управител на
област Благоевград.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, общинска собственост
са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, определен в закона.
Със Заповед №ОА-45/19.03.2004 г. на Областен управител на област Благоевград е
одобрен планът за новообразуваните имоти и регистрите към тях за с. Изгрев, общ.
Благоевград.
С Акт за частна общинска собственост №12985/05.01.2024 г. новообразуван имот с
идентификатор 36.08, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/19.03.2004 г. на Областен управител на област
Благоевград, е актуван като частна общинска собственост. Видно от акта новообразувания
имот с идентификатор 36.80 е с площ 483 /четиристотин осемдесет и три/ кв.м., с трайно
предназначение: селскостопански фонд, с начин на трайно ползване: лозови насаждения
/нетерасирани/, категория на земята: 6 /шеста/, находящ се в местността „Бресто".
Поддържа се, че по отношение на процесния имот следва да бъде съобразен статута на
земята по §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Няма колебание в практика на ВКС. че земи, които се
намират в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ или подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. или са
предмет на изкупуване по §4а и §46 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл. 19
ЗСПЗЗ. Твърди се, че в процесния случай на придобивна давност се позова лице, което не
притежава никакви права върху спорния имот. Ищецът не доказва да е бил бивш собственик
/или правоприемник/ на имота или ползвател /или правоприемник/ на същия. Според
4
регистъра, съхраняван в Община Благоевград, от които предоставя извадка отнасяща се до
процесния имот, същият е бил записан на наследниците на П. И. Т., които през 2008 г., с
Молба с вх. № 94-00-2777/ 10.11.2008 г.. са поискали поради допусната техническа грешка
имотът да бъде отписан от името на техния наследодател. Навежда се, че за процесния имот
с идентификатор 36.80 няма поведена процедура по реда на §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
съответно издадена заповед на Кмета на Община Благоевград.
Процесната територия, в която попада имотът предмет на настоящото исково
производство, е така по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя. която по правилата на
специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по силата на нарочна Заповед №ОА-45/19.03.2004 г. на
Областен управител на област Благоевград, е одобрен План на новообразуваните имоти
/ПНИ/ за землището на село Изгрев.
Навежда се, че предназначението на плана на новообразуваните имоти е да се
индивидуализира надлежно недвижимият имот, върху който е възстановено правото на
собственост на притежавалото го преди одържавяването лице или върху който имот
ползвателят е трансформирал успешно правото си на ползване. В този смисъл е и нормата
на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определя на всеки правоимащ
съответстващ на действителните му права имот. В Плана на новообразувани имоти се
нанасят имоти на ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на
собственост; на бивши собственици или техните наследници с признато или възстановено от
ПК или ОСЗ право на собственост върху земеделски земи; настоящи собственици, които се
легитимират като такива било като приобретатели на първите две категории, било на
самостоятелно правно основание.
Прави се довод, че доколкото имотите попадат в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и
възстановяването на собственост е по реда на §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то придобиването
по давност е изключение до приключване на административната процедура по
възстановяването му с индивидуализирането на имота със заповед на Кмета на Община
Благоевград.
За пълното на изложението и е оглед изложените от ищецът доводи, за настъпило
наследствено правоприемство, за имоти находящи се в територия по §4 от ЗСПЗЗ, следва да
се посочи, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда
на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за
приложението му административна процедура. Тя приключва с постановяването на решение
на общинската служба по земеделие по чл. 18ж. ал. 1 от ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със
заповед на кмета на общината по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази
административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на
които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на
реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с
5
правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху
заявените за възстановяване имоти.
Сочи се от ответника, че самият факт, че имотите се намират в територия, за която е
одобрен и влязъл в сила ПНИ сочи, че тази територия включва предоставени за ползване въз
основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ земи - съгласно §4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ помощен план и
план на новообразуваните имоти се изработват именно за земите, предоставени за ползване
на граждани въз основа на актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се
извършва със специален административен акт - заповед на кмета на общината по §4к, ал. 6
ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на такава заповед бившите собственици, респ. техните
правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен
установителен иск за собственост, тъй като не могат формално да се легитимират като
собственици на необразувания имот. С одобрения и влязъл в сила План за новообразувани
имоти в землището на село Изгрев процесният новообразуван имот е индивидуализиран със
своите индивидуализиращи белези, като обособен имот. част от земната повърхност. С
влизане на сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к. ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не само се
обособяват самостоятелни обекти, а към този момент, също така се определят дали имотът
подлежи на възстановяване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 от ЗСПЗЗ
или чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е. не само, че към този момент съответната част от земната повърхност
от гледна точка на правото добива характеристики на годен обект за придобиване и
притежаване на вещни права, но и се установява яснота по отношение на правото по реда
на ЗСПЗЗ. изкупуване по реда на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според нормата на чл. 25, ал. 1
от ЗСПЗЗ представляват общинска собственост земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от
ползватели по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; частна хипотеза на тази норма е разпоредбата на чл. 19
от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ
от общината става по силата на закона.
Прави се довод, че предвид изложеното по - горе имотите са станали общинска
собственост, т.е. подлежащи на реституция земеделски земи, които не са заявени от бившите
собственици за възстановяване по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от
ползвателите в законоустановените срокове, преминават в собственост на общината ех lege,
с влизане в сила на ПНИ, към който момент следва да се прави преценка възстановена ли е
собствеността или придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. За процесния имот,
към момента на влизане в сила на ПНИ, не се установява, а и не се излагат твърдения, от
страна на ищеца, че за същия е възстановена собствеността, както и придобита ли е по реда
на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което просеният имот е общинска собственост.
Доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива по
давност след 01.06.1996 г., а с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г.,
ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него
правно основание. В тази връзка, за да се зачене ефекта на придобивната давност като
6
оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е
протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -
дълъг от 6 месеца. С оглед законовата разпоредба на §1 от ЗДЗС, а именно, че давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г., както и действието занапред на отпадането на този мораториум от влизане
в сила на цитираното решение на КС означава, че срокът по чл. 79 от ЗС не е изтекъл и към
момента. Ирелевантен се явява факта дали за времето от 1994 година до днес е упражнявана
трайно и необезпокоявано фактическата власт по отношение на процесния имот, доколкото
нито за ищеца, респективно за никой от техните праводатели не са налице законовите
предпоставки за придобиване на основание давностно владение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства по делото, че акт
за частна общинска собственост № 12985/05.01.2024 г., Община Благоевград се легитимира
като собственик на новообразуван имот с идентификатор 36.08, на основание чл. 56, ал. 1,
чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/19.03.2004 г.
на Областен управител на област Благоевград. Видно от акта новообразувания имот с
идентификатор 36.80 е с площ 483 /четиристотин осемдесет и три/ кв.м., с трайно
предназначение: селскостопански фонд, с начин на трайно ползване: лозови насаждения
/нетерасирани/, категория на земята: 6 /шеста/, находящ се в местността „Бресто".
Със Заповед № ОА-45/19.03.2004 г. на Областен управител на област Благоевград е
одобрен планът за новообразуваните имоти и регистрите към тях за с. Изгрев, общ.
Благоевград.
Видно е, че Х. К. Д., ЕГН ********** е депозирал молба до Кмета на Община
Благоевград, с която е поискал от Кмета на Община Благоевград да завери Молба -
декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот -
новообразуван поземлен имот с идентификатор 36.80 (тридесет и шест точка
осемдесет), представляващ имот 80 (осемдесет) в масив 36 (тридесет и шест) по плана на
новообразуваните имоти на местност „Бресто“, землището на с. Изгрев, общ. Благоевград, с
ЕКАТТЕ 00134 (нула нула cmompudecem и четири), одобрен със Заповед Ns ОА-
45/19.03.2004г. на областния управител на област Благоевград. Площ на новообразувания
имот: 483 кв. м. (четиристоти осемдесет и три квадратни метра). Трайно предназначение:
селскостопански фонд. Начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани).
Категория на земята: 6 (шеста). Граници на имота (съседи): граница нематериализирана,
имот № 36.68; имот № 36.354; имот № 36.355.
По делото от ищците са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетел е разпитан Б. С., който посочи, че с ищеца Х. се познават над
30 години, приятели са, контактуват от 30 години. Знае къде се намира имота, мястото е в
„Бресто“, в землището на с. Айдарово – с. Изгрев, от „Варко“ нататък, там били циганските
7
гробища. Този имот се владее от Х. от 1994 година. Х. започнал да разработва имота, да го
ползва, да си гледа градина. Х. разработил имота – там имало буренаци, изчистил го. В
момента имотът е разработен, нива е, защото там има дървета и го ползва. Има ограда, в
имота отглежда зеленчуци, ябълка е посадил, садил е лозници. Имотът е с площ от около
400-500 квадрата. Там има път, от пътя надолу му е къщата и този имот е срещу къщата.
Срещу къщата от другата страна - един скат надолу и после обратно, срещу къщата. Сочи
свидетеля, че през тези години никой не е пречил на Х. да владее имота.
Свидетеля А. Б. сочи, че работи като помощник нотариус от 25 години. Ищеца го
познава, тъй като е майстор дърводелец, от около 20 години. По повод недвижимия имот, за
който става въпрос, преди около 15 години отишъл да му направят нотариален акт за
мястото, което притежава в с. Изгрев. Тогава обаче нямало влязла в сила КК трябвало да
изискат скица от Общината, за да започнат процедура за издаване на нотариален акт,
Общината тогава отказала да издаде скица, тъй като няма влязъл в сила план и не можали да
започнат тази процедура за имота, който той владее. Имало къща с дворно място, но
дворното място било по[1]голямо отколкото реално било по неговия нотариален акт от 2005
година. Става въпрос за около 500-600 квадрата разлика. Когато отишъл в нотариалната
кантора, ищеца владеел имота. По негови данни е заграден, ползва се, но цялата процедура
започва със скица. Преди година влязла в сила КК на с. Изгрев, всички имоти получили
номера и пак се видяли с ищеца и започнали процедурата по издаване на нотариален акт,
като свидетеля му изготвил цялата документация, внесли я в Община Благоевград, тъй като
е такава процедурата – да се декларира от Общината дали имотът е общински или не, и след
това с изненада разбрал, че Общината го е актувала с документите на ищеца, които
представили, актувала като общинска собственост. Х. тогава разбрал, че имота се води като
общинска собственост.
Свидетеля О. В. сочи, че Х. го познава покрай баща си, били стари приятели, повече
от 30 години. Сочи свидетеля, че имота се намира в землището на с. Изгрев, стария път,
който бил за селото, местността се казва „Бресто“. Ходил е свидетеля там лично, помагал е,
първо било градинка, после садили дръвчета, градили, помагал е свидетеля там 2-3 пъти. Х.
владее имота повече от 25-26 години. Имотът се използвал първоначално за градинка, след
това дръвчета. Имота е заграден с помощта на свидетеля, като срещу имота Х. си купил
парцел и там построил и къща, като понастоящем двата имота ги ползва като един.
Съдът кредитира показанията свидетелите, доколкото същите са логични,
последователни, непротиворечиви, базирани на данни от лични впечатления. Освен това
свидетелите нямат родствена връзка със страните по делото, което не ги прави
заинтересовани.
По искане на ответника е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице Ю., по която дава
заключение, че имот с идентификатор № 36.80 е бил и е земеделска земя, и към този момент.
Имот с идентификатор № 100.1917 е бил част от масивите нестопанисвана земеделска
земя на ТКЗС/ДЗС, които на основание различни Постановления на ЦК на БКП и МС, е
раздавана за безвъзмезно ползване на граждани пустееща земя от ДЗС (ТКЗС). Тази земя
8
е внасяна в ТКЗС, образувано през 1957 год., от страна на В. К. К. /починал/, видно от
извадката на помощния план на бившите собственици, имот № 36.6 и регистъра към този
помощен план.
Сочи вещото лице, че към настоящият момент на наследниците на В. К. К., със
заповеди на Кмета на Община Благоевград, от 15.12.2007 год., в територията по пар.4, в
ПНИ, като остатъчна земеделска земя, са възстановени два съседни имота № 36.354 /от
северозапад/ и № 36.355 /от югоизток/. Има подавано заявление вх. № 111 от 06.05.1992 год.,
до ПК гр.Благоевград - сега ОС”3”, за възстановява правото на собственост на наследниците
на В. К. К., във връзка с имот с идентификатор № 36.80. Имота на място представлява в
по-голямата си част изоставена, запустяла ливада, с една слива и няколко млади овощни
дървета, всичко това разположено в североизточната част на имота, югозападната част на
имота представлява залесен с дървета и храсти баир, на място имота е ограден с подпорна
стена от североизток, с имот № 36.68 /на ищеца/ и не е ограден с огради, от северозапад,
югозапад, и юг, като само по югоизточната му граница, присъстват няколко бетонови кола, с
бодлива тел между тях, като в имота няма строежи. Процесният имот, отрежданията за
същия в регулационните планове за целия период от време, е земеделска земя, т.е.
неурбанизирана територия процесния имот № 36.80 по ПНИ на с. Изгрев, няма
регулационен статус. Като имот той присъства единствено в ПНИ на с. Изгрев, одобрен
със Заповед № ОА-45 от 19.03.2004 год., на Областния управител на Област Благоевград, във
вида показан на извадка от плана за част от масив № 36. Имот с идентификатор № 36.80 е
останал невъзстановен на бившия му собственик В. К. К., по причина, че към датата на
възстановяване на останалите два имота, с две заповеди на Кмета на Община Благоевград,
15.12.2007 год., в регистъра към имота е била записана като ползвател П. И. Т., а
присъстващата в кориците на делото, на лист 43, Молба вх. № 94-00-2777 за допусната
грешка в регистъра за имот № 36.80, е от дата 10.11.2008 год., като след тази дата
процедурата по възстановяване не е продължила. Няма налице за поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 36.80, влезли в сила плановете, посочени в чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като той
попада в територия на земи, раздавани по силата на § 4 от ЗСПЗЗ и в плановете
одобрени за тези земи, а не представлява остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ, по
чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, доколкото е пълно, ясно и не
възникват съмнения относно неговата правилност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съображенията за това
за следните:
9
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
фактическия състав на придобивната давност: упражняване на владение, което да носи
всички необходими белези на института - да бъде спокойно и явно, да е упражнявано
непрекъснато до изтичането на законово определен период от време, както и да бъде налице
намерение у ищеца за своене на имота, което намерение да е манифестирано по начин, годен
да достигне до всяко заинтересовано лице. В противен случай липсва упражняване на
фактическата власт върху вещта, като собственик, т.е. следва да се приеме, че фактическата
власт, упражнявана върху вещта не е била такава, каквато следва да бъде упражнявана върху
собствена вещ.
Тъй като не са налице предпоставките за наличие на добросъвестно владение, ищецът
се явява недобросъвестен владелец на имота и следва да докаже упражняването на
фактическа власт върху процесния имот за период от 10 години – чл. 79 ал. 1 от ЗС. С оглед
дадените от свидетелите в настоящия процес показания, се установява, че ищецът обитава
процесната вещ за период по-голям от 10 години.
Правният интерес по предявения положителен установителен иск е обусловен с
твърдението на ищците, че са собственици на посочения имот и че техните права се
оспорват от ответника, който в своя полза е издал акт за частна общинска собственост през
2024 г., като са отпочнали процедура за снабдяване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи,
съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява
възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската
собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал
държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /
общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само единствено констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като общински през 2024 г., когато е
съставен процесният акт за частна общинска собственост, в който липсва посочено
фактическо основание, а се сочи само правно основание - чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 7 от
ЗОС, придобит по закон. В тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво
основание /чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон/ имотът е
станал частна общинска собственост преди съставянето на цитирания акт за частна
общинска собственост. Такова доказване обаче не беше реализирано.
Разпитаните по делото свидетели установиха, че от около 1994 г. ищецът е почистил
имота, оградил е същия, обработвал като градина, на по-късен етап засадил и овощни
дръвчета, стопанисва имота и от тогава е в непрекъснато владение на имота. От посочения
момент до датата на съставяне на акта за частна общинска собственост през 2024 г. е изтекъл
необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок, поради което, за да се приеме, че
10
това владение не е довело до придобиването на правото на собственост на оригинерно
основание, би следвало да се установи, че през този период по отношение на него е била
приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на
кооперация или на обществена организация. По делото обаче липсват такива доказателства,
поради което следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в
продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по делото е придобит от
тях по давност.
Неоснователно ответната страна се позовава на законови разпоредби, които
забраняват придобиване на процесния имот по давност от страна на ищците. За имоти
публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега,
визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода
от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996
г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този смисъл са и
чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична държавна
собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската
собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска
собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност всички
държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност само
имоти - публична държавна или общинска собственост. По делото обаче липсват данни
имотът да е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.
От ответната страна не са ангажирани такива доказателства, вещото лице също не
установява такива данни. Следователно към момента на съставяне на процесния акт имотът
е бил собственост на ищеца. Посоченото в акта правно основание не е вярно, поради което е
оборена неговата доказателствената сила.
По възражението на ответника, че имота не може да се придобие по давност, съдът
намира същото за неоснователно.
Придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи
за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл.
68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.
Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа
власт" и факта, че веща се държи „като своя". Презумпцията относно субективния елемент
на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца
и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху
лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор,
че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните
11
доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При позоваване
на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт
върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Въпросът, на който съдът първо дължи произнасяне е относно началният момент
на придобивната давност в настоящия случай.
Когато имота е в неурбанизирана територия – земеделска земя, невъзстановена на
бивш собственик, и е изготвен план на новообразуваните имоти, фактическият състав, от
който произтича правото на собственост, е бил завършен след влизане в сила на ПНИ – 2004
г.. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост като конкретна вещ, върху
която това право може да бъде упражнявано.
За територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на реституция
винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/ 18.03.2014 г. по гр.д. № 2058/ 2013 г. по описа
на Първо гражданско отделение на ВКС.
Следователно от влизане в сила на ПНИ е началният момент, от който започва да тече
давността. От приетата по делото първоначална СТЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена се установява, че ПНИ на процесния имот е одобрен на 19.03.2004 г.. Няма данни
да са изработвани и да действали други ПНИ, както и няма данни за възстановяване на
земеделски земи и такива по § 4 ЗСПЗЗ. Следователно от 19.03.2004 г. е началният момент,
от който може да започне да тече давност в полза на ищеца. До този момент давност по
отношение на процесния имот не е текла. От тази дата до датата на предявяване на исковата
претенция в съда 27.03.2024 г. са изминали повече от 10 години, поради което твърдението
за изтекла в полза на ищеца придобивна давност се явява основателно.
Даже и да приемем, че имота е частна общинска собственост, придобит чрез от
държавата, която го е отчуждила, съдът намира, че общината е загубила собствеността върху
имота.
В тежест на ищците е да установят, че са собственици на вещта на соченото
придобивно основание - давност. Доказателства в тази насока ищците ангажираха – гласни
такива, показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание, които съдът кредитира.
Тези показания индивидуализират имота, владян от ищците по граници от три страни, дават
сведения за ползване на имоти, в определена местност, има конкретика по граници и по
площ и други индивидуализиращи белези. От друга страна, установяват начало и срок на
давността, установяват установен анимус за своене, достигнал до третите лица – в случая
ответника, които имат собственически права по наследяване върху процесния имот.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
като своя лично или чрез другиго – аргумент от чл. 68 от ЗС и се характеризира с двата
признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен, т.нар корпус) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен, т.нар анимус). Недобросъвестно
владение следва да се установи за осъществено за период от време от 10 години /чл.79, ал.1
от ЗС/.
12
Владението е упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез другиго /чл.68 от ЗС/ и се характеризира основно с двата признака –
упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта,
я държи като своя /субективен/ – т.е. да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да
е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата
власт единствено за себе си.
При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот -
недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие на правото
на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на
31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да
тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. Към този момент е в
действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от
01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична
общинска собственост, или по аргумент на противното - в рамките на този срок може да
бъде придобит имот частна общинска собственост.
Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на
гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17
на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР
на закона за изменения на чл. 6 ЗС.
Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което
"собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86
ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна
давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или
общинска собственост.
С изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това
ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна
или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на
частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от
01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/
вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че
"давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е
публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр.
105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014
г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост
по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след
13
01.06.2006 г.
Съгласно разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е
възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински
институции в системата на предучилищното и училищното образование.
С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са обявени за
противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г.
посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което
параграфът няма действие.
Ищецът се позовава на давността като придобивно основание, поддържайки и
доказвайки осъществената от него фактическа власт с намерение за своене след 1994 г. до
настоящия момент. Установява, че осъщественото от него владение е без прекъсване и без
спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражнява съдържанието на
вещното право на владение и ползване като собственик.
Община Благоевград в хода на производството не провежда защита на оспорване
на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по
давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1,
т. 3 ЗМСМА.
Съдът намира, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот -
общинска собственост след 01.06.1996 г. касаят само публична общинска собственост, но не
и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост.
След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл.
131 ГПК, че за времето от 1994 г. до момента на завеждане на иска, ищеца упражнява
владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки
поведение на собственик, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в
сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна - респ. общинска
собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на
собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на
общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на
ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС.
От друга страна, с С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са
обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр.
46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /,
поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв
имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
При данните по делото, ищеца е придобил правото на собственост по отношение
14
на процесния имот, на твърдяното и поддържано от него основание - придобивна давност за
времето до 19.03.2004 г., а до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта на
упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното
намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към
05.01.2024 г. и към настоящия момент, собствеността на този имот е придобита на
оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила правото на
собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищците
констатираните посредством акта за частна общинска собственост свои права за имота.
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на 1200 лв., представляващи
разноски за адвокат и сумата 61.30 лв., представляваща заплатена държавна такса за
предявяване на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, представляван
от кмета, че Х. К. Д., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 36.80 (тридесет и шест точка осемдесет),
представляващ имот 80 (осемдесет) в масив 36 (тридесет и шест) по плана на
новообразуваните имоти на местност „Бресто“, землището на с. Изгрев, общ. Благоевград, с
ЕКАТТЕ 00134 (нула нула cmompudecem и четири), одобрен със Заповед Ns ОА-
45/19.03.2004г. на областния управител на област Благоевград. Площ на новообразувания
имот: 483 кв. м. (четиристоти осемдесет и три квадратни метра). Трайно предназначение:
селскостопански фонд. Начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани).
Категория на земята: 6 (шеста). Граници на имота (съседи): граница нематериализирана,
имот № 36.68; имот № 36.354; имот № 36.355, на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на Х. К. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 61.30 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Община Благоевград, представляван от кмета, да заплати на Х. К. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 1200.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15