Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
съдия
Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа
гр. д. 3 160/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „П.“ АД да заплати:
1. общо
282 188,33 лева на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) обезщетение за ползването на недвижими имоти за периода 12.03.2015
г.-27.03.2018 г., плюс законната лихва от 12.03.2020 г. до окончателното
изплащане, от която сума:
1.1.
на М.П.М. - 38 270,49 лева;
1.2. на
Е.Б. – 25 513,66 лева;
1.3. на
А.А.Б. – 25 513,66 лева;
1.4. на
М.М.Б. – 25 513,66 лева;
1.5. на
Ф.А.С.Е. – 114 812,07 лева;
1.6. на
Е. (Е.) П. – 1 216,31 лева;
1.7. на
А. Р.В. – 1 872,39 лева;
1.8. на
М. Д.В. – 1 872,39 лева;
1.9. на
А.П.М. – 3 744,78 лева;
1.10.
на А.М.Б. – 7 489,57 лева;
1.11.
на Д.Ч. – 18 184,67 лева;
1.12.
на Ф.Ф. – 9 095,33 лева;
1.13.
на Д. Л.Е.Ф. – 9 095,33 лева. Недвижимите
имоти са: поземлен имот с идентификатор 68134.1380.2168, и сгради с
идентификатори: а) тъкачница - 68134.1380.2168.1 и 68134.1380.2168.29; б)
ремонтно-монтажен цех-РМЦ - 68134.1380.2168.27; в) охрана на труда и складове -
68134.1380.2168.28; г) цех за гравиране - 68134.1380.2168.26; д) цех за
щамповане - 68134.1380.2168.8; е) апретурен цех - 68134.1380.2168.10; ж)
административна сграда – Дирекция - 68134.1380.2168.25; з) административна
сграда - 68134.1380.2168. 23. Искът е предявен като частичен за 469 796,40
евро (918 841,89 лева), което е 80% от общото обезщетение, което ищците твърдят,
че им се дължи.
2. солидарно
на ищците, описани в т. 1 – 11 413,44 лева адвокатско възнаграждение с ДДС
и 10 166,71 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
по делото.
[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „П.“ АД да заплати разликата над уважения размер от общо 282 188,33
лева до претендирания размер от 918 841,89 лева
(469 796,40 евро), като също ОТХВЪРЛЯ
следните искове:
1. на М.П.М. за
разликата над 38 270,49 лева до предявения размер от 48 565,09 евро;
1.2. на
Е.Б. за разликата над 25 513,66 лева до предявения размер от
40 712,86 евро;
1.3. на
А.А.Б. за разликата над 25 513,66 лева до
предявения размер от 32 376,74 евро;
1.4. на
М.М.Б. за разликата над 25 513,66 лева до
предявения размер от 32 376,74 евро;
1.5. на
Ф.А.С.Е. за разликата над 114 812,07 лева до предявения размер от
154 881,33 евро;
1.6. на
Е. (Е.) П. за разликата над 1 216,31 лева до предявения размер от
1 950,75 евро;
1.7. на
А. Р.В. за разликата над 1 872,39 лева до предявения размер от
3 003,01 евро;
1.8. на
М. Д.В. за разликата над 1 872,39 лева до предявения размер от
3 003,01 евро;
1.9. на
А.П.М. за разликата над 3 744,78 лева до предявения размер от
6 006,02 евро;
1.10.
на А.М.Б. за разликата над 7 489,57 лева до предявения размер от
12 012,06 евро;
1.11.
на Д.Ч. за разликата над 18 184,67 лева до предявения размер от
22 952,42 евро;
1.12.
на Ф.Ф. за разликата над 9 095,33 лева до
предявения размер от 11 479,99 евро;
1.13. на Д. Л.Е.Ф. за
разликата над 9 095,33 лева до предявения размер от 11 479,99 евро;
1.14. на „Ф.Р. Е. ООД
изцяло.
[3] ОСЪЖДА М.П.М., Е.Б., А.А.Б., М.М.Б., Ф.А.С.Е., Е. (Е.) П., А. Р.В., М. Д.В., А.П.М., А.М.Б., Д.Ч., Ф.Ф., Д. Л.Е.Ф., „Ф.Р. Е.“ ООД да
заплатят на „П.“ АД 861,33 лева разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
[4] М.П.М.,
Е.Б., А.А.Б., М.М.Б., Ф.А.С.Е.,
Е. (Е.) П., А. Р.В., М. Д.В., А.П.М., А.М.Б., Д.Ч., Ф.Ф., Д. Л.Е.Ф., „Ф.Р. Е.“ ООД са
със съдебен адрес – адвокат Е.Т.,***. „П.“ АД е с адрес ***.
[5]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му. Ако някоя от страните подаде въззивна жалба срещу решението,
с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
държавна такса по сметка на САС от 2 % от обжалваемия интерес. При неизпълнение
съдът ще върне въззивната жалба.
