№
260054
град Шумен, 25.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март, през
две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия
т.д. №58 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.)
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от по искова молба подадена от А.М.А., ЕГН **********,
М.М.А., ЕГН **********, А.М.Б., ЕГН-**********, З.М.М., ЕГН **********, И.М.И., ЕГН ********** и Б.М.А., ЕГН **********,
съдебен адрес *** срещу „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.С...,
представлявано от С. С.П.. Поради обстоятелството, че в исковата молба се е
съдържало искане по чл.83 от ГПК- за освобождаване от заплащане на държавна
такса, съдът е постановил Определение №185/04.07.2019 г., с което
е отхвърлил искането на ищците да бъдат освободени по реда на чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на такси и
разноски за воденето на производството по настоящото дело. По частна жалба на
ищците срещу посоченото определение е образувано в. ч. т. д. № 651 по описа на ВнАпС за 2019г., по което е постановено Определение от
07.01.2020г., с което обжалваният акт е отменен, в частта, в която е оставена
без уважение молбата на А.М.А., М.М.А., А.М. Б., И.М.И.
и З.М.М., с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за
освобождаване им от заплащане на държавни такси, като вместо това е постановено
освобождаването на А.М.А. и М.М.А. от задължението
за заплащане на държавна такса. А.М. Б. и И.М.И. са освободени от
заплащане на 80 % от дължимата държавна
такса, а З.М.М.
е освободена от заплащането на 50% от дължимата държавна такса. В останалата
част обжалваното определение е потвърдено. По частна касационна жалба подадена
от З.М.М. и Б.М.А. срещу акта на Апелативен съд-Варна
е образувано ч.т.№755/2020г. на ВКС, по което е постановено Определение
№218/17.06.2020г., потвърждаващо обжалвания акт. След връщане на делото в ШОС и в резултат на
описаното по-горе, съдът е постановил
Определение № 189/25.06.2020 г., с което исковата молба е оставена без движение и на ищците А.М.Б., И.М.И., З.М.М. и Б.М.А. е указано в едноседмичен срок да внесат
дължимите държавна такса. Поради неизпълнение на горното задължение с Определение №260004/ 20.08.2020 г.(влязло в
сила) делото е прекратено
по отношение на ищците А.М.Б., З.М.М., и Б.М.А..
В исковата молба се
твърди, че вследствие на ПТП, случило се
на 05.12.2015 г. и причинено от К.Ш.Ш. при управление
на „Фолксваген Пасат“ с ДК №РР....АР в
района на път RAZ 2048, км 5+000 между селата К. и Н., е настъпила смъртта на брат
им, от което същите търпят неимуществени вреди. Твърдят също, че водачът Ш. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, при което реализирал
удар с пешеходеца Х.А., вследствие на което била причинена смъртта му. Във
връзка с ПТП е било образувано ДП № 161/2015 г. по описа на ОД на МВР – Ш..
Сочат се и допуснати от Ш. нарушения по чл. 20, чл. 21 и чл. 5 от ЗДвП. Ищците
твърдят, че има причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат и че смъртта на Х.А. е причинена вследствие на получените при ПТП
несъвместими с живота тежки увреждания. Сочат също, че вследствие на смъртта на
Х.А., търпят неимуществени вреди, тъй като са поддържали изключително близки
отношения с брат си. Поддържали много близки отношения, помагали си. Между тях
имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка, отношения на особена
близост, изразяващи се във взаимна грижа
и помощ, емоционална подкрепа и доверие, много по-силна от обичайната
между братя и сестри. Ищците изживяват стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, вътрешна опустошеност и
безсилие. Поради това и с оглед
характера на вредите и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени
продължително време, предявяват частични искове за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 70 000 лв., част от дължимите по 120 000 лв. за всеки
от ищците, като претендират и компенсаторна лихва в размер на законната такава
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня на увреждането – 05.12.2015 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът
депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искови
претенции по основание и размер. Ответникът оспорва изложените от ищците
твърдения относно механизма на ПТП. Твърди се, че събитието е случайно за
водача на МПС К. Ш., като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Поради това е прекратено и
воденото срещу Ш. наказателно производство – ДП № 161/2015 г. по описа на ОД на
МВР – Ш.. Ответникът оспорва правните доводи на ищците за допуснати от водача
на МПС нарушения на правилата за движение по чл. 20, чл. 21 и чл. 5 от ЗДвП и
твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени
от самия починал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди, както и че към момента
на събитието починалият е бил с 3,50‰ алкохол в кръвта. Оспорва се и твърдяната
от ищците причинна връзка между смъртта на А. и процесното
ПТП. Ответникът оспорва и твърденията на ищците за наличието на изключителна,
трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищците. Оспорват се
предявените искове по размер, като се сочи, че претендираните
в исковата молба суми са силно завишени. Ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищците като изцяло
неоснователни и недоказани, евентуално да намали размера на претендираното
обезщетение предвид възраженията за принос и прекомерност на претенцията. Моли
да му бъдат присъдени и направените разноски в производство.
