Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260048/02.09.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на десети
август две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 24 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от В.А.П. и С.П.П. с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ срещу Ц.С.П..
Ищците
твърдят, че по силата на нотариален акт /НА/ № 194, том
VI, дело № 2099/1992 г. на Нотариус П. Г.,
наследодателят им П. С. П., поч. на **.**.**** г., придобил чрез
дарение от своя баща С. Г. П., поч. на **.**.**** г., следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.719.251.1.5 по КККР на
гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК София, изменена със заповед №
18-10201/20.12.2016 г. на Нач. на
СГКК Хасково, с предназначение: жилище, брой нива: 1, етаж
2, с площ по документ 110 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор
77195.719.251, находящ се в гр. ****************. Ответницата, която била втора съпруга на
починалия С. Г. П. и живеела в гореописаното жилище, се снабдила с НА за собственост
върху същия недвижим имот, придобит по наследство и давност, №
48, том III, дело №
269/11.12.2019 г. на Нотариус И. Б.. Поддържа се, че тя не владяла
жилищния етаж като свой, поради което не могла да го придобие на основание чл. 79, ал. 1
ЗС. Предвид изложеното се иска да се признае за установено
по отношение на ответницата, че ищците са собственици на описания по-горе недвижим имот и
да се осъди да им предаде владението върху него. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди, че нито наследодателят на
ищците, нито те самите са живяли в процесния
имот.
Скоро след раждането на детето им те били във фактическа раздяла до
смъртта му през 2018 г., а през 2005 г. ищцата се скарала със
съпруга си и по този повод в началото на 2006 г. тя написала нотариално
заверена декларация, че няма и няма да има претенции към жилището. Ищцата
не се интересувала от имота, не го посещавала и не
се грижела за него. През
цялото време само ответницата владеела имота, като афиширала
анимуса си както спрямо всички останали, вкл. и спрямо ищците. Единствено тя заплащала следващите се данъци и такси, правила основни и
текущи ремонти по него. Именно, за да удостовери съществувалото
в продължение на десетки години фактическо положение - владението на имота от нейна страна, се снабдила с нотариален акт за неговата собственост. Предвид изложеното се иска да бъде отхвърлен
предявения иск изцяло, както и да й присъдят направените
разноски по делото.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От НА № 194, том
VI, дело № 2099/1992 г. на Нотариус П. Г. се установява,
че на 02.10.1992 г. С. Г. П. е дарил на сина
си П.
С. П. процесния
недвижим имот.
С НА № 48, том III, рег. № 2442, дело № 269/2019
г. на Нотариус И. Б., ответницата е призната за собственик по наследство и давностно
владение на същия имот.
От удостоверения за наследници № ГРАОН1-1513/13.12.2018
г. и № ГРАОН1-34/06.01.2020 г. от Община Хасково, се установява, че П. С. П. е починал на **.**.**** г. и ищците
са негови законни наследници, както и че С. Г. П. е починал на **.**.****
г., а ответницата като негова съпруга се явява една от наследниците му по
закон.
По делото са представени 8 бр.
приходни квитанции за заплащане на дължимите местни данъци и такси за процесния
имот за периода 2007 г. – 2017 г., като задължено лице е посочено П. С. П., а в част
от тях е дописано, че плащането е извършено от Ц.С.П..
Според представена клетвена
декларация от ищцата В.А.П. с нотариална заверка на подписа с
рег. №
1500/28.02.2006 г., същата е нямала и няма да има претенции за в бъдеще относно процесния
имот.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите В. В. П., В. Г. Г. /сочени и водени
от ищците/, А. З. К. и Р. Н. А. /сочени и водени от ответницата/ за
обстоятелства относно владеенето по процесния имот. Показанията им са записани
подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 10.08.2020 г. /л. 52
– л. 53 по делото/, поради
което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях. Единственият
безспорен извод, който може да се направи от тях, е, че от смъртта си през 2018
г. наследодателят на ищците е живял в процесния имот.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на активно субективно съединение искове с правно основание чл. 108 ЗС, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
За да
бъдат уважени
предявените ревандикационни претенции, е необходимо да бъдат налице
кумулативно трите предпоставки, посочени в горецитираната правна норма, а
именно: ищците да са собственици на описания в исковата молба имот,
последният да се намира във владение или държане на ответницата, и то без да
има основание за това.
По делото
няма спор, а и от събраните писмени доказателства - НА № 194, том
VI, дело № 2099/1992 г. на Нотариус П. Г. и удостоверение за наследници № ГРАОН1-1513/13.12.2018
г. от Община Хасково се установява, че наследодателят на ищците е придобил собствеността
върху процесния имот по силата на валидна правна сделка – договор за дарение от
02.10.1992 г., а след смъртта му те са станали негови съсобственици на основание наследствено
правоприемство, в качеството им на наследници на П. С. П., като с оглед правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН имат равни части.
На следващо място, не се спори, а
и от събраните гласни доказателства се установява, че към настоящия момент ответницата владее
целия имот.
Основният спорен
въпрос по делото е дали тя е придобила собствеността върху него въз основа на
давностно владение.
Когато страна се позовава на изтекла в нейна
полза придобивна давност, тя трябва да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху имота със съзнанието, че го
държи като свой в рамките на десет години,
когато не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС, както е и в случая. Освен това,
владението следва да е явно, спокойно, несъмнително, непрекъснато, а намерението
– да бъде демонстрирано пред всеки заинтересуван, вкл. и пред собственика на присвоения имот.
От показанията на всички
разпитани по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че до смъртта си
през 2018 г. наследодателят на ищците е живял в процесния имот, като след
сключването на граждански брак с баща му, там е заживяла и ответницата. Не се
установява, обаче през този период тя да е извършвала действия, които са
характерни единствено за индивидуален собственик и които установяват
безспорно външно афиширано намерение за своене
на имота. Такива
действия са предприети от нейна страна едва след като П. С. П. е починал. Заплащането на дължимите данъци за имота е действие, насочено към
общинската администрация, като няма
данни то да е станало известно на собствениците, поради което не би могло да демонстрира
завладяване, а и в случая само в 3 от 8-те бр. представени приходни
квитанции с посочено задължено лице П. С. П., е дописано, че плащането е
извършено от Ц.С.П.. По отношение на клетвената
декларация от В.А.П. с нотариална заверка на подписа
с рег. №
1500/28.02.2006 г. следва да се отбележи, че отказ от бъдещи права е недействителен.
При това положение и доколкото се
установява, че ответницата е започнала да извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване
на имота и манифестиращи пред ищците промяна в намерението й, изразяваща се в
своене на целия имот изключително за себе си от 2018 г., то към датата на подаване на
исковата молба – 08.01.2020
г. не е изтекъл предвиденият в
чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен период
от време за придобиването му по давност.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и че ищците
претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същите
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 2 391,54 лв. за внесена
държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на
Ц.С.П., ЕГН **********,***, че В.А.П.,
ЕГН ********** и С.П.П.,
ЕГН **********,*** и
със съдебен адрес:*** - адв. В.
З., са собственици /всеки
един от тях на по 1/2 ид. ч./ на следния
недвижим имот, а
именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.719.251.1.5 по КККР на гр. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК София, изменена със заповед №
18-10201/20.12.2016 г. на Нач. на СГКК Хасково, с адрес: гр. ***************,
намиращ се на етаж 2
в сграда с идентификатор № 77195.719.251.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 77195.719.251, с предназначение: жилище, брой
нива: 1, с площ по документ 110 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма;
под обекта № 77195.719.251.1.4 и над обекта -
няма, на
основание наследяване от П. С. П., починал на **.**.**** г., и осъжда Ц.С.П. да предаде на В.А.П. и С.П.П. владението върху описания недвижим имот.
ОСЪЖДА Ц.С.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.А.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:*** - адв. В. З., сумата от 2 391,54 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.