РЕШЕНИЕ
гр.
София, 18.4.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15
състав в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател: Галя Вълкова
при участието на секретаря Анелия Груева като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9186 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „И.Т.“ АД
срещу Р.С.К. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „И.Т.“ АД твърди, че
е сключил с ответника Р.С.К. договор за търговска продажба на селскостопанска
техника – зърнокомбайн марка Rostselmash, модел Acros 560-1, индивидуализиран в договора по вид и
технически характеристики. Продавачът се е задължил да прехвърли на купувача
правото на собственост върху вещта срещу продажна цена от 225000 лева без ДДС,
дължима от купувача както следва: 30000 лв. без ДДС в 5-дневен срок от подписване на договора, 20000 лв. без ДДС
до 15.09.2015 г. и 175000 лв. без ДДС до 30.05.2016 г. или след подаване на
проекта по чл. 4.1. ДФЗ от 2015 или 2016 г. Уговорено е запазване на
собствеността до заплащане на цената. Поради неплащането й в договорения срок
ищецът отправил до ответника нотариална покана, с която заявил разваляне на
договора на основание чл. 25 от договора. Поканата е получена от ищеца на
08.07.2019 г. Твърди се страните да са постигнали договореност при неизпълнение
на поето с договора задължение купувачът да дължи неустойка в размер на 70% от
продажната цена. По изложените съображения ищецът претендира осъждане на
ответника да му заплати сумата от 157500 лв. – неустойка на основание чл. 25,
ал. 1 от договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена, както и законна лихва върху сумата, считано от 11.07.2019 г.
до окончателното изплащане.
В отговор на исковата молба
ответникът не оспорва сключването на договора за продажба и получаването на
вещта. Посочва, че през втората половина на 2015 г. е заплатил 20000 лв. на
ищеца, като парите били предадени в брой на К.С.в присъствието на Б.Н.. На
21.03.2017 г. заплатил чрез банков превод по сметка на „А.С.“ АД - дружество,
свързано с ищеца, сумата от 49800 лв. Твърди ищецът да е издал фактура за
пълната цена на комбайна – 2279/28.12.2018 г. Прави възражение за нищожност
поради противоречие с добрите нрави и прекомерност на клаузата. Твърди
вземането да е погасено по давност. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявения иск, евентуално – да намали поради прекомерност претендираната сума.
В допълнителна искова молба
ищецът твърди, че вещта струва в пъти по-малко отколкото през 2015 г. и сочи,
че дори да бъде върната доброволно вещта, ищецът ще претърпи вреди. Оспорват се
и твърдяните плащания. Посочва, че А.Б.има
правоотношения по договор за търговска продажба на самостоятелно основание и
постъпване на плащане от нейно име, каквото не е извършвано, няма основание да
се отнесе към погасяване задълженията на ответника. Крайният срок за изпълнение
на задължението му е изтекъл на 30.05.2016 г. Изискуемостта на вземането за
неустойка е считано от получаване на изявлението за разваляне на договора –
08.07.2019 г.
В отговор на допълнителна
искова молба ответникът сочи, че ищецът не е собственик на вещта и не би могъл
да сключи договор за продажбата й. Твърди да не са настъпили основания за
разваляне на договора, тъй като не е изпълнил задължението си за регистрация на
зърнокомбайна. Поканата от 08.02.2019 г. не съдържа изявление за разваляне на
договора, а с изявлението от 27.06.2019 г. не е даден подходящ срок за
изпълнение. Ето защо същите не са породили твърдяните
правни последици.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца - адв. В., поддържа предявения
иск. Навежда доводи в писмени бележки. Претендират се разноски като е
представен и списък.
Процесуалният представител на ответника - адв. К., оспорва предявения иск. Представя съображения и в
писмени бележки. Претендират се разноски като е представен и списък.
Съдът, след като се запозна със становищата
на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че на 24.06.2015 г.
писмено е изразено съгласие, че “И.Т.” АД с посочено в договора качество продавач се задължава да прехвърли на Р.С.К.
ЗП (с посочено качество купувач)
правото на собственост върху селскостопанска техника, представляваща
ЗЪРНОКОМБАЙН, марка ROSTSELMASH, модел ACROS 560, двигател CUMMINS/QSC 6
цилиндров с работен обем 8300 куб.м. и видово определено оборудване (според
техническа спецификация към договора) за сумата 275000 лв. Договорено е, че
след извършване на авансовото плащане продавачът предава на купувача вещта в
търговската база на И.Т. - гр. Добрич като предава и придружаващите вещта
документи. Посочено е, че 30 000 лв. без ДДС следва да бъдат заплатени в
5-дневен срок след сключване на договора, 20 000 лв. без ДДС - до 15.09.2015 г.
и остатъка от 175 000 лв. без ДДС - до 30.05.2016 г. Посочено е, че продавачът се
задължава да прехвърли правото на собственост върху техниката на купувача след
получаване на пълната продажна цена и при изпълнение на останалите задължения
по договора. Съгласно чл. 25 ал. 1 от договора при неизпълнение на което и да е
от задълженията по договора продавачът има право да го развали едностранно след като е поканил купувача да изпълни
задължението си и той не е сторил това. В
този случай купувачът дължи неустойка на продавача в размер на 70 % от
продажната цена на техниката без това да ограничава правото на купувача да
търси пълния размер на претърпяната вреда.
По делото не се спори, че на 15.07.2015 г. в
Централния регистър на особените залози е вписан договор за продажба със
запазване на собствеността до изплащане на цената на ЗЪРНОКОМБАЙН, ROSTSELMASH,
ACROS 560, шаси/двигател ROACR5600(не се
чете)********** като е цитиран и процесният
договор.
Ответникът не оспорва, че е получил комбайн..
На 08.02.2019 г. на ответника е връчена
нотариална покана, изходяща от ищеца, с която се сочи, че договорената цена не
е изплатена в договорения срок и е даден срок от 10 дни за плащане. Посочено е,
че при неплащане техниката следва да бъде върната на основание чл. 24 ал. 1 от
договора (При забава на купувача за заплащане на която и да е от вноските съгласно
условията на настоящия договор, продавачът може да поиска незабавното връщане
на техниката от купувача заедно с всички принадлежности и придружаващи я
документи на място, посочено от продавача, и в нормално функционално състояние.
На 08.07.2019 г. е удостоверено отказ на Р.С.К.
да получи изявление за разваляне на договора.
В заповедно производство ищецът е потърсил
връщане на ЗЪРНОКОМБАЙН, марка ROSTSELMASH, модел ACROS 560 шаси/двигател
№ ROACR560098714/2240672, а от изходящ от него документ - покана, вх. №
27907/04.11.2019 г. по описа на ЧСИ Б.се налага извод, че така
индивидуализираният зърнокомбайн се държи от ответника.
Предявеният иск предполага да бъде установено
в процеса, че ищецът е изправна страна по договора, произтичащо от договор
задължение за ответника, което не е изпълнено, постигнато съгласие, че
неизпълнението ще повлече отговорност за обезвреда в
определен обем или при договорен механизъм за остойностяване на обезщетението.
Съгласно чл. 367 ал. 2 т. 5 ГПК ответникът
дължи да очертае възраженията си по спора в отговора по исковата молба.
Съгласно чл. 370 предл. трето ГПК
непротивопоставеното възражение е пречка това да бъде направено по-късно. Съдът
приема, че така установеното правило ангажира страните да очертаят предмета на
спора като въведат всички обстоятелства, от които извличат позицията си по
спора. Отнесено към ответника това ще рече - да конкретизира всички факти или
връзка между тях, които са противопоставими на
твърдяното в исковата молба право. В този срок възражението е ограничено до
довод, че ответникът е изправна страна по договора. Не се твърди ищецът да е
имал задължение, което да не е изпълнил. При тези обстоятелства не следва да
бъдат отчитани наведените едва с отговора по допълнителната искова молба
възражения за липса на право на собственост върху договорената вещ и отстъствие на регистрация, препятствало ползването на
вещта, обуславящо и противопоставеното възражение за неизпълнен договор.
Легитимирана да търси неустойка е само
изправната страна в договорно правоотношение. Това предполага точно изпълнение
на всички, произтичащи от правоотношенията задължения. При договорно очертаната
рамка на отношенията основно задължение за ищеца е да предаде вещ, отговаряща
на очертаните в договора белези. По делото това не се спори, а и това неизгодно
за ответника обстоятелство пряко произтича от изходящ от ответника документ. По
делото не се твърди да е възникнала нужда за ответника, ангажираща ищеца да
изпълни произтичащо от договора друго свое задължение.
Дори да се приеме, че противопоставените
възражения едва с отговора по допълнителната искова молба са надлежно
предявени, по същество те са неоснователни. Представеният по делото и безспорен
между страните договор сочи на такъв за продажба. Основно задължение на
продавача по този договор е да прехвърли правото на собственост. Договорът,
включително и с оглед очертаните с техническата спецификация белези сочи на
видово определена вещ. Според договора, който по силата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД
има силата на закон за страните, свързва задължението за прехвърляне на правото
на собственост с платената пълна цена на вещта, което ответникът не твърди.
След като това договорно условие не е настъпило, за ищеца не е възникнало
задължението да прехвърли правото на собственост. Това не изключва възможността
както продавачът да придобие собствеността (ако не я е притежавал), така и да
осигури и правните действия на трето на правоотношението лице, ако е
необходимо, за да настъпи обещания резултат - прехвърляне правото на собственост.
Ето защо без правно значение остава дали ищецът е собственик на процесната вещ и е бил такъв към 30.05.2016 г.
В допълнителната искова молба е въведено
твърдение за предоставен комбайн без регистрация, което било препятствало
ползването му. Договорът не съдържа предписание за подобно поведение. Когато
интересът не е обявен със самия договор, страната, която се нуждае от
съдействие следва да го поиска. В процеса нито се твърди, нито се установява
ответникът да е търсил съдействието на ищеца за регистрация на
селскостопанската техника. Липсва логично обяснение задържането на техниката
при пречка да бъде ползвана предвид поетите допълнителни задължения за
застраховането й, нейното съхранение и текущата й поддръжка, което пряко
произтича и от обстоятелството, че и според договора вещта принадлежи другиму.
Ето защо дори и да бъдат отчетени противопоставените възражения настоящият
състав приема, че ищецът е изправна страна по договора.
В случая страните изрично са свързали
договорно скрепен размер на обезщетение с неизпълнение на задължения, дало
основание за едностранно разваляне на договора. Следователно, налице е клауза
за компенсаторна неустойка. Страните са в правото си да регламентират свободно
рамките на отношението помежду си като дължат да зачетат утвърдените от закона
принципни положения.
Изрично предвидената възможност неустойка да
бъде договаряна изключва противоречие със закона. Освен това, този порок
предполага реално съществуваща забрана или пък нормативно утвърдено правило,
отстояващи реални интереси. Очертаната в допълнителната искова молба опасност -
купувачът да предплати вещта, а да не получи правото на собственост е
хипотетична. Понеже описаната ситуация е имагинерна тя не поражда конфликт,
който да лишава неустоечната клауза от възможност да
осигури реализацията на реален интерес за кредитора.
Освен с изрично очертано императивно правило
страните по договор дължат да съобразят и добрите нрави. Проявна
форма на този регулаторен механизъм е и справедливостта в разменните отношения.
Този принцип бива нарушен, ако настъпи разместване на блага без да е налице
зачетена от правния ред причина. Нормата на чл. 92 ЗЗД допуска изправната по
договора страна да получи предварително договорено възнаграждение дори и вреда
да не е претърпяна. Следователно, еквивалентността между размера на неустойката
и действителната вреда не е необходимо условие. Както е посочено и в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави биват нарушени ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Следователно, клаузата за неустойка обвързва валидно
страните, ако съчетава очертаните присъщи за това вземане функции. Естеството
на вещта - селскостопанска техника, предпоставя
амортизация. С разваляне на договора всяка страна по него дължи да върне на
другата полученото, което ще рече, че кредиторът би получил обезценена вещ. От
друга страна пазарът на селскостопанска техника е сравнително ограничен. След
като при разваляне на договора продавачът не може да получи обещаната му цена,
това също е разумно предполагана вреда при сключване на договора. Макар и да
има право да получи обратно вещта нейната реализация на последващ
момент е под въпрос. Определеният размер в случая е по-нисък от договорената
цена, което логично може да бъде свързано с отчитане на обезщетителната
функция на неустойката при възникнала възможност за последващо
разпореждане с подлежащата на връщане вещ. Дори да се приеме, че размерът
превишава значително този на предполагаемите вреди в ТР № 1/2009 г. изрично е
утвърдено разбирането, че дори прекомерността
на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Поради тази причина и нормата на чл. 92 ал. 2 ЗЗД третира значителното превишение на неустойката с
реалните вреди като основание за редуциране на нейния размер. По изложените
съображения съдът приема, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите
нрави.
След
като неустоечната клауза е действителна, налице са
предпоставките за изследва очертаното в нея поведение, обуславящо и неустоечната отговорност. С нормата на чл. 87 ал. 1 ЗЗД е
регламентирано потестативното право да бъде наложено
едностранно прекратяване на правната връзка, а нормата на петата алинея
очертава неговите граници - разваляне на договора не се допуска, ако
неизпълнение не е съществено. Както е имал повод да посочи Върховният съд така
регламентираният институт утвърждава в българското право принципа на реално
изпълнение на договорите. По делото не се установява твърдяните
от ответника плащания да са надлежно осъществени. По делото са налице данни, че
за ищеца на 06.07.2015 г. по процесния договор е
получена сума в размер от 30 000 лв. (срв. стр. 84 от
делото). Обстоятелството, че комбайнът е предаден също потвърждава така
полученото плащане. Обстоятелството, че платено в брой не отговаря на
договорения начин на изпълнение е без значение, ако предложеното е прието.
Кредиторът е в правото си да прецени дали начинът на изпълнение удовлетворява
договорно установеното изискване, но и дължи незабавно да уведоми насрещната
страна, ако констатира несъответствие. Вещото лице съдебно-счетоводна
експертиза установява данни суми в общ размер от 30000 лв. да са били върнати
на ответника съответно на 23.08.2016 г. и на 16.04.2018 г. Обстоятелството, че
суми в такъв размер са дадени, а в рамките на проучването на случая и свързани
от служители на ответника с процесния договор
позволяват еднозначен извод, че сумите се получени от ищеца. Отстоянието във времето между плащането и връщането
изключва възможността за извод, че предложеното изпълнение не е било прието.,
но това обстоятелство не е годно да лиши от значение предходно приетото
изпълнение. При тези съображения съдът приема, че ответникът е изпълнил
надлежно задължението си да заплати авансовата сума.
Не
се установява обаче да са заплатени останалите договорени вноски. Дори да бъде
разгледано противопоставеното едва с отговора възражение за неизпълнен договор,
то не е годно да обоснове отказ за изпълнение - не се установява възникнало
задължение за ищеца от същото правно отношение, което и да се намира в такава
връзка с паричното, че да го лишава от оправдание.
Не се установяват и твърдяните
плащания. Според критерия на чл. 87 ал. 5 ЗЗД както бе посочено вече единствено
несъщественото неизпълнение ангажира кредитора да изчака длъжника. Заплатената
сума е 1/9 част от договорената цена. Макар и да се установяват и други парични
потоци недоказано остана твърдението, че тези суми касаят процесния
договор. Освен това, дори хипотетично да се приеме, че всички суми са относими към процесния договор,
те формират по-малко от ⅖ от цената. Следователно, липсващото изпълнение на паричните задължения касае значителна част от задължението, определящо и неизпълнението като
съществено по смисъла на чл. 87 ал. 5 ЗЗД. Ето защо за ищеца е възникнало
правото да прекрати едностранно правната връзка.
В случая е спазен и предвидения от закона
ред. Принципът на реално изпълнение ангажира кредитора да осигури възможност за
длъжника да изпълни. Тази възможност е осигурена с поканата, връчена на
ответника на 08.02.2019 г.. Изричното свързване на връщането на вещта с
клаузата на чл. 24 от договора осуетява възможността за извод, че нотариалната
покана съдържа и изявление за развалянето му.
Изявлението за разваляне на договора обаче
еднозначно е заявено с покана, връчена на ответника при отказ на 08.07.2019 г.
Нежеланието на адресата да удостовери получаването на адресирана до него пратка
е без правно значение. Меродавно е не знанието за съдържанието на изявлението,
а обективната възможност да бъде получено.
При
все, че законът овластява съда да редуцира размера на
неустойката, ако той е прекомерен с оглед на претърпените вреди, основа за тази редукция се явяват доказаните в
процеса действителни вреди. Ответникът, който като земеделски производител не е
търговец по смисъла на Търговския закон (чл. 2 т. 1 ТЗ), съответно е в правото
си да се позове на чл. 92 ал. 2 ЗЗД. , по делото не се твърди ищецът да е в
състояние да реализира върнатата му вещ и не е оспорено твърдението на ищеца в
допълнителната му искова молба, че цената на вещта би била в пъти по-ниска. При
тези обстоятелства неоснователно е възражението за прекомерност на неустойката.
От изложените съображения следва извод, че
договорът е развален, считано от 08.07.2019 г. Понеже неустойката е
компенсаторна (а не мораторна) едва това
обстоятелство води до възникване на вземането. Искът е предявен на 11.07.2019
г., а това лишава от основание противопоставеното възражение за давност.
След като ищецът установи обстоятелствата, от
които произтича твърдяното в процеса негово право, а противопоставените от
ответника възражения не го изключват, предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ
размер 11950 лв. Претендираната сума от 14 лв. -
платена такса за заверен препис от протокол не произтича от поведението на
ответника, а от субективната преценка на ищеца, съответно на процесуалния му
представител и може да бъде разумно обяснена единствено с възприета организация
за участие в процеса. Понеже този разход не произтича от неоснователно
оспорвано право, няма основание да бъде възлагана в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на “И.Т.” АД, ЕИК*********с адрес по делото: гр. София,
ж..к. “*********”, *********сумата от 157500 лв. - неустойка по чл. 25 от
договор за търговска продажба на селскостопанска техника №
SOR_2001479/РП_ИТ/24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 11950,00 лв.
- разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Съдия: