РЕШЕНИЕ
№ 1219
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20201000503140 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1655 от 2 март 2020г. по гр. д. № 15989/2016г. Софийски
градски съд, I ГО, 8 състав е прогласил нищожност на завещателно
разпореждане от Н. Г. Г., починал на 05.06.2011г. в гр. София, което е
обективирано в саморъчно завещание от 25.12.2010г., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 16.03.2016г. и вписано в Служба по
вписванията на 12.04.2016г., по предявения иск с правно основание чл. 42, б
“б“ от ЗН вр. с чл. 25, ал.1 от ЗН от В. Г. М. срещу Н. С. А.; осъдил Н. С. А. да
заплати на В. Г. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 6 995, 07 лева
(шест хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и седем ст.), представляваща
съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ответника Н.С. А. срещу решението по гр. д. № 15989/2016г. на СГС, ГО, 8
състав. С доводи, концентрирани върху процесуални нарушения във връзка с
възприемането на заключението на съдебно-графическата експертиза,
изготвено от вещото И., и недопускане на повторна експертиза и като правна
1
последица нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне
на иска.
Насрещната страна В. Г. М. е подал отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил жалбата.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да уважи иска, с който е поискано да се прогласи нищожността на
завещателното разпореждане с посочен автор Н. Г. Г., съдът е приел, че
оспореното завещание не е подписано от посочения автор съобразно
заключението на изслушаната съдебно-графическа експертиза, обсъдено
наред с това на комплексната експертиза, съгласно което онкологичното
заболяване, от което е страдало лицето, не може по никакъв начин да повлие
върху фината моторика на ръката.
Ищецът В. Г. М. е поддържал, че е наследник по закон на Н. Г. Г..
След смъртта на същия узнал, че ответникът Н. С. А. се е легитимирал като
собственик на имуществото на брат му със саморъчно завещание, което
ищецът твърди, че не е написано от завещателя, нито е подписано от Н. Г. Г.,
поради което иска от съда да прогласи нищожността му.
Ответникът Н. С. А. е оспорил иска с възражение, че оспореното
завещание е действително.
В процесното саморъчно завещение с посочена дата на съставяне
25.12.2010г., е записано, че негов автор е Н. Г. Г., а лицето, в полза на което е
съставено, е ответникът А..
Н. Г. Г. е починал на 05.06.2011г. В удостоверение за наследниците
му ищецът фигурира като негов наследник.
Съгласно заключението на допуснатата в първоинстанционното
производство съдебно-графическа експертиза (СГЕ), уточнено в съдебно
заседание, - което и въззивният съд възприема в частта относно категоричня
извод на вещото лице като компетентно изготвено, въз основа на съответните
специални знания и методи от вещо лице с необходимата квилификация, в
това число и въз основа и на неоспорен сравнителен материал, - подписът под
2
завещанието от 25.12.2010г. не е положен от Н. Г. Г., а ръкописният му текст
– вероятно, поради съвпадения и различия в графическите признаци, е
написан от Н. Г.. По отношение на формирания категоричен извод
заключението е идентично с повторното заключение на СГЕ, обсъдено по-
нататък в мотивите. Фактът, че вещото лице не е формирало категоричен
идентификационен извод за авторството на текста на изследвания документ,
както и периода от време от възлагане на експертизата до изготвяне на
заключение по нея, не е индиция за некомпетентност на експерта и не е
дефинитивно основание заключението да не бъде възприето, както като
резултат е прието и в обжалваното решение, доколкото изследването на
графическите признаци допуска и извод със степен на вероятност, а правните
последици от предположението относно авторството на текста се разрешават
по правилото за разпределение на тежестта на доказване в процеса в случай,
че съдът възприеме заключението със съответния вероятен извод. Не е налице
и необоснованост в заключението, като то не противоречи и на житейската
логика, както неоснователно поддържа жалбоподателят, - няма никаква
пречка текстът на един документ да се напише от едно лице (в случая обаче
категоричен извод, че текстът е написан от завещателя не е направен,
противно на твърденията в жалбата) и да се подпише от друго, независимо
кой е посочен за формален автор на текста. В настоящото производство
подлежи на проверка дали в действителност именно лицето, от което е
посочено, че изхожда разпореждането за след смъртта му, е изцяло автор на
написаното и на подписа под текста, което се установява с повторното
заключение на СГЕ, даващо категорични отговори на потавените задачи,
което съдът възприема изцяло.
Съгласно заключението на комплексната съдебно-медицинска и
графическа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство,
онкологичното заболяване – туморът в организма на лицето и проведеното
лечение не могат да повлият по никакъв начин на фината моторика на ръката.
Въззивният съд, при оценка на заключението, възприема този експертен
извод. Нататък в заключението е посочено, че паранеопластичната
полиневропатия (полирадикулопатия) и приема на Оксикодон 2х10 мг (при
изследвана медицинска документация обаче, в която са удостоверени тези
факти, съставена след посочената дата на съставяне на завещанието) биха
могли да нарушат фината моторика на ръката и уврежданията при изписване
3
на текст и подпис биха били в пропорционална степен според степента на
увреждане на периферната нервна система и това повлияване на ръката е било
в лека степен - до 10-20 %. Съдът приема, че тези изводи за неотносими към
релевантния период от края на м.12.2010г. с оглед удостоверяването на
обсъжданото от експерта заболяване и приема на посоченото лекарство едва
към 2011г. След допълнително изследване вещото лице по съдебно-
графическата част от експертизата е формирало пак вероятен извод, но в
смисъл, че ръкописният текст на изследвания документ вероятно не е написан
от Н. Г. Г.. Не е възможно, съгласно обсъжданото заключение, различията на
повлияване в почерка при изписване на текст да са съществени, а в подписа
да не са съществени, като би следвало и в подписа да са отразени различия на
повлияване в почерка във връзка със заболяването на лицето, сочено като
завещател. В заключението е потвърден възприетият от съда извод, че
изследваният подпис не е положен от завещателя и е посочено, че в случая е
различна пълната вътрешна структура на подписа с подписите в
сравнителните образци.
В повторното заключение на изслушаната пред въззивния съд СГЕ,
изготвено въз основа и на безспорни образци – документи, подписани пред
длъжностно лице в МВР (измежду които и заявление за издаване на докумунт
за самоличност и от 2010г.) и пред нотариус, уточнено в съдебно заседание,
са формулирани изводи, че подписът за завещател и ръкописният текст в
представеното „Саморъчно завещание“ с вписана дата „25.12.2010г.”, не са
изпълнени от Н. Г. Г., от чието име изхождат. Въззивният съд, както се
посочи, го възприема като обосновано и даващо компетентен подробен
отговор на поставените задачи въз основа на използваните методи на
графическо изследване и констатираните в резултат от това значителни
различия в графическите признаци. Тези различия са устойчиви и са
достатъчни за изводите, направени в заключението, дадени след изследване
на по-ранни и по-късни налични сравнителни образци, които експертът е счел
за относими за отговора на поставените задачи. Въз основа на тези различия,
вещото лице, изготвило заключението, е приело, че подписът и почеркът,
обект на експертизата, и подписите и почеркът в сравнителните образци,
изследвани в цялост (не само оспорената от ответника автобиография) са
изпълнени от различни лица. Вещото лице е изяснило, че няма признаци,
които да показват, че има настъпило някакво критично здравословно
4
състояние, което да промени значително почерка на писане и подписване,
като не е отчело съществена разлика между по-ранните сравнителни образци
и тези, по-близки до момента на съставяне на завещанието. Принципно, като
теоретична постановка, употребата на алкохол би могла да се отрази на
почерка и подписа в зависимост от степента на алкохолно опиване и други
фактори. Вещото лице е изяснило, че писането под диктовка или преписване
от друг текст не би се отразило на устойчивите признаци на почерка. При
оценка на повторното заключение на вещото лице графолог съдът отчете, че
изводите му са направени въз основа на сравнителен материал, открит от
вещото лице, счетен за достататъчен за необходимото изследване и
категоричните му експертни изводи. Предвид факта, че въззивният съд
допусна повторно заключение на графическата експертиза (на основание чл.
266, ал. 3 ГПК поради оспорването на заключението, дадено в
първоинстанционното производство),заключението по която е категорично и
кореспондиращо си с първоначалното заключение, въззивният съд прие, че
няма основание за допускане изслушване на поредна графическа експертиза –
еднолична или тричленна, която би била трета поред в производството.
Следва да се подчертае, че „поредността“ на заключението не се отчита в
рамките на инстанцията, в която е изслушано, а в рамките на цялото исково
производство, поради което доводът на жалбоподателя, че заключението,
прието от въззивния съд, е „първо“ не намира никаква опора в закона. Няма
легално основание за допускане изслушване на поредни повторни заключения
до изготвяне на заключение, което би удовлетворило страната, а
депозираните по делото заключения подлежат на оценка заедно с другите
доказателства по делото (чл. 201 и чл. 202 ГПК).
Въз основа на гореприетите фактически положения, въззивният съд
счете делото за изяснено от фактическа страна и прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи
предвиденото в закона правно действие. Неспазването на тази форма за
действителност води до нищожност на завещателното разпореждане на
основание чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН, поради което въз основа на това
разпореждане не може да се породи наследствено правоприемство - не може
5
да придобие по наследяване имуществото на завещателя. С оглед на така
установеното по делото, въз основа на изводите и в двете изслушани СГЕ, се
налага извод, че оспореното саморъчно завещание не е направено в
изискуемата от чл. 25, ал. 1 ЗН форма за действителност, т.е. то е нищожно
като едностранна правна сделка, поради което и искът по чл. 42, б. “б” ЗН,
предявен от ищеца, легитимиран да иска недействителност на завещанието
като наследник на завещателя, чийто права, произтичащи от наследяването по
закон, са засегнати от завещанието, е основателен. Ответникът, който се
ползва от завещанието, в чиято тежест е да докаже при условията на пълно
доказване, че завещанието е истинско, в това число, че в него са вписани от
завещателя всички необходими реквизити по чл. 25, ал. 1 ЗН, което води до
действителност на едностранната правна сделка, каквато представлява то, не
се е справил с възложената му доказателствена тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК). С
оглед правилото за разпределение на тежестта на доказване на изискванията
за действителност на завещанието, която пада върху облагодетелстваното от
него лице, в случая предположението за авторство на текста в процесния
документ, материализиращ завещателно разпореждане, направено в
заключенията на СГЕ (с характер на основно и допълнително), изслушани в
първоинстанционното производство с последен направен извод, че вероятно
текстът не е написан от лицето, сочено за негов автор, принципно се отнася
във вреда на носещия тежестта на доказване и съдът следва да приеме, че и
текстът не изхожда от лицето, сочено за негов автор (не е налице хипотеза,
обсъждана в решение № 158 от 03.07.2013г. по гр. д. № 1455/2013г., ГК, ІІ
ГО на ВКС, в кои случаи вероятният извод може да обоснове извод за
автентичност и за спазването на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН). Пред въззивния
съд обаче вече се установи по несъмнен начин с възприетото заключение на
СГЕ, изготвено въз основа на многообразен и достоверен сравнителен
материал, че несъвпаденията в изследваните графически признаци са
достатъчно в количествено и качествено отношение, за да се формира извод,
че изследваният и сравнителният текст и подпис не са изпълнени с писмено–
двигателния навик на едно и също лице. Следователно установено е на
настоящия етап, че не само подписа не принадлежи на Н. Г. Г., но и текстът в
обекта на експертизата не е написан от лицето, от което е придаден вид, че
изхожда.
По изложените съображения обжалваното решение, с което
6
предявеният иск е уважен, като правилно като резултат, с оглед заключението
на изслушаната и от въззивния съд експертиза, следва да се потвърди (чл. 272
ГПК). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при този изход на спора, в полза на
ответника по въззивната жалба се присъжда платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 4 666, 30 лв., което не надхвърля значително
минималния размер на адвокатското възнаграждение по предявения оценяем
иск.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1655 от 2 март 2020г. по гр. д. № 15989/2016г.
на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав.
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на В. Г. М., ЕГН **********, сумата 4 666, 30 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Съобщенията да се направят чрез пълномощниците на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7