В
срока по чл. 372 от ГПК в допълнителна искова молба ищците не излагат нови обстоятелства, оспорват направените от
ответника възражения.
В
срока по чл. 373 от ГПК от ответника е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, в който се сочи, че поддържа изцяло доводите и
съображенията, изложени в отговора по исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. чл. 226 от КЗ (отм.), е необходимо към
момента на увреждането между лицето сочено като деликвент
и ответника да е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", както и да са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован)
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Относно механизма на ПТП, съдът намира, че следва да се зачете силата на пресъдено нещо формирана с Решение №797/05.02.2018г. по гр.д.№3269/2016г.
по описа на СГС, относно правопораждащите юридически
факти – механизма на ПТП и причинените в резултат на същото травматични
увреждания и последвалата смърт на Х.А., които са част от предмета на делото.Посоченото дело е
образувано по искова молба подадена от М.Х.М.
- майка на починалия Х.А. срещу настоящият ответник ЗД „Бул инс“ АД, с която е
претендирала да и бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от смъртта на сина и, настъпила в резултат ПТП от 05.12.2015г. С постановеното Решение №797/05.02.2018г., съдът е осъдил „ЗД Бул инс”
АД да
заплати на ищцата сумата 48 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на сина и Х.А., настъпила взследствие на ПТП от 05.12.2015г., плюс
законната лихва от 05.12.2015г. Искът е отхвърлен до пълния размер от
200 000 лева. Решението на СГС е обжалвано от ищцата, в резултат на
което е образувано гр.д.№4344/2018г. по описа на Апелативен съд-С.. В хода на въззивното производство
ищцата е починала и на нейно място са конституирани наследниците и по
закон А.М.А., М.М.А., А.М.Б., З.М.М., И.М.И. и Б.М.А., Д.Х. М., Г.Х. М., Д.Х. М., Д.Х.М. и Г.Х.
М., част
от които са ищци и по настоящото дело. С Решение №1079/08.05.2019г. е потвърден
първоинстанционният съдебен акт. По т.д.№2899/2019г.
по описа на ВКС, решението на САС не е допуснато до касационно обжалване.
Следва да се отбележи, че в
Определението по чл.374 от ГПК, съдът е
приел, че с посоченото решение е създадена сила на пресъдено
нещо и по отношение на размера на съпричиняването от
страна на пострадалия Х.А.. Към настоящият момент, с оглед наличието на съдебна
практика в обратен смисъл (Определение № 159 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
1614/2020 г., I т. о., ТК) съдът намира за необходимо да посочи, че възприема
становище, съобразено в постановките в актуалната съдебна практика.
С
оглед изложеното, съдът счита, че на
05.12.2015 г. около 18:00 часа (в тъмната част на денонощието) Х.А. се е движел по път извън населено място в
посока от с. К. към с. Н., общ. К.. Този участък от пътя се е състоял от две
пътни ленти. От двете страни на платното е имало банкет, който от страната на
движение на пешеходеца е бил широк един метър. Х.А.
се е движел спокойно, с около 4,4 км/ч, по
пътното платно, непосредствено до банкета. В същото време К.Ш.Ш. е управлявал лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с около 70-80 км/ч. в посоката на
движение на Х.А. и го е е забелязал
от поне 75 метра и е намалил скоростта на движение на 60 км/ч. В лентата за
насрещно движение е наближавал друг автомобил. К.Ш.Ш. е поддържал тази скорост и след като е подал
звуков сигнал, на който Х.А. не е реагирал,
той е решил да го заобиколи. В този момент отС.ието между автомобила и
пешеходеца е било 27,05 метра. След като е изминал 0,6 метра от началото на
маневрата, пешеходецът е направил няколко крачки косо наляво и напред. Така Х.А. се е озовал пред предната дясна част на
автомобила. По този начин на около 1,6 метра вдясно от левия край на платното
за движение автомобилът е ударил Х.А..
Когато К.Ш.Ш.
е забелязал Х.А., опасната зона за
пълно спиране на лекия автомобил е била 36,89 метра. В момента, в който Х.А. е променил посоката си на движение и е
навлязъл навътре в платното, отС.ието
до лекия автомобил при всички възможни скорости на движение е било по-малко от
опасната зона за спиране. За да не настъпи удар с пешеходеца при внезапното му
навлизане вляво, скоростта на лекия автомобил е трябвало да е равна или
по-малка от скоростта на движение на пешеходеца. К.Ш.Ш. е имал възможност да намали скоростта си и да
изчака преминаването на движещия се в насрещната лента автомобил преди да
предприеме заобикаляне на пешеходеца. Той е могъл да спре, ако едновременно с
предприемане на маневрата за смяна на лентата на движение се е движил със
скорост по-ниска от 51 км/ч за различните варианти на движение на пешеходеца.В
резултат на удара Х.А. е получил множество травми, между които и
тежка черепно-мозъчна, която е причинила смъртта му. Описаното ПТП не покрива
характеристиките на „случайно деяние“. Последното е налице, когато в опасната
зона за спиране на МПС е увредено лице, което със своето неправомерно поведение
е създало опасността, която водачът на МПС е опитал да предотврати чрез
спасителна маневра. Освен това е необходимо опасността да не може да бъде
предотвратена по предвидените в чл.
20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата начини, а именно намаляване на скоростта или
спиране на МПС (т. 4 и т. 5 на ТР № 106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/82 г. на
ОСНК на ВС).Съгласно чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със съС.ието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението .Водачът на лекия
автомобил е забелязал движещия се по пътното платно пешеходец от поне 75 метра.
В момента, в който го е забелязал, К.Ш.Ш. е намалил скоростта си на движение на 60
км/ч. При тази скорост опасният път на автомобила е бил 36,98 метра.Наличието
на пешеходец в непосредствена близост или на самото платно на път, извън
населено място, в тъмната част на денонощието, винаги представлява опасност за
движението. Точно затова К.Ш.Ш. е намалил скоростта си, след като е възприел
Х.А. на пътя. Тази опасност е била още по-голяма
предвид приближаването на автомобил в лентата за насрещно движение. Ето защо К.Ш.Ш. е следвало да е
още по-предпазлив и да не разчита на това да заобиколи
Х.А., а да намали още скоростта, с която
се е движел или дори да спре. Той е имал възможност за това, защото е бил на 75
метра отС.ие, когато е
възприел Х.А., а опасната зона за спиране
е била 36,98 метра. К.Ш.Ш. сам се е поставил в невъзможност да реагира
при рязката смяна на посоката на движение на Х.А..
От
изложеното следва изводът, че К.Ш.Ш., при
управление на МПС „Фолксваген
Пасат“ с ДК №РР....АР е извършил
непозволено увреждане – противоправно действие –
управление на МПС при нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е настъпила смъртта на Х.М.
А. .
По
делото не е спорно, че към момента на ПТП, между ответника и деликвента е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС „Фолксваген
Пасат“ с ДК №РР....АР .
Независимо
от горното, съдът намира, че не е налице основание да се ангажира отговорността
на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ищците, видно от представените писмени доказателства- Удостоверение за
родствени връзки изх.№ГРС-25.03.2019г. на Община Ш. са брат и сестри на починалия Х.М. А., т.е. са извън кръга роднини
изрично имащи право да получат обезщетение съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969
г. Съобразно т. 1 от ТР № 1/21.06.2018
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, право на
обезщетение за неимуществени вреди могат да претендира всеки, който е имал трайна и дълбока емоционална връзка с
пострадалия. Съгласно цитираното ТР, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В
настоящият случай според съда от представените доказателства не може да се
направи несъмнен извод, че емоционалната връзка
и привързаността между починалия и брат му и сестрите му А.М.А., М.М.А. и И.М.И., надвишава присъщите за такива родствени
взаимоотношения. Разпитаните по искане на ищците свидетели А.Р., Ф.М., Г.Х., З.А.
и Н.Х., твърдят, че ищците и Х.А. са се обичали,
помагали си си при нужда и винаги са били в добри взаимоотношения. Между ищците
и починалия им брат не съществували разногласия, напротив – разбирали се добре.
Свидетелите акцентират, че починалия често посещавал майка си, която живеела в
едно домакинство със сестра му И.М.И.. След смъртта му ищците били разстроени и
изпитвали мъка. Често споменавали Х., винаги с добро.
Съдът възприема за достоверни
показанията на свидетелите и счита, че от тях се доказва, че ищците са обичали
и уважавали починалия си брат Х.А.. Взаимоотношенията
им се характеризирали с привързаност и взаимопомощ. След смъртта му били
разстроени и изпитвали тъга поради
загубата му. Всички тези обстоятелства
обаче не разкриват съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка, водеща
продължителни болки и страдания след смъртта на Х.А..
Не са налице конкретни житейски обстоятелства, които да убедят съда, че
привързаността между ищците и починалия е станала толкова силна, че загубата на
родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
обичайно присъщите.
Поради
всичко посочено по-горе съдът намира, че предявените искове се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Водим
от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.М.А., ЕГН **********, М.М.А.,
ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********q съдебен
адрес *** срещу „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.С...,
представлявано от С. С.П., искове по чл.
226 от КЗ (отм.) за осъждане на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление: гр.С..., представлявано от С. С.П. да заплати
на всеки от ищците сума по 70 000 (седемдесет
хиляди) лева, заявена като частичен иск от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на брат им Х.М. А., настъпила при ПТП
случило се на 05.12.2015 г. и причинено от К.Ш.Ш. при
управление на „Фолксваген Пасат“ с ДК №РР....АР в района на път RAZ 2048, км
5+000 между селата К. и Наум, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: