Р
Е Ш Е Н И Е
№
260305 / 17.3.2021г.
гр.
П., 17.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5463 по
описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на К.М.С. срещу „Обединена българска банка“ АД. Конкретно се твърди, че
18.12.2019 г. е пътувала в градски транспорт, като до нея са стояли момче и
момиче. Скоро след като те слезли от превозното средство е чула сигнал от
мобилния си телефон, който бил в чантата ѝ. При проверка установила, че
ѝ липсват 300,00 лева, кредитната карта, както и че е получила
автоматично текстово съобщение, с което е информирана, че от кредитната ѝ
карта е изтеглена сума. Допълва, че незабавно се обадила в банката за блокира
кредитната карта, но докато това се осъществи, чрез кредитната ѝ карта
била изтеглена сума в размер на 3200,00 лева в четири последователни транзакции
в периода 13:48 до 13:51 часа на 18.12.2019 г., а сигнала до банката бил
подаден в 13:55 часа. В тази връзка подала жалба, но образуваното досъдебно
производство било спряно, тъй като извършителят не би могъл да бъде
идентифицира.
Твърди
също, че на следващия ден е поискала възстановяване на неправомерно изтеглените
суми от ответника, но това било отказано. Този отказ бил обжалван пред
помирителна комисия, но жалбата ѝ била оставена без уважение, независимо
от декларираното обстоятелство, че пин кода на кредитната карта е променен от
нея и данни за същия не са съхранявани с картата. Твърди, че така възникналото
задължение по издадената ѝ кредитна карта към настоящия момент погасява,
ведно с лихвите.
С
оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да ѝ заплати суми в размер на 3200,00
лева (4 бр. неоторизирани транзакции по 800,00 лева), 96,00 лева събрана такса за транзакциите (4 бр. по 24,00 лева),
ведно със законна лихва от 20.12.2019 г. (деня следващ уведомяването за
неразрешена платежна операция). С допълнителна молба уточнява претенцията си за
осъждане на ответника да възстанови заплатената възнаградителна лихва, а именно
- 273,02 лева за периода от
15.01.2020 г. до 07.08.2020 г. (деня на подаване на исковата молба), ведно със
законна лихва от 07.08.2020 г. до окончателното плащане, както и 193,51 лева, заплатена възнаградителна
лихва в периода от 07.08.2020 г. до 04.02.2020 г.
Претендира
разноски.
Ответникът
е депозирал отговор в срок. Не оспорва, че между страните е сключен
потребителски револвиращ договор за кредит и е предоставена кредита карта № ***г.
Не оспорва, че на 18.12.2019г. са извършени 4 платежни операции - теглене на
пари в брой на АТМ - устройство с платежния инструмент - кредитна карта,
издадена на ищцата съгласно условията на договора, като е изтеглена обща сума в
размер на 3200лв., както и че е уведомен от ищцата с твърдение за кражба на
картата непосредствено след извършването на трансакциите.
По
същество на спора намира исковите претенции за недоказани. Оспорва се
твърдението, че кредитната карта е била открадната, като и че трансакциите са
извършени непосредствено след слизането на двете лица от превозното средство.
Твърди се, че сумите са изплатени след като е въведено еднократно грешен пин
код, след което е въведен правилният – единствена възможност за да се оториза
плащането от АТМ устройство. Обстойно разглежда вероятните хипотези пин кода да
бъде узнат от сочените извършители или картата да е скимирана, данните копирани
и др., като последователно изключва всяка една от тях, представяйки съответна
обосновка. Позовава се на становището на Помирителната комисия с предложението,
че ищцата не е спазила законовите си задължения, произтичащи от чл. 75 ЗПУПС и
искането за възстановяване на сумите на транзакциите от страна на банката не е
основателно.
Анализирайки
фактите достига до извод, че ПИН кодът е узнат поради съхраняването му заедно
или в непосредствена близост с кредитната карта, тъй като трансакциите са
извършени в рамките на минути с въвеждане на правилен ПИН код. С оглед на това
Ищцата е нарушила свое основно задължение, регламентирано както в чл. 75 ЗПУПС,
така и в чл. 8.21.3 и чл. 8.21.5 от приложимите към договора Общи условия да не
съобщава ПИН кода на кредитната карта на друго лице, да не го записва и да
предприеме всички мерки с оглед опазването му в тайна. Ответникът намира, че
ищцата е проявила груба небрежност неизпълнявайки това задължение, доколкото
съхранението на кода като единствена и съществена персонализирана защитна
характеристика на кредитната карта, която легитимира автентичността на
извършваните платежни операции на АТМ устройство, заедно с платежния инструмент
или в близост до него, не би допуснал и най-небрежният правен субект. Обстойно
се коментира твърдението на ищцата за извършване на кражба, както и
постановлението за спиране на досъдебното производство. Излагайки своите
аргументи приема извода, че лицето, изтеглило общата сума в размер на 3200лв. е
било държател на кредитната карта и е знаело правилния пин код, поради което
транзакциите са извършени именно от ищцата, което обстоятелство изключва
ангажирането на отговорността на ответника, тъй като в този случай е
неприложима хипотезата на извършване на неразрешени трансакции, вследствие
установяването на тяхната автентичност.
С
оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В
съдебно заседание страните се представляват. Ищецът е заявил, че поддържа така
предявените искове и моли съда да ги уважи.
Ответната
страна поддържа вече изложеното. Намира предявените искове за неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не е спорно, включително обявено за безспорно с доклада по делото, а и
от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен потребителски револвиращ договор за кредит и предоставена кредита карта
№ ***г., че на 18.12.2019г. са извършени четири платежни операции - теглене на
пари в брой на АТМ – устройство чрез издадената на ищцата кредита карта в общ
размер на 3200лв. (в периода между 13:48 и 13:51 часа на 18.12.2019 г.),
подадено е от ищцата уведомление за открадната кредитна карта на 18.12.2019 г.
в 13:55 часа, след като е получила четири текстови съобщения за извършените
транзакции.
Установи
се, че ищцата е подала сигнал с твърдението за извършена кражба на кредитната
ѝ карта, но досъдебното производство е спряно поради неразкриване на
извършителя – обективна невъзможност да бъде разпознат.
Установи
се също, че след подадена жалба до Помирителна комисия за платежни спорове, комисията
разглежда случай, като в „помирително предложение“, намира жалбата за
неоснователна.
По
делото са представени платежни документи, неоспорени от ответната страна,
съгласно които при извършване на процесните транзакции е начислена сума в общ
размер на 96,00 лева (четири броя такса теглене по 24,00 лева всяка), както и
че ищецът е заплатил възнаградителна лихва в общ размер на 466,53 лева - 273,02
лева (преди подаване на исковата молба) + 193,51 лева в периода от 17.02.2020
г. до 16.02.2021 г.
По
делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Х.– служител
при ответника в отдел „***“.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Районен
съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да възстанови изтеглената
от банковата сметка на ищеца сума в размер 3200,00 лева - неразрешена платежна
операция; 96,00 лева събрана такса за транзакциите, ведно със законна лихва
върху сумите от 20.12.2019 г.; 273,02 лева, заплатена възнаградителна лихва за
периода от 15.01.2020 г. до 07.08.2020 г. (деня на подаване на исковата молба),
ведно със законна лихва от 07.08.2020 г. до окончателното плащане, както и
193,51 лева, заплатена възнаградителна лихва в периода от 07.08.2020 г. до
04.02.2020г.
В
доказателствена тежест на ищеца е пълно и главно да установи: 1) валидно
облигационно правоотношение по потребителски револвиращ договор за кредит; 2).
размера на твърдяната вреда – неправомерно изтеглена сума, заплатена
възнаградителна лихва и начислени такси; 3). че е уведомил ответника за
кражбата и неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; 4) че е предприел разумни действия за запазване на неговите
персонализирани средства за сигурност.
В
тежест на ответника е било да установи пълно и главно правоизключващите си
възражения.
С
оглед очертания предметен обхват на спора, съдът намира за необходимо да цитира
относимите правни норми и изложи собствен анализ. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС
платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението ѝ. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни
услуги на платеца има основателни съмнения
за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е
необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше
изпълнена неразрешената платежна операция. Тази отговорност на доставчика
(ответник) отпада по правилото на чл. 80, ал. 3 и чл. 75 ЗПУПС, съгласно които
платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато
ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от
задълженията си по чл. 75 (да използва платежния инструмент в съответствие с
условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни,
недискриминационни и пропорционални; да
уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за
загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент
незабавно след узнаването; 3. след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства
за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези
средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава
информация заедно с платежния инструмент) умишлено
или поради груба небрежност.
Както
бе посочено, правопораждащият факт за
наличието на договорни отношения между страните, размерът на исковите претенции
(изтеглената сума, начислените такси и заплатените лихви) и уведомяване на
ответника за употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването са
безспорни, като също се установиха от представените по делото доказателства.
Спорен
по делото е правният въпрос относно отговорността на ответника с оглед на
събраните доказателства, приложимото право и правопогасяващите му възражения,
че процесната сума е изтеглена лично от ищеца, както и че същият е проявил
груба небрежност, съхранявайки пин кода заедно с кредитната карта. По силата на
общото правило – чл. 154, ал. 1 ГПК, и специалното такова – чл. 78, ал. 4 ЗПУПС
- когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция …, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез
измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително
доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност
от страна на ползвателя на платежни услуги.
Съдът
намира правоизключващите възражения на ответника за неоснователни. Без да се
навлиза в излишна полемика относно понятията за формата на вина, с които ЗПУПС
борави, следва да се посочи единствено, че дефиницията за „умисъл“ е дадена в чл.
11, ал. 2 НК, а за „груба небрежност“ липсва легална дефиниция, но в достатъчна
степен е разяснена в съдебната практика, постановена от ВКС, която приема, че
„грубата небрежност“ представлява неполагане на дължимата грижа, но според
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. За да
установи тези свои възражения ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.Х.. Макар и съдът да ги кредитира, по същество обаче тези
показания не изясняват с необходимата за процеса пълнота, за да се приеме, че
конкретните възражения са доказани. Това е така, защото показанията на свидетеля
изясняват единствено механизма на теглене на пари от АТМ устройства на
територията на страната и начина на прочитане на защитния чип на картата.
Същите представляват предположения на база на технически познания, като
свидетелят по никакъв начин не допринася за изясняване на относими
обстоятелства освен, че първоначалният опит е бил неуспешен (въведен е грешен
пин), след което са въведени четири правилни такива – обстоятелство, което се
признава и с отговора на исковата молба.
Недоказано
остана и възражението, че ищцата е изтеглила процесната сума лично, като по
делото освен твърдения в тази насока, не е представено доказателство, дори
изпълнение на задължението по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС – при съмнения за измама да
уведоми съответните компетентни органи.
Неоснователно
е и позоваването на становището на Помирителна комисия за платежни спорове.
Първо, същото не обвързва съда, на следващо място то не почива на конкретни
доказателства и на последно – представлява голословно предположение, идентично
със защитната теза на ответника, като отрича прилагането изрична и пределно
ясна разпоредба (чл. 78, ал. 4 ЗПУПС), и основен принцип в гражданското
съдопроизводство – правилата за разпределение на доказателствената тежест между
страните в процеса.
При
този правен извод съдът приема исковете за основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени изцяло. Следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законна лихва от посочените дати, тъй като с предявяване на жалбата с вх. №
ВД – 265139/19.12.2019 г. ответникът е поставен в забава съгласно чл. 79, ал. 1
ЗПУПС - възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията.
По
същите съображения следва да бъде присъдена и законна лихва върху заплатената
до предявяване на исковата молба възнаградителна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба.
По
разноските:
Ищецът
е претендирал разноски и при този изход на спора по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК същият има право на такива, които следва да бъдат присъдени в цялост –
662,00 лева (480,00 лева за доказано заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 182,00 лева държавна такса).
В
светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.
1 ЗПУПС „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б да заплати на К.М.С., ЕГН **********,*** суми в размер на размер на
3200,00 лева - неразрешена платежна
операция, извършена на 18.12.2019 г.; 96,00
лева, събрана такса за четири неразрешени транзакции, ведно със законна
лихва върху сумите от 20.12.2019 г.; 273,02
лева, заплатена възнаградителна лихва за периода от 15.01.2020 г. до
07.08.2020 г., ведно със законна лихва от 07.08.2020 г. до окончателното
плащане, както и 193,51 лева,
заплатена възнаградителна лихва в периода от 07.08.2020 г. до 04.02.2020 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* да
заплати на К.М.С., ЕГН ********** сума в размер на 662,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд П..
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________