Решение по дело №346/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 40
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Цветан Христов Петков
Дело: 20211810200346
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Ботевград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря И.Стр. Т.
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200346 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Основно училище „Л. К.“ с Булстат“ с Булстат *, със седалище и
адрес на управление: с.Т., обл.С., ул.“Ч.“ №-*, представлявано от Директора
му ИЛ. Й. М., е обжалвало в законния срок наказателно постановление №* от
22.07.2021г, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда - С.
област” – със седалище град С. към ГД ИТ, с което за извършено
нарушение на чл.68, ал.4 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание -
„имуществена санкция” в размер на 1500.00лева. Жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли
да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява ИЛ. Й. М., която
поддържа жалбата, като алтернативно иска изменение на атакувоното НП в
частта му относно наказанието, а именно такова по чл.415в от КТ.
Въззивната страна – Дирекция „Инспекция по труда” С. област,
със седалище град С. към ГД ИТ, чрез пълномощника си ст.юрисконсулт П. в
съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
1
потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в
предвид събраните по делото доказателства. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № */25.06.2021г.; писмо; писмо, протокол ПР * от
25.06.2021г. за извършена проверка; трудов договор № *г.; справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ-2 бр.; допълнително
споразумение №* към трудов договор; допълнително споразумение № * към
трудов договор; допълнително споразумение № * допълнително
споразумение № * г.; допълнително споразумение № * г.; допълнително
споразумение № 41/31.05.2021 г.; заявление; писмо; идентификационна
карта; заповед № 3-0024/08.01.2019г.; заповед № 3-0025/08.01.2019г.; заповед
№ 3-0058/11.02.2014г.; пощенски плик – заверени копия и събраните гласни
доказателства - показанията на свидетелите Ж. Г. П. - актосъставител на
длъжност „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда - С. област” –
гр.С. и В. П. П. - служител в Дирекция „Инспекция по труда - С. област” –
гр.С., се установява следната фактическа обстановка:
На 15.06.2021г. свидетелите Ж. Г. П. и В. П. П. - служители при Д
„ИТ” С. област извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на Основно училище „Л. К.“ с Булстат *, със
седалище и адрес на управление: с.Т., обл.С., ул.“Ч.“ №-*, представлявано от
Директора му ИЛ. Й. М.. Проверката продължила и по документи и на
25.06.21г. св.Г. и св. П. установили, че основното училище в качеството му
на работодател е сключил трудов договор с педагогически специалист – М. Ц.
Б., на основание чл.68, ал.1 от КТ, без да са налице изключенията в параграф
1, т.8 от ДР на КТ, в нарушение на чл.68, ал.4 от КТ. В хода на проверката
контролните органи установили, че между ОУ и Б. е налице сключен срочен
трудов договор и допълнителни споразумения за длъжността учител, начален
етап основно образование 1-4 клас, като същият е №*г. на основание чл.68,
2
ал.1, т.1 от КТ със срок до 01.06.20г., продължен с допълнително
споразумение от 31.05.21г. За извършената проверка бил съставен протокол.
За констатираното нарушение на 25.06.21г. в присъствието на св.П., св.П.
съставила АУАН № */25.06.2021г. срещу Основно училище „Л. К.“ с
Булстат“ – с.Т.. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по
чл.68, ал.4 от Кодекса на труда КТ/. Актът бил съставен в присъствието на
директора на училището – ИЛ. Й. М., след което й бил предявен за
запознаване със съдържанието и същата го подписала. След съставянето на
акта М. отстранича нарушението, като в качеството й на Директор на ОУ
сключила безсрочен трудов договор с Б..
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №* от 22.07.2021г,от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” С. област.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Съдът намира, че е безспорно доказано извършено
нарушение на чл.68, ал.4 от Кодекса на труда от ОУ „Л. К.“ с Булстат“ – с.Т.,
която разпоредба чл.68, ал.4 от КТ урежда изключенията, при които може да
се сключи срочен трудов договор за работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, като те могат да бъдат
сключвани за срок най- малко една година или по- кратък срок по писмено
искане на работника или служителя. Кога е налице изключение е посочено в
пар.1, т.8 от ДР на КТ. В настоящият случай не е било налице такова
изключение т.к. длъжността на учителя няма нито временен, нито сезонен,
нито краткотраен характер. Изложените фактически обстоятелства се следват
от показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема като пълни,
логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от приобщените
писмените доказателства. Не се представиха доказателства, с които да се
оборят констатациите в НП, при което съдът приема, че вярно отразяват
фактическите обстоятелства относно нарушението.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно-наказателното производство.
3
Наказателното постановление е съставено от оправомощено
длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от
Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени – чл.68, ал.4 от Кодекса на труда, като
правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление, при което са спазени разпоредбите на чл.42,т.4
и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
В случая не е спорно, че административното нарушение е отстранено
преди да е издадено процесното НП и следва да се приложи разпоредбата на
чл. 415в от КТ, съгласно която „ За нарушение, което може да бъде
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.”
Посочената норма е озаглавена ’’Отговорност за маловажно нарушение”, и
регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно
административно нарушение е маловажно и налице ли са основанията за
налагане на санкция по привилегирования състав.
Съдът приема, че за извършеното от ОУ „Л. К.“ - , в качеството му
работодател по смисъла на парф.1, т.1 от ДР на КТ, нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ са налице кумулативно предвидените предпоставки за
квалифицирането на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в от
КТ. Следователно е налице основание за налагане на санкция по
привилегирования състав на посочената норма.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба
в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в процесния случай.
С оглед гореизложеното процесното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като на основание чл. 415в от КТ се намали размера
на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 1 500
лв. на 100 лв., който съдът счита за относим и реализиращ целите на чл. 12 от
ЗАНН
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да
4
бъде изменено в изложения по –горе смисъл.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението
на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното
наказание. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно за
сумата от 100 /сто/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1
от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от
6.66лева /шест лева и 66ст./
По изложените съображения и на основание чл.63,ал.7 т.4 от
ЗАНН Ботевградски районен съд

РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №* от 22.07.2021г,, издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда - С. област” – със седалище
град С. към ГД ИТ против Основно училище „Л. К.“ с Булстат“ с Булстат *,
със седалище и адрес на управление: с.Т., обл.С., ул.“Ч.“ №-*, представлявано
от Директора му ИЛ. Й. М.,с което за нарушение на чл.68, ал.4 от Кодекса на
труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500.00 / хиляда и петстотин / лева, в частта относно наложеното
наказание, като на основание чл. 415в от КТ намалява размера на
имуществената санкция от 1500лева/хиляда и петстотин/лева на
100.00лева/сто лева/.
ОСЪЖДА Основно училище „Л. К.“ с Булстат“ с Булстат *, със
седалище и адрес на управление: с.Т., обл.С., ул.“Ч.“ №-*, представлявано от
Директора му ИЛ. Й. М. да заплати на Главна дирекция "Инспекция по труда"
сумата от 6.66лева /шест лева и 66ст./, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6