№ 3532
гр. Варна, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100101078 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по иск на Д. Я. С., ЕГН**********, с адрес с.
Каменар, общ. Варна, ул. ........, със съгласието на майка й Я. С. И.,
ЕГН**********, предявен срещу ответниците Г. Д. А., ЕГН**********, с
адрес гр. Варна, ул. .........., Ж. Д. А., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, кв.
Владислав Варненчик №227, ет.3, ап.82, и Я. С. И., ЕГН**********, с адрес с.
Каменар, общ. Варна, ул. ........, с правно основание на иска чл.69 от СК вр.
чл.72, ал.2 от СК и с искане за установяване на произхода на детето-ищец
от бащата Д Г А., ЕГН**********, починал на 16.02.2020г. и оставил за свои
наследници отв. Г. и Ж. А.и, при съответна промяна на имената на детето.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че е дъщеря на Я. И., но няма правно установен
произход по бащина линия. Твърди още, че в периода 2007-2010г. Я. И. и Д А.
са поддържали извънбрачна за А. интимна връзка. От нея на 21.04.2008г. се е
родила ищцата, но поради брака на А. с друга жена (Г С) той не бил вписан за
баща на ищцата. Въпреки това последният подкрепял Я. И. през
бременността, при раждането и след това. Родителите направили и църковно
кръщене на Д. С. (2008г.), като Д А. се грижел за нея лично и с парични
средства, докато тя растяла, включително след раздялата му с Я. И. през
2010г. През всичките години Д. С. и Д А. поддържали отношения, като
ищцата била напълно наясно, че той е баща й.
Предвид неустановения й произход по бащина линия ищцата моли той
да бъде установен по делото, като с оглед смъртта на Д А. през 2020г.
предявява иска срещу неговите синове – отв. Г. и Ж. А.и.
1
Моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК отв. Я. И. и Г. А. представят писмени
отговори. С тях те признават изцяло допустимостта, основателността и
фактическите твърдения на ищцата по делото. Молят за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК отв. Ж. А. представя писмен отговор, с който
оспорва изцяло допустимостта на иска и процесуалната легитимация на
ищцата, евентуално възразява за нужда от приложение на чл.29, ал.4 ГПК. По
същество оспорва изцяло предявения иск, без обаче да излага ясни доводи
или възражения срещу фактическите и правните твърдения на ищцата.
Възразява по приемането, реда за снабдяване от ищецата и стойността на
представените от ищцата доказателства. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: факта на раждането на детето с неустановен произход от
баща; че исковата молба е подадена в законния срок по чл.69 от СК; в тежест
на ищеца също така е да докаже пълно и главно, че детето е заченато от
сочения баща (ответника, респ. наследниците му), като в тази връзка докаже
също: вероятния период на зачеване; че през този период соченият баща е
имал интимна връзка с майката на детето; както и биологичната
съвместимост между бащата и детето.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всеки от ответниците следва да докаже положителните твърдения,
на които основава възраженията си.
По процесуалната легитимация: Съгласно чл.69 от СК детето има лично
право на иск за установяване на произхода му по бащина линия, при липса на
правно признат такъв. А срокът е до три години от пълнолетие. Ответниците
по такъв иск са соченият баща или наследниците му (ако е починал). Пак
според чл.69 от СК, изр. последно, когато искът е предявен от детето
ответник по него е и майката. Следователно ищцата по делото е
легитимирана, а страните също са коректно заявени по спора.
По процесуалната дееспособност: Според общото правило на чл.28, ал.2
от ГПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично,
но със съгласието на родителите им. В случая исковата молба е със съгласие
на законния представител, поради което изискването на закона е спазено.
По допустимостта и приложението на чл.29, ал.4 ГПК: Съгласно
приетото в т. 2 от Постановление № 5/78 г. от 21.02.1979г. на Пленума на
ВС, искът на детето за търсене на бащата по чл. 39 СК (по действащия тогава
2
СК,1968г., който е идентичен по съдържание на чл. 69 от действащия СК от
2009г.) може да се предяви и преди пълнолетието му. В такъв случай майката
действа като законен представител на детето и упражнява неговото право на
иск. Приетото в ТР №2/2015г. на ВКС урежда конкретно исковете по чл.62 от
СК, които обаче са с една съществана и иманентна разлика от тези по чл.69
СК – касаят оспорване на вече установено по надлежен ред бащинство, по ред
и процедура пред лице по гражданското състояние. Обратно – при искове по
чл.69 от СК произходът на детето изобщо не е установен, поради което
правната сигурност и държавната закрила на детето обясняват и оправдават
личното право на детето да открие и изясни правно произхода му и от
двамата родители и преди пълнолетието му. Ето защо да се твърди, че преди
18-годишна възраст детето няма право на иск за установяване на бащинство, е
необосновано, защото именно най-вече преди пълолетие детето има нуждата
от особени грижи и закрила от двамата негови родители или наследниците
им, при смърт на някой от тях.
Действително когато интересите на майката са в противоречие с тези на
дете под 18-годишна възраст, съдът е длъжен да приложи чл.29, ал.4, изр.1 от
ГПК относно представителството в процеса. Въпросът обаче, кога интересите
на майката са в противоречие с интересите на детето, при иска по чл.69 от
СК, е фактически въпрос и се решава от съда съобразно конкретни
обстоятелства. Пример за такова противоречие в интересите между детето и
майката е, когато предявеният иск на майката е бил отхвърлен и след това тя
като законен представител на детето предявява неговия иск (така проф.
Цанка Цанкова в „Коментар на новия СК“, ИК „Труд и право“, л. 274-275) . В
настоящия случай от материалите по делото не се установява да са налице
факти, които да налагат извода за наличието на противоречие в интересите на
детето и неговата майка, поради което не е необходимо да се назначава
особен представител на детето и двамата могат да имат общ процесуален
представител.
В горния смисъл е например и Определение №410/21.07.2022г. по в.гр.д.
№322/2022г. на ВАпС, д-к с. М С, постановено точно по аналогичен
процесуален въпрос и случай.
По процедурата: На осн. чл.15, ал.6 ЗЗДет следва да се конституира
ДСП – Варна като контролираща страна в процеса.
По аргумент от чл.15, ал.1 от ЗЗДт детето следва да бъде задължено да
се яви лично в о.с.з. за становище относно релевантните по делото въпроси. В
тази процедура участват само съда и детето, без въпроси от страните.
По доказателствата: Представените от страните писмени такива следва
да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Възраженията срещу начина за снабдяване с част от писмените такива
са без процесуално значение в граждански спор пред граждански съд.
Възраженията срещу съдържанието на диспозитивни документи касае
не приемането им, а доказателствената им стойност за процеса.
3
Няма пречка да се допусне САГЕ за вероятния период на зачеване, като
стойността й за процеса не променя допустимостта на искането.
Няма пречка да се допуснат и двама свидетели на ищеза за доказване на
сочените интимни отношения между сочените родители на детето през
сочения период, както и за грижите и отношенията между сочения баща и
детето.
Молбата за ДНК експертиза е принципно допустима, но към момнета не
е възможно окончателно произнасяне по нея, поради смъртта на сочения баща
и липсата на ясно посочване на източника на сравнителен материал.
Ексхумация на труп е категорично недопустим по ГПК способ за събиране на
доказателства или сравнителен материал, който и съдебната практика по
гражданските дела за произход изключва. Следва да се даде възможност
искането да се уточни по насока вид, надежност и начин на снабдяване със
сравнителен материал, както и в насока посочване на ясни и конкретни
въпроси на ДНК – експертизата.
Доказателствени искания по същество на спора от ответниците няма.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 08.12.2022г. от 11.00часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговорите.
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството по
делото ДСП – Варна. Страната да се призове за о.с.з., като й се въчат
преписи от настоящото определение, от исковата молба и отговорите.
ЗАДЪЛЖАВА детето (ищцата) да се яви лично в о.с.з. за изслушване
по релевантните по делото въпроси, по арг. от чл.15, ал.1 от ЗЗДт.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените от страните
писмени доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на отв. Ж. А. за това да се
издирва от съда начина по който ищеца се е снабдил с част от представени по
делото доказателства.
* ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за ДНК експертиза,
като УКАЗВА на същата до о.с.з. да уточни ясно и точно вида, надежността
4
и начина на снабдяване със сравнителен материал, както и да посочи ясни и
конкретни въпроси на ДНК – експертизата, като в тази връзка ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ексхумация на трупа на Д Г А..
При липса на пълно и точно изпълнение искането ще се отхвърли.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води двама свидетели в о.с.з.,
за доказване на сочените интимни отношения между сочените родители на
детето през сочения период, както и за грижите и отношенията между
сочения баща и детето след раждането и във времето.
* ДОПУСКА акушеро-гинекологична и кръвно-групова експертиза,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, с относима
налична медицинска документация относно бременността на майката и
раждането на детето, след запознаване представени от страните
удостоверения за кръвно-груповата им принадлежност (които да се
представят и по делото, като част от експертизата, или от страните, като
доказателства), да даде заключение по следните въпроси:
1/ Какъв е вероятният период (широк и тесен диапазон) на зачеването на
детето Д. Я. С., ЕГН**********, родено на 21.04.2008г.?
2/ Възможно ли е и доколко Д Г А., ЕГН**********, починал на
16.02.2020г., да е биологичният баща на детето, с оглед биологични принципи
при унаследяването на кръвните групи на лицата.
ОПРЕДЕЛЯ начално възнаграждение за изготвянето на експертизата в
размер на 250.00лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С С, което да бъде призовано след внасяне
на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда
при невъзможност за изготвяне на експертизата от обективен характер, на
осн. чл.196 и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
5
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6