№ 1108
гр. София, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на Софийски градски съд, НО-19 състав от 29.09.2021 г.,
постановено по ЧНД № 3723/2021 г. по описа на същия съд, е оставено без уважение
искането на осъдения Н. П. В., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
определеното му общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 264/2018 г. по описа на
РС – Елин Пелин.
Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от адвокат Д. Г. Г. от САК,
защитник на осъдения Н. П. В., с молба да бъде отменено. В жалбата се изразява несъгласие
с доводите на градския съд за опасност от рецидив на престъплението в случай на уважаване
на молбата за предсрочно освобождение, като в тази връзка се излагат аргументи, че е
отразена ниска степен на съществуваща такава опасност. Твърди се, че към настоящия
момент с безспорно установено, че л.св. В. има добро поведение, че не е наказван за
нарушаване на вътрешната дисциплина в затвора и че работи. Сочи се като необоснована
убедително тезата на администрацията на затвора - *** защо е необходимо същият да
изтърпи изцяло наложеното му наказание, след като, според тяхната преценка, съществува
занижен риск от извършване на престъпление от страна на л.св. Н.В.. Изтъква се, че само по
себе си това означава, че е постигната нужната ефективност на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ към настоящия момент, съобразена с целите на наложеното
наказание.
Предвид така изложеното подалият жалбата защитник моли да бъде уважена депозираната
1
жалба от името на л.св. Н. П. В. и да бъде постановено предсрочното му освобождаване като
бъде освободен от изтърпяване на наложеното му наказание за срока до окончателното
изтърпяване на присъдата и като му бъде определен изпитателен срок в рамките на чл. 70
ал.6 от НК.
Към жалбата срещу определението на СГС са представени два броя епикризи, издадени на
осъдения Н. П. В., с молба да бъдат приети като писмени доказателства.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
На първо място, преди произнасянето си по същество по постъпилата жалба и по
правилността на атакуваното определение, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че представените с жалбата два броя епикризи, издадени на осъдения В., са
неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото здравословното
състояние на осъденото лице няма отношение към процеса на поправянето му в
пенитенциарното заведение и към резултатите от него /поправянето/. Като в случая
неотносимостта на посочените писмени доказателства не налага необходимост от
разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, в което те да бъдат приети и
приобщени към доказателствената съвкупност по делото. По тези съображения и доколкото
въпросните епикризи са неотносими към предмета на настоящото произнасяне и не са
приобщени към доказателствения материал по делото, то същите не следва да бъдат
обсъждани от въззивния съд.
По отношение на осъдения Н. П. В. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява
наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 8 месеца,
определено му по НОХД № 264/2018 г. по описа на PC— Елин Пелин. Във връзка с
изтърпяването на това наказание осъденият В. е постъпил в затвора - *** на 26.07.2021 г.,
като фактическото начало на изтърпяване на наложеното му общо наказание е същата дата -
26.07.2021 г.
От търпяното в момента общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца „лишаване от
свобода“ към датата 29.09.2021 г. лишеният от свобода В. е изтърпял фактически наказание
в размер на 1 година, 2 месеца и 03 дни; от работа 9 дни, или всичко - в размер на 1 година,
2 месеца и 12 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 5 месеца и 18 дни.
Обсъждайки законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС
не е изложил конкретни мотиви относно наличието на формалната предпоставка на чл. 70
ал.1 от НК, изискваща фактическо изтърпяване на съответен период от наложеното
наказание лишаване от свобода. В тази връзка, преценявайки данните по делото, САС
намира, че доколкото осъденият В. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и
търпяно в момента общо наказание за престъпления, нито едно от които не представлява
2
опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща
периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-
малък от 1/2 от размера на наложеното и търпяно наказание.
Относно наличието на другата законоустановена и необходима предпоставка за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – достатъчно доказателства
за поправяне на осъденото лице първостепенният съд е счел, че процесът на поправяне не е
траен и необратим и че не обуславя безусловно еднопосочен извод, че целите на
наказанието вече са постигнати. Т.е., чрез тази формулировка на практика градският съд е
приел, че все още не е постигнато поправяне на осъдения В..
Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия извод на СГС за
отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения, тъй
като този извод е правилен и обоснован и се основава на приложените по делото
доказателства и на установените чрез тях фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора
предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъденото
лице по време на престоя му в затворническото заведение при изтърпяването на процесното
наказание води до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода
Н.В. не е дал категорични доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са
налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за
водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени
модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото
преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният процес по
отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а
именно – към спазване на законовия ред и на установените социални правила, като това
предполага изтърпяване на наказанието в целия му срок.
В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора -
*** по повод молбата на осъдения Н. П. В. за условно предсрочно освобождаване. В същото
е посочено, че не са налице данни за поправянето на лишения от свобода в рамките на
пенитенциарното заведение, респ. че не са налице такива доказателства; че целите на
наложеното наказание не са изпълнени в своята цялост; че заложените в плана на присъдата
цели и задачи не са изпълнени докрай; че оценката на риска от рецидив и от вреди към
обществото е с непроменени първоначални стойности; че прогресивната пенитенциарна
система не е изпълнена в своята цялост; както и че има актуални проблемни зони, работата
по които следва да продължи.
По делото е постъпило и отрицателно становище от НС ЗО „***“ гл. инсп. З. Д. по
отношение на възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. П. В..
Същото е мотивирано с доводи, че има доказателства за поправянето на лицето, но че в
своята цялост не дават основание да бъде направен извод за неговото поправяне и
3
превъзпитание в пълна степен; че предвид краткия престой в МЛС стойностите на риска от
рецидив към момента остават средни – 53 т.; че продължава и корекционната дейност
спрямо него по отношение риска от вреди, който е среден към обществото; както и че
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, все още не са постигнати в пълната си
цялост.
От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от осъдения Н. П. В.
молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че същият е постъпил в затвора
на 26.07.2021 г. и е преведен на територията на ЗООТ “***“ на 13.08.2021 г.; че е заявил
готовност за законосъобразно изтърпяване наказанието; че е трудово устроен, като основен
корекционен процес на външни работни фирми; че към момента е назначен като общ
работник във фирма „Бобимет“; че при него процесът на адаптация протича гладко; че по
време на престоя си не е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС; че общува с по-
голямата част от затворниците от групата; че декларира нагласа за законосъобразно
изтърпяване на присъдата; че отрича суицидни мисли и действия; че е констатиран среден
риск от рецидив- 53т.
В доклада на ИСДВР е посочено също, че при осъдения В. са отчетени ясно изразени
дефицити в зоните на нуждите, както следва:
- в „Отношение към правонарушението“: не приема отговорността за деянието и не разбира
мотивите за криминалното си поведение. Не приема присъда за справедлива. Не разпознава
факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението. Зачита и признава
правата на другите.
- в „Образование и обучение“: завършил основно образование в затвора, не приема
образованието за ценност в живота.
- в „Управление на финансите: /гранична/ не умее правилно да разпределя месечния си
бюджет, което води до редовна финансова нестабилност, като липсата на финансови
средства е факторът, който го подтиква към извършване на криминални деяния.
- в „Злоупотреба с алкохол“: споделя за системна употреба на алкохол и въпреки, че част от
предишните му правонарушения са свързани с употребата на алкохол отрича зависимост и
не желае лечение.
- в „Умения за мислене“: не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за
тяхното разрешаване; не осъзнава последствията от собствените действия; липса на
целеполагане.
Отбелязани са също и степените на риск от сериозни вреди, а именно: риск за обществото -
среден; риск за персонала в затвора - нисък; риск за лишения от свобода – среден; и риск за
другите лишени от свобода – нисък.
4
В обобщеното становище в доклада е посочено, че към настоящия момент, въпреки
включването на л.св. Н. П. В. в трудова дейност, същият за краткия си престой в ЗООТ не е
изпълнил заложените в първоначалния план на присъдата цели и задачи, като същият е
действащ и към момента; че това се потвърждава и от наличните към датата на доклада
дефицитни зони, които повишават значително риска от следващо негово осъждане,
респективно риска от вреди към обществото предвид криминалното му минало; че л.св. В.
не приема отговорността за извършеното правонарушение и не разбира мотивите за
криминалното си поведение, което говори за незавършен корекционен процес; че същият не
признава присъдата за справедлива, което говори за отказ да приеме като авторитет не само
пенитенциарната система, а и съдебната власт, осъдила го за извършените деяния; че няма
изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за
разрешаване на проблемите, което е рисков фактор при извършаване на ново
правонарушение; че не осъзнава последиците от действията си, видно от криминалното
минало. Във връзка с горните констатации е направен извод, че корекционният процес при
промяната в отношението към правонарушението и уменията за мислене у лишения от
свобода не е завършил, респективно че не са изпълнени целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК. С оглед на това се предлага да не бъде прилаган чл.70, ал.1 от НК и да не бъде
условно предсрочно освобождаван.
Така, след анализ на затворническото досие на л.св. Н. П. В. и на останалите приложени
доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни
и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват
извод, че при него съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В
частност данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища и
оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора ***, в
доклада на ИСДВР затвора *** и в становището на НС ЗО“***“, според които за постигане
целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото
лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация
осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не
инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част
на наказанието. Като в случая тези служители на практика не са констатирали завършена и
окончателна позитивна корекция в поведението му /съгласно цитираните документи и в
частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно са преценили, че работата по
поправянето на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и
трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-
приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от него
правонарушение/.
Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа,
която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на
специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото
5
общежитие.
Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на поправителния ефект
корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения Н. П. В. без съмнение следва
да продължи, доколкото не се отчитат данни за трайно и необратимо позитивно поправяне
на осъдения и доколкото все още не са постигнати целите на наказанието. Макар по делото
да се установява известна позитивна промяна в резултат на провежданата корекционна
дейност същевременно продължават да се проявяват и негативните му нагласи, които все
още не са преодолени. В случая независимо от факта, че В. е имал дължимото отношение
към затворническата администрация и че е изразявал желание за законосъобразно
изтърпяване на наказанието и за включване в трудова дейност, не се установява той да е
преосмислил своето минало противоправно поведение и да е заявил готовност и да е
демонстрирал сериозни намерения за общоприемливо и законосъобразно поведение в
условия на свобода. Не се установява да е налице проведено необходимото поправително
въздействие върху неговата личностна нагласа, с оглед на което, въпреки че преди
постъпването си в затвора е осъществявал трудова дейност, даваща му възможност за своето
и на семейството си препитание, собствено този факт не е от естество да обори и опровергае
извода на съда за липсата на достатъчно убедителни доказателства за поправянето на
осъдения.
Запазването у молителя на дефицити в цели пет зони /подробно описани по-горе/ несъмнено
означава, че не е постигната достатъчна положителна промяна във формирането на
стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън
пределите на местата за лишаване от свобода. Като, от своя страна, липсата на трайни и
необратими положителни промени в личността и поведението на л. св. В. категорично не
може да обоснове извод за завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това
не може да обоснове и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от
свобода във връзка с изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и
нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се представят
достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие
на наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално,
а да има своите действителни и трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива
доказателства категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният
съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения Н.В. е изцяло и необратимо
завършил и че е достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за напълно обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че
6
осъденият не се е поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано,
доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в поведението и
мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към момента лишеният от свобода В.
не е доказал положителна промяна в поведението си, респ. не е дал доказателства за
превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме
наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на процесното /търпяното
в момента/ наказание лишаване от свобода.
Предвид така изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен
съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд, НО-19 състав от
29.09.2021 г., постановено по ЧНД № 3723/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставено
без уважение искането на осъдения Н. П. В., с установена по делото самоличност и с ЕГН
**********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от определеното му общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 264/2018 г. по описа
на РС – Елин Пелин.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7