№ 1272
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502081 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на И. А. П. против
постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение
изх. №22123/05.07.2022 г по ИД№ 20223110404072 по описа на ДСИ.
Жалбоподателят излага, че изпълнителното дело №20223110404072 е
образувано без да са налице основанията за това, тъй като липсва подлежащо
на принудително изпълнение задължение от него към взискателя А. А. Д..
Поради това счита, че неоснователно са начислени в негова тежест
разноските по изпълнителното дело, обективирани в покана за доброволно
изпълнение с изх. № 22123 / 05.07.2022 г. Твърди, че с изявление за
прихващане, обективирано в теле-поща с изх. № 6/04.03.2022г., получено от
А. Д. на 08.03.2022 г., последната е уведомена от жалбоподателя И. П., че
извършва прихващане до размера на по-малката сума от насрещните вземания
1
между нейните вземания за наемно възнаграждение за ползване на / идеална
2
част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща,
намираща се в гр. Варна, кв. „Галата", ул. „Крайбрежна" № 51, което е
предоставено за ползване на съпруга с решение по в.ф.д. № 2056/2016г. по
описа на Окръжен съд – Варна, общата сума по което към 05.03.2022 г.
възлиза в общ размер от 3612,50 лв. с негови вземания в общ размер от
4260,12 лв., формирани от суми, дължими за консумативи във връзка с
ползването на същия имот- ел. енергия, разходи за ВиК, такси за сателитна
телевизия, телефон, вестник, и др. Твърди, че с така извършеното прихващане
са погасени изцяло вземанията на А. Д. към 05.03.2022 г., включително
наемното възнаграждение за месец март 2022 г. С последващо изявление за
прихващане, получено от А. Д. на 05.05.2022г., последната е била уведомена,
че И. П. извършва прихващане до размера на по- малката сума от насрещните
вземания между нейните вземания за наемно възнаграждение за ползвания от
1
него имот в размер на 250лв. с негови вземания в размер на 647.62 лева,
представляващи остатък след извършеното прихващане между нейните
вземания в общ размер от 3612,50 лв. и насрещните негови вземания в общ
размер от 4260,12 лв. за което А. Д. е уведомена с изявлението за
прихващане, обективирано в теле-поща с изх. №6/04.03.2022г. връчено на А.
Д. на 08.03.2022 г. Твърди, че в резултат на всички извършени извънсъдебни
прихващания, за които А. Д. е била редовно уведомявана, са били погасени
всички нейни вземания включително и това и за м. Август 2022г. Освен това,
с последното изявление за получено на 05.05.2022г., А. Д. била уведомена, че
И. П. извършва прихващане с нейните вземания за месец септември 2022 г. в
размер на 125 лв., за месец октомври 2022 г. в размер на 125 лв. и за месец
ноември 2022 г. в размер на 125 лв., и за месец декември 2022 г. в размер на
125 лв„ или общо 500 лв., с неговото вземане в размер от 544,92 лв.
представляващо остатък след от суми, представляващи заплатени от него
възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за
консумативи във връзка с престой за периода от 22.02.2019 г. до 24.03.2019 г.
в хоспис по Договор за медицинско обслужване, сключен на 22.02.2019 г. с
„Хоспис Филаретова" ЕООД ЕИК *********. Жалбоподателят излага, че по
този начин всички вземания на А. Д. до края на 2022 г. ще бъдат погасени с
прихващане. С оглед изложеното твърди, че към настоящия момент няма
подлежащо на принудително изпълнение вземане на А. Д. срещу И. П.,
поради което моли изп. Дело №20223110404072 да бъде прекратено. Моли да
бъде отменено и постановлението, с което в негова в тежест са възложени
разноски по ИД № 20223110404072, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение с изх. № 22123 / 05.07.2022 г.
Чрез депозираното възражение, взискателят А. Д. изразява становище
за неоснователност на жалбата. Твърди, че не дължи посочените от
жалбоподателя суми и няма никакви задължения към него. Излага, че е
налице съдебно установено нейно вземане, за което въз основа на
изпълнителен лист е образувано настоящото производство като спорът
относно дължимостта на насрещно вземане не може да бъде разрешавай в
изпълнителното производство от съдебен изпълнител. Твърди,че
претендираните вземания не са безспорни , не са ликвидни и не са налице
условия за компенсация с присъдените от съда суми за месечен наем.
Доколкото е налице изпълняемо право, разноски се дължат и правилно са
определени от съдебния изпълнител. Жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, ако производството не бъде прекратено като
недопустимо.
По делото са приложени писмените обяснения на съдебния
изпълнител във връзка с подадената жалба.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и мотивите на съдия-изпълнител приема за
установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №4072/2022г. по описа на ДСИ към ВРС е
образувано на 01.07.2022г. по молба на А. А. Д. ЕГН ********** и въз основа
на изп.лист, издаден по гр.№ 18210/2019г. на PC Варна с който се осъжда И.
А. П., ЕГН:********** да заплаща на А. А. Д. ЕГН ********** сумата от
125лв., представляваща наемно възнаграждение за ползване на ½ ид. Ч от
съсобствено семейно жилище, считано от 04.11.2019г., с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи до настъпване на законни основания за неговото
изменение или прекратяване.
2
Длъжникът е получил ПДИ на 29.07.2022г., като по молба на
взискателя, върху банковата му сметка в ДСК ЕАД е наложен запор.
С молба с вх.№13955/18.08.2022г. длъжникът е изразил становище за
недопустимост на изпълнителното производство, тъй като дългът е погасен
поради извършено извънсъдебно прихващане.
На 12.09.2022г. на взискателя е връчено изявлението на длъжника за
прихващане, но той е изразил становище, че не дължи претендираните от
длъжника суми.
На длъжника е изпратена ПДИ изх.№27528/25.08.2022г. за
задълженията по изп. Лист и дължимите разноски в общ размер на 690.58 лв.
С разпореждане от 27.09.2022г., по повод изявлението за извънсъдебно
прихващане на длъжника, ДСИ е отказал да прекрати производството по изп.
Дело.
За да се произнесе, по допустимостта на жалбата, съдът съобрази
следното:
Следва да се отбележи, че самото образуване на изп. дело не подлежи
на самостоятелно обжалване от длъжника, тъй като не е предвидено сред
изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК хипотези.
Доколкото обаче в жалбата е обективирано искане за прекратяване на изп.
дело, и към настоящия момент е налице произнасяне на ДСИ, с което е
оставено без уважение искането на длъжника за прекратяване поради
извънсъдебно прихващане, то съдът намира, че жалбата е срещу отказа на
ДСИ да прекрати изпълнителното производство и срещу определените
разноски по изпълнението.
Следователно жалбата е допустима, тъй като е насочена срещу
изричния отказ на ЧСИ да прекрати изп. производство, което е действие/акт,
подлежащ на обжалване съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК и
срещу разноските – т. 7.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав
съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, изпълнението се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Прекратяването на изпълнителния процес като
правоотношение води до погасяване на правото и възможността да се искат и
извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват
и понасят. В чл. 433 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при
осъществяването на които е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Със същата се предоставя по изключение на
несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни
3
права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата
е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на
твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени
със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни
обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в
автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или
банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза
пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност
на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било
доброволно изпълнено.
По въпроса относно възможността да се извърши прихващане на
вземания в изпълнителното производство настоящият съдебен състав приема
следното:
Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е обусловено от
ликвидността на активното вземане - това на лицето, което извършва
прихващане. За да настъпи конститутивният ефект на прихващането
погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото,
основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат
установени и безспорни по основание и размер. Качеството "безспорност" на
едно вземане се придобива, когато неговото съществуване е установено
между страните със сила на пресъдено нещо, или посредством проведено
заповедно производство - при неоспорено вземане от длъжника. Изискването
за изискуемост и ликвидност на вземането на прихващащия обуславят
възникването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, а
материално-правният правопогасяващ ефект настъпва с факта на отправяне на
изявлението на прихващащия по реда на чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Ето защо, ако потестативното право на компенсация съществува, би било от
значение дали на длъжника е била дадена възможност да направи
своевременно компенсационното си изявление, така че евентуално да
възпрепятства осъществяването на принудително изпълнение на неговото
задължение, с което биха се генерирали допълнителни разноски по
изпълнението, и то би било осъществено чрез изпълнителни способи, които
накърняват имуществената му сфера в по-съществена степен. Ако
потестативното право на прихващане не е възникнало, направеното от
прихващащият изявления няма да породи конститутивния правопогасяващ
ефект на прихващането, поради което е без правно значение дали на
длъжника е била дадена възможност да го направи в срока за доброволно
изпълнение.
В конкретния случай длъжникът твърди, че е направил извънсъдебно
прихващане със суми, които счита, че взискателят му дължи, но същите не са
безспорни, ликвидни и изискуеми, не са установени и с влязъл в сила съдебен
акт. Когато длъжникът се е снабдил с изпълнителен титул срещу взискателя,
би могла да се обсъжда възможността на съдебния изпълнител да извърши,
или да зачете извършено от длъжника прихващане на задължението му към
4
взискателя, с неговото насрещно вземане, като тази възможност не е
безспорна в съдебната практика. Извън тази хипотеза, не е налице предвидена
процесуална възможност на съдебния изпълнител да зачете извършено
прихващане в рамките на изпълнителното производство.
Съгласно съдебната практика, съдебните изпълнители нямат
правомощие да извършват, нито да констатират компенсация. Подобно на
всички възражения за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от
юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание,
компенсационното изявление на длъжника може да бъде зачетено от
съдебния изпълнител, само ако длъжникът успешно е провел отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК. Правопогасяващи възражения, като
прихващане, давност, опрощаване, слИ.е, новация, делегация, плащане, могат
да бъдат релевирани само пред граждански съд, тъй като съдебният
изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да
събира доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили
факти с погасителен ефект.
Доколкото в молбата на взискателя вх. №15290/14.09.2022г. се твърди,
че тя не дължи претендираните от длъжника суми, то се налага извод, че
между страните в изпълнителното производство е налице спор относно
обстоятелството дали са настъпили и кога правните последици на
материалното изявление за прихващане. Тъй като съдебният изпълнител няма
правораздавателна компетентност да разрешава спорове относно
съществуването на установеното с изпълнителен лист вземане, то такива
спорове не могат да бъдат решавани и в производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва
да се отхвърли като неоснователна. Доколкото се установи, че липсват
основания за прекратяване на изпълнителното производство, то длъжникът
дължи и разноски за изпълнението. Ако счита, че техният размер не е
правилно определен, то първо следва да сезира ДСИ с искане в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. А. П. срещу отказа на ДСИ от
29.09.2022г. да прекрати производството по изпълнително дело ИД
№20223110404072 по описа на ДСИ и против постановлението за разноските,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. №22123/05.07.2022г.
Решението е окончателни и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ДСИ по изп. дело
№20223110404072.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6