Р Е Ш Е Н И Е
№ 628/03.12.2018 г.
Административен съд - Монтана,
в публичното съдебно заседание на тридесети
ноември ,през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...П*** В*** и
с участието на прокурора…….Галя А. ………като разгледа...............докладваното
от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№512/2018г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производство е по
реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение№311/30.08.2018г. по АНД №1169/2018 г. по описа на Районен съд Монтана е отменено наказателно
постановление № НП 27-384/04.06.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ /ИАМО/, гр. София,с което на д-р К.Д.Б. *** е наложена „глоба“ в размер на 1000 лева ,на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/,във връзка с чл.117 от ЗЛЗ , за
нарушение на чл.71,т.2 от ЗЛЗ.
Касаторът,
ИАМО, гр.София обжалва решението на съда и в жалбата си чрез процесуалния
представител юрк. Е*** Т*** , моли същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди
наказателното постановление, като навежда доводи за незаконосъобразност на
решението на първата съдебна инстанция.В съдебно заседание не се явява и не взема
становище.
Ответникът
по касационната жалба-д-р К.Д. Б*** се явява и не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за потвърждаване на решението на първоинстанционния
съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от
страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е
неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Установи се от
доказателствата по делото ,че на ответника по делото е съставен АУАН№А27-387/08.12.2017г. и
НП№27-387/04.06.2018г. за това ,че в качеството му на „началник на отделение
„който „планира ,организира ,контролира и отговаря за цялостната медицинска
дейност в структурата ,която ръководи“ ,в частта „организира и планира“ е
извършил нарушение в периода
18.06.-27.06.2017г., като не е проконтролирал лечението на пациента В*** Ц*** М***
в МБАЛ“Д-р Стамен Илиев“ ,както и планираните клинико-лабораторни и образни
изследвания ,които да установят неговото състояние ,завършило с летален изход
,с което е нарушил чл.71,т.2 ЗЛЗ ,за което на основание чл.116 от ЗЛЗ му е наложена „глоба“ в размер на 1000лв. От тази
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.За да
постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е
приел, че не е доказано твърдяното бездействие на Д-р Б. ,а освен
това същият е бил в законоустановен отпуск за времето от 09.06-23.06.2017г.,при
което не е имал възможността да проконтролира медицинската дейност в
отделението за този период лично по отношение на пациента М*** ,квалифицирано
като нарушение по чл.71, т.2 от ЗЛЗ, който гласи: Началникът
на клиника, отделение и лаборатория:2. планира, организира, контролира и
отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи.При
така действащата нормативна уредба, правилно въззивният съд е посочил, че
нормата на чл.71, т.2 от ЗЛЗ е бланкетна
и не е изяснено нито времето на извършване на нарушението ,нито вината на д-р Б.
,който през по-голямата част от времето -09.06.-23.06.2017г. е бил в
законоустановен отпуск ,но при завръщането си на 23.06.2017г. не е
проконтролирал лечението на пациента за 4 дни до леталния му изход на
27.06.2017г. , поради което е отменил наказателното постановление.
Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е
допуснато нарушение на закона – наведеното с жалбата касационно основание по
чл.348, ал.2 от НПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съставът на въззивния съд е анализирал подробно и
задълбочено в необходимата степен събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като по този начин не е нарушил процесуалните правила.
Установените факти и правните изводи на въззивния съд се възприемат изцяло и
напълно от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Не е доказано
административното нарушение , свързано с твърдяното бездействие на д-р Б., доколкото следва административно
наказващият орган при
установяване на нарушението да посочи не бланкетно ,а точно какво не е извършил ,за
да му се вмени административно нарушение ,респ. да му се наложи административно
наказание.От издадените АУАН и НП не става ясно кои точно разпоредби са нарушени при така
описаните факти и обстоятелства. По разбиране на настоящата касационна
инстанция,
правнорелевантен е въпросът дали правилно е приложен закона от наказващия орган
и дали са налице основания за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето. Именно поради това въззивният съд правилно е преценил,
че в производството са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довело до неизясняване на фактическата
обстановка и вмененото нарушение ,което ограничило правото на защита на
наказаното лице ,при което правилно е отменил наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
правилен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение№311/30.08.2018г. по АНД №1169/2018 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.