[6]
Решението е постановено при участието на „8-МИ МАРТ“ АД, като трето
лице-помагач на страната на ответника „П.“ АД.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[7] В искова молба от
12.03.2020 г. М.П.М., Е.Б., А.А.Б., М.М.Б., Ф.А.С.Е., Е. (Е.) П., А. Р.В.,
М. Д.В., А.П.М., А.М.Б., Д.Ч., Ф.Ф., Д. Л.Е.Ф., „Ф.Р. Е.“ ООД (Ф.)
са заявили, че са собственици на идеални части от осем сгради. Те се намират в
поземлен имот от 22 400,00 кв. метра, находящ се в кв. 16 по плана на гр.
София, местността „НПЗ-Военна рампа-запад“. Имотът попада в парцели I, VII,
VIII и IX.
[8] Ищците физически лица
твърдят, че са придобили собствеността на тези сгради по реституция и
наследяване, като правото им на собственост е било установено със съдебно
решение, което е влязло в сила на 19.06.2018 г. Ф.е придобила собствеността
чрез правни сделки, сключени след влизането в сила на съдебното решение за
установяване правото на собственост на ищците физически лица.
[9] „О.М.“ АД (О.М.)
притежава 41,70% от тези сгради. На 27.06.2007 г. О.М. и ответникът „П.“ АД
(ПРОБИВ) са сключили договор за наем. С него О.М. е отдал под наем на ПРОБИВ
осемте сгради, съсобствени между ищците и О.М.. ПРОБИВ не е заплащал наемна
цена на ищците, въпреки че е ползвал сградите. Така ПРОБИВ се е обогатил за
сметка на ищците.
[10] ПРОБИВ не е заплащал
и обезщетение на ищците. Затова ищците молят съда да осъди ПРОБИВ да им заплати
следните суми:
1. на М.П.М.
48 565,09 евро;
2. на Е.Б. 40 712,86
евро;
3. на А.А.Б. 32 376,74 евро;
4. на М.М.Б. 32 376,74 евро;
5. на Ф.А.С.Е.
154 818,33 евро;
6. на Е. (Е.) П.
1 950,75 евро;
7. на А. Р.В.
3 003,01 евро;
8. на М. Д.В.
3 003,01 евро;
9. на А.П.М.
6 006,02 евро;
10. на А.М.Б.
12 012,06 евро;
11. на Д.Ч.
22 952,42 евро;
12. на Ф.Ф. 11 479,99 евро;
13. на Д. Л.Е.Ф.
11 479,99 евро;
14. на Ф.88 996,39
евро. Всеки един от ищците предявява иска си като частичен – за 80% от обезщетението,
което му се дължи (исковата молба, том I, л. 2-19; молбата,
том I, л. 433).
2. По писмения отговор на ответника
[11] Ответникът
ПРОБИВ е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1. към момента на
сключване на договора за наем, съдебното решение, с което е било установено
правото на собственост на ищците, не е било влязло в сила. Затова ПРОБИВ не би
могъл да знае, че ищците са собственици на идеални части от сградите;
2. О.М. притежава
най-голям дял от съсобствеността и би могъл самостоятелно да отдава под наем;
3. ПРОБИВ ползва имота на
правно основание – договора за наем с О.М.;
4. ПРОБИВ не се е
обогатил за сметка на ищците, тъй като заплаща наем на О.М.;
5. ПРОБИВ не е ползвал
реално всички сгради, , а само част от тях, понеже някои сгради са били в лошо
състояние;
6. търсеното обезщетение
е завишено;
7. ПРОБИВ е направил
разноски за подобрения и за запазване на сградите, които иска да му бъдат
прихванати от обезщетението, което евентуално дължи на ищците;
8. правото на иск на
ищците е погасено по давност. Затова ПРОБИВ моли съда да отхвърли предявените
искове (писмения отговор, том I, л. 220-230).
3. Насрещни твърдения на ищците
[12] Ищците са
оспорили възраженията на ПРОБИВ. Те са заявили, че
1.
още
през 2002 г. е била вписана исковата молба, по която е било постановено
съдебното решението, установило правото на собственост на ищците, и ПРОБИВ е
знаел, че ищците са съсобственици на сградите;
2.
договорът
за наем е непротивопоставим на ищците, тъй като той не е бил сключен с тяхното
съгласие;
3.
ПРОБИВ
е ползвал всички сгради, понеже това е било вписано в договора за наем;
4.
макар
ПРОБИВ да е заплащал наемна цена на О.М., той не е заплащал такава на ищците и
така се е обогатил;
5.
ПРОБИВ
не е направил разходи за подобрения и запазване на наетите сгради, а дори да е
направил такива, те са били за нормалното им използване;
6.
евентуалното
вземане, което ПРОБИВ има за подобрения, е било погасено с прихващане,
извършено между него и О.М.;
7.
правото
на иск не е погасено по давност, тъй като давностният срок е не тригодишен, а
петгодишен. Затова ищците молят съда да уважи исковете им (становището, том I, л.
446-451).
4. По отговора на третото лице - помагач
О.М.
[13]
О.М. е заявил, че:
1.
от момента на сключване на договора за наем през 2007 г. до 2018 г. имотът,
собствеността върху който е реституирана на ищците, е бил част от други,
по-големи имоти. От тези по-големи имоти О.М. е имал повече от половината от
собствеността. Затова договорът за наем, сключен с ПРОБИВ, е обвързвал ищците и
те са нямали право на обезщетение за лишаване от ползването, а единствено на припадащата
им се част от наема;
2. е
канил ищците да ползват имотите, но те не са желаели това;
3.
ПРОБИВ не ползва всички имоти, съсобствени с ищците, а само част от тях;
4.
ПРОБИВ не се е обогатил за сметка на ищците;
5.
търсеното обезщетение е прекомерно;
6.
след въвеждането на ищците във владение наемателите са заплащали само част от
наема, съответстващ на идеалните части, собственост на О.М.. Ищците са били
поканени да получават своята част от наема, но те са отказали;
7.
ищците са предявили искове срещу пренаематели и
претендират от тях обезщетение, като по този начин търсят едно и също от
няколко лица, което е недопустимо;
8.
възражението за прихващане на ПРОБИВ е основателно, понеже ПРОБИВ е направил
разходи за подобрения на имотите и за запазването им;
9. правото
на иск е погасено по давност (отговора, том I, л. 21-30).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[14] На 15.04.2002 г. физически лица са подали искова молба
срещу О.М. за установяване спрямо О.М., че ищците са били съсобственици на
недвижими имоти и осъждането на О.М. да им предаде владението на техните
идеални части от имотите. По нея е било образувано гр. д. 15 284/2002 г.
на СРС. Част от ищците по настоящото дело са били ищци по гр. д.
15 284/2002 г., а друга част от ищците по настоящото дело са
правоприемници на ищци по гр. д. 15 284/2002 г. (исковата молба, том I, л. 489-490).
[15] Имотите,
предмет на гр. д. 15 284/2002 г. на СРС, са били поземлен имот с площ от
22 400,00 кв. м., находящ се в кв. 16 по плана на гр. София, местността
"НПЗ-Военна рампа-запад" и находящите се в него сгради: 1. тъкачница,
2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ; 3. охрана на труда и складове; 4. цех за
гравиране; 5. цех за щамповане; 6. апретурен цех; 7. административна сграда –
Дирекция; 8. административна сграда (исковата молба, том I, л. 489-490;
решението на СГС и схемата към него, том I, л. 21-27).
[16]
През май 2007 г. ПРОБИВ и О.М. са водели преговори за сключване на договор за
наем. ПРОБИВ е поискал информация, дали е имало тежести върху имотите, предмет
на бъдещия договор за наем, на което О.М. е отговорил, че такива не е имало
(писмата, том I, л. 131-132).
[17] На
30.05.2007 г. О.М. е отдал под наем на ПРОБИВ свой имот, който се е намирал в
гр. София, бул. „********и се състоял от 10 000,00 кв. м. производствена и
складова площ. Първоначално договорът е бил за 10 години, а след това е бил удължен
за още 10 години, т. е. до 30.05.2027 г. (договора и анекса, том I, л. 97-100).
[18] На
01.06.2007 г. О.М. е предал на ПРОБИВ имота, предмет на договора за наем. По-точно
О.М. е предал: тъкачен цех; ремонтна работилница; гравьорен
цех, етаж 1 – 225 кв. м.; част от апретурен цех – 740 кв. м.; част от
административна сграда, етаж 1 – 220 кв. м. (протокола, том I, л. 101-гръб).
[19] На
01.08.2007 г. О.М. и ПРОБИВ са сключили анекс към договора за наем. С него те
са се съгласили, че ПРОБИВ ще ползва допълнителни помещения и площи. Те са били:
сграда „Багрилен цех-ширилни печат; сграда „Апретурен
цех“ – рото, перални; сграда „Битов комбинат“; сграда
„Здравна служба“; сграда „Склад готова продукция“. Страните са уговорили още,
че О.М. е щял да предоставя и допълнителни помещения и площи, а реално
ползваната площ е щяла да се определя от страните с подписване на протокол
(анекса, том I, л. 101).
[20] На
19.06.2018 г. е влязло в сила решение на СГС по гр. д. 2 056/2010 г.,
чийто предмет е бил обжалването на решението на СРС по гр. д. 15 284/2002
г. (делото, описано в пар. 14 по-горе). С решението си СГС е признал спрямо О.М.,
че определени ищци по делото са били собственици на основание чл. 2, ал. 1 и
чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ на недвижимите имоти, описани в пар. 1 по-горе (исковата
молба, том I, л. 489-490; решението на СГС и схемата към него, том I, л. 21-27).
[21] Ищците,
които СГС е признал за собственици на имотите, са били:
- Ф.Б. с 19,162% идеални части;
- К. Б. с 19,162 % идеални части;
- Д.Д. с 0,608 % идеални части;
- С.Д. с 0,608 % идеални части;
- Е. (Е.) П., А.П., В.П. и В.П., общо четиримата с 0,608 % идеални
части;
- М. Л.Б. с 1,250 % идеални части;
- А.М.Б. с 1,250 % идеални части;
- Л.П.с 3,035 % идеални части;
- В.П.с 3,036 % идеални части;
- А.Б. с 1/2 от 9,581 % идеални части;
- Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.И.Б. общо с 1/2 от 9,581 % идеални части (решението
на СГС, том I, л. 21-27). Следователно тези физически лица, италиански
граждани, са били съсобственици на 58,3% от имотите, а останалите 41,7% са били
собственост на О.М..
[22] Междувременно
обаче, още преди постановяването от СГС на решението, някои от съсобствениците,
признати за такива с решението, са били вече починали. Това са били: първо, на
18.01.2017 г. е била починала К. Б.. Неин наследник по закон е бил А. У.Ф.Ф., който е станал собственик на нейните 19,162 % идеални
части от имотите (клетвената декларация, том I, л. 62-64). Той също е починал, като
е оставил за свой единствен наследник ищцата Ф.А.С.Е. (завещанието и протокола
за приемане на наследство, том I, л. 433-440).
[23] Второ,
на 03.08.2016 г. е била починала Л.П., която е била собственик на 3,035 %
идеални части от имотите. Неин наследник по закон е била Д.Ч. (решението на
СГС, том I, л. 21-27; съдебно удостоверение или публичен акт, том I, л. 78-82).
[24] Трето,
на 07.03.2016 г. е бил починал Ф.Б., който е оставил за свои наследници М.П.М.,
Е.Б., А.А.Б. и М.М.Б.. Те
са станали собственици на идеални части от поземления имот и сградите при
следните квоти: М. П. М. – на 6,3873 % идеални части;
А.А.Б. – на 4,2582 % идеални части; М.М.Б. – на 4,2582 % идеални части; Е.Б. – на 4,2582 % идеални части (удостоверението за исторически фамилни
данни, л. 28-29; завещанието, л. 30-33 и нотариалния акт, том I, л. 34-37).
[25] Четвърто,
на 31.08.2014 г. е била починала В.П.ти. Нейни наследници по закон са били двамата ѝ сина - Ф.Ф.
и Г.Л.(Д.Л.) Е.Ф. (хронологично удостоверение
от регистъра на населението, том I, л. 83-84).
[26] Пето,
на 15.12.2013 г. е била починала М. Л.Б.. Нейни наследници по закон са били Д.Е.В.
(съпруг) и А.П.М. (син) (акт за ноторни факти, том I, л. 74-77). Д.Е.В. е
починал на 27.10.2015 г., а негови наследници по закон са били дъщеря му А.М.Р.В.
и синът му М.Д.В. (акт за ноторни факти, том I, л.
74-77).
[27] Шесто,
на 30.09.2011 г. е бил починал В.П.. Той е оставил за свои наследници по закон
синовете си - Е. (Е.) П., А.П., В.П. (акт за ноторни
факти, том I, л. 70-73).
[28] Не
се спори, че към 27.03.2018 г. ищците физически лица са имали следните идеални
части от съсобствеността:
1. М.П.М.
6,3873%;
2. Е.Б.
4,2582%;
3. А.А.Б. 4,2582%;
4. М.М.Б. 4,2582%;
5. Ф.А.С.Е.
19,162%;
6. Е. (Е.)
П. 0,203%;
7. А. Р.В.
0,3125%;
8. М. Д.В.
0,3125%;
9. А.П.М.
0,625%;
10. А.М.Б.
1,25%;
11. Д.Ч.
3,035%;
12. Ф.Ф. 1,518%;
13. Д. Л.Е.Ф. 1,518% (изявленията
на страните, протокола от съдебно заседание на 24.03.2023 г., том II, л. 360).
[29] Следователно
към 27.03.2018 г. ищците физически лица са били собственици на 47,0969% идеални
части от процесните имоти, като на останалите идеални части до 58,3% са били
собственост на други физически лица, които са били италиански граждани, но от
тях няма предявени искове. Не се спори, че към 27.03.2018 г. Ф.не е притежавал
собственост от процесните имоти.
[30]
През 2018 г. поземленият имот е бил нанесен в кадастралната карта като имот с
идентификатор 68134.1380.2168, а сградите са получили следните идентификатори:
1. тъкачница - 68134.1380.2168.1 и 68134.1380.2168.29, 2. ремонтно-монтажен
цех-РМЦ - 68134.1380.2168.27; 3. охрана на труда и складове -
68134.1380.2168.28; 4. цех за гравиране - 68134.1380.2168.26; 5. цех за
щамповане - 68134.1380.2168.8; 6. апретурен цех - 68134.1380.2168.10; 7.
административна сграда - дирекция - 68134.1380.2168.25; 8. административна
сграда - 68134.1380.2168. 23 (нотариалните актове, том I, л. 34-45, л. 58-61,
л. 65-69; 85-89; уведомлението и скицата, том II, л. 56-58;
съдебно-техническата експертиза, том II, л. 452-458).
[31] Не
се спори, че ПРОБИВ не е ползвал лично имотите, които О.М. му е отдал под наем,
а ги е преотдавал под наем на трети лица (молбата, том
II, л. 199-200; вж. и анексите с „В.“ ООД и „В. Д.“ ООД, том II, л. 206-207;
заключението на вещото лице, том II, л. 443-445). От
12.03.2015 г. до 27.03.2018 г. ПРОБИВ е получил 599 165,39 лева от преотдаването под наем на помещения в процесните сгради на
бул. „Рожен“ (заключението на вещото
лице, том II, л. 433-434. Вещото лице е установило това въз основа на проверка
на счетоводството на ПРОБИВ, което е било редовно водено). От тези
599 165,39 лева ПРОБИВ е дължал на ищците физически лица 47,0969% или
282 188,33 лева (599 165,39х47,0969%). Не се спори, че ПРОБИВ не е
заплащал на ищците физически лица 282 188,33 лева.
[32] Полагащата
се част на всеки от ищците от наема, получен от ПРОБИВ за периода 12.03.2015
г.-27.03.2018 г., и съобразена с идеалните им части в съсобствеността, е:
1. на М.П.М.
- 38 270,49 лева (599 165,39х0,063873);
2. на Е.Б.
– 25 513,66 лева (599 165,39х0,042582);
3. на А.А.Б. – 25 513,66 лева (599 165,39х0,042582);
4. на М.М.Б. – 25 513,66 лева (599 165,39х0,042582);
5. на Ф.А.С.Е.
– 114 812,07 лева (599 165,39х0,19162);
6. на Е.
(Е.) П. – 1 216,31 лева (599 165,39х0,00203);
7. на А.
Р.В. – 1 872,39 лева (599 165,39х0,003125);
8. на М.
Д.В. – 1 872,39 лева (599 165,39х0,003125);
9. на А.П.М.
– 3 744,78 лева (599 165,39х0,00625);
10. на А.М.Б.
– 7 489,57 лева (599 165,39х0,0125);
11. на Д.Ч.
– 18 184,67 лева (599 165,39х0,03035);
12. на Ф.Ф. – 9 095,33 лева (599 165,39х0,01518);
13. на Д.
Л.Е.Ф. – 9 095,33 лева (599 165,39х0,01518).
[33] На
19.12.2018 г. Е.Б. е дарил на Ф.0,1% от притежаваните от него 4,2582% идеални
части от поземления имот и осемте сгради в него (нотариалния акт, л. 38-41, том
I). На 20.03.2019 г. Е.Б. е закупил 6,071% идеални части от имотите: 3,035%
идеални части от Д.Ч.; 1,518% идеални части от Д. Л.Е.Ф.; 1,518% идеални части
от Ф.Ф. (нотариалния акт, том I, л. 42-45).
[34] На
20.03.2019 г. Е.А.Б., Д.Р.Б., Н.М.Б. и А.-М. И.Б. са продали на Ф.своите общо 4,791
% от идеалните части от имотите, които са придобили по наследство от Ф.Б.
(решението на СГС, том I, л. 21-27; нотариалния акт, том I, л. 85-89). На 22.05.2019
г. М.П.М., Е.Б., А.А.Б. и М. М.Б. са внесли в
капитала на Ф.19,062 % идеални части, които са притежавали от процесните имоти (удостоверението,
том I, л.
52-57 и от служебна справка по партидата на дружеството - <https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********>
).
[35] На
31.07.2019 г. Ф.е закупил още 23,9525% идеални части от имотите - 19,162 %
идеални части от А. У.Ф.Ф. и 4,7905 % идеални части
от А.Ф.М.Б. (нотариалния акт, том I, л. 65-69). На 04.12.2019 г. Е.Б. е
прехвърлил на Ф.още 6,071% идеални части от имотите (нотариалния акт, том I, л.
58-61). Не се спори по квотите на ищците в съсобствеността.
[36] На 16.05.2019 г. е било проведено общо събрание на
съсобствениците на имотите на бул. „Рожен“. Присъствали са лично или чрез представител:
Ф., М.П.М., А.А.Б., Е.Б., М.М.Б.,
А. У.Ф.Ф., А.Ф.Б.. Те всички са притежавали повече от
50 % идеални части от имотите. На общото събрание е било решено да се
предприемат действия за изваждане на наемателите от имотите и те да не се
отдават по наем, освен ако наемателите не са били одобрени от управителя на Ф.(протокола
от събранието, том I, л. 130-137). О.М. е заявил, че не е съгласен с решенията
на общото събрание (уведомлението, том I, л. 138-141) На 30.05.2019 г. ищците
са били въведени във владение на процесните имоти (протокол, том II, л. 204-205).
[37] От
01.06.2019 г. ПРОБИВ е ползвал по-малка част от помещенията в сградите „Тъкачен
цех“ и „Апретурен цех“. Той е продължил да ползва и помещения в сградите „Гравьорен цех“ и Ремонтно-монтажен цех (протоколите, том II,
л. 179-197; заключението на вещото лице Р.С., том II, л. 431-434).
[38]
След 01.06.2019 г. ПРОБИВ е заплащал на О.М. 41,7 % от дължимия наем за
ползването на тъкачния и за апретурния цех (анексите, том II, л. 99). След
01.06.2019 г. пренаемателите на ПРОБИВ също са
заплащали на ПРОБИВ 41,7 % от дължимия наем. Те са се задължили към ПРОБИВ да заплащат останалите 58,3 % на италианските
съсобственици (анексите, том II, л. 99 и л. 206-207). Не се спори, че ищците не
са получавали суми от ПРОБИВ или от неговите пренаематели
за ползването на техните идеални части от имотите.
[39]
ПРОБИВ е правил ремонти в сградите (показанията на свидетелката П.А., том II, л.
384-385; заключението на вещото лице Р.С., том II, л. 439-443; заключението и
показанията на вещото лице Ю.П., том II, л. 364 и л. 377-гръб). За тези
ремонти, както и за поддръжка и за охрана на сградите ПРОБИВ е направил разходи
за 274 938,90 лв. без включен ДДС за периода 02.08.2017 г.-02.03.2020 г.
(заключението на вещото лице Р.С., л. 439-443, том II).
[40] От
направените от ПРОБИВ разходи за ремонти, 35 564,33 лева са били за
извършени строително-монтажни дейности в процесните сгради (заключението на
вещото лице Ю.П., л. 364, том II и показанията му в съдебно заседание, л.
377-гръб, том II; заключението на вещото лице Р.С., л. 439-443, том II). По-голямата
част от тези разходи са били за ремонт на покриви на сградите (показанията на
вещото лице, л. 380, том II).
[41] Задължението
на О.М. към ПРОБИВ за заплащането на разходи за имотите, направените от ПРОБИВ,
е било погасено с прехвърлянето на имоти от О.М. на ПРОБИВ. Съдът приема това,
защото съдът е бил задължил ПРОБИВ да представи документи, намиращи се у него,
чрез които биха могли да се установят описаните обстоятелства, като е уведомил
ПРОБИВ, че при неизпълнение ще приеме неизгодни за него факти (определенията, том
I, л. 457, 584 и том II, л. 255-гръб и л. 321-гръб). ПРОБИВ не е представил
документите. Затова съдът приема, че задължението на О.М. към ПРОБИВ за
заплащането на разходи за имотите, направени от ПРОБИВ, е било погасено с
прехвърлянето на имоти от О.М. на ПРОБИВ.
[42]
Ищците са направили разноски за:
1.
обезпечителното производство, предмет на ч. гр. д. 1 850/2020 г. на СГС: 40,00
лева държавна такса за обезпечаване на бъдещи искове (том II, л. 509); 4,00
лева такса за превод (том II, л. 509-гръб); 15,00 лева държавна такса за
вписване на възбрана в имотен регистър (том II, л. 510); 4,00 лева комисионна
такса за превод (том II, л. 510-гръб); 7,00 лева държавна такса за издаване на
незаверен препис от вписаната обезпечителна заповед (том II, л. 511); 66,00
лева такси за образуване на изпълнителното дело и налагане на запори в
изпълнение на обезпечителната заповед (том II, л. 512-513); 4,00 лева банкова
такса за превод (л. 512-гръб, том II); 17 982,30 лева адвокатско възнаграждение
(том II, л. 523-524);
2. производството по ч. гр. д. 881/2020 г. на САС по обжалване на
определението на СГС по ч. гр. д. 1 850/2020 г. за частично допускане на
обезпечение на бъдещи искове: 15,00 лева държавна такса за обжалване на определението
(том II, л. 514); 4,00 лева банкова такса за превода (том II, л. 514-гръб);
3.
обжалване на определението за прекратяване на исковото производство: 270,00
лева държавни такси (том II, л. 515-516); 8,00 лева банкови такси (том II, л.
515-516);
4. настоящото
производство: 37 968,16 лева за държавна такса (том II, л. 517); 2,50 лева за пощенска
такса за изпращане на становище по делото (том II, л. 518); 1 080,00 лева за депозит
за вещи лица (том II, л. 519-520); 77 308,37 лева за адвокатско възнаграждение
(том II, л. 527-538.
[43] Липсват доказателства по кое дело са били заплатени
разходите, за които са представени фактура 15 609/04.09.2020 г. (том II, л. 525) и извлечение от сметка от 19.10.2020 г. (том II, л. 526). Затова съдът приема, че тези разходи не са били направени по
настоящото дело или частните дела, свързани с него.
[44] ПРОБИВ
е направил 1 160,00 лева разноски за вещи лица (том II, л. 12-13, л. 257-258,
л. 499 и л. 562). О.М. е заплатил 150,00 лева за вещи лица (том II, л. 255) и 26 985,30
лева на адвокат (том II, л. 541-542).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[45]
Ищците са предявили искове по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
1.
По иска по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД
[46] Съдът приема, че
искът е по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД поради следното: когато съсобствена вещ е
отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не
притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици, които не са се съгласили с него (решения
на ВКС 314-2012-III Г. О. по гр. д. № 1548/2010 г.; 179-2015-IV Г. О. по гр. д. № 3104/2014 г.). В този случай наемателят отговоря
спрямо тези съсобственици по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на тях е непротивопоставимо
основанието на наемателя – договорът за наем (решение 179-2015-IV Г. О. по гр. д. №
3104/2014 г.). Това е така, дори, когато наемателят заплаща наем на
наемодателя-съсобственик, защото, който плаща лошо - в случая само на един от
съсобствениците, но не и на останалите - плаща два пъти (за подобно разрешение
вж. решение на ВКС 156-2018-III Г. О. по гр. д. № 1 223/2018 г.).
1.1. По предпоставките за уважаването на иска
[47] Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са:
1. ПРОБИВ да се е обогатил за сметка на ищците;
2. ПРОБИВ да не е върнал на ищците това, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
[48] Съдът установи, че ищците физически лица са били съсобственици на
процесните недвижими имоти заедно с О.М.
и трети физически лица, които са италиански граждани през периода 12.03.2015
г.-27.03.2018 г. (пар. 21-29
по-горе). Съдът установи също, че О.М. е бил отдал на ПРОБИВ под наем части от
имотите, който пък в периода 12.03.2015 г.-27.03.2018 г. ги е преотдавал под наем на трети лица. За това са били сключени договори за наем между О.М. и
ПРОБИВ и между ПРОБИВ и третите лица. О.М. не е притежавал повече от половината
от тези имоти. Затова договорите за наем не са били противопоставими на ищците
физически лица. Ето защо техните части от имотите са били ползвани без
основание, а ищците са обеднели, защото не са получавали наем за тях, който им
се е дължал.
[49] През периода 12.03.2015 г.-27.03.2018 г. за сметка на
ищците се е обогатил ПРОБИВ, който не само е ползвал имотите без да заплаща
наем на ищците, но е и преотдавал под наем имотите и
е получавал целия наем, включително и частта, която е съответствала на дела на
ищците в собствеността от 47,0969%. Така в отношенията между ищците физически
лица и ПРОБИВ е налице както обедняване, така и обогатяване, което е без
основание. Затова за периода 12.03.2015 г.-27.03.2018 г. исковете са основателни
за общо 282 188,33 лева (599 165,39х47,0969%) и съдът осъжда ПРОБИВ да заплати тази сума на ищците
физически лица.
[50] Съдът приема, че 282 188,33 лева е обезщетението,
защото това е получил ПРОБИВ от третите лица негови наематели като наем за
47,0969% от съсобствеността, които са притежавали ищците физически лица, а то пък
е повече от това, което вещите лица П. и Ц. са приели като пазарен наем за този
период. Обезщетението не следва да е в размер на пазарния наем, защото от една
страна ПРОБИВ се е обогатил не с пазарния наем, а с това, което реално е
получил като наем. От друга страна липсват както твърдения, така и
доказателства за евентуални такива твърдения, че ПРОБИВ е получил по-висок наем
от пазарния поради негови особени отношения с наемателите или пък поради
по-добрите му умения да преговаря. Затова съдът приема, че ПРОБИВ се е обогатил
с това, което реално е получил вместо останалите ищците физически лица, а
именно 282 188,33 лева.
[51] Индивидуалното обезщетение на всеки ищец, съответстващо
на идеалните му част от съсобствеността, е:
1. на М.П.М.
- 38 270,49 лева (599 165,39х0,063873);
2. на Е.Б.
– 25 513,66 лева (599 165,39х0,042582);
3. на А.А.Б. – 25 513,66 лева (599 165,39х0,042582);
4. на М.М.Б. – 25 513,66 лева (599 165,39х0,042582);
5. на Ф.А.С.Е.
– 114 812,07 лева (599 165,39х0,19162);
6. на Е.
(Е.) П. – 1 216,31 лева (599 165,39х0,00203);
7. на А.
Р.В. – 1 872,39 лева (599 165,39х0,003125);
8. на М.
Д.В. – 1 872,39 лева (599 165,39х0,003125);
9. на А.П.М.
– 3 744,78 лева (599 165,39х0,00625);
10. на А.М.Б.
– 7 489,57 лева (599 165,39х0,0125);
11. на Д.Ч.
– 18 184,67 лева (599 165,39х0,03035);
12. на Ф.Ф. – 9 095,33 лева (599 165,39х0,01518);
13. на Д.
Л.Е.Ф. – 9 095,33 лева (599 165,39х0,01518).
[52] Обезщетението за неоснователно обогатяване е дължимо в
лева, а не както е поискано в евро. Обезщетение в евро би било дължимо, ако то
се търси за неизпълнение на договор, по който плащането е било уговорено в евро.
Случаят не е такъв. Затова съдът присъжда обезщетението в лева.
[53] По отношение на втория период 16.05.2019 г.-12.03.2020
г., тези, които са се обогатили, са третите лица, на които ПРОБИВ е преотдал под наем имотите, и, които фактически са ги ползвали.
Тези трети лица са заплащали на ПРОБИВ само част от наемната цена, която
съответства на дела в собствеността на О.М. от 41,7%, а са ползвали целите
имоти. Ето защо не ПРОБИВ се е обогатил, а третите лица наематели. След като
ПРОБИВ не се е обогатил през този период, липсва предпоставка за уважаването на
исковете за периода 16.05.2019 г.-12.03.2020 г. и съдът ги отхвърля.
2.
По възраженията на ПРОБИВ
2.1.
По възражението за прихващане
[54] ПРОБИВ е заявил, че е направил разноски за процесните
имоти, свързани с подобрението и запазването им, и е поискал ищците да му
заплатят припадащата им се част от тези разноски. Съдът прие, че вземането на
ПРОБИВ за подобрения е погасено от О.М. (пар. 41
по-горе). Затова възражението на ПРОБИВ е неоснователно.
2.2. По възражението за изтекла погасителна давност
[55] Вземането за неоснователно обогатяване се погасява с
изтичането на петгодишна давност (арг. от чл. 110 ЗЗД и ППВС № 1 от 28.05.1979
г.). Искът е бил предявен на 12.03.2020 г., а обезщетение се търси за периода след
12.03.2015 г. Затова вземането не е погасено по давност, а възражението е неоснователно.
2.3. По възражението, че О.М. е
притежавал повече от половината от имотите и е имал право да ги отдава под наем
[56] Това възражение е основано на твърдението, че до обособяването
на процесните имоти в самостоятелен поземлен имот по кадастралната карта, те са
били част от друг, по-голям имот, от който О.М. е имал повече от половината. Възражението
е неоснователно.
[57] Съдът приема, че възражението е неоснователно, защото: когато
границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за
собственост, липсата на техническо отразяване на границите на реституирания
имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта,
не прави имота негоден обект на правото на собственост. Това не го прави и
негоден предмет на иск за защита на вещни права. Такъв имот съществува като
самостоятелен обект на правото на собственост и собствеността върху него се
възстановява по силата на закона, а не с нанасянето му в кадастралната карта (ТР
на ОСГК на ВКС № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г.).
[58] В настоящия случай, макар към момента на реституцията
процесният имот да не е бил отразен в кадастралната карта като самостоятелен
имот, неговите граници са били известни. Ето защо още към момента на
реституцията процесният поземлен имот е бил самостоятелен такъв, макар и това
да не е било отразено в кадастралната карта. Също толкова съществено, ако
процесният имот не е съществувал като самостоятелен, СГС в решението си по гр.
д. 2 056/2010 г. не би приел, че
ищците са съсобственици точно на процесния имот. Следователно възражението на ПРОБИВ
е неоснователно.
3.
По разноските
[59] Ищците търсят разноски. Съдът не
приема, че се дължат на ищците разноските по ч. гр. д. 881/2020 г. на САС,
защото след служебна проверка съдът установи, че резултатът от делото е бил
отрицателен за ищците. Останалите разноски, които ищците са направили, са за
39 478,66 лева. Те са заплатили и: 17 982,30 лева адвокатско
възнаграждение по ч. гр. д. 1 850/2020 г. на СГС, чийто предмет е бил
молба за допускане на обезпечение на настоящия иск; 77 308,37 лева
адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
[60] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава
исковете на ищците физически лица за 282 188,33 лева при първоначален предявен
размер от всички искове от 1 095 774,57 лева[1].
Затова съдът осъжда ПРОБИВ да заплати на ищците физически лица 10 166,71
лева разноски по делото (39 478,66х282 188,33/1 095 774,57).
[61] ПРОБИВ е възразил, че търсеното от
ищците адвокатско възнаграждение е прекомерно. Съдът установи, че по
обезпечителното производство ищците са заплатили 17 982,30 лева с ДДС на
адвокат, а 12 487,75 лева е било минималното адвокатско възнаграждение,
определено по Наредбата, действала към март 2020 г., когато е била подадена
исковата молба (1 095 774,57/2-100 000,00х0,02+3 530,00). С
ДДС минималното адвокатско възнаграждение е било 14 985,30 лева или
заплатеното адвокатско възнаграждение е било с 20% повече от минималното
дължимо.
[62] Съдът установи, че по исковото
производство ищците са заплатили 77 308,37 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение при минимално дължимо към март 2020 г. 29 334,59 лева с ДДС
с отчетени 12 проведени открити съдебни заседания
(1 095 774,57-100 000,00х,0,02+3 530,00+10х100,00х1,2).
Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение е с 263,54% по-високо от
минимално дължимото. Предвид фактическата и правна сложност на делото, която не
е голяма, съдът приема, че са прекомерни адвокатските възнаграждения както за обезпечителното,
така и за исковото производство и ги намаля до минималния им размер, който общо
е 44 319,89 лева с ДДС.
[63] Съдът уважава исковете на ищците физически
лица за 282 188,33 лева при първоначален предявен размер на всички искове
от 1 095 774,57 лева. Затова съдът осъжда ПРОБИВ да заплати на ищците
физически лица 11 413,44 лева адвокатско възнаграждение с ДДС
(44 319,89х282 188,33/1 095 774,57).
[64] ПРОБИВ също търси разноски. Той е
направил такива за 1 160,00 лева.
[65] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът
отхвърля исковете за 813 641,24 лева при първоначален предявен размер от 1
095 774,57 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ПРОБИВ 861,33 лева
разноски по делото (1 160,00х282 188,33/1 095 774,57).
[66] Третите лица няма право на разноски
(чл. 78, ал. 10 от ГПК). Затова О.М. няма право на разноски и съдът не му
присъжда такива.
Съдия:
[1] Впоследствие
част от първоначалните ищци са оттеглили исковете си и съдът е прекратил
производството спрямо тях (определението, том II, л. 456-462).