Присъда по дело №125/2020 на Районен съд - Кюстендил

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 21

 

28.05.2020г., град Кюстендил

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилски районен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                                      Председател: Николай Николов

                                                                                    

секретар Валентина Спирова,

прокурор Светлана Ризова,

като разгледа докладваното от съдията НОХД № 125 описа за 2020 година,

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. А., роден на ***г. в гр.Алфашара, Судан, гражданин на Судан, осъждан, за виновен в това, че на 27.11.2013г. в района на с.Драгойчинци, общ.Трекляно, обл.Кюстендил, между 399 и 401 гранични пирамиди, е влязъл през границата на страната от Република Сърбия без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места – престъпление по чл.279, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК му налага наказания - “лишаване от свобода” за срок 3 (три) месеца и “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.

Налага  на А. А. А., с посочени по-горе лични данни, общо наказание за престъпленията по настоящото НОХД №125/2020г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил и това по НОХД №1099/2013г. по описа на Районен съд – Елхово, а именно най-тежкото:  „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца, като присъединява изцяло наказанието “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.

Отлага изпълнението на така наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 (три) години.

Присъдата подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – гр.Кюстендил в 15-дневен срок от днес.

                                          

                                   Районен съдия:

 

М О Т И В И

 към

 присъда по НОХД №125/2020г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил

 

           

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу А. А.А. от Судан за престъпление по чл.279, ал.1 НК.

В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият на 27.11.2013г. в района на с.Драгойчинци, общ.Трекляно, обл.Кюстендил, между 399 и 401 гранични пирамиди, е влязъл през границата на страната за Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места – престъпление по чл.279, ал.1 НК.

            Прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложат наказания – лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в определен от съда размер.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия при условията на задочно производство. Защитникът му – адв.Х. *** пледира за налагане на минимално наказание.

            КРС, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, прие за установено следното:

Подсъдимият А. А. А., роден на ***г. в гр.Алфашара, Судан, гражданин на Судан, осъждан.

Подсъдимият А.А.А. е гражданин на Судан.

Подсъдимият е осъждан с присъда №129/14.02.2014г. на Районен съд – гр.Елхово, в сила от 05.03.2014г., за престъпление по чл.279, ал.1 НК, извършено на 18.10.2013г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на която е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години и на „глоба“ от 100 лева.

На 27.11.2013г. подсъдимият преминал границата на Република България към Република Сърбия в района на с.Драгойчинци между 399 и 401 гранични пирамиди. По данни на сръбските власти подсъдимият А. бил задържан заедно с други лица на 27.11.2013г. във вътрешността на Република Сърбия.

Самоличността на подсъдимия А. била потвърдена от направените справки в автоматизираната дактилоскопна информационна система AFIS, както и от притежаваните от него документи за самоличност и снети обяснения

Било установено, че той влязъл на територията на Република България от Република Турция на неустановена дата, пребивавал в гр.София и търсил възможност да замине за Кралство Великобритания. На 20.11.2013г. с влак се придвижил до гр.Перник, откъдето продължил пеш с други емигранти към границата с Република Сърбия.

Лицето бил задържано за срок от 24 часа. Същият е настанен в Болница „Токуда“ – гр.София със съмнения за инфаркт. Изпратена е призовка на известния му адрес в гр.София, където е установено, че същият не обитава.

Подсъдимият А.А.А. бил обявен за общодържавно издирване.

На 15.03.2017г. била изготвена Европейска заповед за арест на А. А. А., като до приключване на делото липсват данни същият да е открит и да има резултати от издирването му.

 

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от показанията на свидетелите Й. и Б., приобщени по реда на чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 НПК и от всички писмени доказателства по делото.

            С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1 НК.

            От обективна страна е налице преминаване на границата на страната - Р.България без надлежно разрешение на органите на властта и не през определените за това места. Изпълнителното деяние е във формата на действие – подсъдимият е предприел действия за излизане през границата на страната, т.е. за излизане от територията на Р.България през между 399 и 401 гранични пирамиди.

За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо излизането да е осъществено без разрешение на надлежните органи на властта или с разрешение, но не през определените за това места. За правомерното преминаване на държавната граница е необходимо кумулативно осъществяване на два елемента: разрешение на надлежен орган на властта и преминаване на границата на определените места – съответния ГКПП. В настоящия случай не са налице двата елемента.

Субект на престъплението е подсъдимият.

            От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си – увреждането на обществените отношения, свързани с държавното управление /режимът за преминаване на държавната граница, като проява на държавно управление/. Интелектуалният момент на вината включва представи относно режима на преминаване на границата. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Волевият момент е свързан с искане, целене на престъпния резултат. За наличието и формата на вината се съди от изпълнителното деяние – времето, мястото и начина на преминаване на държавната граница.

            По тези съображения съдът прие подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 НК и му наложи наказания.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.

            Деянието е с ниска степен на обществена опасност.

            Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска предвид липсата на предишни осъждания към момента на деянието.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени: тежкото материално състояние на подсъдимия и липсата на предишни осъждания. Поради това и при условията на чл.54 НК съдът наложи наказания - “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и кумулативно предвиденото наказание “глоба” в размер на 100 лева.

По отношение на подсъдимия са налице предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК за определяне на общо наказание за престъпленията по настоящото и посоченото по-горе дела, а именно най-тежкото от тях. Такова се явява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, към което следва да се присъедини и „глоба“ от 100 лева.

Липсват предпоставки за увеличаване на общото наказание по реда на чл.24 НК.

По отношение подсъдимият съдът прие, че са налице материално-правните предпоставки за отлагане изпълнението на общото наказание при условията на чл.66, ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за подходящ и определи изпитателен срок в размер на три години.

Съдът приема, че наложените наказания ще съдействат за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.

По делото не са сторени разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия: