№ 5339
гр. София, 31.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212426 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. Е., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №22-4332-011930/30.06.2022 г., издадено от Д Д Д - Началник – сектор в
СДВР, Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева, за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.
В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Допълнение, по смисъла на чл.320, ал.4 от НПК, е постъпило преди даване
ход на делото пред въззивната инстанция. В него е формулирано възражение за формални
пропуски в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП и игнориране на
императивните норми на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи задължителното
съдържание на двата процесуални акта. В конкретика е посочено отсъствие на яснота в
какво точно се е изразило предявеното на въззивника нарушение, свързано с неупражняване
на достатъчен контрол върху управляваното моторно превозно средство (МПС). Акцентира
се и върху отсъствие на идентичност между описанието на фактите по нарушението на
чл.123 от ЗДвП в акта и в наказателното постановление, както и липса на ангажирани
признаци от фактическия му състав, с което било ограничено правото на защита на
нарушителя. На отделно основание се претендира и недоказаност на деянията, доколкото не
1
са установени очевидци, които да посочат именно жалбоподателя като участник в ПТП, а
изводите са резултат от предположения. Формулирано е искане за цялостна отмяна на
издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна Началник – Сектор ОПП - СДВР, редовно призована, не
изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.04.2022 г., около 13:15 часа свидетел К. К. М. паркирал лек автомобил „П К”, с
рег. №ХХХ, собственост на негова позната, на паркинг пред магазин „О“, разположен на
адрес гр. С, ул.”Севастократор Калоян”№66, след което влязъл в обекта. Около 15- 20
минути по- късно, излизайки от търговската площ, при приближаване към превозното
средство той установил, че предната и задната десни врати са изкривени и ожулени, като са
останали следи от боя по тях. Доколкото магазинът и околността били обезпечени с камери
за видеонаблюдение, водачът поискал от управителя да му бъде предоставен достъп до
записите от времевия период, евентуално относим към момента на повреждането.
На 28.04.2022 г. свид. М. успял да прегледа заснетите кадри, като на тях различил
преминаващо покрай автомобила му друго превозно средство, управлявано от непознато
лице от мъжки пол. Възприел, че при извършените маневри по паркиране другият водач не
преценил страничното разстояние, в резултат на което задрал странично л.а. „П К“, с рег.
№ХХХ, след което се оттеглил в неизвестна посока. М. не успял да различи марка и модел
на превозното средство на нарушителя, но приблизително запомнил неговия
регистрационен номер. По този повод свидетелят подал сигнал до ОПП - СДВР. На място в
магазин „О“, на същата дата – 28.04.2022 г., пристигнал екип от полицейски служители към
ОПП – СДВР в състав свидетелите С. Т. К. и Л. Стоянов Й.. Те проверили самоличността на
подателя на сигнала. Изготвили докладна записка и протокол за ПТП №1865216/28.04.2022
г., в които описали фактическите обстоятелства по настъпване на произшествието. Изрично
посочено било, че документите са съставени по данни на заварения на място участник,
който споделил пред тях, че виновният за инцидента водач е управлявал „лек автомобил с
рег. №ХХХ“. Служителите на реда изготвили снимков материал на повреденото превозно
средство на М.. Отразили, че според сведенията на последния имало съхранен от управителя
2
на магазина запис от разположените в обекта охранителни камери на транспортното
произшествие, но нито го прегледали, нито го изискали.
Въз основа на данните в приобщените към образуваната преписка материали, било
установено, че споменатият от свид. М. регистрационен номер съответства на л.а. „Л Р Д“,
чийто собственик било „Стратос“ЕООД, ЕИК *********, с едноличен собственик и
управител С. М. Е.. Последният бил призован и се явил на 10.06.2022 г. в ОПП - СДВР за
изясняване на случая. В представено от него писмено сведение той отрекъл на 26.04.2022 г.
да е участвал в ПТП, настъпило пред магазин „О“. Не му била предоставена за попълване
обаче декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която да посочи дали и от кого е било
управлявано превозното средство на „Стратос“ЕООД на посочената дата, както и въобще
кой ползва лекия автомобил.
На 10.06.2022 г. свид. С. А. Д. - служител при ОПП – СДВР, съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) по данните, изведени от докладната
записка и протокол за ПТП, изготвени от колегите му – К. и Й., срещу Е. за това, че в
качеството си на водач „на 26.04.2022 г., около 13:15 часа, в гр. С, управлява л.а. „Ланд
Ровер Дискавъри“, с рег. №ХХХ, на ул.”Севастократор Калоян” №66, на паркинг на магазин
„О“ и поради недостатъчен контрол на управляваното МПС реализира ПТП в паркирано „П
К”, с рег. № ХХХ, като му нанася материални щети на двете десни врати. След ПТП напуска
мястото на ПТП, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия”. На същата дата
актът бил връчен на сочения като нарушител, който вписал възражения в него, оспорвайки
изложената и приета за реализирана от органа фактическа обстановка.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление №22-4332-011930/30.06.2022 г., с което при възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта и допълнително вписване на нови такива за нарушението
по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, в частност, че са били налични „разногласия относно
обстоятелствата за ПТП”, както и че „не изпълнява указанията на службата за контрол“, на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
/двадесет/ лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, а на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100,00 /сто/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели Д., М., К. и Й., както и в писмените доказателства по
делото: протокол за ПТП № 1865216 от 28.04.2022 г., писмени сведения от М. и Е., докладна
записка, справка – картон на водача Е., Заповед № 513з-586/26.01.2017г. и Заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните работи, пълномощни за
процесуално представителство, писмен отговор от ОПП – СДВР, УРИ
433200108399/27.10.2022 г. с приложения – снимков материал и справка от Централна база –
КАТ и заключение на графическа експертиза, прието в хода на съдебното следствие.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на разпитаните по делото
3
служители на ОПП - СДВР, като ги намира за логични, достоверни, обективни,
безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП и за съставяне на АУАН.
Свидетелите К. и Й. споделят отсъствие на спомени за извършената от тях проверка на
място по повод подадения от свид. М. сигнал, но са категорични, че при установяване
механизма на ПТП, са се водили от и с доверие са кредитирали изключително
информацията, предоставена им от установения на местопроизшествието водач. Сочат, че
никой от тях не е бил очевидец на инцидента, а записи от охранителни камери не са
преглеждали, нито са изисквали, доколкото последното било ангажимент на
актосъставителя. От своя страна, свид. Д. проследява лаконично предприетите от него
действия за изясняване на обстоятелствата по случая. Заявява, че в качеството си на
актосъставител е следвал изцяло описаната в докладната записка на своите колеги
хронология. Пояснява, че не е приобщавал записи от охранителни камери, тъй като не
сметнал за необходимо. Не предлага информация как е достигнал до извод, че именно
жалбоподателят е бил водач на посочения от свид. М. като участвал в ПТП лек автомобил, с
рег. №СА 5111 ХР.
Пропуските и липсата на подробни спомени в показанията на тримата свидетели
съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (установяване на
множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и т. н.). Същите макар
да не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за съставяне на
АУАН и ползваните в тази насока документи, не се отличават с информативност относно
обективните характеристики на констатираните нарушения.
При проведените в съдебно заседание непосредствени разпити на свидетелите Д., Й.
и К. те не предоставиха обяснение защо са възприели като настъпила именно фактологията,
описана от водача на посоченото като повредено ППС - М., още повече когато
местопроизшествието не е било запазено, трети лица – очевидци не били установени, а
записите от камерите на магазин „О“ (по твърдения и на тримата) не били преглеждани и
обезпечени. Тук е мястото да се отбележи, че заявеното от полицейските служители за
изясняване механизма на евентуално настъпилия удар между пътни превозни средства само
по сведенията на подателя на сигнала е несъстоятелно. В случая не е приобщена техническа
експертиза, която категорично да заключава, че установените повреди и самият механизъм
на ПТП биха могли да бъдат причинени единствено в резултат на така описаните от М. като
наблюдавани опосредено на видеозаписите маневри, още повече когато не са събрани не
само убедителни доказателства за автомобила на напусналия участник, но и че последният
се идентифицира с жалбоподателя Е.. Отсъства химическа или трасологична експертизи на
следите по бронята на превозното средство на М., които да потвърдят или отхвърлят
описания от М. механизъм, но и идентичност на следи от боята, с която е покрит корпусът
на л.а. „Л Р Д“, с рег. №ХХХ, на когото, впрочем, дори не е извършен оглед. Не спомагат
изясняването на фактите и приложените по делото снимки, изготвени от контролните
органи при съставянето на протокол за ПТП. Те онагледяват следи от отстраняване на боята
по страничната повърхност на автомобила на свид. М., но доколкото са правени няколко дни
4
след твърдените от него събития, сами по себе си не са достатъчни, за да докажат, че тази
повреда е причинена именно на 26.04.2022 г. и по начина, описан от М..
Местопроизшествието не е било запазено, поради което и полицейските служители не са
могли да възприемат евентуалното крайно разположение на автомобилите, още по- малко да
наблюдават техните маневри, от които данни да черпят и своите изводи. Съществен, в тази
връзка, се явява и пропускът своевременно да се приобщят като веществени доказателства
наличните за кратък период от време след твърдения инцидент записи от охранителни
видеокамери на магазин „О“, респ. те да бъдат непосредствено достъпени и прегледани от
полицейските служители, така че не само да се проведе дължимият контрол за достоверност
на твърденията на свид. М., но и да се проследи обстановката, фиксирана в заснетите кадри,
респ. да се изключи дори само съмнението за допусната грешка при описанието на
отличителните белези на причинилия щетите по л.а. „П К“ втори участник в движението,
както и да се идентифицира водачът му. Последното е лишило органите от едно първично
доказателство, което в случая има съществено значение, като единствено въплъщаващо в
съдържанието си евентуални следи от факта на нарушението и относно неговия автор. Към
момента на изискването на тези записи от настоящия съдебен състав е констатирана
безвъзвратната им загуба. Тук е мястото да се отбележи, че доказателствената стойност на
писмените сведения, а впоследствие и на свидетелските показания на М., възпроизвеждащ
опосредени от техническо средство, непреки свои възприятия, се контролира от резултатите
от проверката с всички необходими и допустими способи на НПК на създадените в случая
частни записи. Единствено съвпадението между изводимите от тези отделни източници
факти следва да се възприеме за меродавно. Всяко съществено противоречие между така
събраните гласни доказателствени средства и установеното в условията на
непосредственост съдържание на представените по делото записи, респ. липсата на
възможност да се докаже убедително съществуването въобще на такива записи, ще води до
изключването на показанията от доказателствената съвкупност и компрометиране на
тяхната информативност. В случая последната е поставена в зависимост от обективността на
възприятията на свидетеля, като недопустимо се явява толерирането на споделени
субективни усещания, респ. на надграждане на представи, неотговарящи на
действителността. Последното важи още повече когато лицето, извършило наблюдението
върху съответните кадри, заснети от видеозаписващи устройства, не е убедено относно
частни белези на заснетите върху тях обекти, при това без възможност за съпоставяне на
последните, както безспорно се установява в конкретния случай. Така обсъдените дотук
обстоятелства занижават в значителна степен доказателствената стойност на показанията на
свид. М. в частта им относно автора на инкриминираното деяние, а така също и относно
съществуването на последното като факт от действителността. По изложените съображения,
сведенията, предоставени от този свидетел не могат да преодолеят гаранциите, установени с
оглед съблюдаване на основния принцип в един наказателен по същността си процес на
непосредственост и изграждане на становище по фактите въз основа на събрани в съдебното
следствие доказателствени източници. От така обсъдените дефицити страдат, впрочем и
писмените сведения на М., като липсва възможност за тяхната проверка за достоверност,
5
още повече когато изхождат от заинтересовано от изхода на спора лице.
При липса на други доказателства обсъдените по- горе пропуски в доказателствения
процес не позволяват да бъде изключена версията, предложена от жалбоподателя, че на
процесната дата не е участвал в пътнотранспортно произшествие.
Дори и хипотетично да се приеме верността на твърденията на свид. М., то отново би
се достигнало до извод за неправилно квалифицирана от наказващия орган и
актосъставителя фактология, касателно обстановката около ПТП, респ. преценката за
коректното приложение на материалния закон, доколкото заявеното в писмената декларация
на свидетеля по- скоро се доближава до накърняване на правилото на чл.25 от ЗДвП,
регламентираща дължимото поведение на водачите при извършването на маневри, в
частност излизане от или влизане в ред на паркирани превозни средства, което изключва
проявлението на нарушение на общото правило на чл.20, ал.1 от ЗДвП, приложимо
сусидиарно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
6
жалбоподателя от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото приетите за реализирани от жалбоподателя нарушения, респ.
обстоятелствата, при които те са извършени, не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда. Коментираните процесуални актове не
съдържат част от обективните признаци на съставите на административните простъпки,
предявени на жалбоподателя с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП и по
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на С. Е. е била ангажирана за
неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП. От посочения текст
произтича задължения за участниците в ПТП с материални щети да не напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да следват
указанията й, като то е поставено основно в зависимост от липсата на съгласие между
участниците по обстоятелствата по настъпилия инцидент. В случай на постигнато съгласие,
не се изисква уведомяването на органите на МВР, нито следването на техните указания,
като предписание за този случай се съдържа в б.“Б“ от цитирания законов текст. Прецизният
прочит на акта и на наказателното постановление показва, че словесното описание на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП е
фрагментарно и непълно. При формулировката на диспозитива компетентните органи са се
7
задоволили да посочат единствено, че след като е причинил щети на друг автомобил в
резултат на предизвикано пътнотранспортно произшествие, водачът е напуснал мястото на
инцидента, „без да уведоми органите на МВР”. Изискване за сигнализиране на контролните
полицейски органи действително е въведено с нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.”В” от ЗДвП
при установени вредни материални последици, но непроявената активност в тази насока
следва да се коментира като елемент, обуславящ съставомерността на деянието и участието
на нарушителя в осъществяването му, само ако тя е предшествана от отсъствие на съгласие
между водачите по повод настъпилия инцидентът. Не се откриват обаче ангажирани
твърдения за съществуващо или липсващо съгласие между участниците в произшествието
относно обстоятелствата, свързани с него – също съществено с оглед необходимостта от
спазване на конкретно визираното поведение. Коментираните признаци задължително
следва да фигурират в акта за установяване на административно нарушение, тъй като носят
информация за фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на
нарушителя в осъществяването му. Липсата им е довела до съществено процесуално
нарушение, доколкото не предпоставя условия за пълноценно и ефективно упражняване на
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Обективираният в АУАН
фактически състав на нарушението, лаконичното и неизчерпателно отразяване на
съществените му признаци не кореспондира не само с избраната хипотеза на чл.123, ал.1,
т.3, б.“В“ от ЗДвП, но и с никоя от останалите – по б.“А“ и б.“Б“. Едва в НП наказващият
орган несполучливо е опитал да санира пороците, като за първи път е предявил на
въззивника факта на отсъствие на съгласие между него и другия участник в ПТП. По така
разширените обективни параметри на нарушението обаче Е. не се е защитавал изначално, с
което сериозно е накърнено правото му на защита. Доколкото се касае до задължителен
елемент от фактическия състав на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП, нормата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН е неприложима, поради което и предявяването му на нарушителя
едва със санкционния акт се явява недопустимо. Изложените по- горе пороци указват на
допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящото
производство не се допуска тълкуване или допълване на възведеното нарушение въз основа
приобщения по делото доказателствен материал. Невъзможно е и изменение на
„административното обвинение”, доколкото съдът не разполага с подобни правомощия.
Описаните пропуски в дейността по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника предпоставят условия за непълноценно и неефективно
упражняване на правото му на защита. Те водят до неопределеност на предмета на
доказване и невъзможност за проверка наличието на материално правните предпоставки за
налагане на наказание. В производството, на основание чл.63 от ЗАНН, въззивният съд
може да потвърди или да измени наказателното постановление, но не и да внася промени в
правната квалификация и във фактите, които я обосновават.
Съдържанието на акта и на наказателното постановление указва порок и в
словесното описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП. При ангажиране на фактите, относими към така приложената правна норма,
8
актосъставителят и наказващият орган са отбелязали, че жалбоподателят е упражнил
недостатъчен контрол върху превозното си средство, което се явява причина за
възникналото ПТП. Не е посочено обаче в какво точно се изразил недостатъчният контрол
от страна на лицето върху пътното превозно средство и с какви фактически действия същият
е бил осъществен. Подобна фрагментарна формулировка, позоваваща се на дословен препис
на диспозицията на правната норма, не може да се разглежда като изпълнение на вмененото
с разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължение за описание на
твърдяното нарушение и очертаване обстоятелствата, при които същото е извършено.
Подходът на административните органи е незаконосъобразен, тъй като отнема
възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите параметри на
вмененото му административно нарушение, респективно да организира адекватно и
пълноценно гарантираното му от закона право на защита. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
съдържа задължение за водачите на МПС да упражняват постоянен контрол върху
автомобила и е приложима в случаите на изгубване контрола върху управлението на
автомобила поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др.
Касае се за недопустимо бездействие на водача поради различни външни и вътрешни
фактори, които обаче задължително следва да бъдат конкретизирани по надлежния ред,
както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Този пропуск не би
могъл да бъде саниран посредством анализа на доказателствения материал, извършван от
съда. Недопустимо е за установяване на тези обстоятелства да се извършва и препращане
към докладни записки или протоколи, съставени в хода на констатиране на ПТП, поради
липса на законодателно разрешение в тази насока.
Освен формалните пороци в процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, от доказателствата по делото
се налага извод и за недоказаност на обективираните в АУАН и НП факти, доколкото не се
откриват преки или неразривна и последователна верига от косвени доказателства за
проявлението на едно или друго поведение на Е. като водач на МПС, което да е поставено в
причинна връзка с настъпилите по автомобила на свид. М. повреди. Дори и хипотетично да
се възприеме като достоверна изложената от този свидетел версия за събитията, то тя налага
различие между намерилата отражение в АУАН и НП обстановка по произшествието и
реално настъпилата такава, което оборва допълнително формалната доказателствена сила на
АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и опровергава на самостоятелно основание твърденията на
органите за допуснато нарушение именно на материалната норма на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Това е така, доколкото в писменото сведение на М. се откриват факти, свързани с
предприета маневра по навлизане и излизане от ред паркирани втомобили, при което е
настъпила щетата. В случай че именно това поведение стои в причинна връзка с
реализираното ПТП, то не консумира състава на вмененото на жалбоподателя нарушение на
правилото за поведение, установено в чл.20, ал.1 от ЗДвП, доколкото се съотнася към
задължение на водачите на ППС, установено с друга специална норма, а именно тази на
чл.25 от ЗДвП, регулираща подобни маневри.
9
Не на последно място, видно от обстоятелствената част на двата акта С. Е. е
санкциониран като водач на л.а. „Л Р Д“, с рег. №ХХХ. Събраните по делото доказателства
обаче не подкрепят тезата, че именно той с поведението си е накърнил императивни правила
за поведение. Действително, той е управител на дружеството – собственик на посоченото
превозно средство, но последното не го превръща в извършител, доколкото подобно
съждение би имало характеристиките на предположение, недопустимо в наказателния
процес за обосноваване на вина. Дори и хипотетично да се приеме, че органите са искали да
санкционират Е. като управител на дружеството – собственик, в хипотезата на чл.188, ал.2
от ЗДвП, то задължително е било да бъде посочено това обстоятелство в АУАН и НП,
каквото отразяване липсва. Същевременно, в предхождащата съставянето на АУАН
проверка отсъства инициатива на органите да изискат от Е. информация кое е лицето,
управляващо процесния лек автомобил, респ. водача за конкретната дата.
Изложените дотук констатации указват основателността на релевираните с жалбата
претенции относно непълно проведената доказателствена дейност на
административнонаказващия орган, довела до неправилно приложение на материалния
закон, недоказаност на изведената теза и липса на диалектическо единство между
изнесените в НП обстоятелства и фактите, изводими от доказателствения матеиал,
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради недоказаност,
неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните
правила, съществено засегнали правото на защита на наказаното лице и поставили го в
невъзможност да разбере, какво му е вменено във вина.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №22-4332-011930/30.06.2022 г.,
издадено от издадено от Д Д Д - Началник – сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” -
СДВР, с което на С. М. Е., ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева, за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП,
като незаконосъобразно и неправилно.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11