Р Е Ш Е Н И Е № 162
гр. Кюстендил, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателна колегия в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева като разгледа докладваното от съдията Деянов НАХД № 1222 по описа.на КРС за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К.Й.П., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 207 /11.06.17 г. на Директора на РДГ - Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за административно нарушение на чл. 239, ал.1 т.9б във вр. с чл. 50, ал.2 от Наредба № 8/2011 г.за сечта в горите.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна заема становище в с. з. , че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена служебна проверка от служители на РДГ-Кюстендил било установено, че жалбоподателят П., като лице упражняващо лесовъдска практика, е извършил маркиране в имот № 088028,в отдел 420, подотдел“к“ собственост на физически лица, който не е предвиден за сеч, а е издал карнет опис за съседен имот № 088029 – собственост на физически лица, находящ се в землището на с. Ново село в отдел 420, подотдел“к“ без да е извършено маркиране в същия на базата на този карнет.
Нарушението било извършено за времето от 13.02.2017 г. до 08.12.2017 г. на територията на РДГ - Кюстендил и било открито на 08.12.2017 г. Във вр. с горното, свидетеля В.В.В. приел, че е налице извършено административно нарушение и съставил констативен протокол в които отразил резултата от проверката. На 19.12.2017 година колегата му Т.А.Т. съставил и АУАН, които бил връчен на жалбоподателя. Вследствие така издадения АУАН е издадено и атакуваното НП.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В.В.В. , Т.А.Т., Й. Г. П. и Я.К. Ц. както и писмените документи/доказателства/ приложени по административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Но атакуваното наказателно постановление не е
съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и
безпротиворечиво не само да е установено
извършването на посоченото в издадения АУАН № 207/21.12.2017 год. нарушение по
чл. 239 ал.1 т.9 от ЗГ но и деянието да бъде правилно квалифицирано. Така
посочената правна квалификация /чл. 239 ал.1 т.9 от ЗГ/ без конкретизиране на
коя от подточките съответства и нарушението е довела нарушителят до
невъзможност да разбира в какво точно е обвинен. В последствие при издаването
на НП стореното свързване на текста по чл. 239 ал.1 т.9б „б“ с този по чл. 50, ал.2,
ал.3
и ал.4 от
Наредба № 8/2011 г.за сечта в горите, не само, че не е въвел в
яснота волята на АНО а още повече я е направил неразбрана. Ако волята на АНО е
била да бъде санкциониран нарушителят за нарушение на чл.239 ал.1 т.9 както е
посочено в последствие в НП то е следвало санкцията да бъде отписване от
регистъра за упражняване на лесовъдска практика а не глоба в размер на 500
лева. Правилото съдържащо се в чл. 239 ал.1 т.9 б „б“ от ЗГ сочи, че следва да
е налице доказване на нарушението по чл. 239 ал.1 т. 9 „б“от ЗГ, което е : „
когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от 
следните
нарушения на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане,
извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано:“
а) изготвен е карнет-опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч;
б) извършено е маркиране извън отразените на терена граници на имота, предвиден за сеч;
в) изготвен е протокол за освидетелстване на сечището с невярно съдържание;
г) след съставянето и регистрирането в информационната система на Изпълнителната агенция по горите на карнет-описа без законово основание е извършено допълнително маркиране на дървета за сеч;
д) издаден е превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина.
Т.Е. АНО е следвало да санкционира с НП стореното нарушение по чл. чл. 50, ал.2, от Наредба № 8/2011 г.за сечта в горите. Същото да е влязло в законна сила и след това да наложи санкцията по чл. 239 ал.1 т.9 б „б“ от ЗГ.
Доказателствата по делото сочат, че изпълнителното деяние се е изразило в издаване на позволителни за сеч, без да е извършено маркиране с контролна горска марка в основата на пъновете на предвидените за сеч дървета, като не без значение е и факта, че реалната сеч е станала в друг парцел. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна. По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за което е следвало да бъде наложена санкция по редът на чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ. Но вместо това АНО очевидно е сторил неправилна квалификация на деянието и наложил неправилната санкцията си. Така макар, че атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН същото се явява издадено в нарушение правилата по ЗАНН, поради неясно изразената воля на АНО.
В този смисъл Съдът намира, че НП във видът му в който е предявено на нарушителя е неясно по своето съдържание и водещо да невъзможност да се разбере волята на издателят му. С това в крайна степен е затруднено и правото на нарушителя да организира и съобрази защитата си с предявеното му обвинение. Затова атакуваното НП се явява незаконосъобразно и обосновано и ще следва да бъде отменено, а жалбата е основателна и ще следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд гр. Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 207 /11.06.17 г. на Директора на РДГ - Кюстендил, с което на К.Й.П., ЕГН **********, против е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за административно нарушение на чл. 239, ал.1 т.9б „б“ във вр. с чл. 50, ал.2 от Наредба № 8/2011 г.за сечта в горите.
.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: