№ 3891
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503589 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12660 от 18.07.2023 г. поправено с Решение № 1012/18.01.2024 г.
постановени по гр.д. № 10975/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в са отхвърлени като
неоснователни предявените от Д. А. Т., ЕГН **********, и адрес гр. София ,ж.к.
******* срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „*******, искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 7 ЗМВР за заплащане на сумата от 2466,96 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение
на длъжността „Зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София и „Началник на
Затвора в гр. София“, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното
време за съответната смяна, както и времето за извършване на проверки на основание
чл.330,ал.1,т.3 ППЗИНЗС за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д. А.
Т. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че при
постановяване на решението си съдът не е съобразил събраните доказателства, че за
исковия период ищецът е заемал ръководна административна длъжност на ненормиран
работен ден с работно време от 08.30 часа до 17.00 часа, 8 часа дневно и 40 часа
седмично. Според събраните доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ е
1
установено, че положения от ищеца извънреден труд не е бил компенсиран и заплатен,
поради което исковете следва да бъдат уважени. При постановяване на решението
съдът не е съобразил констатациите на експерта по ССчЕ и не е мотивирал в
решението си причината, поради която не кредитира същата. Отправя искане за отмяна
на решението като неправилно и уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В
подадена молба от 23.05.2024 г. изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и моли за потвърждаване на постановеното от първата инстанция
решение.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед изложените доводи, че постановеното решение е неправилно, съдът
намира следното:
Производството е образувано по предявени от Д. А. Т. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието осъдителни искове
по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 2466.96 лева, представляваща възнаграждение за положен труд извън
нормативно определеното работно време за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата
молба - 02.03.2022 г. до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че за периода от 06.12.2000 г. до 23.08.2021 г. е бил държавен
служител, като е заемал различни длъжности в затвора в гр. София и прилежащи му
поделения. От 01.11.2017 г. до 10.09.2018 г. заемал длъжността „Началник на сектор“ в
ЗООТ „Казичене“, от 10.09.2018 г. до 06.04.2020 г. заемал длъжността „Заместник
началник по режимната и надзорно-охранителна дейност“ в затвора гр. София, от
2
06.04.2020 г. до 23.08.2021 г. заемал длъжността „Началник на затвора гр. София“.
Твърди, че статутът му като служител е регламентиран в ЗИНЗС, ППЗИНС и ЗМвР.
Сочи, че съгласно чл. 16а ППЗИНЗС, нормалната продължителност на работното му
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Излага, че
съгласно чл. 307, ал.2 ППЗИНЗС началникът на затвора, началникът на поправителния
дом, заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителна дейност,
началникът на затворническото общежитие извършват инструктаж на наряда не по-
малко от веднъж месечно. Сочи, че началникът на затвора, заместник-началникът по
режимна и надзорно, началникът на затворническото общежитие на основание чл. 330,
т.3 и т.4 от ППЗИНЗС извършват проверки на постовата и конвойна служба най-малко
веднъж месечно. Поддържа, че съгласно длъжностните характеристики на заеманите
от него длъжности за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г., е бил длъжен да
провежда инструктажи на наряда, както и да извършва системни проверки, като
твърди, че за посочения период е извършвал по поне една проверка на месец и най-
малко по три инструктажа. Излага, че инструктажите е следвало да бъдат извършени 15
минути преди началото на установеното работно време, което изисквало ищецът да се
яви на работа около 60 минути преди началото на установеното за него работно време
от 08:30 часа. Твърди, че описаното, не е било отчетено от работодателя му, респ. не
му е било заплатено възнаграждение, нито бил компенсиран с допълнителен отпуск
съгласно ЗМВР. При тези твърдения, моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че за периода
когато ищецът е заемал длъжността „заместник-началник на затвора“ негови
задължения са били да ръководи цялостната режимна и надзорно-охранителна дейност,
а като „началник“ да ръководи цялостната дейност в затвора. Твърди, че задължението
за провеждане на инструктаж е вменено на ищеца с длъжностната му характеристика.
Оспорва времето за инструктажа да не е признато за работно време. Излага, че времето
на приемане и сдаване на дежурство, както и на инструктаж, представляват работно
време и следва да се включва и заплаща към т.нар. „отработено време“. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
За да постанови атакуваното решение, съдът е приел, че ищецът не е успял да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период, през който
е заемал длъжността „зам.началник на затвор“ в затвора в гр. София и Началник на
затвора в гр. София същият е изпълнявал задължението си да провежда инструктаж на
наряда. Освен това е приел, че ищецът в качеството си на Началник на затвора - гр.
София е извършвал проверки на ЗО Кремиковци и ЗО Казичене в почивни дни, като е
посочена стойност на изработения извънреден труд. Въпреки това, съдът е счел, че не
3
следва да присъжда възнаграждение за тези извършени проверки, доколкото на
Началника на Затвора съгласно чл. 15 ЗИНЗС и чл.330,ал.2 ППЗИНЗС задължението по
извършване на проверки е нормативно установено, като възможността за това не е
ограничена от време, честота и обхват, поради което за нея не се следва да се заплаща
възнаграждение за положен извънреден труд. Последното и поради това, че по делото
не са представени доказателства, че такива заповеди за проверки са издавани на ищеца.
С оглед това, съдът е приел, че дори и да са били извършвани проверки от страна на
ищеца, доколкото не са били спазени изискванията за отчитането на положения
извънреден труд, то, не се дължи възнаграждение за това.
Решението е неправилно в една част.
В производството не е спорно и се установява от представените пред първата
инстанция доказателства, че между страните, че през процесния период е
съществувало валидно служебно правоотношение, въз основа на което ищецът е
заемал длъжността „Заместник началник по режимната и надзорно-охранителна
дейност“ в затвора гр. София за периода от 10.09.2018 г. до 06.04.2020 г. и длъжността
„Началник на затвора гр. София“ за периода от 06.04.2020 г. до 23.08.2021 г.
Като писмени доказателства пред първата инстанция са приети: Заповед № Л-
107/26.04.2018 г относно организацията и разпределението на работното време и
почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих ,дейностите
за които се установява режим на полагане на дежурство и време на разположение ,
изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в затвора гр.
София,ЗО „Кремиковци” ,ЗО „Казичене” ,МЦ ,СБАЛЛС и ТП на ДП „ФЗД” - София;
Заповед № Л-243/29.08.2019 г относно организацията и разпределението на работното
време и почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих
,дейностите за които се установява режим на полагане на дежурство и време на
разположение, изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в
затвора гр. София,ЗО „Кремиковци” ,ЗО „Казичене” ,МЦ ,СБАЛЛС и ТП на ДП „ФЗД”
- София; Заповед № Л-413/30.11.2020 г относно организацията и разпределението на
работното време и почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за
отдих ,дейностите за които се установява режим на полагане на дежурство и време на
разположение , изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в
затвора гр. София I-ва категория,,ЗО „Кремиковци I -ва категория” ,ЗО „Казичене II
категория” ,МЦ към Затвора в гр. София I-ва категория , СБАЛЛС към Затвора гр.
София I-ва категория и ТП на ДП „ФЗД” - София; Заповед № Л-10/08.01.2021 г
относно организацията и разпределението на работното време и
почивките,продължителността на нарядите ,времето за хранене и за отдих ,дейностите
за които се установява режим на полагане на дежурство и време на разположение ,
изготвяне и утвърждаване на графици и отчитане на работното време в затвора гр.
София I-ва категория,,ЗО „Кремиковци I -ва категория” ,ЗО „Казичене II категория”
4
,МЦ към Затвора в гр. София I- ва категория , СБАЛЛС към Затвора гр. София I-ва
категория и ТП на ДП „ФЗД” - София.
Пред първата инстанция са представени и справка за положен и изплатен
извънреден труд от ищеца, фишове за изплатено възнаграждение, книги за отразяване
на проверки от ръководството на Затвора - София - ГД „ИН“, кадрова справка на
ищеца.
Установява се, че длъжностите, които е заемал ищеца попадат в обхвата на
държавни служители с ненормиран работен ден, като съгласно чл. 307,ал. 2 от
ППЗИНЗС ’’Началника на затвора, поправителния дом, заместник началника по
режимна и надзорно-охранителна дейност, началника на ЗО и началникът на
областната и на районната служба „ИН” лично извършват инструктажа на наряда не
по-малко от веднъж месечно”, а съгласно чл. 330 т.3 от ППЗИНЗС „ началника на
затвора и заместник началника по режимната и надзорно -охранителната дейност
,както и началникът на областната и и районна служба „ИН” най-малко един път в
месеца”.
Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, чийто констатации настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че при формирането
на възнаграждението за периода 01.03.2019 г до 04.2020 г. до момента в който
ищеца встъпва в длъжност „Началник на затвор I-ва категория”, времето на
извършване на проверки е включено в работното време и ищеца е извършвал
проверки на база на Заповеди за полагане на труд извън установеното работно
време и за този период на него са му изплатени извънреден труд 64 часа и
възнаграждение за него в размер на 902,10 лв., подробно посочени по периоди в
к.14 на Приложение № 1 към ССчЕ, както и часовете положени извън
установеното работно време са формирали компенсация за отпуска в размер на 24
часа, като ищеца е ползвал такава на 02.10-03.10.2019 г и 14.10.2020 г.
Съответно, според ССчЕ, за периода 13.04.2020 г до 29.05.2021 г. за
извършените проверки извън редовното работно време няма издадени заповеди за
полагане на извънреден труд, подлежащ на плащане като извънреден труд и като
компенсации за отпуск и няма протоколи за извънреден труд и такъв за този
период не е начисляван на ищеца. За този период възнаграждението е формирано
на база на норматива работно време за съответния месец.
Инструктажа за периода 01.03.2019 г до 06.04.2020 г. не е отчитан като
работно време и не е отразяван в протоколите за извънреден труд, като след
встъпване в длъжност „Началник на затвор I-ва категория”, считано от 06.04.2020
г след проверка в ежедневните ведомости на НОС, експертизата не констатира
извършване на инструктаж от ищеца.
За процесния период експертизата е отразила в Таблица № 1 към ССчЕ дните
5
на инструктаж, в които е присъствал ищеца, както и при продължителност 15
минути по чл. 307 от ППЗИНЗС ищеца е положил труд извън установеното
работно време, което не е отчетено в Протоколите за извънреден труд и не е
изплатено възнаграждение или предоставена компенсация, като същото формира
извънреден труд за плащане в размер на 14,24 лв. и извънреден труд с
компенсация в размер на 14,75 часа, което поради прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца , изчислено като дължим отпуск в размер на 14,75 часа,
формира брутно възнаграждение в размер на 324.38 лв.
Експертизата е предоставила на съда вариант и с изчисление на инструктажа,
така както е предявен от ищеца в размер на 1 час от 7,30 до 8,30 часа, когато
започва работния му ден и е посочил изчисленията в Таблица № 2 към ССчЕ,
като предоставя на съда избор на вариант. При този вариант часовете с
възнаграждение за извънреден труд са в размер на 62,52 лв. и извънреден труд в
размер на 59 часа за компенсиране . Поради прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца , изчислено като дължим отпуск в размер на 59 часа /
7,375 дни /, формира брутно възнаграждение в размер на 1297,51 лв. , /при база
април 2021 г .
Според експерта, при така направените изчисления съгласно визираното в
заповедите време за инструктаж и при предявена претенция от ищеца /1час за
инструктаж/, експертизата предоставя на съда избор на вариант.
След 01.04.2020 г. съгласно извършената проверка от експертизата по
ежедневните ведомости на НОС няма вписване на ищеца, че е провеждал или
присъствал на инструктаж.
За периода 01.03.2019 г до 29.05.2021 г. са извършени проверки подробно
описани по дати в Приложение № 2 към ССчЕ, като за част от тях има издадени
заповеди, а за периода 06.2019 до 21.01.2020 г. липсват издадените заповеди, както
и същите не са приложени по делото, но съществуват такива, тъй като има и
издаден протокол за формиран извънреден труд от 9 часа и същия е заплатен през
12.2019 г. в размер на 121,42 лв.
Според ССчЕ, остават неплатени часове извънреден труд положен в почивни
и празнични дни в размер на 5,5 часа за плащане,формиран извънреден труд и
възнаграждение за него в размер на 115,84 лв. и 7,5 часа формиран извънреден
труд за компенсиране с отпуск от извършените проверки на НОС, съгласно
приложените Заповеди и Протоколи за отчитане на извънредния труд и от
направената проверка по книгата за отразяване на проверки от ръководството на
Затвора – София и ГД „ИН”, които биха формирали обезщетение за неизползван
отпуск в размер на 164,94 лв.
С оглед така посочено, според ССчЕ, обезщетението като неизползван платен
6
отпуск от формирания извънреден труд за инструктаж при 1 час за извършените в
работни дни инструктажи в размер на 59 часа за компенсиране с отпуск ,изчислен
при база месец април 2021 г би било в размер на 1297,51 лв. и 7,5 часа
неизползван платен отпуск от извършени проверки на НОС при 1 час
продължителност на проверките , изчислен при база месец април 2021 г би било в
размер на 164,94 лв., като общо за формирания извънреден труд за отпуск общо в
размер на 66,50 общо от проверки и инструктаж в работни дни би формирало
обезщетение за неизползван отпуск в размер на 1462,45 лв. / 3694,60 БТВ април 2021
г :168 часа = 21,99 лв на час х 66,5 часа = 1462,45 лв /
Чрез констатациите на представената допълнителна ССчЕ експерта предлага
вариант на изчисление на проверки на инструктажа в З0 „Казичене /Таблица №1/ и
З0 „Кремиковци /Таблица № 2/, където при спазване на нормата на 307 ,ал.
2 от ППЗИНЗС и чл. 330, т.3 ППЗИНЗС, което му е вменено съгласно длъжностна
характеристика и при липса на данни за неизпълнение на това задължение при
проверка на инструктажа 1 път месечно за периода 04.2020 г до 04.06.2021 г, което
формира 21 часа извънреден труд за компенсиране с отпуск при 30 „Казичене” и 21
часа извънреден труд за компенсиране с отпуск 30 „Кремиковци”, което прави общо 42
часа за компенсиране с отпуск ,неотчетено време за положен труд извън нормативно
установеното и формирано възнаграждение за него в размер на 923,65 лв / 3694,60
бруто април 2021 г: 168 часа = 21,99 лв. на час х 42 часа = 923,65 лв. /
В ССчЕ се сочи, че в ежедневните ведомости липсва подпис на ищеца ,както в 30
„Казичене” , така и в 30 „Кремиковци” ,като в 30 „Кремиковци „ на мястото на провел
инструктаж ,съгласно ежедневните ведомости за периода 04.2020 г до 04.06.2021 г
въобще липсва подпис на длъжностното лице извършило инструктажа, а на
ежедневните ведомости от 30 „Казичене”, също има ежедневни ведомости без подпис
на провел инструктажа, поради което експертизата предоставя на съда избора на
вариант.
Чрез събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Димитър Руменов Стайков се установява, че от ищеца е бил
извършван инструктаж сутрин, в периода от осем, осем и половина часа с
периодичност два - три пъти месечно. Освен това ищеца е извършвал и проверки на
наряда, в периода в който е работил там. Проверките били извършвани и по време на
наряда и в извънработно време. При тях, според свидетеля, се минава се през всички
постове, проверява се службата и на колегите, и на командира на отделението, и
дежурния. Свидетелят сочи, че при проверките се проверява снаряжение на
униформените, изправността на техниката на постовете, проверяват се книгите, как се
води документацията. Около час - час и половина, може и два часа да отнеме
проверката.
7
При така установеното, съдът намира че претенциите на ищеца са основателни в
една част. Съображения:
Предпоставките за полагане на извънреден труд са посочени в разпоредбите
на чл. 143 и чл. 144 КТ, като полагането на извънреден труд поначало е забранено /чл.
143, ал. 2 КТ/ и е допустимо само в случаите, императивно изброени в чл. 144 КТ и той
се полага по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето
му, както и извън установеното работно време на работника или служителя.
Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с
всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на специализирани
експертизи и др.
Извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено
от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на
овластеното лице. Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез
което се възлага работа в повече от установеното работно време. При втората хипотеза,
от страна на работника и по негова инициатива се полага работа в повече от
установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на работодателя
или овластеното лице. В този случай законът е придал на мълчанието на работодателя
значението на съгласие с действията на работника. За полагането на извънреден труд
се издава заповед на работодателя, която следва да бъде съобщена на работника или
разпореждането следва да бъде направено устно, но винаги следва да се доведе до
знанието на работника. Извънредният труд се отчита в специална книга по смисъла на
чл. 149 КТ, като от неизпълнението на това задължение работодателят не може да
черпи права. Определеното в правилника за вътрешния трудов ред работно време и
заповед за стриктно спазване на работното време също следва да бъдат доведени до
знанието на работника, като се има предвид, че страните по трудовото правоотношение
още със сключването на трудовия договор са определили продължителността на
работния ден по смисъла на Глава VII, Раздел I от КТ. Знанието на работодателя за
полаган извънреден труд не се предполага. Всички посочени съображения следва да се
имат предвид в контекста на допустимостта на извънредния труд по изключение - чл.
144, вр. чл. 143, ал. 2 КТ.
Нормата на чл. 149 от КТ задължава работодателят да води специална книга за
отчитане на извънредния труд, но от неизпълнението на това свое задължение, той не
може да черпи права. Писмената заповед за командироване следва да съдържа
началната дата и продължителност на командировката или специализацията в
календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни /чл. 5
от НСКСЧ /. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период.
Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на
работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
8
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено
работно време - до 1 час над намаленото им работно време /чл. 142, ал. 4 КТ/. Когато
нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден
труд. При сумарно определеното работно време също следва да се осигуряват
задължителните междинни и седмични почивки. Работникът има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа /чл.
152 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа /чл. 153, ал. 2 КТ/. Следователно, когато нормата
работно време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време, е
превишена ще бъде налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се
явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на
работа през тези дни. - Решение № 759 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2009 г.,
IV г. о., ГК
В случая с оглед спецификите на заеманата от ищеца длъжност са приложими
правилата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР сочеща, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд.
Според приложимата разпоредба на чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според приложимата и действаща
за процесния период разпоредба на чл.187, ал.4 ЗМВР, за държавните служители в
МВР, извън тези по ал. 2 на чл.187 ЗМВР и работещите на смени, се установява
ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните
си задължения и след изтичане на редовното работно време.
Чрез ангажираните доказателства и констатациите на ССчЕ, настоящия състав
намира за установено, че за процесния период ищеца е полагал извънреден труд по см.
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за времето, в което е провеждал инструктаж и за времето, в
което е извършвал проверки. Полагането му е установено от събраните писмени
доказателства, показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел
Димитър Руменов Стайков и констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ.
Както е посочено в последната, обезщетението за провеждан инструктаж и проверки в
З0 „Казичене” и З0 „Кремиковци” при спазване изискванията на 307, ал. 2 от
ППЗИНЗС и чл. 330,т.З ППЗИНЗС, които задължения са му били вменени и по
длъжностна характеристика възлиза на сумата 1462,45 лв., към която следва да бъде
добавена и сумата 923,65 лв. или общо сумата 2386.10 лв.
При така посоченото, претенциите на ищеца за исковия период следва да бъдат
уважени за посочената сума 2386.10 лв. и отхвърлени за разликата до предявените
общи размери 2466.96 лв.
9
Поради частично съвпадане изводите на двете инстанции постановеното
решение следва да бъде отменено като неправилно в частта на отхвърляне на
претенциите за сумата 2386.10 лв. и потвърдено в частта на отхвърляне на претенциите
над посочената сума до предявените размери 2466.96 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12660 от 18.07.2023 г. поправено с Решение №
1012/18.01.2024 г. постановени по гр.д. № 10975/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. А. Т., ЕГН
**********, и адрес гр. София ,ж.к. *******, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „*******
искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР за заплащане на сумата от 2386.10
лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по
служебно правоотношение на длъжността „Зам. началник на затвора“ в затвора в гр.
София и „Началник на Затвора в гр. София“, включващ времето на инструктаж,
надхвърлящо работното време за съответната смяна, както и времето за извършване на
проверки на основание чл.330,ал.1,т.3 ППЗИНЗС за периода от 01.03.2019 г. до
01.03.2022 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Д. А. Т., ЕГН
**********, и адрес гр. София ,ж.к. *******, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 7 ЗМВР за заплащане на сумата от 2386.10 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение
на длъжността „Зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София и „Началник на
Затвора в гр. София“, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното
време за съответната смяна, както и времето за извършване на проверки на основание
чл.330,ал.1,т.3 ППЗИНЗС за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12660 от 18.07.2023 г. поправено с Решение №
1012/18.01.2024 г. постановени по гр.д. № 10975/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. А. Т., ЕГН
**********, и адрес гр. София ,ж.к. *******, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „*******
искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР за заплащане на сумата от 80.86
лв. /разлика между сумата 2466.96 лв. и сумата 2386.10 лв./, представляваща
възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно правоотношение
на длъжността „Зам. началник на затвора“ в затвора в гр. София и „Началник на
Затвора в гр. София“, включващ времето на инструктаж, надхвърлящо работното
10
време за съответната смяна, както и времето за извършване на проверки на основание
чл.330,ал.1,т.3 ППЗИНЗС за периода от 01.03.2019 г. до 01.03.2022 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11