МОТИВИ: По Присъда № 120 от 27.09.2019. по НОХД № 217/2017г. по описа на РС-Сливница.
Срещу подсъдимия В.И.Д., ЕГН **********,
роден на …. г. в гр.
София, … гражданство, постоянен адрес:***
…, настоящ адрес:*** …, безработен, осъждан, неженен, с
основно образование, е повдигнато обвинение за това, че на 23.06.2016г. около
20:55 часа - 21:30 часа в землището на с. Липинци, обш.
Драгоман, обл.Софийска в района на стадиона на база
„Липинци", на около 180 м. югозападно от гранична пирамида 291 и на около
250 м. североизточно от гранична пирамида 293, като извършител в съучастие с П.М.П.,
ЕГН ********** - помагач е направил опит да преведе през границата на страната
от Р България в Р Сърбия група от хора - тридесет лица: 1. С. М. С.(S.M.S.),
роден на *** г. ЛНЧ **********; 2. Ф. С.(F. S.), роден на *** г., ЛНЧ **********;
3. Сума Н. (S. N.), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна
възраст; 4. С. Н. (S. N.), родена на *** г. ЛНЧ **********,
ненавършило 16 годишна възраст; 5. Ф.Н. (F. N.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
6. А. В. С. (A. V. S.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 7. М. В. (M. V.), роден
на *** г ЛНЧ **********; 8. М. Н. (M. N.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 9. М. М.Н. (M. M. N.), роден на
*** г., ЛНЧ **********- ненавършило 16 годишна възраст; 10. М. Я.Н. (M. Y. N.),
роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 11. Х. Ю.(H. Y.),
роден на ***г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 12. Р. С. (R. S.),
роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 13. У. У.(U. U.),
роден на *** г. ЛНЧ **********; 14. А. Ш.(A. S.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
15. М. М. Т. (M. M. T.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 16. Б. К.(B. K.), роден
на *** г. ЛНЧ **********; 17. Е. У. (E. U.), роден на *** г., ЛНЧ **********;
18. Е. Г. (E. G. ), роден на *** г. ЛНЧ: **********; 19.М. И. Т.(M. I. T. ),
роден на *** г. ЛНЧ **********; 20. Б. Х. (B. H.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
21.Д. У.(D. O.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 22.У. У. (U. U. ), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 23. И. А.(I. A.), роден на ***
г. ЛНЧ: **********; 24. Д.К. (D. K.) роден на *** ЛНЧ **********; 25. М. А.(M.
A.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 26Е. З.(E. Z.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
27. С. Т. (S. T.), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна
възраст; 28. Е. Л.(E. L.), роден на *** г.; 29. А. Х. М. (A. K. M.), роден на ***
г.- ненавършило 16 годишна възраст; 30. Шах М. М. (S. M. M.), роден на *** г.,
които не са български граждани, като е използвал моторно превозно средство - товарен
автомобил „Пежо Боксер" с per. № ....,
собственост на фирма „...." ЕООД с Булстат *********, без разрешение на
надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса
на граничните власти - престъпление по чл.280 ал.2 т.1, т.3 и т.4 пр.1 вр. ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 във вр. чл.18 ал.1 пр.1 от НК.
Срещу подсъдимия П.М.П., ЕГН **********,
роден на ***г***, …. гражданин,
…., постоянен адрес:***, оператор в
„….." – К., неженен, неосъждан, със средно
образование, е повдигнато обвинение за това, че на 23.06.2016г. около 20:55
часа - 21:30 часа в землището на с. Липинци, общ. Драгоман, обл.Софийска
в района на стадиона на база "Липинци", на около 180 м. югозападно от
гранична пирамида 291 и на около 250 м. североизточно от гранична пирамида 293,
в съучастие като помагач с В.И.Д. ЕГН ********** - извършител, е направил опит
да преведе през границата на страната от Република България в Република Сърбия
група от хора - тридесет лица: 1. С. М. С.(S.M.S.), роден на ***г. ЛНЧ **********; 2. Ф. С.(F. S.), роден на ***
г., ЛНЧ **********; 3. С. Н. (S. N.), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст;
4. С. Н. (S. N.), родена на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна
възраст; 5. Ф.Н. (F. N.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 6. А. В. С. (A. V. S.),
роден на *** г. ЛНЧ **********; 7. М. В. (M. V.), роден на *** г ЛНЧ **********;
8. М. Н. (M. N.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 9. М. М.Н. (M. M. N.), роден
на *** г., ЛНЧ **********- ненавършило 16 годишна възраст; 10. М. Я.Н. (M. Y.
N.), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 11. Х. Ю.(H.
Y.), роден на ***г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 12. Р. С. (R.
S.), роден на *** г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 13. У. У.(U.
U.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 14. А. Ш.(A. S.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
15. М. М. Т. (M. M. T.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 16. Б. К.(B. K.),
роден на *** г. ЛНЧ **********; 17. Е. У. (E. U.), роден на *** г., ЛНЧ **********;
18. Е. Г. (E. G. ), роден на *** г. ЛНЧ: **********; 19.М. И. Т.(M. I. T. ),
роден на *** г. ЛНЧ **********; 20. Б. Х. (B. H.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
21. Д. У.(D. O.), роден на *** г. ЛНЧ **********; 22.У. У. (U. U. ), роден на ***
г. ЛНЧ **********, ненавършило 16 годишна възраст; 23. И. А.(I. A.), роден на ***
г. ЛНЧ: **********; 24. Д.К. (D. K.) роден на *** ЛНЧ **********; 25. М. А.(M.
A.), роден на ***г ЛНЧ **********; 26Е. З.(E. Z.), роден на *** г. ЛНЧ **********;
27. С. Т. (S. T.), роден на *** г. ЛНЧ ********** - ненавършило 16 годишна
възраст; 28. Е. Л.(E. L.), роден на *** г.; 29. А. Х. М. (A. K. M.), роден на ***
г.- ненавършило 16 годишна възраст; 30. Ш. М. М. (S. M. M.), роден на ***г., които не са
български граждани, като е използвал моторно превозно средство - товарен
автомобил "Пежо Боксер" с per. № .....,
собственост на фирма "...." ЕООД с Булстат *********, без разрешение
на надлежните органи на властта и не през определените за тази цел места, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, намеса
на граничните власти - чл.280 ал.2 т.1, т.3 и т.4 пр.1 вр.
ал.1 пр.2 вр. с чл.20 ал.4 вр.
ал.1 във вр. чл.18 ал.1 пр.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Сливница поддържа повдигнатите обвинения,
тъй като счита същите за доказани по безсъмнен и категоричен начин. Иска от
съда подсъдимия В.Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъдат
наложени наказания лишаване от свобода за срок от 5 години и глоба в размер на
10000 лева. Иска от съда подсъдимия П.П. бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъдат наложени наказания лишаване
от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, както и кумулативно предвиденото в
чл. 280, ал.2 НК наказание глоба в размер на 10000 лева.
В съдебно заседание защитник на
подсъдимия Д. - адв. Н. А.поддържа, че от събраните по
делото доказателства не се доказва по безсъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Иска от съда
подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Д. в съдебно
заседание не се признава за виновен, като поддържа, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен. Иска от съда да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание защитник на
подсъдимия П. - адв. А.В. поддържа, че от събраните
по делото доказателства не се доказва по безсъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
е извършил престъплението, в което е обвинен. Иска от съда подсъдимия да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият П. в съдебно
заседание не се признава за виновен, като поддържа, че не е извършил престъплението,
в което е обвинен. Иска от съда да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Съдът, като взе предвид
обвинението и становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата
по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На
22.06.2016 г. групата от тридесет човека - небългарски граждани, от които
двадесет и девет граждани на Ислямска Република Афганистан и един гражданин на
Ислямска Република Пакистан била превозени с
неустановен микробус от неустановени по делото лица от гр. София в неустановена гориста местност. Свидетелите от
небългарски произход не могат да посочат къде точно са се намирали след
извеждането им от гр. София, но са били осведомени, че ще пристигне друг
микробус, който да ги отвози до българо- сръбската граница, където да я
преминат и продължат, превеждани от „каналджии" до
Р. Франция.
Предварително,
в Афганистан, свидетелите, съзнавайки, че нямат право да достигнат по легален
начин до Западна Европа, били заплатили различни суми за превеждането на
групата до Р. Франция без да притежават необходимите документи за преминаване
през границите на държавите.
След
като били откарани до непознатата за свидетелите гориста местност,
небългарските граждани, изчаквали да пристигне микробусът, за който им било
казано, че ще ги откара до българо-сръбската граница.
Около
17.00 ч на 23.06.2016 г. в гористата местност, където се намирала групата от
небългарските граждани пристигнал товарният автомобил (бус)
„Пежо Боксер" с per. № ....,
управляван от подс. П.,
който отворил товарния отсек, където се качили
упоменатите по-долу лица, а други останали на място. При натовраването на лицата се
намирал и подс. Д..
На
посочената дата - 23.06.2016 г. била провеждана специализирана полицейска операция
на РДГП - Драгоман в землището на с. Липинци, като след 15.45 ч. били
разположени служители на Дирекцията, които да наблюдават района в
непосредствена близост до границата, поради получена оперативна достоверна
информация, че в този район се превеждат незаконно лица от Р. България в Р.
Сърбия.
Групата
от лица, с посочена по-долу самоличност била превозена от подсъдимия
П. с автомобила „Пежо Боксер" до землището на с. Липинци,
общ. Драгоман, граничещо с държавната граница на Р. България с Р. Сърбия, в
участък включващ гранични пирамиди 291 - 293.
Около
20.55 ч. към базата - бивше гранично поделение в с. Липинци,
откъм с. Беренде извор се
приближил лек автомобил „Ситроен”, модел „Ксара
Пикасо" с per. № …, в който имало две лица. Непосредствено
преди базата автомобилът спрял и от него слязъл подсъдимия Д.,
а автомобилът се отправил в посоката, откъдето е пристигнал.
Няколко
минути след отпътуване на автомобила „Ситроен”, на
същото място, където бил слязъл подсъдимия Д.,
пристигнал управляваният от подсъдимия П.
автомобил „Пежо Боксер", в който се намирали небългарските граждани, които
трябвало да бъдат преведени през границата на страната в Р. Сърбия.
Подсъдимия
П. слязъл от шофьорското място на автомобила „Пежо", отворил
товарния отсек на автомобила и посочил на лицата да
слизат, което те и сторили. В този момент към тях се приближил подс. Д., който със знаци им посочил накъде
да вървят, сочейки им посоката на границата с Р. Сърбия, като той самият вървял
зад тях.
В този
момент подсъдимия П. тръгнал с автомобила в
посока, обратна на тази, от която е пристигнал и на около 700 метра бил спрян
от служителите на гранична полиция и задържан.
Междувременно
подсъдимия Д. продължил да води
групата от небългарски граждани към границата и на около 150 - 180 м. от самата
линия на държавната граница били предприети действия от страна на служителите
на МВР по задържането им. Небългарските граждани останали на място и били задържани
от органите на РДГП, а подс. Д. в
този момент побягнал в посока вътрешността на страната, т. е. в посока обратна
на линията на държавната граница, което наложило преследването му от граничните
полицаи и задържане на около 300-500 метра от мястото,
където се е намирала групата от небългарски граждани. При задържането му от
служителите на гранична полиция, подс.
Д. не се подчинил на командите да спре, което
обусловило използването на помощни средства - белезници.
След
задържане на двамата подсъдими, същите били съпроводени до РДГП
- Драгоман за изясняване на случая.
Така изложеното се установява по делото от показанията на свидетелите .....К.,
Ф.Н., К.Д., Р.Б. и Л.Д., разгледани поотделно и в тяхната съвкупност с
извършените в хода на досъдебното производство разпознавания на лица.
Свидетелят К. сочи, че
микробусът в който са пътували
лицата, е бил товарен, без стъкла и прозорци, откъдето да влиза въздух, много
хора, включително и той от задуха започнали да повръщат и да им прилошава.
Пътували около 2 часа. Колата спряла някъде в гора и шофьора отворил вратата да
слязат и тогава видял друг българин, който после ги водел. Това друго лице ги
повел към границата, показвал им накъде да вървят им с думите „Го, Го“.
Свидетелят Н. в показанията си сочи, че на място в гористата местно имало
няколко българи, между които и техният водач, след което били транспортирани до с. Липинци, като през
време на пътуването се притеснявал за двете си дъщери, които не били в добро
здравословно състояние поради липса на въздух в микробуса. Свидетелят също
подробно е описал подсъдимия Д. и го е разпознал.
Свидетелят К.Д. /служител ГПУ Калотина/ поддържа в показанията си, че на
600-700 метра от мястото, където оставил групата, микробуса е бил спрян, като водач
на микробуса е бил подсъдимия П.. След това са предприели действия по задържане
на групата, като с тях е бил и подсъдимия Д. – Г...
Свидетелят Р.Б. - служител ГПУ
Калотина, участвал в акцията по задържане на нелегалните емигранти, бил
уведомен за това, че подсъдимият Д. бяга. Имал визуален контакт с него, като го
преследвал в продължение на около 500 м., като подсъдимият Д. се опитвал да се
скрие в храстите.
Свидетелят Л. ***, който задържал подсъдимия В.Д., в показанията си сочи,
че видял, че подсъдимия Д. върви най - отзат в
групата. Свидетелят го преследвал в разстояние на около 400-500 м. Предполага,
че Д. ги е водил, тъй като при командите „стой, полиция, Г.. побягнал“. Задържал го и му
поставил белезници.
Свидетелят П.П.
- служител ГПУ Калотина, сочи, че е получил разпореждане да спрат автомобила
„Пежо Боксер, и след като го спрял установил, че микробусът е бил празен, а
водач е бил подсъдимия П.П.“.
Свидетелят К.Х. е продал микробуса на свидетеля Ц.Г., който в показанията си
посочи, че микробус Пежо Боксер с рег № ..... е
негова собственост и през юни 2016 год. е предоставил същия доброволно същия на подсъдимия П.П., като му го дал в заем и не е знаел за какво ще бъде
използван.
Свидетелката Л.П. - поемно лице при разпознаването, в показанията си сочи, че
не си спомня конкретното разпознаване. Съдът намира, че това е нормално, т.к.
са изминали близо две години от случая, но след предявяване на протоколите от
разпознаването същата поддържа, че подписите в протоколите за поемно лице под № 2 са положени от нея. В същото време поддържа,
че многократно е участвала като поемно лице при
разпознаване на лица и никога не е имало случай, при който е подписвала
протокол без да е присъствала на разпознаване, и подробно описва процедурата,
по която се извършва разпознаване. Сочи, че чужденец е извършвал разпознаването
по представените му снимки. В самия протокол изрично е посочено, че поемните лица са запознати със съдържанието му и се
подписват за верността на отразеното в протокола.
Свидетелите .....К. и Ф.Н. са разпознали подсъдимия В.Д. като водачът, който на
26.06.2016 год. е водил групата в гората към границата с Р. Сърбия. Процесуално
- следственото действие „Разпознаване“ е извършено при спазване на законовите
изисквания на чл. 171, ал.4 от НПК. Допустимо е идентичността на лице да бъде
потвърдено и по начина, по който е извършено, а именно – чрез разпознаване по
снимки. Непосредствено преди всяко от разпознаванията са извършени разпити на
разпознаващите лица, които са посочили конкретни отличителни признаци на
разпознаваните лица. Разпознаването е извършено от компетентен орган -
разследващ полицай в присъствието на поемни лица, а
разпознаващите лица с категоричност са посочили подсъдимия Д. като лицето,
който е водил групата от чужди граждани от Р. България към границата с Р.
Сърбия. Протоколите за извършените
разпознавания притежават всички изискуеми от закона реквизити, за да бъдат
ценени като годно доказателствено средство.
С оглед изложеното до
тук съдът намира, че по делото се доказва по безспорен и категоричен начин, че
двамата подсъдими са извършили деянията, за които са им повдигнати обвинения. В хода на съдебното следствие се установи, че
подсъдимия Д. е участвал при разтоварването на небългарските граждани на в
гористата местност, така и при тяхното слизане от микробуса, с който са
транспортирани до с. Липинци, а след това е координирал насочването и
непосредственото придвижване на
групата към линията на държавната
граница на групата от небългарски произход. Освен това следва да се отбележи,
че при последния етап от осъществяване на престъплението Д. е бил непрекъснато контролиран
от служители на МВР, направил е опит да избяга и се укрие, като след няколкостотинметрово преследване е бил задържан от
полицейски служители.
Подсъдимият В.Д. е
лице с висока степен на обществена опасност. Същият е многократно осъждан, като
в справката за съдимост фигурират общо 6 присъди - всички за тежки умишлени
престъпления, като по всички тях е наложено наказание лишаване от свобода.
Самото деяние, извършено
от подсъдимия Д., също е с висока степен на обществена опасност, което е
обусловило законодателят да го квалифицира като тежко умишлено престъпление,
предвид високата степен на риск при неконтролираното преминаване на лица през
границата, включително и на лица от ислямски държави, включително и висока
степен на риск от преминаване на радикализирани ислямисти
както на територията на Р. България, така и превеждани по канали до Западна
Европа.
Подсъдимият
П. не е осъждан. Чистото му съдебно минало е смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
По
делото не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия П..
По
делото не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия Д..
Отегчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия Д. се явяват
многобройните предходни осъждания.
Причини за извършване на деянието по отношение и на
двамата подсъдими са ниското им правосъзнание,
слабите им волеви задръжки, желанието им да се облагодетелстват по неправомерен
път и незачитане на установения в страната правов ред, а по отношение на
подсъдимия Д. – и установените му престъпни навици.
Съдът призна подсъдимия Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение и го осъди, като му наложи наказания лишаване
от свобода за срок от пет години и глоба в размер на петнадесет хиляди лева.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът взе предвид липсата на смекчаващи и наличието на
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, по-високата обществена
опасност на дееца, както и обстоятелството, че въпреки предишните му осъждания
подсъдимият очевидно не се е поправил и превъзпитал.
Съдът постанови подсъдимия Д. да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг
режим на основание чл.57, ал.1, т.2,
буква „в“ от ЗИНЗС.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
постанови подсъдимият Д. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от две
години, наложено му с присъда по НОХД № 5972/2010г. на СРС, изпълнението на
което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Това наказание подсъдимия
следва да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът призна подсъдимия П.М.П. за
виновен по повдигнатото му обвинение и го осъди, като му наложи наказания лишаване
от свобода за срок от две години и глоба в размер на две хиляди лева.
При определяне вида и размера на
наложените наказания съдът взе предвид наличието на смекчаващи и липсата на
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години,
тъй като счете, че с оглед липсата на предишни осъждания не е необходимо подсъдимият
да изтърпи наложеното наказание ефективно с оглед целите както на специалната,
така и на генералната превенция.
Съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати по сметка на МВР сторени разноски във фазата на досъдебното
производство в размер на 235 лева, а по сметка на РС – Сливница - сторени във
фазата на съдебното производство разноски в размер на 35 лева.
Съдът осъди подсъдимия П. да
заплати по сметка на МВР сторени разноски във фазата на досъдебното
производство в размер на 235 лева, а по сметка на РС – Сливница - сторени във
фазата на съдебното производство разноски в размер на 35 лева.
На основание чл.280, ал.4, предл.2 от НК съдът отне вещественото доказателство товарен
автомобил "Пежо Боксер" с peг. № .....,
един брой контактен ключ с един брой дистанционно управление.
Съдът постанови веществените
доказателства: мобилен телефонен апарат АйФон 6 с
поставена в него един брой СИМ-карта на мобилен оператор Глобул,
мобилен телефон Самсунг Галакси
с поставена в него СИМ-карта на мобилен оператор Виваком
и мобилен телефонен апарат Нокия 1037 с поставена в
него СИМ-карта на мобилен оператор Виваком да се
върнат на собствениците им.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
(Ивайло Йорданов)