№ 11644
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110103609 по описа за 2025 година
Ищецът М. И. Х. твърди в исковата си молба, че работил при ответника „К..... “ ЕООД въз
основа на трудов договор от 31.05.2024 г., на длъжността „специалист тестване софтуер“. На
31.10.24 получил имейл от Б. Й. с прикачен файл, съдържащ предизвестие за прекратяване
на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, считано от 2.12.24 г. В проведена
след това електронна кореспонденция Й. уточнила, че е допусната грешка и основанието за
уволнение е по чл. 328, ал.1, т.6 КТ. На 1.11.24 г. е изпратен нов имейл с файл с предизвестие
за прекратяване на основание т.6 и уточнение, че предишният файл е грешен. След 2.12.24 г.
и изпращане по куриер е попълнена трудовата книжка с посочена дата на прекратяване
30.11.24 г. Счита уволнението за незаконосъобразно извършено. Излага, че изпълнението на
трудовия договор започнало на 3.6.24 г. с тримесечен изпитателен срок, през който не
получавал негативни оценки, като и след това получавал одобрения за работата си. След
това в край на м. октомври бил уведомен, че ще бъде съкратен поради намаляване обема на
работата, срещу което възразил, тъй като знаел за нови проекти на фирмата и вероятно
причината била, че поискал увеличение на заплатата и щял да ползва 20 дни отпуск след
раждането на детето му. След това бил уведомен за прекратяването поради промяна на
изискванията за заеманата длъжност и получил заповедта с неизвестен издател. Поддържа,
че при наличието на две изпратени предизвестия и заповед с различно основание,
определящо е първото предизвестие, тъй като с достигането до получателя настъпва
неговото действие. Второто предизвестие е връчено на хартиен носител без екземпляр за
него. И двете предизвестия са подписани от неизвестен автор и не е ясно имал ли е
правомощия за това. Аналогично и заповедта за уволнение – не е посочено кой е нейният
издател, както и какво е фактическото основание за уволнението. На ищеца не е връчена
нова длъжностна характеристика с изменените изисквания и той е в невъзможност да
1
разбере и да се защити, като удостовери, че отговаря на новите изисквания. Оспорва въобще
да са въвеждани нова изисквания, а ако са посочени, то са резултат от злоупотреба с право и
без обективна необходимост от въвеждането им. При подписването на трудовия договор
също не са били изискани документи за образование и квалификация, а сходни задачи е
изпълнявал при предишния си работодател, което е отразено в електронен портал за
атестации. Още преди прекратяване на трудовия договор с него, работодателят публикувал
нова обява за длъжността му, което сочи на недобросъвестното му поведение. Ето защо
ищецът моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени
и да му присъди обезщетение за период от 6 месеца, считано от 2.12.2024 г. до 2.06.2025 г.,
за оставането без работа, в размер на 50718.72 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните. Твърди, че
при сключването му ищецът е въвел в заблуждение работодателя, че отговаря на
изискуемите изисквания за длъжността за образование и опит, обещавайки, че ще представи
диплома за висше образование. В последствие представил единствено сертификат за
завършен курс, който не представлява диплома за бакалавърска или магистърска
образователна степен в областта на информационните технологии. Т.е. още при сключване
на трудовия договор ищецът не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността.
Независимо от това, работодателят може във всеки един момент да променя изискванията за
заемане на дадена длъжност и преценката за целесъобразност не подлежи на съдебен
контрол. Поддържа и че ищецът имал пропуски в работата, които ведно с липсата на
образование били причина за уволнението му. Предизвестията и заповедта са подписани от
надлежно упълномощено лице – Б. Й., съгласно заповед от 19.8.24 г. Поддържа и че
коригираното предизвестие, което е надлежно подписано и получено от ищеца, е породило
правни последици. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Не е спорно по делото, че въз основа на трудов договор от 31.05.2024 г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, по което ищецът заел длъжността „специалист
тестване софтуер“. В договора е уговорен тримесечен изпитателен срок в полза на
работодателя и е прието, че към датата на сключването му служителят има четири години
стаж на същата, сходна или със същия характер работа. Основната заплата е 8255 лв. с 0.6%
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за всяка година на
същата или сходна длъжност. Уговореното предизвестие е един месец.
Според връчената на ищеца при подписване на договора длъжностна характеристика,
образователното изискване за заемане на длъжността е бакалавърска или магистърска
степен в областта на информационните технологии, софтуерно инженерство или сходна
област.
2
На 31.10.24 г. ищецът получил имейл от Б. Й. с приложено предизвестие за прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ считано от 2.12.24 г.
Ищецът отговорил, че се е консултирал с адвокат и не може да има намаляване на работата и
да се пуска обява за позицията му. Същия ден получил нова имейл от Б. Й., че трудовият му
договор се прекратява на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. На 1.11.24 г. ищецът получил
имейл, че предизвестието е сгрешено и му е изпратено ново предизвестие за прекратяване на
трудовия договор с него на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, тъй като не притежава нужната
професионална квалификация и образование, считано от 2.12.24 г.
На 25.11.24 г. е издадена заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца на основание
чл. 328, ал.1, т.6 КТ считано от 2.12.24 г. Заповедта е получена от ищеца на 1.12.24 г. по ел.
поща.
В проведена на 29.11.24 г. /петък/ ел. кореспонденция с Б. Й., ищецът е уведомен, че това е
последният му работен ден и от понеделник /2.12/ вече не е на работа.
Б. Й., със заповед № 1/19.8.24 г., е упълномощена от управителя на ответното дружество да
подписва трудови договори и заповеди за прекратяването им.
От извършената в съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищеца се
установява, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на
30.11.24 г. няма вписано ново такова. Според приложеното към исковата молба копие на
трудова книжка, в периодите 19.1.2011 г.-01.09.2011 г., 18.1.21 г.-01.03.22 г., 21.3.22 г.-1.10.23
г. ищецът е изпълнявал длъжностите стандартизатор, тестер, специалист тестване софтуер.
Видно от представените от ответника фишове за заплати, основната заплата е определена на
8061.52 лв., а брутната с включени 2.4% ДТВ за ТСПО – на 8255 лв.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Шивачев и Кърлова, че комуникацията между служителите се осъществявала през
платформата Тиймс, а за управление на човешките ресурси – Дийл, като чрез последната се
изпращали различни документи и следяла заплатата от служителите. През тази система били
изисквани от служителите, включително от М., медицински свидетелства и дипломи за
завършено образование. Установява се и че ищецът не се справял с възложената му работа.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя, който като носител на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, следва да установи, че законосъобразно го е
упражнил.
Според разпоредбата на чл. 335, ал.1 КТ, трудовото правоотношение се прекратява писмено,
като съгласно ал.2, моментът на прекратяване с предизвестие е изтичането на срока му, при
неспазване на срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на
предизвестието, а при прекратяване без предизвестие – с получаване на писменото
изявление за прекратяване.
Според съществуващата практика, предизвестието за прекратяване на трудовия договор не
може да бъде изменено или оттеглено след като е достигнало до насрещната страна. В
Решение № 280/12.10.2015 г. по гр.д. № 1898/2015 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че нито
3
работникът, нито работодателят могат да оттеглят предизвестието за прекратяване на
трудовия договор, след като то е достигнало до адресата. Започнал ли е да тече срокът на
предизвестието, прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено до
изтичането му, но само със съгласието на двете страни. След като предизвестието е
получено, то обвързва страните и не може да бъде оттеглено. Основанието, посочено в
предизвестието, е определящо за законността на уволнението и всяка промяна след
получаването му от работника е недопустима. Следователно, работодателят е обвързан от
основанията, изложени в предизвестието, и не може да въвежда нови основания след
неговото връчване (Решение № 664/15.11.2010 г. по гр.д. № 192/2009 г. на ВКС, IV г.о.).
В случая от значение е първото получено от ищеца предизвестие за прекратяване на
трудовия договор с него на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Изпратеното второ предизвестие
е без правно значение, тъй като вече е започнал да тече срокът по първото предизвестие и
при липса на съгласие от ищеца, изменянето на второто е недопустимо.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ
намаляване обема на работата, представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, като
състоянието трябва да е обективно и да се отнася не към дейността на предприятието
изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез трудовата функция на ищеца или да се
е отразило на дейността, в която той е зает. В конкретния случай ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства за установяване законността на
уволнението на това основание и конкретно, че е налице намаляване обема на работата,
което да се е отразило на дейността, реализирана чрез трудовата функция на ищеца.
За пълнота следва да се има предвид, че не е налице и основанието по чл. 328, ал.1, т.6 КТ,
на което ответникът твърди, да е прекратил договора с ищеца. Правото на работодателя да
прекрати трудовия договор в тази хипотеза възниква при промяна в изискванията за
образование и/или професионална квалификация, които са необходими за изпълнение на
възложената работа, извършено след възникване на трудовото правоотношение. Съгласно ТР
№ 4/1.2.21 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ВКС, ОСГК, не е налице основанието по чл. 328, ал.1, т.6
КТ, ако при сключване на трудовия договор работникът/служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълнение на работата. В случая е налице тази хипотеза, тъй като ищецът изначално не е
отговарял на образователните изисквания за заемане на длъжността, но въпреки това
работодателят е сключил и приел изпълнението на трудовия договор с него, като е имал
достатъчно време да провери отговаря ли служителят на установените изисквания и да
прекрати договора в срока за изпитване и без да е нужно да се мотивира, което не е
предприел.
След като не се е реализирано основанието за прекратяване на трудовия договор, то
уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Основателен е и искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като след
прекратяване на трудовия договор ищецът не е започнал нова работа по трудов договор и е
4
претърпял вреди в размер на неполученото трудово възнаграждение. Съгласно чл. 228, ал.1
КТ, при изчисляване размера на обезщетението като база се използва брутното трудово
възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено. По силата на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение в
случаите на чл. 228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението
над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с
друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени
възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер наредбата определя тези, които се заплащат за придобит трудов стаж и
професионален опит. С оглед на посочената нормативна уредба и предвид уговореното
между страните, следва да се приеме, че основното възнаграждение е 8255 лв., а брутното
включва и ДТВ за ТСПО предвид признатите 4 години стаж на същата или сходна работа, за
които се дължи 2.6% допълнително възнаграждение. Или брутното трудово възнаграждение,
дължимо на ищеца, възлиза на 8453.12 лв. /неправилно във фишовете е посочен по-нисък
размер на основната заплата и уговореният й размер от 8255 лв. е достигнат с дължимото
допълнително възнаграждение/. При това положение дължимото обезщетение за 6 месеца
възлиза на претендираните 50718.72 лв. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът – за 2700 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Разходи за преводи не се дължат, тъй като документите, които касаят, не са
приети като доказателства по делото.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважените искове в размер на 2078.75 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иска на М. И. Х., ЕГН **********, от гр.
Ямбол, .............., срещу „К.....“ ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.
София, ......., с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на ищеца извършено с
предизвестие № 2 от 30.10.2024 г. и заповед № 5 от 25.11.2024 г.
ОСЪЖДА „К.....“ ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, .......,
ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Х., ЕГН **********, от гр. Ямбол, .............., на основание чл. 225,
ал.1 КТ, сумата от 50718.72 лв. обезщетение за оставането без работа за периода от 2.12.2024
г. до 2.06.2025 г., ведно със законната лихва считано от 21.01.2025 г. до изплащането й, и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2700.00 лв. разноски по делото.
5
ОСЪЖДА „К.....“ ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, .......,
да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважените искове в размер на 2078.75
лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение
по чл. 225 КТ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
18.06.2025 г.
Да се изпрати препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6